Bubolinkata

Торти за годишнини от сватби

2012-02-28T13:10:00.000+02:00

Не случайно избрах точно тази тема днес. На 26 феврурари с моя скъп съпруг имахме годишнина от бракуването ни. На тая дата, преди 13 години, ударихме по един подпис в гражданското. По онова време, както вече съм ви споделяла, бях бременичка в петия месец, с подпухнало като месечинка личице и надупчено като решето от инжекции дупе и хич не ми беше до сватбички. Но милото се запъна, че всичко трябва да се уреди законно овреме, та да не се налага впоследствие да припознава първородния. Навих му се на простотията, навих се и на ролки (нещо си бях втълпила, че къдравичка съм голяма сладурана) и ето ни на в петък привечер пред гражданското на "Овчо поле". Лелката с правомощията, дадени й да бракува такива като нас, хич не беше в празнично настроение. Едно, че само заради нас се налагаше да е още на работното си място в петък, вместо отдавна да си е била камшика, и второ, че пак само заради нас се налагаше да пусне няква печица тип Елва с открити реотани, та да се поотвърне малко мразовитата атмосфера в ритуалната зала. Като последица от тия два факта, претупа церемонията за има-няма пет минути и ни пусна да си вървим по живо, по здраво. И тъй, вече 13 години си берем гайлето от случилото се на Овчо поле.

Тая година решихме да отбележим повода с романтичен уикенд до Боженци. Още лятото, като ходихме там за годишнината от църковния ни брак, си обещахме да посетим Стефанина къща и през зимата. Принципно мразя да ходя втори път на едно и също място, но в случая изобщо не съжалявам, че го направихме. Беше прекрасно! Навън - снежно и красиво, вътре - топличко и уютно! Прекарахме си страхотно!!! (естествено, че бяхме без децата, нали наблегнах на "романтичен" уикенд още в началото). Програмата ни беше изключително натоварена. Редувахме систематично мързелуване, хапване, разходки, сън и пак всичко отначало. Случихме на разкошно време, а имахме и късмета да присъстваме на кукерско представление в центъра на селото.

За разлика от Свети Валентин, този път получих и подарък от Пламен. Даже два! Първият беше чифт чорапи от магазин за левче. Може да ви е смешно, но когато краката ви са вир вода, независимо, че сте си обули апрески, чифт сухи чорапки си е разкошен подарък. Заради силното слънце 60-те сантиметра сняг, които покриваха Боженци, почнаха да се топят и калдъръмените улички се превърнаха в реки. Такова шляпане му удряхме с навити до коляно крачоли! Голяма забава! Вторият ми подарък бе едно страхотно сладко мече от любимите ми Bearington bear. Обожавам такъв тип плюшени играчки! От години ги зяпам в интернет пространството и винаги съм си мечтала някой ден да се сдобия с подобна. Ето, че мечтата ми се сбъдна и то така неочаквано. Докато се размотавахме из Габрово, влязохме в един магазин за алкохол и сладки нещица и изведнъж на стената видях окачено такова мече - светлобежово, рошаво, с разкошно сладка муцунка и сребриста панделка на главата. Само дето не запищях от радост!!! За мое щастие се продаваше и то за смешните 3.50 лв. Пламен веднага го откачи от стената и ми го подари. Сега ми краси поличката под прозореца в кухнята и всеки път като го видя си умирам от щастие. Да, знам ,че съм твърде голяма да се радвам на плюшки, но какво толкова.

Но стига съм писала, че вече сигурно сте нетърпеливи да видите и тортените ми предложения за днес. Както вече стана ясно от заглавието, това са торти, правени за годишнини от сватби. Но не наши, а на други хора.

Тази я правих за родителите ми, които на 10 септември отпразнуваха 37 години от сватбата си. Искаше ми се да спретна нещо стилно, ретро и романтично. Идеята за дизайна ми хрумна от ето тази ръчно изработена картичка, която видях в нета.

Долният етаж реших да декорирам не просто с райета, а с малко по-засукани заврънкулки. За жалост нямах бяла боя да ги изрисувам и затова прибегнах към роял айсинга. Груба грешка! Толкова съм зле в работата с това нещо! Резултатът бе плачевен - криви и назъбени линии, сякаш с едната ръка съм шприцовала, а с другата съм бъркала в контакта. Акцент в декорацията, разбира се, са влюбените птички. Обожавам стилизирани пилци, а в случая те чудесно пасваха на тематиката. Като цяло, изключая цвъканицата с роял айсинг, тортата много си я харесвам и обичам. И в заведението, където празнувахме, придизвика страшен фурор и ми стана много готино и приятно.

Тази торта също е инспирирана от картичка, която получих от Дани Пиркова - една от прекрасните ми булки, за които съм ви споменавала и друг път, но все още не съм ви запознала с нея лично. Тя живее в Пловдив и хобито й е да изработва изключително стилни, оригинални и красиви картички и разни други неща от хартия. Това е нейният блог, където може да разгледате красотите, които твори. Конкретно тази картичка ми изпрати в знак на благодарност за сватбената торта, която им направих. Влюбих се в нея и се зарекох някой ден да я претворя от захарно тесто. Ето, че съвсем скоро ми се отдаде такава възможност. Мими, една приятелка от квартала, ми поръча торта във формата на сърце, с която да изненада съпруга си Илиян по случай годишнината от сватбата им. Какъв по-подходящ повод да измайсторя захарната картичка?! Както и друг път съм ви споменавала, при подобен род задачи, когато се търси максимална прилика с оригинала, цветовете играят изключително важна роля. А в сладкарството да успееш да оцветиш захарното тесто в определен нюанс е доста по-трудно, отколкото в рисуването, да речем. Изобщо не бях сигурна дали ще мога да постигна особения цвят на пощенския плик, но чрез смесването на доста бои успях да го възпроизведа почти 1:1. Оттам насетне всичко беше лесно и изключително приятно и забавно. Постарах се да пресъздам всеки един детайл. За сравнение може да погледнете снимката - върху тортата е захарната картичка, а долу в ляво е оригиналната. Промених единствено текста. В моя вариант той гласи: "Ключът към дългия и щастлив семеен живот е в пълното доверие. То е в основата на истинската любов, разбирателство и приятелство."Имам и правописна грешка, за срам и резил, но късно я видях.

Тази торта пък ми я поръча Анна, като подарък за 30 годишнината на родителите й Людмила и Евгени. Дизайнът е взаимстван от друга торта, чиято снимка тя ми прати. Оригиналът бе на четири или пет етажа, а аз трябваше да го прекроя в двуетажна торта, което до голяма степен осакатява визията като цяло. В моя случай стана леко претрупано и кичозно и не съм особено доволна от резултата.

Имам още няколко торти, посветени на годишнини, но мисля да спра дотук. Тях ще ви покажа в някоя от следващите публикации.

А ето и малко настроение от Боженци в снимки.

Ако си влюбен, всеки ден е Свети Валентин

2012-02-15T20:06:00.000+02:00

Типично в мой стил ви поздравявам с празника с ден закъснение. Поздравът е на патерици, но дано любовта с половинката ви да не е куца, че тогава - лошо.

Аз тоя празник не го празнувам. Не , че имам нещо против него, ама след толкова години брак няма едно мушкато, дет се вика, кой да ми подари. Пък тва букети от 100 червени рози, балони - сърца, мечета, шоколадови бонбони - химера!!! Вчера такава романтична вечеря имахме с моя съпруг - двойка кебапчета с лютеница (не, не съм тотално лишена от романтика, просто бяхме на гости в баба ми, която навърши цели 80 години, да ни е жива и здрава). Та гледам аз порцията и му викам на моя скъп "Боже, боже - кебапчета на Свети Валентин муаме!!!!" Пък той съвсем спокойно отвръща "Че кво им е, бе! Само дето не са огънати във формата на сърце! Ма и правички биват." Това ми припомни как навремето, като бяхме още млади гаджета, Пламен ми направи вечеря - запечен кремвирш във формата на сърце. Брех как му се радвах на тоя кремвирш и колко щастлива бях от жеста, а сега ква претенциозна съм станала. Ма то това е типично за жените - с годините хем погрозняваме, хем по-проклети и кисели ставаме. Вчера, докато пътувахме към баба, не спрях да пиля "Ей, тоя къв голям букет рози е купил! Ами тая девойка кво огромно мече е получила! Леле, леле ми то всеки втори мъж с цветя!" Пък Пламен само повтаряше "Мишулче (едно от любовните ни обръщения), нищичко не виждам, мило! Нали шофирам!" Колко удобно!!!! Тва мъжете толкова избирателно зрение и слух имат! Ще питате "Като толкова му мрънкаш на човека, ти какво му купи за празника?" Е как какво - нищо!

Взе да става неудобно, затова рязко сменяме темата.

Ето какво направих за празника - курабии, ама все за други хора. За нас нямаше.

И докато сме още на вълна романтика в брачните отношения, да ви разкажа една много сантиментална и показателна случка. Не се препоръчва за твърде чувствителни хора.

Тиха и спокойна вечер. Всъщност нито тиха, защото дечурлигата врещяха както обикновено, нито спокойна, защото у дома такова нещо като спокойствие не вирее. Така че остава само вечер. И тъй - вечер! Пламенчо седи на диванчето в хола, а аз съм полегнала нежно в скута му. Гледаме нещо романтично (аз с огромно желание, той - с дваж по-огромно негодувание). Разчувствах се и почнах тихичко да роня сълзи, а той ме пита "Да не заспа, бе коте!" Учудено казвам "Не, защо?" А той "Ми нещо ми мокрее - реших, че си заспала и точиш лиги!"

По-горе споменах кренвирш, та се сетих и за една друга случка. Няма нищо общо със Свети Валентин, ама е забавна.

Та преди години, още бяхме само с две деца, тръгвайки си от градинката към вкъщи, решавам да седна в колата отзад при момчетата. По пътя спираме до магазина да купим кремвирши. Веднага обелвам един, че Давид искаше и пак се качваме в колата. Слагам децата да седнат отзад, а аз тоя път решавам да си седна отпред на мястото. Но в момента, в който затварям задната врата, колата тръгва и аз оставам - насред улицата, изумена, с нахапан кремвирш в ръка. Решавам, че Пламен нещо се майтапи и хуквам да търча зад колата, размахвайки нагризания кремвирш. След няколко метра колата спира и аз си помислих, че мен чакат. Затърчах се още по-бързо и тъкмо да ги настигна, ренцето пак отпраши. Пламенчо спрял да се размине с няква кола. Обезсърчих се леко и дори се ядосах. Майтап, майтап, ама взех да се уморявам. То да тичаш и да вееш кремвирш не е лесно. Но със сигурност е зрелищно. Някъде по това време в колата Давид се размрънкал "Искам кренвирш", а баща му рекъл "Нали майка ти ти дава, кво ревеш!" Тук и Денис се намесил в защита на брат си "Че то мама я няма!" А Пламен "Как я няма, бе?!?!? Къде е?" Децата " Ми остана пред магазина."

Изводът - добре, че кренвиршът остана в мен, та някой да забележи, че ме няма. Иначе щях да трамбовам пеша до вкъщи.

Честит Рожден Ден , Дави!!!

2012-02-08T14:58:00.000+02:00

Вчера, 7 феврурари, нашето момче Давид навърши 9 години! Да ни е жив и здрав и все така добричък!!! Обичаме го толкова много!!!!

За първи път в живота си той искаше да празнува рождения си ден. До сега никога не е имал желание за празник и това все ме е натъжавало. Но тази година беше различно и аз бях толкова щастлива!!! Искаше да приготвя специална почерпка за съучениците му в училище, а вкъщи да покани освен роднините и двамата му най-добри приятели. Освен това пожела да му купим и нов пуловер, за да се барнел подобаващо за случая. Като добри родители, естествено изпълнихме всичките му желания.

Давид е много притеснително и изпълнително дете. Обича всичко да му е изрядно и не търпи провали и непредвидени изненади. Планира нещата отдалеч и много старателно. Още преди два-три месеца ме сръчка "Мамо, ти мислиш ли за моята торта?" И през ум не ми беше минала, но можех ли да се изложа "Не, не мисля!". Ще си кажете "Каква щастлива майка - с месеци напред знае желанията на детето си и ма време да се подготви!" Веднага ще ви контрирам - жестоко се лъжете!!! Всъщност за едно сте прави - подготвена съм, но не с конкретна идея, а със ясното съзнание, че до последния момент Давид няма да знае какво иска.

Доказателството: След дълго ровене из нета в разглеждане на всевъзможни торти и безброй идеи, седмица преди рождения му ден, поставих ултиматум на Давид - до края на деня да ми каже окончателно на какъв вариант се спира.

- седем дни преди ЧРД: "Мамо, твърдо реших - тортата ще е на Колите!" Следва половинчасово обяснение кои коли да ги има, как да са разположени, какво да е нарисувано и т.н.

- шест дни предиЧРД: "Мамо, Колите ми се вижда много изтъркана тема! Може ли да я сменим с Рататуй?" Вадят се книжки и играчки за мостра и се уточняват детайлите до най-маката подробност.

- пет дни преди ЧРД: "Мамо, почна ли да ми правиш тортата? Не!!! Ох, Слава Богу, не искам вече Рататуй! Нека да е Спондж Боб, ама зимен!" И отново обяснения до най-малката подробност.

- четири дни преди ЧРД: " Ех, да можеше да ми направиш торта на семейство Симпсън! И край - повече промени няма да има! Последно т'ва е!"

- три дни преди ЧРД: "Вече твърдо знам каква торта искам! Най-важното е да е вкусничка, а отвън и само с бяло захарно тесто да е покрита - стига ми!" Аз: "Но , Дави! Аз искам да си щастлив! Кажи ми коя торта ще те направи щастлив!!!" Той: "Тази, която ще ти достави удоволствие на теб докато ми я правиш!" Сълзи в очите (моите - смятам е ясно) и липса на каквато и да било идея какво да правя.

- два дни преди ЧРД: Имам идея!!! Работата покрай реализирането й кипи с пълни сили. Обаждам се на Валерия (момичето с уникално яките торти) просто да си споделя с нея какви ги творя, а тя ми отвръща "Ти си луда! Нямаш никакво време!" Ха! Като че ли не знам, ами и трябва да ми го натяква. Но не се отчайвам и продължавам напред.

- ден преди ЧРД: Тортата е готова. Получи ми се сравнително добре - без драми, без ядове, без сакатлъци. Давид каза, че не иска да я вижда и не отвори нито веднъж хладилника. А това е просто изумително, като се има предвид, че той е постоянно заврян в него - или лочи мляко направо от кутията, или търси нещичко за хапване ,че е все гладен, милият!

И ето го дългоочакваният ден!

Това са курабийките, които напарвих за дечицата в класа му. Всички бяха във формата на къпкейкче. За момиченцата с цветенца, за момчетата - със снежинки.

Всяка курабийка опаковах отделно и надписах персонално за съответното детенце. Етикетчетата за момичетата изрязах от един картон със щампи на феички - каквато рокличката на феята, такъв цвят и кексчето.

За момчешките импровизирах - от ламиниран сив картон изрязах етикетчета и им лепнах по една снежинка от захарно тесто.

Имаше курабийки и за госпожите.

За всяко детенце имаше и шоколадово кексче с ганаш. Рецептата можете да намерите на страничката с рецепти.

А това е тортата. Чудите се що за дизайн? Всъщност това е любимото ядене на Давид - телятели с бял сос. Сосът го правя със сметана, синьо сирене и гъби, но в случая го забърках от роял айсинг. Отгоре поръсвам с ементал. Тук той, както и всички останали продукти, са от захарно тесто. Чинията и вилицата ми станаха доста грознички, но поне успяха да изсъхнат за това кратко време и да не се разпаднат (на пук на Вал, хахахаха!) Иначе вкъщи се храним в къде , къде по-аристократични сервизи и само със сребърни прибори. :)))) Бурканчето с гъбен сос го направих от бисквити и покрих със захарно тесто, а отгоре намазах с кристалина, уж за да прилича на стъклено. Канапчето е истинско. Маслините принципно не присъстват в рецептата, но ги сложих за повечко цвят. Малко ми ликьосаха чистоновата бяла покривка, но карай да върви! Давид много се изкефи на тортата и не позволи на гостите да изядат чинията с телятели. Щял да си ги гледа и да им се радва. Според мен е мазохистично да гледаш любимото си ястие и да не можеш да си го хапнеш, но щом така иска.

А това е кексчето, което напарвих за рождения ден на съседката под нас - Деси. Докато купувахме подаръци за Давид в Джъмбо, видях това фенерче и ми хрумна да го използвам като кутийка. Изобщо не съобразих, че отворът му е твърде малък. Наложи се първо да пъхна кексчето, завъртяно на една страна, а после да го декорирам. Съпругът ми каза, че приличам на хората, които сглобяват стълба или корабче в бутилка. Беше забавно.

Печелившите от класация 2011

2012-02-02T19:55:00.000+02:00

Ето, че дойде моментът да ви соъбщя резултатите от Класация 2011.

В надпреварата, както знаете, участваха 20 мои торти, напарвени през изминалата година. Навлякох си критиките ви, че подобен тип класация е абсурдна и не спряхте да се жалвате колко трудно ви е било да се спрете на една единствена торта. Това ме прави супер щастлива и ви благодаря от все сърце за високата оценка и огромното признание. Надявам се догодина, живот и здраве, да ви е още по-трудно да изберете своя фаворит.

Общият брой на коментарите е 229. В няколко от тях са гласували повече от един човека. Затова номерът на съответния коментар участва в тегленето толкова пъти, колкото хора са дали глас в него. Други от вас са гласували за повече от една торта и реших да зачета всичките им предпочитания, поради което общият брой гласове за всички торти, взети заедно, надхвърля 229. Някои пък не са гласували за нито една конкретна торта, защото харесват всички, но също участваха в томболата за наградата.

В процеса на гласуване получих оплаквания, че част от коментарите, които сте оставили, в последствие са изчезнали. Нямам никаква представа защо се е получило така. Не съм трила коментари, освен тези, които бяха постнати по няколко пъти от едни и същи хора (те самите ме информираха за това). Ужасно съжалявам, че част от вас не са успели да се включат поради подобни технически причини, но те не зависят от мен. За жалост блоговете са доста ограничен и несъвършен формат за интернет комуникация и често се чувствам като с вързани ръце.

