сряда, 23 април 2014 г.

Нашият Великден

Чаках този Великден с голямо нетърпение, защото бе първият за Дамян. Както неведнъж съм ви споделяла, за мен празниците са много важни и емоционални и затова страшно ги обичам. 
Тази година, заради лошото време, първоначалните ни планове да заминем на вилата се провалиха. Освен това, на моменти празнувахме някак на групички, а не цялото семейство, както е редно. Започна се още от Разпети петък. Сутринта бях на кафе с майките от компанията. Взех и Девин с мен, за да си играе с детето на една от приятелките ми, с което са в една група в детската. Тъй като валеше, след кафето Пламен мина да ни прибере и тримата отидохме на църква, а Денис, Давид и Дамян си останаха вкъщи. Запалих и за тях по свещичка, но нямаше как да мина под масата от тяхно име. 
Като се прибрах украсих къщата с цветя и великденска декорация и ми стана още по-емоционално и вълнуващо.


В събота сутринта сварихме и боядисахме яйцата. Обожавам този ритуал. Децата също. Всеки си избра яйце борак (или поне така си мислеха) и сам си го нашари. 




И както традицията повелява, с първото (и единствено) червено яйце, нарисувах кръстче на челцата на децата.

Започнах от най-малкото...

 ...после на по-голямото....

 ...след него на още по-голямото...

 ...и накрая на най-голямото.

На мама децата с боя по челцата!!!


Ето ни и яйчицата! Най-любимо ми е синьото, заради тази причудлива рисунка, която му се е получила незнайно как. 
















След като приключихме с яйцата, се захванах с месене и печене на кифли и козунаци. Замесих два вида тесто - едно за канелени рулца и кифлички и едно за козунаци. И двете рецепти можете да намерите на тази страничка.

 От едното тесто изпекох една тава кифли и една тава ролца с плънка от канела, кафява захар и орехи. Къщата ухаеше невероятно! Не знам кое обичам повече - да ги ям тия вкусотийки или да вдишвам мириса им докато се пекат. Май и двете поравно. Де да можеше само с мирисането да мина, ама пусто не мога. Не знам вие как сте, но аз хапна ли залък козунак или питка, не мога да се спра, докато не опустоша солидно количество. 
От другото тесто врътнах три козунака със стафиди, накиснати в ром, и орехи. Станаха много вкусни - отвън с хрупкава коричка, отвътре - душичка. А самата плънка - трепач!!!



 От същото тесто изпекох и едно козуначе без нищо - специално за момчетата, че те стафиди не понасят. 



 В неделната утрин децата ме събудиха с "Христос воскресе". Само Дамянчето се изложи - нищо не каза, а директно ме задърпа за блузката. Празник, празник, ама гладна мечка хоро играе ли?!? Щом закуси, дейно се включи в борбата с яйца. Батко му Девин му счупи яйчицето, което хич не го разстрои за разлика от факта, че не можа да отхапе нищо заради тая ми ти гадна черупка. Дето се вика - ръце пълни, уста празни! Поне козуначе си хапна до насита.


Към обяд отидохме в родителите на Пламен. Оставихме им трите по-големи момчета, а ние с бебето се метнахме на колата и отпрашихме към Ботевград. Пламен реши, че е крайно време да запознаем и Дамян с този толкова важен за нас град - мястото, където преди близо 20 години се срещнахме и запознахме. Водили сме там и трите деца, а сега бе ред и на Дамянчето. Разходихме го до всички наши сантиментални местенца, а той беше най-разкошното и добричко бебе. Сякаш не искаше да разваля идилията ни. Дори се вози и седя в количката без да реве - нещо абсолютно нетипично за него!

 Нямаше как да не отидем до общежитието, откъдето започнаха нашето приятелство и любов. А то си е същото и толкова лесно ни върна назад във времето. Уникална емоция!!!

 Наджвакахме и в мочурището встрани от общежитието. С Пламен обожаваме тази поляна. 

  На едно огромно плодно дърво окачихме мартеничката от входната ни врата. 

 А в поточето под дървото оставих миналогодишното ни червено яйце. Дано ни върви по вода!

На едно от клончетата завързахме и всички мартенички - нашите и на децата. 

 Отидохме и до църквата да запалим по свещичка за празника. В дворчето се спрях да снимам тези лалета. В това време до мен се приближи един човек. Попита ме дали ми харесват. Онвърнах, че са страхотни, а той каза: "Аз съм ги садил и се грижа за тях и затова ми е драго, че ви харесват." Стана ми толкова хубаво и мило!!! Ей такива малки на пръв поглед неща правят света и по-красив, и по-добър. 

А това е изцяло обновеният център на Ботевград - чист, цветен и приветлив! 
Така разходката ни до Ботевград приключи. В понеделник трябваше да ходим на гости в моите родители, но Девин се събуди с много висока температура и силни болки в гърлото. Беше ми ясно, че ще се поболее, защото две нощи подред имаше лаеща кашлица. Дамян пък стана с гурелясало оченце и хипер мрънкяв. Болни деца по празниците - класика в жанра! В крайна сметка отново се разделихме на две групи - Пламен си остана вкъщи с Девин, а аз и другите деца отидохме в Дружба. Вечерта и Дамян вдигна температура, разсополиви се, почна да кашля, повръща и т.н. 
Тъй мина нашият Великден. Дано догодина сме по-здрави! А дотогава - много светлина в душите и доброта в сърцата!
 Христос воскресе!!!

3 коментара:

  1. Честито Възкресение Христово! Празниците при вас са невероятни, семейни, уютни! Все така да са ви желая от сърце! Дечицата ви са страхотни! Живи и здрави да са! Яйцата са много красиви, снимките емоционални, изобщо всичко тук е прекрасно! Благодаря ти, че споделяш с нас, наистина е прекрасно човек да прочете нещо красиво и мило! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Бубе, светъл Велидкен! Нека изпълни дома ти със здраве, още повече щастие и същата топла обич! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Честит празник! Желая ти от все сърце, прекрасния ти дом винаги да е пълен с толкова обич, красота и положителна енергия, като тези, които струят от твоите постове и прекрасните неща, които сътворяваш! Прекрасни сте! Хубав ден!

    ОтговорИзтриване