А сега ето и информацията, която вълнува всички ви. За победител в Класация 2011 избрахте торта № 12 - Винтидж!!! За нея са гласували общо 68 човека. На втоор място с 46 глаас се нарежда торта №5 - Ягодки. Трета е № 14 Джереми Жабокът със 17 гласа. В дъното на класацията са торти № 6 Мечо моряк и № 16 Кутия с инструменти. Слабото им представяне отдавам на факта, че са типично момчешки торти, а 99% от гласувалите са представителки на нежния пол.

Как са разпределени гласовете по останалите претенденти може да видите на графиката, която съпругът ми спретна.

И най-вълнуващият момент! След дълго размешване в стъклената сфера на 232 листчета с номерата на коментарите ви по ред на тяхното публикуване в блога, съпругът ми изтегли листче с номер 49

АнонименJan 1, 2012 12:30 AM

Всички торти ти са невероятни, но фаворит са ми №2, №3 и №14, но ако трябва да избера една, това ще бъде №14 Джереми жабока.
Кремена Запрянова

Честито на Кремена Запрянова!!!

Тя печели едноетажна торта по нейн вкус и мой дизайн.

Креми, очаквам да ми пишеш на мейла, за да уточним всички подробности.

На всички останали благодаря още веднъж за участието и за страхотните коментари и пожелания!!! Те значат много за мен!

През цялото това време, докато вие гласувахте за торта фаворит, се чудех аз коя бих поставила на първо място и все си мислех, че не бих могла да откроя само една. Но днес, докато диктувах на съпруга ми всеки един глас за коя торта отива, забелязах, че се радвам като малко дете щом кажа № 14. Явно това е моят любимец - Джереми Жабока. Най-големият ми син Денис си избра № 11 Пипи Дългото Чорапче. Най-малкият, Девин, най-много харесвал торта № 4 Татуировка Дракон. Средният, Давид, след дълго умуване каза "Нито една не ми харесва! Не искам да ми правиш нито една от тях за рождения ден!" Той, милият, реши, че го карам да си избере торта за ЧРД, че нали сега това мъдрим (на 7 феврурари ще стане на 9 години, живот и здраве!). Но след като му обясних за какво иде реч, избра № 6 Мечо моряк. Съпругът ми каза, че всички му харесвали. Подмазвач! Но все пак се спря на две - № 17 (нали си е неговата) и № 15 Макове (най-стилна била). Нашите предпочитания не са взети под внимание в по-горната графика. Както се казва "Служители и техните семейства нямат право на участие!"

Това е списъкът с имената на гласувалите и номерът на тортата (тортите), за която са дали своя вот :

Славена - 5
Петя генова - 13
Тони - 5
Мирослава Ценова - 18
Елена Кандева - 8
Мариета - 4
Любомира Гуглева - 12
Екатерина Коларова - 5
Анонимен - 5
Анонимен - 17
Галето - 12
Мая Велчева -12
Маги - 12
Елена Чочкова - 20
Марияна - 12
Марги Спасова - 12
Валентина М. - 14
Таня - 15
Илияна - 14
Амелия - 1
Сирма - 20
Димана - 12
Борислава Атанасова - 19
Ками бонбона - 7
Светослава - 4
Мина - 12
Ирина - 19
Марина Константинова - 5
Румя - 15
Еми - 5
Ирена Михайлова - 12
Габи - 3
Аланаа - 15
Алекс - 5
Кат - 3
Деси Канева - 9
Аркадия - 17
Ралица Пеева - 13 и 15
Евгения Накова - 12
Анонимен - 2, 5, 10 и 12
Ива Костова - 5
Мая Стойкова - 1
Лионелса - 14
Анонимен - 12
Божидара Спасова - 11
Мира - 14
Петя Петкова - 2
Гергаан Тодорчовска - 5
Кремена Запрянова - 14
Мариела Каймакова - 9
Теодора Мартинова -17
Федора - 12, 2, 14 и 19
Вени - 12
Анонимен - 12
Анонимен - 12
Лети - 12
Лети дъщеричка - 13
Дани Пиркова - 5
Мани - 12
Диляна - 12
Илияна Ек. - 9
Анонимен - 10
Ралица Христова - 12
Дани - 5
Татяна - 3
Нецо - 3
Марияна П. - 14
Дана Виткова - 5
Дани Динева - 13
Ели - 12
Десислава - 3
Алби - 15
Фръц -14
Хепилина - 5
Жужа (Джуджанка) - 12
Анонимен - 14
Нели - 16
Диана - за всички
Брани - 12
Анонимен - 1, 5, 12 и 13
Мама и татко - 15
Джули - 12
Пепеляшка (Мария) - 12
Анонимен - 12 и 13
Анонимен - 3
Анонимен - 5
Танита - 5 и 12
Диана Динева - 12
Ива Божкова - 5
Милена - 2
Валентина Георгиева - 12
Десислава Петкова - 1
Нина Петрова - 12
Стаси - 12
Лили К. -3
Анастасия Караманова - 8
Милена Малинова - 12
Анонимен - 12
Йоанна Савова - 12
Нелка - 12
Съни - 5
Галина Георгиева - 2
Милена Иванова - 14
Александър - 14
Добринка Вълева - 2
Ели Йорданова - 5
Ани, Вики и Дани - 18
Галя Турлакова - 3
Полина Ласкова - 14
Галина - 11, 5 и 7
Теодора Славова - 5 и 17
Пенка Димитрова - 12
Ваня Емануилова - 19
Албена Иванова - 4
Боряна Георгиева - 12
Космогърл - 1
Ели Гледачева - всички
Вероника Цигарова - 9
Бухтичка - 13
Весичка - 5
Ирина Витанова - 12
Деница Динева - 5
Таня -12
Анонимен - 7
Иван - 17
Ася Грудова - 1
Ралица Русева - 12
Десислава Атанасова - 5
Марина - 14
Любата - 13
Ивелина - 12
Еми Бъчварова - 5
Патио - 18
Николета Златева - 12
Цветелина Иванова- 17
Таня Гинева - 15
Цеци Григорова - 15
Нина Пенева - 3
Даниела Йорданова - 5
Мариела Цветанова - 12
Свилена - 13
Р. Николаева - 14
Виктория Костадинова - 19
Летисия - 13
Лора - 12, Теди - 3, Красимира - 5
Дамаянти - 12
Силвия Миланова - 12
Ивалекс - 15
Раче - 5
Веронче - 3
Люба Джонова - 5
Йонка Билюкова - 12
Агата - 12
Мая Огнянова - 12
Светла - 17
Анонимен - 5
Анонимен - 5
Ани Борисова - 5
Нана - 10
Маги Стефанова - 12
Рони - 19
Любина Желязкова - 17
Милена Нанкова - 17
Калина Аспарухова - 2
Весела Първанова - 5
Дани - 12
Донка Грашкова - 2
Мая - 4
Деси Великова - 12
Марияна Христова - 2
Мариета Ризова - 12
Ети - 2
Ваня Бонева - 14
Мария Петкова - 17
ВД - 11
Анонимен - 12
Анонимен - 17
Деница Костадинова - 5
Мила Баларева - 5
Александрина Пенчева - 2
Светла Трифонова - 1
Мария Николова - 14
Веска Димитрова - 9
Антоанета Иванова - 17
Сантал - 2
Магдалена Бухчева - 12 и 17
Милена Цонева - 5 и 12
Борислава Петракиева - 12
Цветелина Георгиева - 12
Юлияна Мицева - 12
Диляна Златева - 5
Ариадна - 2
Силвето - 13
Бибонс - 2
Ана Петрова - 17
Дора Младенова - 12
Надежда Стойнова - 13
Даниела Атанасова - 5
Лили - 12, Райнер - 7
Мария Праскова - 4
Жана - 5
Деница Гроздева - 12
Аделина Йорданова - 12
Мария Зимпарова - 12
Мими - 8
Бранимира Танева - 5
Галина Младенова - 2
Преслава Батаклиева - 3
Лилия Йорданова - 5
Галина Колева - 5
Саша - 12
Мики Блу - 20
Петя - 20
Валя Марчева - 6
Александра Григорова - 19
Галя Атанасова - 12
Станимира Кръстева - 12
Мари - 8
Евгения Стефанова -9
Йордан Колев - 19
Радослава Данаилова - 5
Десислава Белчева - 9
Петя Маркова - 2
Светлана Бонин - 12 и 13
Ралица Александрова - 5
Цветелина Иванова - 12
Анн Белева - 5
Людмила - 14
Наталия - 17

Какъвто тоалетът, такава и тортата

2012-01-31T18:00:00.000+02:00

Тази публикация е логично продължение на "Вижте ми роклята, вижте ми тортата!"

Тортите, които ще ви представя днес, са сътворени по подобие на тоалетите на рожденичките. Задача колкото оригинална като идея, толкова и сложна като изпълнение. Трудно е, защото трябва цветовете и детайлите да се доближават максимално до оригинала. В повечето случаи, за да се получи даден нюанс е необходимо да се смесват няколко цвята и да се експериментира многократно. Допълнително ме затруднява и фактът , че виждам дрешката на снимка на монитора, а там цветовете не винаги отговарят на реалните, което може да бъде доста подвеждащо. Друг съществен момент са самите елементи от десена или дизайна на тоалета - цветя, къдрици, дантели, ширити, копчета, панделки, колани. Те трябва да бъдат претворени от захарно тесто, а понякога това е доста трудно. Третият ключов момент е цялостната визия - какво от тоалета да пренесем върху тортата и как и къде точно да го разположим.

Е, след като ви запознах с тънкостите и процеса на работа, нека ви представя и крайния резултат.

Това са тортата за петия рожден ден на Маги и снимката на рокличката, която майка й Ели ми изпрати. Бързам да кажа, че имам голям грях към това прекрасно семейство с три момиченца, защото не успях да направя тортата за по-голямата сестричка на Маги. Бях поела ангажимента и очаквах подробности от Ели. Тя ми писала на един мейл адрес, който принципно никога не използвам и решила, че не й отговарям защото нямам време. Аз пък реших, че се е отказала и поръчката отпада. Излишно е да ви обеснявам как се почуствах когато ми се обади, за да попита готова ли е тортата и откъде да дойде да си я вземе. Мисълта, че съм разочаровала едно дете, ме тормозеше дни и нощи наред. Нямах търпение да дойде рожденият ден на Маги, та да се реванширам, но до ден днешен считам случката за най-големия ми гаф като тортоправячка.

Но да се върнем на рокличката и тортата. Кройката бе идеална за трансформиране в двуетажна торта - поличката щеше да е първият етаж, горната част - вторият, а коланчето - захарна панделка помежду им. Основният цвят бе много тъмно кафяво, затова реших че ще е най-добре да боядисам тортата, след като я облека със захарно тесто. По онова време (май месец, 2011г.) все още на българския пазар не се предлагаше американско шоколадово тесто, което щеше да ми свърши идеална работа в случая. Трудното при тази торта се оказаха цветята, тъй като имаха специфични форми и цветове. Не можах да се справя добре със задачата, но все пак успях да постигна прилика, макар и минимална.

Отгоре върху тортата Ели искаше да направя някоя от любимите играчки на Маги - една малка кукличка или някое от понитата. На мен, обаче, те хич не ми се вързваха с дизайна нито тематично, нито цветово, затова реших да направя Малкото пони отделно и Ели да прецени кой от двата варианта да използва.

Тортата пътува до Пловдив в един ужасно горещ ден, но за моя радост бе пристигнала невредима. И за още по-голяма радост, рожденичката бе останала супер щастлива и доволна, а всички гости - възхитени от вида и вкуса на тортата. Когато късно вечерта Ели ми се обади да ми благодари и разкаже подробно за вълнението и празника, бях на седмото небе.

Маги и нейното прекрасно семейство

Това пък са тортата и роклята на 4-годишната Ная. Както виждате, задачата ми бе абсолютно същата - безброй цветя в различни форми и цветове. Изглежда просто и лесно, но истината е, че ми отне часове. Да си призная, първоначално бях ужасена от наличието на толкова много наситени цветове на едно място. Никога не съм се страхувала така за крайния резултат. В процеса на работа положението ми се струваше все по-ужасно и безнадеждно. Но в един момент нещата претърпяха обрат - тортата започна да ми харесва. За щастие на същото мнение бе и самата рожденичка. Щом видях грейналите й очички и как весело подскача около тортата се успокоих.

Тортата на Ная според мен е претърпяла доста голяма деформация по време на транспортирането й, но не се учудвам, защото майка й я сложи на предната седалка на колата, а това е възможно най-неподходящото място за превозване на торти, особено многоетажни.

Това е тортата на Нинка, майката на Ная. В действителност нейният рожден ден бе месеци преди този на Ная. Идеята беше същата - тортата да е в унисон с тоалета. Разликата - тоалетите бяха няколко и на Нинка й бе трудно да реши с кой точно да се издокара за празника. В крайна сметка се спря на джинси и риза. Използвах ризата като основа, а аксесоарите (колан, колие, обеци) - за акцент. Драмата тук бе в основния цвят - вместо да го направя сивкав, аз му придадох розов отенък, който подсилих още повече с рисуваните чертички, имитиращи намачканата материя на ризата. С примряло от притеснение сърчице очаквах да видя тотално разочарование от страна на Нинка. Но тя бе толкова миличка и добра, че изобщо не го направи на проблем.

Това са тортата и част от тоалета на едногодишната Сиана. Акцент в облеклото бе картинката на бодито. Съответно и дизайнът на тортата бе изцяло подчинен на нея. Дръвчето се превърна в повтарящ се мотив на първия етаж. Постарах се да го прерисувам точно както е в оригинал, а част от цветчетата и листенцата за по-ефектно направих релефни. Вторият етаж е досущ като десена на кърпата за глава, а мечето, разбира се, поставих на централното място. Белите цветенца са препратка към бялото панталонче на Сиана. Мисля,че се получи нежно и симпатично. За жалост нямам снимка на рожденичката с тортата и не мога да преценя доколко си отиват, но съдейки по думите на Милена (майката на Сиана) съм се справила отлично със задачата. Тя била украсила цялата къща в унисон с тоалета, но никой не забелязал. Когато , обаче, извадила тортата, всички възкликнали "Ау, ми тя същата като бодито!"

Това са тортата и роклята на двегодишната Стелла. Влюбих се в рокличката още щом я видях и нямах търпение да я претворя в торта. Майката на Стелли, Вирджиния, бе още по-нетърпелива и от мен. Беше супер щастлива, че точно аз ще правя тортата на дъщеричката й. Тъй като очакваха много гости, решихме да има и една допълнителна торта. Акцент в роклята определно бе женското лице, но Джиджи предпочиташе то да не присъства на тортата. Това бе голямо облекчение за мен, тъй като имах огромни съмнения, че ще успея да го прерисувам. Наблегнах на останалите детайли. За жалост никъде по магазините не открих пепитена панделка, поради което се наложи да я заменя с черна на бели точки. Но пък открих същото лъскаво ширитче и черен фин тюл, които доближиха максимално дизайна на тортата до десена на роклята. От захарно тесто завих розички, наподобяващи тези от плат. На "гърба" добавих и голямата бяла панделка. Получи се една много стилна и елегантна торта. А че малката Стелла е невероятна в своята красива рокличка, е повече от очевидно.

Постновогодишно - отчетна публикация на тема "Как изкарахме празниците и какво сладко измайсторих покрай тях"

2012-01-24T11:32:00.000+02:00

Сигурна съм, че в момента голяма часто то вас си казват "Тая, милата, хич не е у ред! То Свети Валентин дойде, тя още на новогодишна вълна!" И сте абсолютно прави. Като доказателство за правотата на твърдението ви ще добавя и факта, че и елхата ни все още си седи украсена в хола, но с последно предупреждение, че след има няма седмица ще я прибирам в гардероба (изкуствена е горкичката).

Та празниците минаха и заминаха, а аз още не съм ви показала няколкото неща, които натворих по темата. На първо място, разбира се, са курабиите. Като ми потръгна още от ноември, та до края на годината изпекох към 1000 курабии (не, не е грешка - хиляда). За щастие повечето бяха предназначени за консумация без декорация. Или както казват децата ми "Направи ни курабии, ама не красиви, че да стават за ядене!" Любими са им канелените с ледена глазура, по-известни като "курабийки с киселица". Така ги кръсти Девин (най-малкият) заради киселичкия вкус на глазурата. Как ги правя можете да прочетете на страничката Рецепти. Там ще намерите и рецептата за ванилени маслени курабии.

Декорирани курабийки правих за благотворителния базар във Военния клуб и за подаръци на близки и приятели. При повечето заложих на типичните коледни цветове и мотиви, но реших и да експериемнтирам нещо ново - коледни курабии в пастелни бебешки цветове и текстури.

Освен голямо печене, падна и голямо снимане. Но за разлика от курабиите, снимките хич не ми се получават.

Откъм торти на коледна тематика представянето ми беше много слабо. Направих една единствена. Поводът - вторият рожден ден на Емко. Той е едно от многото ми любими дечица, за които съм правила торти. Представяла съм ви го покрай тортата му за кръщенето. Но Емко е малко по-специален, защото е болничък - страда от детска церебрална парализа. Родителите му са най-страхотните и оптимистични хора, които познавам. Притежават невероятен дух, вяра и борбеност. Трудностите не ги отчайват, а търсят всякакви начини да помогнат на Емко да расте здрав и щастлив. Прегръщам ги силно и от сърце им желая да сбъднат мечтата си.

Зорница, майката на Емо, искаше да го зарадваме с торта с влакче. И тъй като рожденият му ден е малко преди Коледа, реших и декорацията на тортата да е свързана с празника. И на Зори идеята страшно й допадна. Направих влакчето както обикновено от бисквитки, облечени със захарно тесто. При цветовете, естествено, заложих на традиционното зелено, червено и златно. Мечетата с коледни шапчици ми се сториха чудесно допълнение към темата. Всичко вървеше прекрасно до момента, в който взех да монтирам влакчето върху тортата. Оказа се, че е твърде голямо и стоеше много грозно. Пропускам минутите на паника, суетене и кудкудякане от моя страна в стил "Оле, Боже, оле, Боже, кво ше правя сега?". Пропускам и натякваниците от страна на мъжа ми "Аз ти казах, ама ти не ме слушаш!" (вярно не съм го слушала, защото изобщо не съм чула такова нещо). Пропускам и назидателните укори на децата "Е, толкова ли не можа да го премериш, преди да почнеш да го правиш!?!?" и минавам на мига, в който ме осени гениалната идея да оставя само локомотивчето отгоре, а вагончетата да наредя отстрани на тортата. Там, естестевно, също нямаше достатъчно място, та се наложи да залепя отдолу по-голяма подложка, а положението замаскирах с кокосови стърготини. В крайна сметка проблемът бе решен, а аз - дива и щастлива, че все пак тортата ми се получи. Поне така си мисля, де.

Самите празници прекарахме съвсем традиционно под мотото "Яли, пили и се веселили". Бъдни вечер - вкъщи, Коледа - на вилата, Нова година - в дома на родителите ми, Васильовден - при родителите на съпруга ми.

На Бъдни вечер целите, които си поставям са следните:

- да стана колкото се може по-рано сутринта, та да омеся питка и да наготвя колкото се може повече ястия (седем е санитарният минимум)

- да склоня децата да бъдат така добри да нарежат двайсетина листчета, на които да напишат късмети за питката (коства им няколко часа и тежко умствено напрягане)

- да организирам съпруга ми да свали от гардероба всички кутии и кашони с коледни играчки, да премести палмата от хола в спалнята и на нейно място да разпъне елхата (цели 525 връхчета - да се чудиш с кой акъл сме си купили навремето такова кичесто дърво, вместо да се спрем на някой далеч по-пършив екземпляр)

- да позачистя и оправя къщата някъде в паузата между боба и сърмичките или питката и пълнените чушки (да се нагърбиш с нещо подобно, когато наоколо ти щъкат четирима мъже е меко казано кауза пердута, да не говорим колко абсурдно безмислено е - да забършеш масата от трохи, примерно, при положение, че само след половин час отново ще има някой гладен)

- да намеря време да се изкъпя и издокарам празнично (мразя да посрещам празниците по анцунг, пък бил той и официален)

- да ентусиазирам момчетата да се включат в украсяването на елхата (всяка година се чудя защо си го причинявам и на следващата кошмарът се повтаря отново. Незнайно защо, децата намират за много по-забавно и удачно да си подритват коледните топки, вместо да ги кичат по елхата. А когато все пак решат да ги използват по предназначение, закачат по 5-6 на едно клонче при положение, че има цели 525, както вече ви споменах! Накрая се налага аз да пренаредя изцяло украсата без да накърня чувствата им, макар те да изглеждат така, сякаш хич не им пука)

- да успея да запаля всички свещи изкъщи и да опазя Девин да не ги духне (с тамян не прекъдяваме, защото все на някое от децата му пламва я бретонът, я веждите или миглите докато се навъртат около свещите и цялата къща замирисва на пърленко)

- да събера семейството около трапезата и да прилъжа децата да хапнат някое от постните ястия, а не да се тъпчат само с питка (способни са да изядат по няколко парчета, за да им се паднат повечко късмети)

- да се щракнем цялото семейство пред елхата (идея си нямате какви нерви и усилия ми коства това и накрая се оказва, че няма ни една снимка, на която всички да изглеждаме що годе нормално. Снимки, на които само един от членовете на семейството се плези, се считат за годни и могат да бъдат поместени в семейния албум.)

- да удържа децата да не си отварят подаръците до сутринта на Коледа (то е едно клатене на кутии, едни предположения кво ли може да има вътре, едно врънкане "Ма айде поне по един подарък да си отворим сега, пък останалите - утре!" Да се чуди човек защо тоя Дядо Коледа не минава още къде следобед, ми чак по нощите ми обикаля да носи подаръци. Пълно недомислие!)

- да успея да заспя след децата, а не преди тях (с цел успешно изпълнение на по-горната задача)

Както виждате, необходими са ми тотална мобилизация, свръх ентусиазъм и приповдигнато настроение, за да преживея Бъдни вечер и да доживея Коледа.

А на Коледа наистина стават чудеса. Която и да било друга сутрин едвам успявам да събудя децата за училище, а на този ден те се излюпват сам самички още в тъмни зори. Истинско чудо, нали?!?

Хайде за финал и малко снимков материал.

Утрините на вилата са винаги страхотни, независимо от сезона. Усещането, че си над облаците е невероятно!

Тази снимка е истинско постижение - никой не се плези, не си бърка в носа, не се прави на идиот и не си е духнал свещичката!!!

Девин за малко е спрял да си почине от катеренето километър нагоре към вилата. Когато има повечко сняг изкачването с кола е невъзможно.

Кадър след учтива молба от моя страна "Е, айде бъдете малко по-естествени, де!"

Щастливи, че най-после са изкачили пътя до вилата и съм им позволила д асе овъргалят като прасета в снега.

Малко глог за разкош.

Нямаме си камина, затова ги снимам пред парното. Хихихихи!

Времето беше чудно за пързалки и три дни се вихрихме нон стоп с шейни, пъдгъзници и разни други пособия, подходящи за целта.

Семейната снимка, достойна за албум.

Аз и моите момчета. Обичам ги!

Опитвам се да го снимам, пък той ме цели със снежни топки.

Не украсява елхата, а краде играчките.

На Нова година в нашите.

Седем неща за мен, които (може би) не знаете!

2012-01-11T17:44:00.000+02:00

Бързам да ви предупредя, че тая публикация е безобразно дълга и може би супер скучна, за което предварително се зивинявам.
Преди време получих от Ани Савенко една покана предизвикателство - да разкрия седем неща за себе си, които хората не знаят. Като се замислих, толкова много лична информация съм ви споделяла на страниците на блога, че едва ли има нещо около моята персона, което да е забулено в мистика. И все пак, тъй като нямам амбицията да ставам известен политик, реших, че спокойно мога да ви допусна още по-близо до себе си без страх, че споделеното един ден ще се превърне в компромат срещу мен. :)))

Ето седемте неща, за които избрах да ви разкажа в стил "Искрено и лично"

1. За детството

Моето детство беше прекрасно. Родена съм в Трета градска болинца в София малко преди пулонощ на 3 март 1975 година, което завинаги ме е белязало с клеймото "свиня блатска, родена в Трета градска". Тежала съм завидните 4.500 кг и съм била най-доброто, тихо и послушно бебе. Била съм толкова кротичка, че веднъж татко ме завел на панаир на книгата в зала Фестивална и тъй като съм си спяла спокойно в количката, решил да влезе да разгледа без мен. Оставил ме пред входа на залата, а като излезнал ме намерил да гукам жизнерадостно в ръцете на някаква чужденка, силно озадачена кой ахмак си е зарязал така детето. По онова време и той, и мама са били студенти и не са имали много време да ме гледат. Взели жена, леля Горче, която да се грижи за мен. Научила ме да смуча биба, натопена в мед и разбира се, първата дума, която съм казала, била "меди". Това не се харесало на майка ми и на първия ми рожден ден ми поставила ултиматум - или казвам "мамо" или лошо ми се пише. Умно дете съм излязла - тоз миг съм промълвила заветната думичка. Малко след това ме дали на баба Кера в Стара Загора (майката на майка ми). Тя напуснала работа, за да ме отгледа. Може би затова я обичам като майка и съм наследила страшно много неща от нея - приказливостта и дарбата да се спреателявам с всеки, любовта към цветята, песните и народните танци, умението да плета и готвя, енергичността и трудолюбието, стремежа всичко да ми е чисто, спретнато и подредено. Малко заприличах на мома от народното творчество, затова спирам с тия характеристики и добродетели. Повод да се завърна отново в София беше раждането на сестра ми Вероника. Бях толкова щастлива, че си имам сестричка!!! Така се грижех за нея, че й бях повече като майка, отколкото кака, макар разликата ни да е само 5 години. Още щом проходи започнаха да ни оставят самички вкъщи по цял ден. (Къде са били социалните тогава да ги пита човек!!!) Аз й приготвях храна, обличах я, приспивах я, разхождах я навън. На три години я научих да чете, а на четири вече пишеше ръкописно и й правех диктовки. И до дед днешен не може да ми прости тоя тормоз и все се притеснява да не юркам и моите деца както нея навремето.

Детството ни мина в ония години, когато децата по улиците бяха много повече от колите. Сама ходех на предучилищна, а после и на училище, взимах сестра ми от детска и я водех на тренировки по художествена гимнастика. Ваканциите прекарвахме навън от сутрин до късно вечер. С децата от съседните блокове играехме на жмичка, стражари и апаши,народна топка, скачахме на ластик, карахме колелета, кътерехме се по дърветата, правехме си къщи под балконите, завивахме си сърмички от листа и натрошена тухла, бутахме кукленски колички. Като станеше време за вечеря родителите ни ни подвикваха през прозорците да се прибираме, а ние все се молехме "айде още малко". След вечеря пак излизахме и се събирахме цялата тайфа. От една баба в съседен блок си купувахме семки от по 20 или 50 стотинки, завити в хартиени фунийки. Сядахме на пейките, люпехме слънчоглед и си разказвахме вицове или играехме на подаръци, развален телефон, пускам, пускам пръстенче и тем подобни. По някое време ни пращаха на село, в Стара Загора или на вилата. И пак игри, търчане и пакости от сутрин до вечер. Нямаше нон стоп детски по тлевизията, нямаше компютри и електронни игри, но имаше детска глъчка и смях. Нямаше чипс и кроасани, ама пък какви кифли осморки продаваха само!!! Ами родопчетата и алтайчетата в селския хоремаг! А като се опаричех отивах на сладкарница и си взимах баклавичка и една боза от 6 ст. Но най-голям деликатес ми бяха печените кестени, които дядо ми носеше, като се връщаше от работа и бананите. Цяла година чаках да дойде декември месец, та да заредят показния магазин. Висенето на дългата опашка си заслужаваше, защото през цялото време можех да вдишвам сладкия аромат на тия екзотични плодове. Мечтаех си някой ден да имам толкова банани, че да ям до насита. Е, както се казва, внимавай какво си пожелаваш! Ваканцията преди пети клас заминахме да живеем в Куба. Там имаше толкова много банани и то целогодишно, че съвсем скоро дори ми втръснаха. Втръсна ми и ходенето на плаж, и жегата. Започнах да мечтая за сняг, луканка, кисели краставички и лютеница. В Куба изживях едни от най-хубавите си години и завинаги останах влюбена в това райско кътче, в пачангата, в океана, в бедните, но по детски щастливи хора. Там семейството ни се увеличи с още един член - взехме си кученце, което кръстихме Долорес (Доли) и то бе нашата малка сестричка цели 15 години. Там открих много нови и скъпи приятели. Там за първи път се влюбих истински. Там започнах да слушам метъл и до днес съм върл фен на този стил музика. Там стана мой втори дом и "там" ще остане винаги в сърцето ми. Затова и след толкова много години помолих там да хвърлят пъпчето на най-големия ми син Денис. Раздялата ми с Куба дойде след приемането ми в английската гимназия в София. Аз бях единствената, която ревеше, че е приета. Разделих се с Куба, със семейството ми (те се върнаха, а аз останах да живея при баба и дядо, родителита на татко), разделих се с всичките ми приятели, а сякаш се разделих и с детството. Отведнъж пораснах, станах по-самостоятелна и по-отговорна. Замених игрите с ходене на кино (не пропусках нито филм), на театър, та дори и на опера. Де що имаше рок или метъл концерт, бях в първите редове. В гимназията открих най-добрата си приятелка Валя, с която и до днес сме си близки и си споделяме всичко. А в квартала попаднах на супер готина компания. Събирахме се бая народ и се забавлявахме страхотно! Правехме си най-яките купони, на които някога съм била. Бях толкова дива и щастлива, че нямах грам време да ми е скучно или да съм нацупена. След гимназията заминах уж да уча в Ботевград, ама и там го ударих на една веселба. В общежитието и дискотеките купонът течеше денонощно! А с колко нови хора се запознах и колко спомени ми останаха за цял живот!
Такова детство пожелавам всекиму!

2. За образованието

На детска градина съм ходила съвсем малко и то без особено желание. През сутрин, когато на смяна е била гадната другарка, съм ревяла с крокодилски сълзи и съм късала нервите на майка ми. На предучилищна ходех в руска полудневна забавачница. Сама се водех и сама се прибирах. С цел да продължа да изучавам езика, кандидатствах за първи клас в Руската гимназия. Една точка не ми достигна да бъда приета (пусто нито родителите ми бяха разведени, нито имахме активни борци в семейството). Записаха ме в кварталното 113-то основно училище с целодневно обучение и засилено изучаване на руски език в класа на др. Банкова (любимата ми учителка). Бях "Б" паралелка, в която учехме общо 42 деца. Бях отличничката на класа, което ми осигури симпатиите на учителите, вниманието на момчетата, място в дружинния съвет на училището и задължението да помагам на по-слабите ученици да си учат уроците. Като чавдарче и пионерче съвестно спазвах дадените обещания, изпълнявах поръченията, скъсвах се да предавам хартия и кестени, не само участвах активно, но и печелех награди във всички ТНТМ-та (за по-младите от вас ще кажа, че това означава Техническо и научно творчество на младежта), пеех в хора и посещавах всевъзможни кръжоци и спортни дейности. В 113-то учих до четвърти клас. В пети вече бях в Куба, в българското училище "Христо Ботев" в Хавана. Намираше се в новата част на града сред палми и мангови дървета и се състоеше от няколко отделни къщи, в които се помещаваха детската градина, училището, столът за хранене, книжарницата, музикалният салон, пансионът за децата, чиито родители работеха в провинцията, работилницата по трудово обучение, физкултурното игрище и съблекалните към него. В училището учехме над 100 деца от първи до единадесети клас. От всеки клас имаше само по една паралелка, а нашата винаги беше най-голяма - около 25 човека. За сравнение ще кажа, че имаше класове от по 7-8 деца. Това беше най-якото и готино училище!!!! Всички бяхме като едно голямо семейство! Постоянно ни организираха екскурзии, спортни празници и културни мероприятия, състезания, турнири. Гостувахме на другите чужди училища, правехме си мини асамблеи, участвахме във всевъзможни международни конкурси и изложби. Подготвяхме и изнасяхме концерти и представления пред цялата българска мисия. Животът в училище, а и извън него, непрекъснато кипеше и това ни сплотяваше, правеше ни приятели, даваше ни толкова много тръпка и емоции. От училището в Куба получих не само знания, а и куп скъпи спомени за цял живот.

След седми клас исках да продължа в училището по приложни изкуства, но преподавателят, при когото си подавах документите, директно ми каза, че нямам никакви шансове, тъй като нито бях ходила на уроци, нито родителите ми бяха хора на изкуството. Затова минах на вариант Б - английската гимназия. По онова време тя бе най-елитното училище и съответно напливът за нея бе най-голям. Бях убедена, че няма да се класирам и това ми действаше супер успокоително, защото нямах никакво желание да уча там. Исках да си се върна с нашите в Куба. В деня, в който излязоха резултатите, падна голям рев. Аз циврех, че съм приета, а майка ми ронеше сълзи от радост и гордост, че детето й е толкова умничко и дори ми купи обувки от Кореком за награда. Още преди да започне учебната година се познавах с повечето ми съученици от випуска (най-вече благодарение именно на корекомските патъчки - много им се впечатляваха!) Бяха ни изюркали да тренираме всеки ден в продължение на няколко седмици на националния стадион за манифестацията на 9 септември. Над 2000 деца от елитните столични училища се подреждахме като стена и с помощта на цветни флагчета образувахме различни картини и надписи, скандирахме лозунги, пеехме песни. Беше много мащабно и забавно. На самата манифестация не участвах, тъй като се оказа, че платформата пред мавзолея е малка и не може да ни побере всички. Тия от крайните редици, сред които бях и аз, отпаднахме от строя. В английската бях в "З" клас (не като "три", а като буквата З). Това беше най-готиният клас с най-готиния класен - г-н Господарев. Тоя човек не само ни преподаваше по четири- пет часа английски всеки божи ден, но и се стараеше да ни направи добри хора и добри приятели. В учебно време ни водеше на Витоша, позволяваше ни да свирим на китара и пеем и такива бисери ръсеше, че се попикавахме от смях. А колко полезни бяхме на училището! Г-н Господарев винаги наказваше провинилите се с думите "Наказанието трябва да е неприятно, но общественополезно!" Под това мото и сме чистили, и сме ремонтирали, и сме боядисвали. В гимназията бях единствената от 250 човека випуск, която не знаеше бъкел английски. В Куба учехме само испански. Скъсвах се от зубрене, но първите две години изкарвах предимно двойки. Беше ми писнало да слушам как трябва да се откажа и сама да напусна, защото не ми е там мястото. Аз, обаче, се заинатих и не само ,че не се отказах, но и завърших с отличен успех 5.59. Нивото в гимназията беше изключително високо, а изискванията - огромни. След английската висшето образование ми се видя песен - все едно се бях върнала в детската градина. За висше кандидатствах на две места - в СУ и в УНСС. И на двете държах изпити по английски и по география. За съжаление балът не ми достигна и не бях приета. Записах се платено в Българо-датския колеж в Ботевград, специалност "Туризъм и рекреация". Последваха три години на щур, неспирен купон и още куп нови приятели, емоции и спомени. Завърших трета по успех и след колежа ме приеха в СУ бакалаварска програма, но предпочетох да започна работа и да създам семейство.

3. За професионалната кариера

Такава всъщност нямам. Работила съм като каква ли не, но никога не съм имала амбицията да се развивам професионално или да градя кариера. Още като ученичка в десети клас започнах работа като анкетьор към Gallup International. Участвах в две мащабни проучвания и успявах да уча и работя едновременно. Като студентка се пробвах за няколко седмици като барманка, но после ми предложиха да преподавам английски в местната природо-математическа гимназия и аз приех с огромна радост. Да стана учителка бе сбъдната детска мечта. Преподавах на 8, 9, 10 и 11 клас. Разликата във възрастта ни не бе никак голяма, но това не беше пречка децата да ме слушат и уважават. Обичах си работата и учениците ужасно много и това ме правеше супер щастлива! Пак като студентка работех и за един приватизационен фонд, а стажа си изкарах в две туристически фирми. След като завърших ме назначиха за секретарка в една от компаниите на голям столичен холдинг. После излязох по майчинство за цели 6 години. Мислех си, че след това никой няма да иска да ме вземе на работа, но се оказа точно обратното. Почти във всички фирми, в които кандидатствах, бях одобрена. Отново започнах като административен асистент в дъщерна фирма на френска фармацевтична компания за ветеринарни медикаменти. Прекъснах работа, когато забременях с най-малкия ми син. А после дойдоха тортите и собствена фирма за маркетинг и реклама. О, щях да пропусна най-същественото - един ден продавах кифли и гевреци на спирката на Плиска. Чакахме си ние рейса с моята приятелка Валя и някъв чичка дойде при нас и вика "А бе, момичета, искате ли да изкарате некой лев?" и докато се освестим от това неочаквано предложение, стовари пред нас една камара щайги със закуски. Хич не се и замислихме. Само след няколко часа бяхме с десет лева по-богати.

4. За мъжете

Винаги съм обичала и харесвала представителите на другия пол. От както се помня имам приятели момчета и се разбирам прекрасно с тях. За първи път усетих по-особено привличане още като съвсем малка към един мой втори братовчед, който беше още по-малък от мен. След погребението на дядо му ни сложиха да спим в една стая и аз цяла нощ исках да го целуна. Но не успях, защото той спеше в една бебешка кошара с мрежа отпред. На следващия ден се разделихме. И до днес не съм го целунала. Първото ми истинско влюбване бе в Куба, но и то си остана несподелено. Въпросното момче се гаджоса с най-добрата ми приятелка. Години страдах по него, докато успея да го превъзмогна. И после като се почна едно ми ти влюбване!!! Имала съм толкова много гаджета, че на някои дори имената не помня. Поне още толкова съм харесвала, но не съм имала възможността или смелостта да им го кажа. Като ученичка и студентка бях много ухажвана, а като се гледам по снимки от ония години, ми е чудно какво изобщо са намирали в мен момчетата. Хормони, какво да се прави! Като типична представителка на зодия Риби, аз съм изключително влюбчива, емоционална, темпераментна и страстна! За жалост, както във всичко, така и в любовта, много бързо се паля, но и бързо гасна. Затова и връзките ми са били бурни и краткотрайни. И така до момента, в който тръгнах с Пламен. С него нещата бяха различни. В началото изобщо не го харесвах на външен вид и дори и през ум не ми е минавало, че един ден мога да имам връзка с този човек. Той пък, още първия път, когато ме видял, си казал "Това момиче ще бъде мое!" (дори помни роклята, с която съм била облечена!). Съдбата ни събра като състуденти в колежа. Близо две години и половина бяхме само приятели, но истински, страхотни приятели. Всеки си имаше свой интимен живот, но той през цялото време недвусмислено ми подсказваше, че иска да бъде с мен. Аз пък тъпо и упорито се опъвах. В един момент реши, че повече няма да се тормози и се отказа от мен. Не мога да ви опиша каква празнота почувствах. След два дни вече бяхме гаджета, след две години - съпрузи, а днес - родители на трима прекрасни сина и същите истински и добри приятели.

Но това не ми пречи да продължавам да харесвам и обичам мъжете. И в момента обожавам не един, а цели петима - мъжа ми, трите ми момчета и моя татко.

5. За НЕможенията ми

Какво мога в общи линии знаете, но има толкова много неща, които не умея. Не мога да карам кола. Имам книжка от 16 години, но за шофьор не ставам. Не мога да шия и бродирам - с иглата и конеца съм на Вие. Не мога да свиря и пея по ноти. Пробвала съм се на доста инструменти - акордеон, триола, пиано, цитра, китара, че дори и валдхорна и нищо. Веднъж в училище ми бяха дали да бия барабанче за новогодишното тържество, но точно преди представлението ми го взеха и връчиха на друго дете. Коментарът на татко по повод случката бе красноречив "Даже и за тъпанар не ставаш, мойто момиче!" Не знам стъпките на ни едно хоро, а толкова харесвам народните танци. Само ръченица и дайчово мога да тропам. Не мога да пия алкохол - от две глътки вино ми са замайва главата. До преди да забременея с най-големия ми син употребявах внушителни количества, но после отведнъж твърдите напитки ми станаха противни и край! Не мога и да пуша - никога не съм го правила. И диети не мога да пазя. Пробвах се веднъж и издържах едва няколко часа (принципно, ако не съм на диета, и цял ден да не ям, не ми е проблем). Сигурно има още куп неща, в които не ме бива, но не мога да се сетя за тях.

6. За мечтите, които не успях да сбъдна
Много исках да тренирам художествена гимнастика, но не ме взеха - костите ми били твърди. И прави бяха хората - едвам мост и шпагат правех, пък какво остава за нещо по-сложно. Исках да стана известна дизайнерка на шапки, но само куклите ми имаха честта да се кипрят с мои моделчета. Исках да бъда стюардеса. Обожавам да летя със самолет! Но връзките ми не бяха досаттъчно силни. И с парашут мечтаех да скоча, ама ни пари, ни смелост събрах. Исках и краката ми да пораснат с още десетина сантиметра, ама явно не съм конкретизирала, че става въпрос за дължина, а не за ширина. И за шестица от тотото мечтаех, ама то фиш трябвало да се пуска, пък аз като минавам покрай пункта, той все затворен. Мечтаех и момиченце да си имам, но съдбата ме дари с три момчета (никое обаче не бих разменила и за най-прекрасното девойче на света!!!) Мечтаех да отгледаме децата в къща, че да търчат и крещят на воля, но уви - изтровиха живота на съседите под нас. Да съм жива и здрава поне още толкова мечти да си наумя, пък и да имам щастието да ги впиша не тук, а в графа "сбъднати".

7. За снимките, които със сигурност не сте виждали
Подбрала съм няколко архивни. Качеството им не е добро, защото са сканирани, но пък съдържанието им е много ценно за мен.

Това съм аз като бебе с мама и татко. Че съм най-сладкото бебе на света е ясно, но обърнете внимание на кавиорчето над телевизора, минижупа на майка ми и бакенбардите на баща ми. Класика в жанра, нали?!?!?!

Тук съм на година и осем месеца. Баба и дядо са ме завели във фотостудиото в Стара Загора да ме снима професионален фотограф. Странното съвпадение е, че и Пламен (съпругът ми) има снимка във същото студио.

Аз на 6 г и сестра ми Вероника. Снимани сме на балкона. Прическата ми е дело на баща ми и носи звучното име "Лиско", тъй като е инспирирана от някакъв анимационен лисунгер с подобна фризура. Татко ми беше личен фризьор дълги години и никога не изневери на стила си (за мой ужас като се гледам по снимките). Но и от професионални уж фризьори съм си тръгвала с къде, къде по-нескопосани подстрижки, тъй че няма кво да се жалвам.

Тук го играя Първа пролет в предучилищната забавачка. Ролята ми е да милвам кокичетата и минзухарите по главите и да ги събудя от дългия зимен сън. Момченцето вдясно, което стърчи, вместо да седи клекнало, е сърдито, защото за него няма кокиче и са му пробутали минзухар в разрез с хетеросексуалната му ориентация. По стечение на
обстоятелствата е и мой втори братовчед, ама не оня нецелунатия.

Тук вече съм се вляла в стройните редици на пионерската организация в Куба. Рецитирам стихотворение за Васил Левски на тържеството послучай 3 март пред цялата българска мисия, което сама съчиних и получих втора награда. Всъщност истината е, че татко ми го написа, защото на мен римите хич не ми споряха в конкретния случай. Иначе бая стихове съм съчинила. И още веднъж се възползвах от татко за едно домашно по руски, ама получих тройка и се отказах от услугите му.

Това е семейна снимка от 18-я рожден ден на сестра ми, което означава, чем аз съм почти на 23. Гушкам кучето ни Доли.

Не можах да открия албумите със снимки от гимназията и от абитуриентския ми бал, затова директно преминавам към студентските години. Тук съм в хевиметъл одежди - кубинки, ластични дънки и кожено яке тип рокерия. С колегите сме се снимали в парка до общежитието в Ботевград.

Тук съм бременна в петия месец с най-големия ми син, а поводът да се щракнем е подписването ни в гражданското или така наречената "първа сватба". Кумове са ни най-добрата ми приятелка Валя и бившият й съпруг Мишо. За външния ми вид каквото и да кажа ще е малко. По-кошмарна комбинация от прическа, тоалет и тонус на препикано мушкато едва ли би могла да съществува. В свое оправдание ще отбележа само, че това бяха единствените по-официални дрехи, които ми ставаха заради наедрелия корем, а имам такъв изтормозен вид, защото цялата бременност прекарах на легло и инжекции за задържане.

И "втората сватба", разбира се. На нея вече изглеждам доста по-добре. Това в ръцете ми е Денис (същият, дето ми е в корема на по-горната снимка), а това в неговите ръце е вафла. Сватбата ни беше доста приятна. Венчахме се в храм Света София, а после купонясвахме в градината на ресторант "Мехикано", понастоящем "Клуб на архитекта". Подробности за сватбите ми можете да прочетете тук.

Тук сме кумове на най-добрата ми приятелка Валя и втория й съпруг Петър. Това ми е единственото кумуване, пък съм такава хубава кумичка. Що така никой не ме кани за подобни мероприятия? :)

Класация 2011

2011-12-31T14:07:00.001+02:00

В края на годината е много модерно да се правят какви ли не класации. За да не остана по-назад, реших и аз да направя една - за най-харесвана торта през 2011. Много често в писмата си ми пишете коя е любимата ви моя торта. Мненията са най-различни и това е съвсем нормално. Но ми е любопитно да разбера коя все пак би събрала най-много гласове. Затова ми хрумна и идеята с класацията. От всички публикувани торти през изминалата година подбрах 20. Както винаги съм казвала, обичам си всяка торта като детенце и затова ми беше доста трудно да избера кои точно да участват в надпреварата, но с помощта на моя скъп съпруг все пак успях да се спра на 20 конкретни предложения. Вашата задача е да си изберете фаворит и да посочите съответния номер под формата на коментар. В края на месец януари тортата, събрала най-много гласове, ще бъде обявена за победител, а един от всички гласували (независимо за кое предложение) ще спечели награда - едноетажна торта с избран от него вкус и по мой дизайн. Тук е мястото да спомена, че предишната победителка, Елка Атанасова, отдавна получи своята торта и беше щастлива и доволна, но аз все още не съм намерила време да ви я представя.

И така! Ето моите 20 предложения за торта на 2011 година.

# 1 Пантофки

# 2 Мецанка и Зайка

# 3 Мадагаскар

# 4 Татуировка дракон

# 5 Ягодки

# 6 Мечо моряк

# 7 Пепеляшка

# 8 Приказни феички

# 9 Джунгла

# 10 Сърце

# 11 Пипи дългото чорапче

# 12 Винтидж

# 13 Пиленца

# 14 Джереми жабока

# 15 Макове

# 16 Кутия с инструменти

# 17 Целувка за любимия

# 18 Сватбена

# 19 Малката госпожица

# 20 Снежанка и седемте джуджета

Нека гласуването започне СЕГА!!!!

Най-сърдечно ви моля, ако се регистрирате като "анонимен" в самия коментар да посочвате вашето име. В противен случай няма как да разбера кой стои зад съответния коментар. Така има вероятност един човек да гласува многократно, а това не е честно спрямо останалите. Тъй като до момента има доста "анонимни" и няма как да добавя техните имена в коментарите, те ще участват в томболата под съответния номер, с който са се регистрирали. Но за новите участници наистина ви моля да бъдете коректни и да посочвате име.

Весела Коледа!

2011-12-25T09:30:00.000+02:00

Честита Коледа!

Искам да пожелая на всички вас, и на тези, които ме обичате и харесвате, и на тези, които ме мразите и оплювате, на тези, за които успях да направя торта, и на тези, които не успях да зарадвам, да бъдете много здрави, много весели и истински щастливи!!! Обичайте и бъдете обичани!

С най-добри чувства и пожелания!

Бубето

За ангелската чудотворителница и за едно бебе

2011-12-19T17:12:00.002+02:00

Както знаете, тази неделя участвах в благотворителния базар, организиран от Фондация "Искам бебе" и Сдружението на жените военнослужещи. Благодаря на Божана за любезната покана и на Вера за организационните подробности. Много отдавна си мечтаех да бъда част от нещо подобно и ето, че мечтата ми се сбъдна. Седмици наред се вълнувах за това събитие и подготвих всичко с много старание и любов. Като любител на статистиката няма как да не се отчета в цифри. Изпекох 24 цитросови и 36 шоколадови кексчета, които декорирах с бял ганаш и листенца имел от захарно тесто. Част от кексчетата не оцеляха до базара (нали децата ми пощръкляват като надушат аромата на топли мъфини!!!). Изпекох и над 200 курабийки - половината с ванилия, а другата канелени. От тях към 70-80 декорирах с фондан и опаковах индивидуално в целуфанени торбички с панделка и етикетче. Останалите покрих с ледена глазура и ги опаковах по пет в пакетче. Направих и над 150 малки сладки тип бонбон. Половината бяха със сладко от смокини и орехи, а другите кокосови тип Рафаело. Тук е моментът да благодаря на съпруга ми, който страшно много ми помогна и през цялото време ме подкрепяше.

Бързам да благодаря от все сърце и на всички вас, които дойдохте на благотворителния базар във военния клуб и дарихте пари и надежда в навечерието на най-светлия християнски празник Коледа!!! Щастлива съм, че бях част от тази инициатива, срещнах толкова познати лица и се запознах с много нови, видях някои от дечицата, за които съм правила торти, открих невероятно талантливи млади хора и най-важното - допринесох, макар и мъничко, за сбъдването на нечия мечта. С ваша помощ успях да събера и даря на фондация "Искам бебе" сумата от 381 лв. За моя огромна радост изкупихте всичко, което бях приготвила. От останалите щандове накупих подаръци за най-скъпите ми хора и така дарих още парички за каузата. А тя наистина си заслужава!!! Децата са най-големият дар и богатство и мога да си представя какво е да искаш бебе и да не можеш да имаш. Винаги съм си мислела колко е несправедливо някои жени да раждат и да захвърлят рожбите си, а други никога да не могат да изпитат вълшебството да бъдат майки. И четирите пъти, когато със съпруга ми сме работили за бебе, нещата не се получаваха от раз. Месеците чакане направо ме съсипваха! И това са само няколко месеца!!! А хората, които опитват с години и не успяват?!? Едва ли има по-свидна и съкровена мечта от тази да станеш родител. Тези хора трябва да бъдат окуражавани и подкрепяни от обществото, а не съжалявани и квалифицирани като "вманиачени". Близо 300 хиляди са регистрираните безплодни семейства в България. Статистиката е страшна, нали? И ако по Коледа наистина стават чудеса, то нека чудото бъде за всички тях!!!

част от декорираните курабийки

Благодаря на Ивейн, че ме щракна минути преди началото на базара.

Много се колебаех каква торта да ви представя днес, но мисля, че именно бебешка би била най-подходяща. Това е тортата, която направих за новороденото бебче на Евтим и Хриси - малкият Петър. Поръча ми я моята приятелка Жени, която се бе заела с организирането на партито изненада послучай изписването на бебчо от родилния дом. Към тортата трябваше да направя и 20 курабийки. Идеята за дизайна ми хрумна от една картичка, която бях видяла преди доста време в интернет. Мисля, че се получи доста симпатична и сладурска бебешка торта. Курабийките, естествено, бяха със същите мотиви и чудесно я допълваха. Най-накрая ми се отдаде възможност да си използвам и кътера за бебешко боди, който Божана ми донесе от Щатите още пролетта. За декорацията на празника пък се погрижи Светлето Бонин, която, както вече съм ви споменавала, освен артистична е и невероятно креативна и сръчна натура. Та с общи усилия успяхме да направим събитието още по-вълнуващо и красиво. Да е жив и здрав малкият Петър и да расте щастлив и обичан!!!

Сигурна съм, че някои от вас, след като прочетат тази публикация, ще имат сълзи в очите. На вас, момичета, пожелавам от цялата си душа и сърце след около 9 месеца - година, очите ви да са отново пълни със сълзи, но от щастие!!!! Прегръщам ви и се моля за вас!

Златна клетка

2011-12-05T09:33:00.000+02:00

Тази година тортите тип клетка за птици бяха изключително актуални. Всичките ми чуждестранни колежки се съсипаха да творят такива, особено по повод сватби. Цяло лято им се дивих, охках, ахках и се превъзнасях по тях, надявайки се някой ден и на мен да ми се отдаде възможността да сътворя една такава. Е, ето че това се случи. Поводът - рожденият ден на Ели (приятелката ми фотографка, майка на прекрасните Михаела и Калина). Още през септември, когато тя ме снима (фотосесийката), се разбрахме аз да й върна жеста като й направя тортата за рождения ден. Както се казва - танто за кукуригу или фотосесия за торта. Сделката сключихме на 17 септември, а рожденият й ден беше на 3 декември. Както виждате, доста време имахме да обсъдим подробностите и може би именно поради това до последно не знаехме какво да направя. Първоначално Ели искаше нещо максимално нежно и изчистено. Пращаше ми все снимки на светлосини торти с малки розови розички. После реши, че тортата ще е червена, отстрани с клавиши на пиано, а отгоре с малка кукличка. Но и този вариант отпадна и се почна едно голямо чудене. Накрая и двете се спряхме на идеята за птича клетка, вдъхновени от една много сладурска детска тортичка. За мое огромно съжаление се оказа, че не съм достатъчно сръчна да изработя клетката от захарно тесто. Какви ли не варианти омувах, но не ми се получаваше. Накрая реших, че ще купя готова, но идея си нямах откъде. Тук на помощ ми дойде Светлето Бонин, която ме открехна, че в Джъмбо продават няколко моделчета. Още на следващия ден се кукнах пред стелажчето с клетки в магазина и като почна една чуденка коя да взема. Да не мислите, че имаше 100 вида! Нищо подобно - само два, но достатъчни да подложат моята нерешителност на безмилостно изпитание. Добре, че мъжът ми имаше делова среща наблизо, та дойде да сложи край на тая мъка. Не че и аз не си бях харесала именно кафявата, ама без него още половин час в двуумене не ми мърдаше. Все се чудя как изобщо има желание да излиза с мен по магазините тоя човек. Аз за всяко едно нещо се колебая и обикновено излизам от магазина с лафа "ами остава като вариант, ако не си харесам друго". Дори пред щанда със захар, примерно, седя и се чудя кой пакет точно да взема. И ако, недай си боже, Пламен посегне и вземе някой, аз задължително го връщам и взимам друг. Отвратителна съм, но той, горкият, си ме обича и търпи.

Но да се върнем на клетката. След като си я платих на касата, ясно беше, че връщане назад няма. Обаче друга чуденка се зароди в главата ми - кафява ли да я оставя или да я патинирам с малко златна боичка. То да беше само това, ами и цялостният дизайн хич не ми беше ясен. Почнах да прехвърлям сума варианти през ума си и все не ми се струваха достатъчно добри. Ели също нямаше никакви конкретни идеи, което е адски нетипично за нея. Единственото й изискване беше по тортата да има нещо във винено червено, за да се върже с тоалетите, които беше подготвила за нея и децата. Аз пък исках да е нещо по-изискано и стилно. И така, след близо три месеца, в които имахме време да избистрим дизайна, ето, че ден преди да подхвана тортата, и двете бяхме тотално зациклили откъм идеи. Все пак постигнахме консенсус - да правя каквото реша. Ели хитро се измъкна, ами аз...

В крайна сметка заложих отново на винтидж стила (и двете сме луди по него). Като цветове се спрях на комбинация от виолетово синьо, златно и цялата гама нюанси от бледо розово до винено червено. Първото, което направих, беше птичката. Мислех си да е нещо като жар птица или както се изрази мъжът ми "руски феникс"(много се смях, дори истерично - типично за мен поведение в ситуации на тревожна напрегнатост). После прецених, че няма да е много винтидж и спретнах една истински наперена чавка (всяка сврака може да й завиди за щиглявите и безобразно дълги крака и силиконовата човка). След пилето дойде ред на самата торта. Реших, че едно златно бордче тип ковано желязо ще се върже прекрасно с клетката. Заврънкулките изрисувах с много тънка четчица първо с кафява боя, а после минах отгоре и със златно. За миниатюрните розички съм безкрайно задължена на Петя от Xcerx, която лично ми донесе до вкъщи силиконовия молд за направата им и то само няколко часа след като й се обадих! Страхотна си, Петя и отново ти благодаря от все сърце!!!! С молдовете се работи много лесно и бързо и дори и Пламен се включи в манифактурата. Големите рози си направих по моя метод - без никакви кътери и инструменти. Нямаше как да мина и без рисувани рози - придават толкова романтичен и ретро нюанс, а и Ели ги обожава. Не ми оставаше нищо друго освен да поставя отгоре клетката. Закрепих я с помощта на роял айсинг. Боднах и пилето и си отдъхнах. Тортата изглеждаше точно така, както исках - деликатна и аристократична! Също като рожденичката, за която беше предназначена. Бъди щастлива, Ели!!!!

За нейното празнично вълнение и емоции можете да прочетете в блога й.

А сега най-официално ви каня от името на Фондация "Искам бебе" на благотворителен коледен базар. Аз и моите деца ще бъдем там и ще се радвам да се запознаем лично с всеки един от вас, който иска да стане част от сбъдването на нечия съкровена мечта. Нека помогнем заедно!!!

Коледните чудеса приближават, скъпи приятели!!!

Фондация ИСКАМ БЕБЕ и приятели ще съотворят хиляди такива за вас. На 18.12.2011(неделя) от 11 до 18ч в Концертната зала на Военния клуб ще се проведе Коледен Благотворителен Базар, в който вие ще сте главните действащи герои. „Калина ме снима” ще се погрижи за вашите снимки с Дядо Коледа, аромати от всички страни ще се носят на вкусни и красиви сладки, а нашите джуджета ще ви покажат колко е лесно сами да направим подаръците за нашата елха.

Сдружението на Жените Военнослужещи ще отпразнуват своята пета година с нас. А ние ще им връчим специален подарък, от благодарност за прекрасните неща, които сме сътворили заедно, както и за тяхната смелост, борбеност и достойнство.

Всички приходи от събитието отиват директно да подпомогнат опитите на семейства с проблеми да се сдобият с най-ценното.

С участието на млади таланти от:

www.sunshinekitchen.com

www.imperatrizata.blogspot.com/

www.ivaneivane.blogspot.com

www.lisforlina.blogspot.com

www.natknat.blogspot.com

www.bubolinkata.blogspot.com

www.darlahome.blogspot.com

www.malukindian.blogspot.com/

www.kadifecraft.com

www.wix.com/rumediva/rumediva

www.findkrivondela.blogspot.com/

www.natknat.blogspot.com

www.etsy.com/shop/niadesign

www.sofia-hristozova.blogspot.com/

www.mirasgallery.com/

www.wix.com/isvb71/befreee?ref=nf

www.elichkata.blogspot.com/

www.lamartinia.com/2011/03/blog-post_28.html

И имената продължават...

За ягоди

2011-11-24T15:26:00.000+02:00

Днешната ми публикация е меко казано out of season, но какво да правя като имам толкова много торти да ви показвам, а толкова малко време да седна да напиша по няколко думи за всяка, да подбера и кача снимки. При мен времето е вечно дефицит. Свършва ми по-бързо и от захарното тесто, и от какаото, и от пудрата захар. На оня чичко от рекламата, дето прехвърля пясък, 5000 минути може и да му се виждат много, но за мен са си едно нищо. Често ме питат "Защо не работиш и през деня, та да не ти се налага да стоиш до 2-3 през нощта?" Ама как да не работя денем???? Та аз още от сутринта се почвам и понякога не намирам дори пет минути да подвия крак и да си почина. Разбирам, че за повечето хора направата на една торта изглежда нещо съвсем просто и лесно, но всъщност не е така. В началото си мислех, че проблемът е в самата мен и все се надявах с практиката да се усъвършенствам и да стана супер бърза. Но вече знам, че за да сътвориш една красива торта се искат много спокойствие, търпение и вдъхновение. Разбрах, че претупването на нещата не е за мен и отдавна свикнах с мисълта, че ако искам да съм доволна от крайния резултат, трябва да се раздам на 100%.

Но стига съм философствала, че пак времето ще отлети и аз нищо няма да съм свършила.

Тортата, която ви представям днес, всъщност правих още в началото на юни. Това беше една от няколкото извънредни поръчки, които приех през лятото. Но нямаше как да откажа, тъй като бе за първия рожден ден на малката Габи от Пловдив, а знаете, че за мен този празник е много скъп. С майка й Цвети се познавах по-отрано, тъй като дойде вкъщи заедно с Гена да вземат тортата на Неда. За нея можете да прочетете тук. Като ориентир какво харесва и иска, Цвети се спря на тортата ми с ягодките. Идеята й беше тортата да е на два етажа в наситен зелен цвят и с много цветя, а отгоре да има момиченце, което сладко си похапва ягодки, малинки, капинки. Дълго време се чудих какво точно да напарвя и най-накрая реших да се спра на по-ретро визия. При мисълта за горски плодове веднага си представих бурканче домашно сладко, покрито с карирана кърпичка и оставено на поличката на малко дървено прозорче с плетени бели перденца. Представих си и уютната кухничка, ухаеща на конфитюр и току що изпечени курабийки, поличките по стените, отрупани с всевъзможни кутии, чашки и чинийки, покривчицата на масата и всичко беше изрисувано с ягодки. Реших, че и моята торта ще е декорирана с такива мотиви, а акцентът ще бъде едно малко сладко момиченце, облечено в ретро рокличка с избродирани розички и дантелена престилчица, което бере сочни ягоди и пълни своята плетена кошничка. После майка му, разбира се, ще свари от тях вкусно ароматно сладко и ще го остави на прозореца да изстива.

Е, ако вече ви се хапва нещо сладичко, оставям ви да изтичате до хладилника или най-близкото магазинче. А за тези от вас, които са на диета, предлагам още снимки на тортата. Малко съм се пооляла с бройката, но какво да направя като толкова си го обичам това момиченце!?!?

Приказни торти

2011-11-15T10:11:00.001+02:00

Използвам думата "приказни" в буквалния смисъл, защото това, което обединява тези торти, са именно приказките. В рамките на няколко дни ми се наложи да правя три последователни торти на приказна тематика за три прекрасни рожденички.

Първата от тях се казва Фани. Представяла съм ви я и преди. За миналия й рожден ден правихме торта на тема Хана Монтана. Тази година желанието й бе Рапунцел. Майка й Милена от всички торти в нета си беше харесала една единствена - едноетажна с кулата по средата. Помолих съпруга ми да ми свали анимационното филмче, за да видя кулата в оригинал. Както знаете, орисията ми на момчешка майка не ми дава възможност да гледам момичешки филмчета и съм абсолютно незапозната с подобни ленти и персонажите в тях. Та след като се запознах щателно с въпросния филмов материал и по-специално с предшественика на днешните небостъргачи, в мен се породиха два основни въпроса. Първо от какво и как да направя кулата и второ как да я закрепя стабилно върху тортата. След като премислих и отхвърлих няколко варианта се спрях на идеята да използвам малки бисквити за основата и по-големи за широката част, слепени с течен шоколад помежду си и обвити със захарно тесто отвън. За покрив ми послужи една вафлена фунийка, която облепих с безброй малки сърчица, играещи ролята на керемиди. Останалото бяха детайлите, с които много се забавлявах. Самата торта, естествено, представляваше долината с минаващата през нея река. Цветово се ограничих до няколко нюанса на зеленото, розовото и лилавото. Исках основното в тази торта да са детайлите, а не цветовете. За закрепването на кулата използвах няколко дървени шишчета, които забодох около нея, така че да я крепят изправена и да не й позволяват да падне. Змаскирах ги със зид от камъни. Тортата беше готова и зачаках с нетърпение Фани да дойде да си я вземе. Междувременно отнесох няколко критики от моите момчета. Девин недоволстваше, че Рапунцел не се виждала и окуражително ме подюри да я направя. Каза, че дори да не ми се получела хубавичка от първия път, втория можело и да успея. Давид пък рече: "За какво си е пуснала косата, като Принцът никакъв го няма? То е ясно, че няма да можеш да го направиш от захарно тесто, ами я иди до Хиполенд и го купи на играчка, че да не се излагаш!" След такова мъмрене сърчицето ми напарво се сви от притеснение. Ами ако и Фани реагира така??? Излишно е да ви казвам какво изпитах, когато видях грейналите й очички. Хареса си тортата и беше толкова щастлива!!! А аз дважди повече!!! По-късно вечерта получих и смс от Миленка, че успешно са откарали тортата до детския клуб и че всички много са я харесали. Можех да си отдъхна и да се отдам на заслужена почивка до следващата сутрин, когато дойде ред на Червената Шапчица.

Тази торта направих за третия рожден ден на Калина. Майка й Галина се свърза с мен месеци по-рано и най-обстойно ми разказа как точно си представя тортата. Галя е от онези майки, които изпипват всичко до последния детайл, за да направят тържеството незабравимо , а децата си - щастливи! Като модел ми прати снимка на тази торта с Червената Шапчица - дело на италианска дизайнерка. Молбата й беше първият етаж да е доста по-пищно декориран, да има дървета, ягодки, калинки, цветя, а вторият да се запази в този си вид - като къщичка и от прозорчетата да се подават бабата и вълкът. Искаше тортата да не е върху подложка, а на стойка, за да стои по - красиво за фотосесията, която бяха планирали с Ели Гледачева. Като вкус си избраха малинова с шоколад. Всички подробности бяха изяснени, не ми оставаше нищо друго, освен да се заловя за работа. След строителството на кулата, скромна къщичка от селски тип изобщо не беше в състояние да ме уплаши. Иззидах си я от блатчета и вкусни кремчета, измазах си я с масло, облепих я със захарно тесто. За дървен материал използвах първокачествен дъб, покрива застлах със снопчета слама, зид наредих камъче по камъче, кепенците боядисах в синьо, по первазите кичнах саксийки. Стана къщичка за чудо и приказ!!! Бабата и Вълчо не чакаха покана и тозчас се настаниха в имота. Скоро и гората зашумя с листата на вековните дървета, а Червената Шапчица поседна да си почине с букет цветя в ръцете. Гледаше някак стреснато - явно все още беше изплашена от срещата със страшния сив вълк. Аз пък нямах търпение да се срещна с малката Калина. Не чаках дълго, защото часът минаваше три през нощта, а на сутринта тя дойде да си вземе тортата. Искаше да пипне всичко по нея, а мама и тати подскачаха разтревожено да не съсипе нещо. Тук можете да се полюбувате и на приказната фотосесия на Калина, в ролята на Червената шапчица.

Ден трети и трета приказна торта! Този път главните герои са Снежанка и седемте джуджета. Идеята дойде твърде късно и дори отказах на Цеци, майката на малката Василия, да се заема с поставената ми задача. Разбрахме се да направя по-семпла торта, защото нямах никакво време да моделирам толкова много фигурки. Но съвестта така ме глождеше!!! Как да не изпълня желанието на едно дете и да не направя точно такава торта, каквато то си е пожелало. Набързо отскочихме със съпруга ми до магазина и купих комплект играчки Снежанка и седемте джуджета. Знам, че използването на пластмасови фигурки е непрофесионално и със сигурност ще бъда порицана от колежките в бранша, но това е без значение, щом залогът е една детска усмивка. Първоначално мислех да направя къщичката насред полянка и около нея да наслагам фигурките. Но Пламен каза, че от тортоправячка почвам да се превръщам в строителен работник и да взема да се спра с тия градежи. Разглеждайки любимата ми триизмерна книжка на Снежанка, ми хрумна идеята да направя тортата като стая. Проектът беше одобрен единодушно от мъжката част вкъщи и реализацията му започна с пълна пара. Изработването на тази торта ми досатви такова невероятно удоволствие, а когато я видях в завършен вид ми идеше да заподскачам като дете от радост. Харесвам естествения вид на дюшемето, малките и сладки креватчета, пухените им възглавнички и юрганчета, пъстрата черга на пода, цветенцата, гъбките червенушки. Мисля, че всичко стана точно както в приказката. За фон на корицата от блокче №4 нарисувах стена с прозорче, лавички, картинки, нощни шкафчета. Рисуването не ми е силна страна, но се справих сравнително добре. И тук не минах без критика, разбира се. Нали и тримата ми синове са страшни математици, та веднага бях скастрена защо леглата са само четири. Ако и вие си задавате този въпрос, отговорът е, че останалите три са на отсрещната стена. А ако се питате дали Василия си е харесала тортата, съдейки по думите на развълнуваната й майка, която ми се обади по телефона - мисля ,че да.

Равносметката - още три торти в кариерата ми на тортоправячка и още три детски усмивки в актива ми. А с такъв актив човек е истински богат!!! Ето затова си заслужава да ми завиждате, за нищо друго!!!
Повече снимки на тортите може да видите тук.

Petite Mademoiselle

2011-11-08T11:31:00.001+02:00

Това е една от последните ми и най-любими торти. Напарвих я за деветия рожден ден на Михаела - голямата дъщеричка на Ели Гледачева (фотографката). Както знаете, с нея сме голям тандем що се отнася до подготовката на празниците на нейните дечица. Месеци предварително обмисляме и синхронизираме нещата. Ели е от майките, които знаят перфектно какво искат от първия до последния детайл. При нея няма нищо случайно и не на място. Идеите й винаги са брилянтни, а изпълнението им - повече от впечатляващо!!!!

Този път изискванията й към тортата бяха да има момиченце, което чете книжка (едно от любимите занимания на Мишето), къщичка в кукленски стил, колело, розички и надпис "МИХАЕЛА". Изпрати ми снимка на рокличките, с които ще са облечени момичетата на партито, но не за да ги използвам като част от дизайна на тортата, а по-скоро, за да ме ориентират цветово. Прати ми и буквите за надписа, за да изработя и моите в подобен стил и шрифт. За момиченцето първоначалната идея беше да е като феичка, но впоследствие аз случайно попаднах на едни тетрадки от серията Holly hobbie на Pigna и толкова ми се прииска да направя фигурка в този стил. Оказа се, че и на Ели и Мишето са им любими. Ясно беше, че вече нищо не може да ме спре да се пробвам.

И така, зачаках да дойде денят, в който да направя тортата. Като вкус Ели си избра еклерова шоколадова. След самата торта се захванах с къщичката. Такова мерене, кроене, строене и измазване падна, че по едно време имах чуството, че и истинска къща мога да построя. Идея си нямате колко дълго ми отне да изградя самата конструкция, така че всичко да е максимално съразмерно, с правилни форми и същевременно стабилно. За тухли ползвах парчета блат, а за вар - течен шоколад. Веднъж "построена" и "измазана", къщата вече беше готова и за "обличане" със захарно тесто. Лепих тестото на отделни части заради неправилните форми на къщата. Отново мерене, кроене, рязане, лепене. След стените и покрива дойде ред на прозорци, даграми, врати. На финала сложих и комина и къщичката беше готова. Представих си как коминчето почва да пуши, а от прозорчетата се носи аромат на прясно изпечен малинов пай. След цял ден, прекаран в строителство, вечерта се захванах да направя и момиченцето. Започнах от крачетата, после рокличката, а накрая - главата и шапката. Не мога да ви опиша с какво удоволствие и вълнение изработвах всеки един детайл. Дори и сега, когато ви разказвам, пак се вълнувам. За десерт си оставих книжката. Не знам дали се вижда по снимките, но тя си има всичко - и корици, и номерирани странички, и леко подгънато ъгълче на страничката, която се опира в рокличката на девойчето... Текстът е от "Клетниците" в оригинал на френски. Не търсете лупа, шегувам се! След като малката госпожичка стоеше пред мен, поклащаша крачета, зачетена в своята книжка, подхванах надписа. За шаблончета ползвах едни дървени букви, около които изрязвах с малко остро ножче. Не се получи перфектно, но все пак съм доволна. Единственото, с което не можах да се справя, бе колелото. Два пъти го парвих и все не ми харесваше, ама изобщо!!! А така ми се искаше да има и едно ретро колело, с кош отпред, пълен с рози. Трябваше да е подпряно в дясно от надписа. Ама каквото не мога, не мога. Един ден се надявам да стана достатъчно добра, та и колелета от захарно тесто да правя.

В три през нощта тортата беше напълно готова. Легнах си, но дълго време не можах да заспя. Нямах търпение да дойде сутринта, за да чуя оценката на мъжете вкъщи. Най-много се впечатли Давид - каза, че момиченцето било като истинско и макар тортата да била ужасно момичешка, много му харесвала.
Повече снимки на тортата може да видите тук.

Няма как да не ви покажа и снимките на Ели, които са меко казано приказни!!! А че Мишето е щастлива, е повече от очевидно. Днес (8 ноември) тя има имен ден и й пожелавам от все сърце много здраве и радост! Честит празник на всички именници!!!

Сватбата на Боби и Наско

2011-11-01T13:39:00.000+02:00

Запознайте се с още една влюбена и вече бракувана двойка - Бояна и Атанас!

И по традиция - тяхната любима песен!

За разлика от повечето хора, на които им предстои сватба, те двамата подходиха към всичко без излишно суетене,, паника, дъндании и разправии. Бяха организирали всичко едва ли не в последния момент. Да им завиди човек на спокойствието!!!

След като с Боби си разменихме два-три мейла, се уговорихме и да се видим, за да уточним всички подробности около тортата. Тя ми донесе снимки на няколко модела, които си беше харесала и заедно се спряхме на един от тях. В последствие той ми послужи само като ориентир, защото доста попромених дизайна. Най-отличителното бяха едни стърчащи, спираловидно огънати бели пръчици, подредени в снопчета и забучени тук таме върху отделните етажи на тортата. Аз, обаче, не успях да намеря нищо подобно, а обиколих всички борси и цветарски магазини, за които се сетих. Видях се и с флористката, която щеше да прави цялостната декорация на сватбата, но и пръчиците, които ми даде тя, не успяха да ми свършат работа. В крайна сметка насъбрах няколко наръча клонак, метличина и прочие материали, които така и не използвах. Всичко ми се струваше прекалено грубо и простеещо на фона на нежния и деликатен дизайн. Исках декорацията на тортата да е максимално близка до дантелата на сватбената рокля в цвят екрю. Затова заложих на безброй различни по форма и размер цветчета, които "подредих" по ръбовете на всеки от четирите етажа. До момента това е най-голямата торта, която съм правила. Като вкус Боби си избра Кармен - най-любимата ми торта! Толкова се зарадвах на избора й, но и представа си нямах каква драма ще се окаже това впоследствие. Сватбата беше на 10 септември - явно период, в който орехите са кът. Обиколих всички квартални плодзеленчуци и сергиите по пазара и никъде не намерих орехи. С мъжът ми се вдигнахме и отидохме на борсата, но и там само на едно място имаше едни умрели от скръб ядки, които за нищо не ставаха. Напарво изпаднах в паника! Добре, че Пламен се сети за Лидл. Калифорнийските орехи, които продават там, се оказаха невероятно качествени, вкусни и перфектно почистени. От многото пакетчета, които прегледах ядка по ядка (както правя винаги когато използвам орехи), не открих нито една черупчица!!! След одисеята с пръчките и с орехите дойде и най-страшното - транспортирането на тортата. Проблемът бе, че освен голяма, беше и доста тежка - близо 10 кг и се притеснявах дали стъклената стойка ще я издържи. За превозването й използвах дървената опора, която Мариян (младоженецът от Костенец) беше напарвил за тяхната торта и после ми я подари. Оказа се невероятно удобна и стабилна. Благодаря ти, Марияне!!! Доставихме тортата без никакви поражения. Към нея имаше и една едноетажна, в случай, че голямата не стигне за всички гости. Щом прекрачих прага на салона, в който щеше да е сватбеното тържество, напарво ахнах. Всичко беше подредено и декорирано така стилно и романтично, сякаш бях в някаква приказа. Имаше толкова финес, красота и класа на едно място!!!

След като предадох тортата почуствах страхотно облекчение и едва тогава се сетих, че на този ден и родителите ми са отпразнували своята сватба. Обадих им се веднага да им честитя годишнината, а няколко дни по-късно им направих и торта за тържеството, което организираха по повода, но нея ще ви представя в някоя от следващиет публикации.

И на родителите ми, и на Боби и Наско пожелавам дълги и безметежни години на щастлив семеен живот, пълен с много любов, вярност и приятелство!!!

Боби, Наско, благодаря ви, че ми се доверихте и ме направихте съпричастна към най-вълнуващия ден в живота ви!

Два дни след сватбата, Боби и Наско си направиха и отделна романтична фотосесия в Правец. Автор на сватбената фотография е Камелия Атанасова.

Целувка за теб, любими!

2011-10-24T14:52:00.000+03:00

По-паметливите от вас сигурно си спомнят, че на 14 октомври моят скъп съпруг празнува рожден ден. Тази година само одъртя без да празнува. Като се запъна, че не иска ни подаръци, ни купони, ни торта даже. Купи си едни обувки и счете, че това му е достатъчно. И без друго нямах грам свободно време да обикалям по магазините да му търся подаръци. Децата бяха адски разочаровани, че няма да имаме гости, а надеждите им , че покрай баща си и те ще намажат по някое подаръче, бяха разбити на пух и прах. Реших, че поне картичка трябва да купя - в нашето семейство картичките са неизменна част от всеки празник. Помолих Дани, едно страхотно момиче от Пловдив, което прави уникално красиви и стилни картички, да изработи една специално за Пламен. С Дани се познавам покрай сватбената торта, която й правих миналия месец и която се надявам да ви покажа в най-скоро време. Дизайнът за тортата на Пламен пък ми хрумна от една чанта в брошура на AVON и нямах търпение да го реализирам. Знаете колко си падам по по-изчистените и стилизирани неща, а тук имаше и скрито послание - целувка за моя любим! Изработих тортата с невроятно желание - сякаш на един дъх!!! Съжалявам ,че снимките са толкова ужасни и няма как да видите красотата на детайлите и цветовете, но повярвайте ми, тортата беше наистина едно малко бижу. Исках размерът и формаат да са по-нестандартни. Щеше ми се долният етаж да е максимално висок и тесен, но не посмях да прекаля с височината. Все пак, тортата беше вита, а да се огъне изправено толкова широко парче блат без да се начупи е почти абсурдно. Затова заложих на сигурното и в крайна сметка височината бе 16 см. Така не беше трудно и да я покрия фондан. При високите и тесни торти покриването с чаршаф от захарно тесто е истински кошмар. Трябват невероятни умения, за да не се образуват плисета, пукнатини и прочие. Винаги , когато обличам по-висока торта, умирам от ужас дали ще се справя добре. В случая ми се получи перфектно и бях монго щастлива. Едното трудно мина, но ми предстоеше рисунката. Макар много от вас да ме считат за добра в изобразителното изкуство, аз всъщност не съм. А да се рисува върху торта си е рисковано - сгафиш ли, изтриване няма. Единственият изход е да покриеш цялата торта с нов пласт захарно тесто. Първо си маркирах лицето съвсем лекичко с молив и едва тогава минах с четка и боя. На едно място мацнах малко без да искам, та се наложи да направя перчемче на девойката (която, следвайки закодираното послание, се предполага да съм аз). И с това се справих що годе добре и вече можех да си отдъхна и да се отдам на забавната част. За по-ефектно, цветята напарвих релефни, а не рисувани. Използвах кътер за изрязване на сърчица, от които оформих венчелистчетата. Изстъних и накъдрих краищата с помощта на любимия ми инструмент - клечка за зъби. Станаха много нежни и ефирни. Хрумна ми тук-таме да сложа и по няколко тичинки за повече разкош. Дръжчиците нарисувах с помощта на съвсем тънка четка. Панделките и дантелката придадоха още по-завършен и шикозен облик на тортата. Кексчетата бяха логично допълнение - като подарък за тати от трите момчета (не че не му ги изядоха до троха). Хартиените формички си купих от ИКЕЯ - така перфектно се вписваха в запланувания от мен дизайна и като цвят, и като десен, че като ги видях, напарво пощръклях от радост. За жалост Пламен изобщо не си хареса тортата . Била убийствено яка, но женска. Трябвало нещо по-така да му направя, по-мъжествено. Обещах му догодина един голям полов член - по-мъжествено от това, здраве му кажи!!! Разбрала съм се и със сестра ми да дойде да ми помага в моделирането. Преди време тя работи 5 месеца в урологията на Окръжна болница и колко ги е виждала!!! Ще я ползвам като експерт-консултант. Поне на вкус тортата беше високо оценена. Пламен и децата толкова я харесаха, че само нея закусваха, обядваха и вечеряха докато не свърши (добре ,че не беше голяма!!!). Направих я с какаови и ванилови блатове, сиропирани с кафе, а кремовете бяха три вида - шоколадов аеро мус, крем кафе и лешник с ром. Получи се много приятна комбинация.

В заключение мога само да кажа - не разчитайте на скрити послания и дълбокоидейни замисли, отправени към мъже! Те, милите, очевидното не виждат понякога, камо ли завоалираното.

И да не си мислите, че съм му сърдита нещо на моя скъп съпруг или му се цупя заради тортата. Нищо подобно!!! Обичам си го много!!! Още повече, че в момента ми ремонтира кухничката и ми е дал карт бланш да си я дооборудвам и разхубавя както и с каквото си искам.

Обичам те, любими и ти пращам не една, а безброй целувки!

Торти с единички - 2

2011-10-10T13:37:00.001+03:00

Както ви обещах в предишната публикация, оставаме на вълна торти за първи рожден ден.

Това е тортата на Вероника. Поръча ми я нейната майка Димитрина. Идеята беше за нещо свежо с цветя отстрани, а отгоре с калинка. Задължителни елементи от декорацията бяха името на малката рожденичка и единичката - да няма никакво съмнение за кого и по какъв повод е тортата. В добавка трябваше да има и три кексчета. Вкусът, някак логично, беше "Вероника". В момента, в който измислих дизайна, нямах търпение да го реализирам в действителност. Изработих всичко с такова желание и удоволствие и съм много доволна от крайната визия. Да вземат тортата дойдоха Дими и сестра й - лелята на Вероника, която се казва Елка. Да ви е познато това име??? Елка е късметлийката, която спечели в жребия за торта. Първоначално идея си нямах, че е тя, но след като ми писа, всичко ми се изясни. Все още не сме решили кога и каква торта ще й подаря, но щом я направя, ще ви я покажа.

Това пък е тортата на Сияна. Майка й Ели ми прати снимка на една триетажна торта, която трябваше да прекроя в едноетажна, но да запазя дизайна и да вмъкна слънце - олицетворение на малката Сияна, която сияе като слънчице със своята прекрасна детска усмивка! Вкусът бе шоколадов еклер.

А след госпожиците идва ред и на малките господа.

Това е тортата за първия рожден ден на Нико, но не и първата, която му правя. Още като навършваше половин годинка, майка му Ивайла ми поръча ето тази торта. Щом дойде да си я вземе каза, че ще се видим отново след 6 месеца. Поводът, разбира се, навършването на първата годинка. Този път Ивето избра доста по-шарен и веселяшки дизайн, далеч от пастелните цветове и бебешката тематика. И как иначе - нали малкото бебче вече ставаше голямо момче!!! Идеята й беше долният етаж да е тип зебра в синьо-лилаво и черно, а горният - с тигрови шарки в зелено и кафяво. Най-отгоре искаше да седи маймунка, гушнала единичка, а отстрани да има зебра, лъв, слон, палми и банани. Дизайните с много цветове и детайли винаги първоначално ме стряскат, защото се страхувам да не се получи прекалено кичозно и натруфено. В такива случаи много внимателно обмислям количеството и нюанса на всеки от цветовете, които ще използвам и разположението на фигурите и детайлите. Понякога си правя предварителна цветна скица, за да придобия визуална представа за онова, което се върти в главата ми. Старая се и тортата като цяло да има сюжет, всичко в нея да е обединено под общ мотив и съчетано по най-добрия начин. Май твърде сложно го обясних. Казано по-простичко, бягам от излишната шарения и просто нацвъканите за присъствие фигурки. В случая сюжетът е следният - маймунчето става на 1 годинка и приятелите му носят банани като подарък.

Тази торта ми е свързана с голяма драма! Беше една от многото, които правих в рамките на няколко дни и всяка секунда ми беше изключително ценна. След като изработих животинките, реших да ги оставя за по-сигурно в пералното ни помещение - далеч от палави ръчички, летящи топки и прочие. Но кой да ти предвиди, че скъпият ми съпруг точно тогава ще вземе да пусне сушилнята без изобщо да забележи подноса с фигурките. От топлината и влагата милите така се бяха деформирали. Като ги видях, изпаднах в нервна криза. Положението беше наистина страшно! Щом мъжът ми се хвана сам да ги поправя... За щастие успяхме да се справим със ситуацията и Нико си имаше своята пъстра и весела торта за първия си рожден ден.

Това е тортата на Боби, който наскоро отпразнува първата си годинка и кръщаването си в Бачковския манастир. Майка му Краси поръча двуетажна торта в бяло, синьо и зелено. Обожавам тази цветова комбинация. Намирам я много стилна и в същото време супер подходяща за дизайн на момчешка торта. Като цяло Краси искаше изчистена, семпла и стилна декорация. Изпрати ми снимки на няколко торти, които си беше харесала из нета, а аз избрах отделни детайли и идеи и се получи моята интерпретация по темата. Украсих и кутията в унисон с тортата и стана много готино. Тук е мястото да благодаря от сърце на Валерия и Ани, благодарение на които се сдобих с такива високи кутии за торта, напарвени по поръчка специално за нас.

Още снимки на тези торти може да видите тук.

Торти с единички

2011-10-07T12:41:00.000+03:00

Както и друг път съм ви споделяла, за мен първият рожден ден е нещо истински вълнуващо, значимо и запомнящо се, но не толкова за детето, колкото за майката. Това е денят, в който се връщаш във времето година назад и си даваш сметка, че светът вече е съвсем различен, животът ти - тотално променен, а ти си станала друг човек. Вече цяла година призванието ти е Майка! И въпреки безсънните нощи и безкрайните дни, въпреки опънатите нерви и поразвалената фигура, въпреки тотално пренебрегнатите ти лични нужди и желания ти си щастлива!!! Истински и безкрайно щастлива! Сякаш вчера пое в ръцете си онова малко, току що проплакало вързопче, а днес то те гледа с цялата си обич, протяга ръчички да те гушне, усмихва ти се с първото си зъбче, търси опората ти, за да направи първите си крачки, казва ти "мамо". За него ти си целият свят: топлината- когато му е студено; утехата- когато го боли; закрилата- когато го е страх. За теб то отронва най-тъжните сълзички и раздава най-широките усмивки. То е твоят живот, твоята сбъдната мечта, твоята гордост и радост!!!

И като всяка добра и всеотдайна майка искаш и празникът за това събитие, първия рожден ден, да бъде съвършен и незабравим. А тортата несъмнено е главен акцент и няма как да не бъде най-красивата, най-пищната, най-страхотната. Обожавам да правя торти за най-малките рожденици, защото с всяка изпитвам отново, и отново целия този трепет и вълнение, спомням си първите рождени дни на моите момчета и усещането е наистина невероятно.

В тази и следващата публикация ще ви представя именно такива торти.

Тази е за малката Евелин! Майка й Ели ми изпрати снимка на аксесоарите за партито с молба и тортата да е декорирана в този стил. Още щом видях цветовете и десена бях сигурна, че ще се получи страохтно!!! Тук можете да видите салфетката, от която почерпих идеи за дизайна. Всички детайли са толкова сладурски, че не ми се щеше да пропусна нито един. Постарах се да изработя всяко цвете, калинка, пеперудка максимално близки до оригинала, така че приликата да е очевидна. Мисля, че успях и съм много доволна от резултата. Получи се една истински красива и весела торта, напълно подходяща за първи рожден ден на момиченце. Вкусът беше "Кармен", а градът, за който отпътува тортата - Пловдив. Още снимки на детайлите може да разгледате тук.

Това пък е тортата на Никола. Майка му Лора искаше дизайна да е изчистен в наситени момчешки цветове, а отгоре да има единичка и любимото кученце на Ники. Прати ми снимка на плюшената играчка и аз я претворих от захарно тесто. При декорацията заложих на ленти и кръгчета. За жалост на снимката цветовете доста се разминават от действителните. Вкусът беше "Вероника" - любимата ми ягодова торта, рецептата за която измислих специално за рождения ден на сестра ми, поради което й дадох и нейното име - Вероника. Толкова много торти с този пълнеж направих, че изкупих десетки килограми ягоди от пазара. Използвах само гръцки, защото са много по-ароматни и вкусни и не се разкашкват и разводняват както нашите. Къщата ни от средата на феврурари до към края на лятото ухаеше страхотно на ягоди.

За разнообразие днес ще ви представя и три кексчета, чиято история е много любопитна. Преди доста време във фликърската ми поща получих писмо от една индийка на име Kalai Sukanta. Пишеше ми колко много харесва нещата, които правя и как се възхищава на уменията ми. Съжаляваше ужасно, че няма как да ми поръча кексчета за любимата си сестра, която също ми била голяма фенка. Обещах й някой ден да изработя къпкейкчета специално за нея и да й ги подаря виртуално. Е, спазих си обещанието и измайсторих тези. Надявам се да й харесат и да успея да я изненадам приятно.

И победителят е.....

2011-10-04T09:58:00.000+03:00

Както ви бях обещала, вчера, 3 октомври, с помощта на децата разиграхме томболата за наградата послучай първия рожден ден на моя блог, в която се включиха 82 човека.

Вечерта, след като се прибрахме вкъщи от градинката, организирах момчетата и те дадоха всичко от себе си за каузата.

Денис и Давид написаха числата от 1 до 82 на отделни листчета под зоркото око на Девин.

Аз проверих дали всички числа ги има и то написани само по веднъж.

Трите момчета сгънаха листчетата старателно и ги пуснаха в стъклената ваза, която за по-представително ще наричаме сфера (леко пукната на едно място още преди време, но извършителят още не е разкрит, макар заподозрените да са сведени само до трима - към момента разследването е временно преустановено поради липса на достатъчно доказателства или самопризнания).

Девин старателно размеси всички листчета в стъклената сфера. Уверявам ви, голямо мешане падна (как и самата сфера не падна не знам).

Най-накрая, точно в 20.17 часа, Девин изтегли едно листче. Давид го грабна от ръцете му , за да прочете печелившия номер.

И това е .............№ 17.

Аз моментално прескочих до компютъра и заедно със съпруга ми проверихме кой се крие под късметлийския номер.

Santal каза...: Бубе, желая още 100 години по 100 торти на година и все така да е неизчерпаемо вдъхновението ти!Все така да ти е шарено и да имаш емоции, които да претворяваш в торти. Елка; 02 септември 2011 08:24; Честито, Елка!!!!! Моля те да ми пишеш на личната поща (lyubaz@abv.bg), за да уточним как и кога ще си получиш наградата.; На всички останали благодаря за прекрасните поздрави и пожелания!!!! Дано са били от сърце и да се сбъднат! Знам, че сте разочаровани, че не печелите, но не сте единствените. Девин снощи май изобщо не беше разбрал каква е идеята на томболата и реши, че той трябва да спечели нещо, щом е извадил листче от сферата. Цяла вечер мрънка къде му е наградата, горкото!

Момчешки торти

2011-10-03T16:16:00.002+03:00

Не съм писала тук отдавна, за което моля да ме извините. Но последните седмици ми бяха толкова натоварени - поръчки, ангажименти, празници, стартиране на учебната година, пътувания.... Изминалите няколко дни ми бяха особено инфарктни. Толкова торти направих, че денонощно работех. Дори поставих нов личен рекорд по късно приключване на работния ден. Знаете, че обикновено преди 2-3 не си лягам когато имам поръчки, но онзи ден стоях до 5 сутринта. Бях толкова уморена, че дори не можах да заспя, а то и нямаше за кога, защото в 6.30 часовникът звънна и трябваше да се става. За изминалата седмица ми се събират сигурно не повече от 3-4 часа сън на вечер, но както казва Ели - "първите сто години ще е така, пък после като му легнеш!!!!" Важното е, че всичките ми торти и кексчета станаха страхотни и съм безкрайно щастлива. Идея си нямам кога ще дойде ред да ви ги покажа. Като гледам с какви темпове пиша публикациите, нищо чудно къде Нова година (ама следващата) да стигнем и до тях. Още не съм постнала всички торти от миналия сезон, а се трупат нови, и нови.... Но, живот и здраве, времето е пред нас, пък и хубавите работи, казват, ставали бавно. Тъй че имайте търпение!

Днес, както вече стана ясно от заглавието, ще ви представя няколко торти, които ще се харесат по-скоро на мъжката аудитория. Мислех си, че блогът ми се чете само от жени, но се оказва, че и доста мъже го посещават и то редовно. Това може само да ме радва.

Първата торта от поредицата я правих за десетия рожден ден на списание HiComm, който беше още през април, но вече споменах за темповете, с които ви представям творенията ми. Първоначално ми се обади Биби (една невероятно стилна и красива жена, позната ви като майката на Нико и Яни, за които правих тортата със самолетчето и тортата с животинките от Мадагаскар). Тя работи в издателството на съпруга си, част от което е и списание HiComm. Помоли ме аз да се заема с изработването на тортата за десетата годишнина от издаването на първия брой. Нямаше как да й откажа, въпреки че имах много поръчки, а времето беше доста ограничено. Поканиха ме на среща в издателството, за да обсъдим подробностите. Като влязох в сградата им, се почувствах като някаква свръх известна и уважавана дизайнерка на торти. Всички ме гледаха с такова възхищение и се радваха да се запознаят с мен лично. Наистина не мога да ви опиша колко странно и вълнуващо бе усещането. Срещата протече в заседателната им зала в присъствието на цял екип от хора, начело с главния редактор Росен. Ще речеш, че обсъждахме нещо кой знае колко съдбовно, пък то - торта! Целта на тортата беше не толкова да се почерпят за празника, а да я използват за корицата на юбилейния брой. В притурка към нея трябваше да изработя и няколко курабийки. Дизайнът, естествено, беше изцяло подчинен на тематиката на списанието - нови технологии и комуникации. Цветовете трябваше да са максимално ярки и наситени, предметите - силно стилизирани, без да гоня някаква реалистичност. Идеята бе тортата да е по детски весела и закачлива. Признавам си, на мен хай тек технологиите хич не са ми слабост, затова незабавно се снабдих с всякакви брошурки с подобни джаджи. Набелязах си конкретни моделчета и по тях си направих шаблончета от картон, с помощта на които в последствие си изрязах курабийките и декорацията за тортата. Тогава за първи път се сблъсках (макар и само на картинка) с така мечтаното от най-големия ми син PSP (Play Station Portable). Е, сега вече не пропускам свободна минута без да поиграя на него, тъй като за рождения ден Денис най-накрая се сдоби с такова чудо. Така съм се вманиачила, че детето дори се оплакало на съучениците си, че от мен не може да се докопа до играчката. Те били направо потресени как е възможно да има такава майка - техните никакъв интерес не проявявали към електронните игри! Откъде да знаят, милите, че тази ми страст е стара почти колкото мен самата. Още като съвсем малка бях луда по тоя тип игрички. За щастие в Куба, където живеех по онова време, в хотелите имаше игрални автомати и аз умирах да си давам парите за жетони. С годините това увлечение се превърна в мания. Съпрут ми беше добре запознат с този факт и още първия път, щом забременях и се тръшнах вкъщи да износвам, ми подсигури занимание за дългите самотни дни в леглото - Nintendo(споко, не е вибратор!). Непрекъснато играех, вместо да си лежа мирно и кротко, а онова ми ти бебе риташе и се щуркаше из корема ми като лудо от адреналина, с който го захранвах. За втората бременност получих Sega Mega Drive само с една игричка на Спиди Гонзалес и тя се оказа дефектна. Стигах до един кактус на трето ниво и нататък не можеше да се продължи. За жалост и с бременността ми се получи същото - в края на третия месец сърчицето на бебето спря. Кофти съвпадение, нали? Третия път Пламен ми купи Play Station с цял куп игри настаро от някакъв варненски агент. Е няма да ви казвам как се вманиачих!!! Любимата ми игра беше Crash - някъв лисичок или куче (трудно ми е да го определя), дето обикаля из нивата като гламав и събира ябълки. Прекарах си цялата бременност на фотьойла с джойстик в ръце. Един ден така се бях заплеснала в игране, че краката ми изтръпнали без да усетя. Като тръгнах да ставам паднах и се пребих като куче. Добре, че на бебето нищо му нямаше. Поне от падането. Иначе трайно го бях увредила милото - само като чуеше началната мелодия на играта и моментално се размърдваше. Като се роди, продължи да подскача всеки път щом пуснех плейстейшъна. Но с майка геймърка е така! Четвъртия път се сдобих с Play Station 2. Зарибих се по едно търкалящо се из лабиринти топче, може би защото аз самата приличах на топче. А бе битер надуваема топка от най-големите си бях, ама айде!!!! Манията ми и туй бебе не пощади - още преди да проходи вече играеше на "пейшъна". Това лято, като взехме PSP-то на Дени, Пламен взе и двойни предпазни мерки, че да не стане беля и току виж пак да си бременея и играйкам по цял ден. Лош човек, ейййййййййй! Заради него сега постоянно съм изправена пред дилеми от рода на "дрехите ли да простра или да поиграя малко на PSP-то".

Ох, много се отплеснах, но нямаше как да не ви споделя и тази моя страст (че събирам салфетки си признах, та това ли да пазя в тайна?!?) Но да се върнем на другата моя страст - тортите.

фотограф Тихомир Рачев

Та в крайна сметка ето това се получи. За жалост, обаче, тортата ми не попадна на корицата на списанието или поне не цялата.

корицата и част от моята тортичка свряна долу в кюшето

Така и не разбрах дали аз съм се провалила или професионалният фотограф не се е справил, но Росен каза, че не се получило така както искал. Ето и моя снимка на тортето и курабийките, но без десятката отгоре. Цифричките им ги дадох отделно, за да могат да си ги сложат където преценят за най-добре. Иначе вътре в списанието имаше две страници със снимки на цялата торта и курабийките.

Още снимки тук.

Тази я правих за един футболен запалянко - фен на Барса. Казва се Стоян. Поръча ми я гаджето му Жени. Самата торта не е нищо особено, още повече, че вече бях правила емблемата на Барселона за друга торта. Важното е, че рожденикът е бил щастлив и приятно изненадан.

Тази пък беше за четвъртия рожден ден на Вики - едно от дечицата в нашата голяяяяяяяяяяма компания. Той вечно майстори нещо и затова майка му, Юлето, ми подхвърли идеята за сандъче с инструменти. До момента не бях майсторила такава торта и страшно се ентусиазирах. Забавлявах се страхотно! За модел използвах всички налични инструменти на децата. Най-много се кефя на рулетката, която досущ прилича на оригинала. Дори Девин се обърка и помисли, че съм сложила истинската на тортата. Другата ми голяма гордост е листчето от тефтер и моливчето. Те също са от захарно тесто, но станаха много сполучливи. Ох, ама освен че съм безумно талантлива, съм и една скромна, скромна.... Оня ден се замислих как още преди хората да дойдат да си вземат тортите, аз по телефона не спирам да им обяснявам колко са страхотни, и как супер са ми се получили, и колко много си ги харесвам, и прочие, и прочие.... То бива, бива липса на скромност и такт, ама мойто на нищо не прилича. Оставям ви и отивам да търся някакви техники за понижаване на самочувствието, та следващия път да съм по-обрана в самопреценката си.

Повече снимки на тази торта можете да разгледате тук.
А това е може би най-странната откъм дизайн торта, която някога съм правила. Поръча ми я Биляна за рождения ден на нейния приятел Антон. Първоначалната й идея беше да е нещо свързано с бъдещата професия на Тони, който учи за стоматолог. В последствие реши да съчетаем в едно следните елементи - морско свинче (тип розетка), марката VOLVO, стихотворение на руски и цветовете бяло, оранжево и кафяво. Всички тези неща са любими на Тони. Представа си нямате какво чудене му ударих как точно да направя тортата. Накрая ми хрумна ето това.

Обявявам Новия сезон официално за открит

2011-09-14T09:27:00.000+03:00

Цяло лято така и не успях да ви представя всички торти, които сътворих миналия работен сезон. Но лека - полека и това ще стане. Сега , обаче, бързам да ви представя първата си торта от новия. Не мога да скромнича и веднага ще кажа - стана хипер яка!!!! Поне аз й се кефя максимално и с гордост я поставям в графа "любими".

Поръчката дойде от Маги, майка на три деца - две момичета и едно момче (за момичетата да й завиди човек, или поне аз). Та най-малката й принцеска с прекрасното име Андрея съвсем скоро навърши четири годинки. И за рождения ден, естествено, трябваше да има и торта. За дизайна вариантите бяха два - или да е като десена на рокличката, или да е с любимата й играчка - Джереми рибаря. Щом чух за Джереми, роклето моментално отпадна от класацията. Ако се чудите кой по дяволите е тоя Джереми, веднага ще ви кажа - това е един жабок, главен герой в приказката на Беатрикс Потър "The Tale of Mr Jeremy Fisher". Потър е автор не само на текста, но и на илюстрациите. А като дете именно нейната книжка бе най-любимата ми и то точно заради прекрасните рисунки. ОБОЖАВАХ Я!!!! Ето тук можете да я видите или да си я припомните, ако е била част и от вашето детство.

Та щом чух, че ми се отдава невероятният шанс да сътворя торта, вдъхновена от нещо толкова любимо за мен, направо подивях от радост. И от ужас - ами ако не успея да се справя и съсипя всичко???? Хем нямах търпение да я почна, хем умирах от страх да не се проваля. Добре, че работата ми винаги е свързана със срокове, които стриктно трябва да спазвам. Иначе сигурно със седмици щях да се подмотквам и да отлагам почването. Най-напред подхванах къщичката. "Иззидах" я от блатове, слепени с малко течен шоколад. После я "шпакловах" с маслен крем. Накрая я "варосах" със захарно тесто. Дограмите са поръчкови, трикамерни, екстра качество. Криви са не защото са дефектни, а за да са по-арт. След приключване на строителния обект се заех с фауната или по-точно с единствения й представител - жабока рибарче. Тук имах голяма дилема - дали да го направя да прилича повече на плюшената играчка, или да е по-скоро копие на илюстрациите в книжката. Реших, че ще е по-добре за модел да използвам играчката (все пак децата повече се привързват към предметите, а не към рисунките).

илюстрацията

играчката

Щом приключих с жабокя, помолих ОТК-то в лицето на Девин за експертна оценка. Той безпроблемно разпозна, че това е Джереми, но ми отправи и остра забележка - липсвал му надписа на дрешката. Признавам си, съществен пропуск от моя страна, но се направих на ударена. Нито микроскоп имам, нито толкова спокойна ръка, че да изпиша нещо така миниатюрно. Имах двата основни компонента от декорацията на тортата (къщичката и жабата) и вече можех да дишам по-спокойно. След фауната дойде ред и на флората. Тук помощник ми бе друга детска книжка "Приятелите на малкото пате", от чиито картинки черпих идеи за "озеленяването" на моята торта. Подбрах няколко от най-типичните блатни представители на растителния свят и вече всичко си беше на мястото. След като лично се уверих, че ловният билет на жабока не е изтекъл, пожелах му наслука и той метна марковата си въдица, старателно изработена от моя скъп съпруг Пламен. Старателно, старателно, колко да е старателно? Върза един конец на парче хартиена тел и рече "Те ти въдица, булка!" Ми плувка, ми стръв? За всичко аз трябваше да се погрижа. Това в кутията е първокласен ситен бял червей от муха месарка. С такава квалитетна стръв бях сигурна, че и уловът ще е добър. Прибрах тортата в хладилника, та Джереми да си ловува на спокойствие, а аз си полегнах, че минаваше 2 през нощта. На сутринта станах с надеждата хладилникът ни да е пълен с прясна риба, ама не. Викам "Кво става, бе рибарчето? Къде е рибата?" пък той ми се заобеснява, че нещо студено било и не кълвяла, ма иначе страшен рибар бил. Заразказва ми как веднъж еееееееееееей такъв сом бил хванал. Историята му беше като подобрена версия на Стареца и морето с елементи на съспенс. Тамън да взема да му се вържа и на вратата се позвъни. Отварям и какво да видя - едно прекрасно малко момиченце с дълги руси коси и сини очички. Идваше да си вземе тортата. Щом й я показах възкликна "Я, това е моят Джереми!" Направо ми идеше да се разплача от щастие като я гледах как сияе и се радва. Андрея определено си хареса тортата, а Девин (най-малкият ми син) си хареса Андрея.

Ето я и тортата. Дано и на вас ви хареса и поне за миг да ви пренесе в един по-приказен свят.

Като стана дума за книжки, трябва да ви призная нещо - аз не обичам да чета. Като дете приказките страшно ме впечатляваха и майка ми ми купуваше много книжки. Да не говорим, че бях абонирана за всички възможни детски списания и вестници. (Миша и Колобок ми бяха любими!) Но като поотраснах четенето ми доскуча. Каквато и книга да подхванех, фабулата ми се виждаше недостатъчно интригуваща и почвах да си измислям собствен сюжет. Скоро осъзнах, че държейки книга в ръце аз не четях, а гледах през страниците и си фантазирах. След още няколко години достигнах и до още едно прозрение, че ми е по-забавно да пиша, отколкото да чета. След още няколко години до прозрение достигна и госпожата ни по литература в английската гимназия. Незнайно как у нея се породиха съмнения, че дори и задължителната литература често ми убягва от вниманието. Всячески се мъчеше да докаже тази си теза като ме излови неподготвена, но аз все "успявах да мина между капките"(както самата тя се изразяваше). Е, крайно време е да си призная. Г-жо Къдрева, права бяхте! Така и не прочетох "Тютюн" до края, а "Тартюф" и "Житие и страдания грешного Софрония" не успях да превърна в настолно четиво, при все че положих неимоверни усилия.

След като завърших училище фактът, че не обичам да чета книги все ми тежеше и се чувствах някак виновно, докато не започнах да излизам с един колега адвокат. В процеса на опознаване му споделих за този свой порок и той остана като втрещен. Коментарът му по въпроса бе "Не мога да повярвам, че не четеш книги, пък си толкова интелигентна и умна!" Идея си нямате колко успокоително ми подействаха думите му и чувството за вина някак се изпари, макар порокът да си остана. И до ден днешен художествената литература не ми е страст.

След това страшно признание иде ред и на още едно, не по-малко фрапиращо - събирам салфетки, колкото и пубертетско и безмислено занимание да е това. Сигурно се питате каква е връзката? Веднага ще ви кажа - никаква! Просто си мечтая да прибавя към колекцията си салфетки с героите на Беатрикс Потър. А каква по-добра възможност да помоля, ако някой от вас има за менкане или дублиращи се, да ми се обади. Купувам ги веднага!!!!

Торти за кръщене

2011-09-07T10:44:00.000+03:00

След сватбените торти някак логично идва ред и на тези за кръщене. Нали все казват "Таз година булка, догодина - люлка!" А навремето кръщенето е било ритуал, който се е извършвал до 40-я ден след раждането на детето. Причина за това е била високата детска смъртност. Родителите са бързали да кръстят рожбата си, та в случай че почине, да си иде от тоя свят като християнче. На майката не е било позволено да присъства на кръщенето, тъй като все още се е считала за "нечиста" и влизането й в църква е било недопустимо. Докато траел ритуалът, тя си седяла вкъщи и вършела "женска" работа, ако бебето е момиченце или "мъжка", ако е момченце. След кръщенето всички гости и Кръстникът отивали в дома на детето. Кръстинкът подавал бебето на майката през прага и съобщавал името му. Нему се е падала честта да избере име на отрочето и да го пази в тайна до кръщенето. Не рядко изборът не се харесвал на роднините и ставал причина за сръдни и свади. Такъв е случаят и с моята собствена баба, майката на баща ми. Родителите й искали тя да се казва Люба, но Кръстникът й дал името Магда. И така цял живот всичките и близки и роднини я наричат Люба, а по документи навсякъде се води Магда. Аз и братовчедка ми би трябвало да сме адашки, след като и двете сме кръстени на една и съща баба, но тя е Магдалина, а аз съм Люба.

От религиозна гледна точка Кръщението е първото от седемте тайнства в православието и католицизма. То е духовното раждане на човека, чрез което се причиства от греховете и се свързва завинаги с Христос. Добре е това свещенодейство да се извършва в неделя или на голям църковен празник. Поверието гласи, че е на хубаво, ако детето се разплаче, когато свещеникът го потопи в купела със светена вода. Бялата дрешка, която Кръстникът му облича след "изкъпването" е символ на пречистената му душа и занапред то трябва да се стреми да я опази неопетнена. Кръстникът (който обикновено е кум на родителите) е наставник, изповедник и учител на своя кръщелник. Те стават духовни роднини за цял живот.

Кръстница на моите три деца е най-добрата ми приятелка Валя, която ми е и кума.

А ето и тортите, които сътворих за кръщенетата на три малки момченца. Няма да пиша подробно за нито една от тях. Достатъчно е да знаете, че са направени с много любов и с пожелание кръщелниците да растат живи и здрави, да бъдат добри хора и праведни християни. Нека Бог ги закриля, нека им дава сила и мъдрост, нека ги води по правия път и благославя всяка тяхна крачка!

Тортата на Емко

Тортата на Краси

Тортата на Мартин

А тези курабийки във формата на сърчица ми поръча майката на Емко, Зорница, като подарък изненада за съпруга й.

Блогът ми стана на една годинка!!!!

2011-09-01T17:09:00.001+03:00

Избрах 1 септември символично за рожден ден на моя блог.

А това е подаръкът ми от Ели послучай празника. Благодаря й от сърце!

Честита първа годинка!!!!

Началото

Как се прави блог научих благодарение на един колега на съпруга ми. Първата публикация направих още през май миналата година, но дълго време тя си седя само като чернова. Исках да съм наясно с всичко и да се чувствам уверена, за да дам официален старт на това начинание. В началото на септември се престраших и така започна всичко.

Опасенията

Чудех се и все още се чудя какво толкова може да се напише покрай една торта, така че да бъде интересно на много хора, да привлече вниманието им, да предизвика емоции. Оказа се, че има какво. Когато човек споделя нещо красиво и лично, то няма как да остане незабелязано и да не докосне сърцата на останалите.

Благодарностите

Те са за близките и познатите ми, които упорито настояваха да си направя блог. За хората, които ми помогнаха в началото - Стоян (колегата, за който вече споменах), съпругът ми Пламен, Ели Гледачева, чието дело е художественото оформление, Милена Коцева, която ми направи страхотните снимки. За всички вас, които чакате с нетърпение и интерес всяка нова публикация. Благодаря ви от сърце за подкрепата, за интереса, за милите коментари и безбройните писма.

Статистиката

110 са публикациите, които постнах за изминалата първа година на моя блог

293 807 са вашите гостувания на страниците му

3 255 от тях идват от блога на Димитрана Тайната на нашата вечеря

4 883 пъти е посетена най-четената публикация Торти за майки

15 660 са посещенията на най-интересната според вас страница Торти за семейството

38 689 посещения са отбелязани през най-активния месец април 2011 г.

472 са оставените коментари (тук представянето е много слабо)

Равносметката

Щастлива съм, че мога да споделям с вас толкова много неща посредством тези електронни страници.

Пожеланията

Дано не ви омръзна скоро и дано винаги мога да разчитам на вашата емоционална подкрепа, на доверието, което ми гласувате и на вдъхновението, с което ме зареждате.

Подаръците

По правило рожденикът получава подаръци, но този път нека бъде обратното. В края на месеца (септември) от всички, оставили коментар под тази публикация, ще изтегля един, който да получи моя подарък - торта, ако е от София или кутия с курабийки, ако е от страната.

Почерпката

Тя за жалост е само виртуална. Дори и аз не се докопах до празничното кексче. Дано някой ден имам възможността да почерпя всеки от вас с истинско парче вкусна торта. Знае ли човек? Понякога мечтите се сбъдват!

Модел: манекенчето ви е добре познато - Девин, за агенция Златкови. Фотограф: аз. Стайлинг: няма такъв. Прическа : вчера непредвидливо му кръцнах бритона и резултатът е кошмарно очеваден. Облеклото на позьорчето: марки няма да споменавам, не са си платили, не че дрехите са маркови, де. Кексче: Буболинката. Снимките се дублират, но ми беше трудно да подбера коя да постна, коя - не и избрах лесния вариант - качвам всичките.

С дъх на лято и цветя

2011-08-30T10:52:00.000+03:00

И докато лятото все още не си е тръгнало, побутнато грубо от есента, представям на вниманието ви няколко торти, окичени с цветя и лятно настроение.

Тази я правих за имения ден на малката Ния и майка й Ралица (запознавала съм ви с тях покрай бялата торта с червените обувчици за прощъпулника на Ния, тортата за първия й рожден ден и кръщенето, тортата със самолетчето за татко й Тео). Ако се чудите защо тези две имена празнуват имен ден заедно и кога, отговорът е на Цветница, защото Ралица е име на цвете, познато и като делфинариум, а на гръцки Ния означава "венец". Единственото желанието на Рали бе основният цвят на тортата да е жълт. Беше ми пратила снимка на една торта изцяло в жълто и бяло, придружена с обяснението "ако някога си поръчвам торта за мен, то тя ще бъде такава". Тъй като в случая тортата нямаше да е само за нея, реших да запазя цветовата комбинация, но изцяло да променя дизайна. Веднага се спрях на варианта венец от маргаритки - хем венец (Ния), хем в бяло. Мисля, че се получи много нежна и деликатна торта. Дано ви харесва!

Тази ми я поръча Зори за рождения ден на кумата й. Това всъщност е третата поред торта, която правя за това семейство и то все по молба на Зорница. Първата бе с овчицата и обувчиците за прощъпулника на малкия Тони, а втората - двуетажната с джунглата за 9-я рожден ден на кака му Вяра. Ето, че дойде ред и на майка им. Идеята беше за нещо много пъстро и свежо. Зори ми прати снимки на няколко цветни аранжировки и аз се спрях на тази. Десенът на кошницата страшно ме впечатли и веднага си го представих като основа на тортата. Букетчето отгоре направих доста шарено, за да вмъкна всички любими цветове на рожденичката и най-вече оранжевото. Изработването на цялата торта ми достави невероятно удоволствие и съм много доволна от крайния резултат.

Тази е двуетажно повторение на синята ми торта с венец от полски цветя, която правих за рождения ден на майката на Ина (една от съфорумките ми в тортената тема към бг мама). Тази торта се превърна в любима за страшно много хора, сред които и Миленка - момичето, което ни направи страхотната фотосесия с децата. Нямаше как да откажа на молбата й да направя такава и за братовчедка й. За да не е съвсем същата, реших да я направя на два етажа, но доста по-мъничка от стандартната големина. Стана много сладурска. Аз принципно си падам по по-миниатюрните неща, стоят ми някак по-нежно и елегантно. Тази торта декорирах късно вечерта до към 3 часа посред нощ, след като се прибрахме от Пловдив. Беше почивен ден и с Пламен решихме да се натоварим на колата и да разходим децата из Стария град и центъра и си прекарахме страхотно!!! Обожавам Пловдив! През цялото време докато се размотавахме из улиците се оглеждах да видя някой познат клиент, но не видях никого. Правила съм доста торти за Пловдив, част от които още не съм ви показала, но и това ще стане. Но да се върнем на днешната торта. За феновете на статистиката - за декорирането й използвах 196 цветчета и 50 листенца. Това отнема доста време, но за щастие и мъжът ми се включи в творческия процес и много ми помогна. Изрязваше ми цветенцата с формичките, а и ми правеше компания. Обикновено, когато работя по нощите, само телевизорът ми е другарче. Денем пък винаги слушам радио (колкото по- хард и рок, толкова по-добре). До такава степен съм свикнала да работя на музика, че наскоро започнах да правя една торта и усещам, че нещо ми липсва. Прегледах пет пъти абсолютно всичко - блатове, кремове, сиропи, пособия. Уж всичко изрядно, а нещо не ми е като хората! Добре, че беше Давид да ме открехне "Ми не си си пуснала музика, бе мамо!" Цъкна копчето детето и аз се развихрих.

За разнообразие и едно кексче. Поръча ми го Поли като изненада за 18-я рожден ден на приятелката й.

Сватбата на Силвия и Васил

2011-08-19T14:21:00.002+03:00

Дойде ред да ви запозная и с последните ми младоженци (засега) - Силвето и Васко!

И по традиция - тяхната любима обща песен.

И при тези две влюбени гълъбчета подготовката за съдбовния ден бе започнала с месеци по-рано и аз бях въвлечена с пълна сила в трепетното вълнение и емоции посредством възложената ми задача да сътворя мечтаната сватбена торта. Относно дизайна и двамата бяха категорични в избора си - знаеха точно какво искат до най-малкия детайл. Но що се отнася до вкуса на тортата - тук постигането на консенсус се оказа доста по-сложна задача. Вкусовите им предпочитания доста се разминаваха. Все пак успяхме да стесним избора до три варианта, които имаха възможността да опитат при следващата ни среща за дегустация. И двамата без колебание се спряха на един и същи вкус - лека, свежа и ненатрапчива комбинация от какаови и ванилови платки, напоени с компот от вишни и малини и крем йогурт. Бях толкова щастлива, че успях да намеря вкус, който да се хареса (и то много) и на двамата без да се налага да правят компромиси един спрямо друг.

След като всички подробности бяха уточнени, не ми оставаше нищо друго освен да чакам заветната дата. Процедурата вече ви е позната - пълна мобилизация, съсредоточеност, старание и най-хубавото - огромното удоволствие да твориш с желание и любов и със съзнанието, че трябва да се спарвиш перфектно, за да сбъднеш една мечта. За щастие драми покрай изработването на тортите нямах, макар напрежението да бе огромно, тъй като имах и други поръчки. За мое облекчение и радост успях да се справя с всичко и бях истински горда и щастлива. В уречения ден със съпруга ми отидохме да доставим тортите в ресторанта, където щеше да е сватбеното тържество. Посрещнаха ни така, сякаш за първи път чуваха, че след няколко часа ще има сватба при тях. Накараха ни да оставим кутиите с тортите една над друга върху някакви щайги на земята. Казах им категорично, че това е абсурд. Позволиха ни да ги наредим върху кантара (от тези огромните за големи товари). Попитах защо не ги приберем директно в хладилниците, а те ми отговориха, че в тях нямало място. Направо се изприщих от ужас! Действието се разиграваше към 16.00 часа следобяд, тортите щяха да се сервират най-рано към 22.00 часа вечерта, навън температурата бе 30 градуса, а въпросният кантар бе на самия вход на склада, в непосредствена близост до прашната улица. За да ме поуспокои и най-вече за да ме разкара, управителят тържествено обеща при първа възможност тортите да бъдат прибрани. Нямах избор, освен да се направя, че му вярвам и да си обера крушите тоз час. Пратих един смс на Силвето, с който в телеграфичен стил я информирах за ситуацията и със свито сърце се прибрах вкъщи. За мой късмет (и най-вече за късмет на множеството гости, яли от тортите), разстройващи последици нямаше. Всички бяха останали очаровани! Дори взискателната иначе тъща ми бе дала висока оценка и си бе поискала допълнително тортичка. А младоженците? Те така разпалено и въодушевено разказваха и за тортата, и за цялото събитие, че нямаше как да не настръхна от вълнение. Пожелавам им да бъдат все така темпераментни, емоционални, вдъхновени, щастливи и влюбени! Силве, Васко - обичайте се безкрайно и винаги бъдете един до друг! Горчиво!

Сватбените фотографии са дело на Влади Балевски и Иво Орешков.

ЧРД, мамо и тате!

2011-08-17T14:01:00.000+03:00

Тази торта ми е особено скъпа и специална!!!! Първо, защото е за моите родители и второ, защото е торта № 200!

Вчера, 16 август, бе рожденият ден на мама и татко. Да са ни живи и здрави и истински щастливи!!!! Да, да! Правилно сте разбрали - и двамата са родени на 16.08, но с година разлика в полза на татко. Именно съвпадението в рождените дати е било повод да се запознаят, а малко след това и да се оженят. На една екскурзия, организирана от университета, където и двамата са следвали, татко, в ролята си на комсомолски секретар събрал паспортите на всички при регистрацията в хижата. Тъй като вече бил набелязал майка ми (доста апетитно девойче по онова време), решил тайничко да хвърли едно око на данните в паспорта й. С изненада открил странното съвпадение, което му се сторило чудесен повод да я заговори, а в последствие и омае безвъзвратно. И тъй, само след няколко месеца се бракували, а след още няколко месеца съм се пръкнала и аз - сладко, пухкаво бебче, с внушително тегло от 4 500 гр. Но не за моя рожден ден иде реч, а за този на родителите ми. Обичам ги безкрайно, не само защото са ми дали живот и приказно детство, но и защото са ми истински приятели. Те са невероятно добри и готини хора, които винаги са ме подкрепяли, насърчавали и окуражавали. Радват се и се гордеят с всеки мой успех и знам, че за всичко мога да разчитам на тях. Дължа им страшно много и съм им изключително благодарна и признателна. Мога да им се сърдя единствено, че от двете им иначе прекрасни дъщери, аз съм по-грозноватичката, но като за първо дете е нормално - с второто родителите вече имат опит и нещата се получават по-добре.

Тази година най-накрая доживях да им направя торта за рождения ден!!! Обикновено по това време винаги са някъде извън София (на екскурзия или на море) и не се събираме за празника, но ето че това лято ми се отвори парашутът. Толкова много рожденици съм радвала с мои торти, а за собствените си родители - нищо! Ужасно се вълнувах и притеснявах за тази торта. Искаше ми се да е перфектна във всяко отношение. Цял ден няма да ми стигне да изредя всички идеи за дизайн, които минаха през ума ми. Накрая се спрях на класическата комбинация бяло, черно, червено, защото тя е любима и на майка ми, и на баща ми. Исках всичко да е максимално изчистено и стилизирано, затова и рисунките на маковете са по-авангардни. Мисля, че се получи стилна и симпатична тортичка, а че мама и татко бяха щастливи - в това няма съмнение!!!!

Забележете как само зетьовете гледат в обектива на фотоапарата! Това е така първо, защото са много добри и изпълнителни момчета - каза ли са им "Погледнете за снимка!" и те гледат. А втората причина е, че снима не кой да е, а сестра ми (по-хубавичката сестра, както вече имах възможността да спомена с леко свито сърчице).

Сватбата на Зорница и Мариян

2011-08-10T13:56:00.000+03:00

Време е да ви запозная с още една влюбена и вече бракувана двойка - Зори и Мариян.

Това са те, а това е тяхната песен.

С тях се запознах още през зимата. Поводът - предстоящата им сватба. Тържеството бе планирано за края на май, но Зори ми писа месеци по-рано. От приятелка на нейна приятелка беше разбрала за мен и искаше именно аз да направя сватбената им торта. Датата ми бе свободна и с радост приех предизвикателството. Поканих бъдещите младоженци на гости и за нула време обсъдихме всички подробности и детайли. Големината - една триетажна и пет едноетажни торти. Дизайнът (отново нетипичен за повода както и при предишната ми дватбена торта)- основен цвят наситено небесно синьо като вратовръзката на Мариян, акцентът - рози в различни нюанси на розовото. За да стои по-елегнтно и красиво, естествено, трябваше да е на стъклена стойка, а не на обикновена подложка. И тук дойде проблемът - транспортирането. Тъй като сватбата щеше да е в Костенец, тортите трябваше да пропътуват петдесетина километра. За едноетажните нямаше никакъв проблем, но триетажната, поставена на стойка с краче, щеше да е доста нестабилна. Това изобщо не притесни Мариян. Помоли ме за рулетка, записа си размерите на стойката и каза, че ще направи дървена поставка, върху която да легне тортата и да пропътува разстоянието невредима. За вкуса и двамата категорично се спряха на шоколадов мус и малини. И на мен това ми е една от любимите торти, още повече, че използвах диви малини, брани в трънския балкан. Е, не бях свежи, а замразени, но въпреки това вкусът бе убийствен!!! Блатовете бях два вида - какаови, поляти с шоколадов сироп и коняк и ванилови, напоени с компот от вишни и малини (жестока комбинация!!!!) Кремовете също бяха два вида - лек шоколадов аеро мус с парченца натурален шоколад (обожавам ги как хрупкат като се втвърдят в хладилника!) и ароматен малинов крем с цели малини (супер био, мио, екологични и прочие, както вече споменах). Лигите ми потекоха, затова спирам...

Месеците се изтърколиха и ето, че дойде заветната дата. Вече имах една сватба зад гърба си и бях малко по-спокойна. Щом миналия път се бях справила, значи и сега щях да успея. За моя огромна радост драми нямаше. Съседката Ася отново бе така добра да приюти част от малките торти в нейния хладилник. Единствено за снимки не ми остана много време, но все пак успях да нащракам няколко преди Мариян и баща му да дойдат и да вземат тортите. Нямах търпение да видя дървената поставка. Оказа се перфектна! Мариян не само ,че се беше справил професионално със задачата, но впоследствие дори ми я подари, с което много ме трогна.

Финалът - тортите бяха пристигнали невредими, гостите бяха останали очаровани от вида и вкуса им, а моите младоженци - щастливи и доволни! Ще цитирам булката "Благодаря ти, Бубе! Тортата беше уникална! Надмина очакванията ми!"

И аз им благодаря, че бях част от техния сватбен ден. Пожелавам им да бъдат много и истински щастливи, да се обичат и подкрепят, да вярват един в друг, да вярват в мечтите си, да вярват в общото им бъдеще!

Още няколко снимки на тортата тук.

Сватбата на Михаела и Александър

2011-08-05T14:22:00.002+03:00

Една мъдра мисъл гласи "Човек, дори и добре да живее, се жени!" Аз не съм така черногледа по отношение на брака. Вярно, още не съм натрупала достатъчно голям стаж като омъжена жена и едва ли мога да правя кардинални изводи или да давам умни съвети. След още няколко десетилетия, живот и здраве, може да съм на съвсем друго мнение, но засега отстоявам позицията, че и семейният живот си има своите предимства, обаяние и чар. Ако двама души се обичат истински, сватбата по никакъв начин не би могла да промени това.

Като стана дума за сватби - обожавам ги!!! Може би затова имам цели три в личен план. Вярно, все с един и същи мъж, но какво от това. Първата беше в стил "пубертетско изпълнение на влюбени олигофренчета". С Пламен бяхме още пресни, пресни гаджета и явно под влияние на разбеснелите се хормони и августовската жега, един ден тотално изтрещяхме и решихме да се вречем във вечна вярност - само аз, той и звездното небе. Разбрахме се за петък вечер (датата въобще не си я спомням). Но помня, че бях супер булка! Представете си ме с 14 години по-млада, стегната мацка с убийствен тен и снежнобяло секси костюмче! Имах и букет от маргаритки. Церемонийката беше кратка, лигаво емоционална, но много вълнуваща и за двама ни. След година и половина решихме, че само звездите не са ни достатъчни и се бракувахме и пред закона и шепа от най-, най-близките ни хора. Датата бе 26 феврурари 1999 г. (отново петък). Този път бях вероятно една от най-грозните булки на света (тия, дето ги разправят, че грозно бебе и грозна булка нямало, са пълни глупости - Денис е доказателство за първото, а аз - за второто). Бях бременна в края на 5-я месец - доволно закръгленка, подпухнала, смазана от постоянното лежане, лекарства и инжекции. За сватбеното ми аутфитче да не ви разправям - червено карирано панталонче (единственото, в което успях да се вмъкна) и черно сакенце с опънати до краен предел копчета, готови всеки момент да изхвръкнат. За капак майка ми ми връчи един огромен букет (отново с маргаритки), с който да съм си прикривала корема и направо ме разби! Грам не ми беше до сватбички и веселбички, но Пламен се заинати, че иска да озаконим връзката си преди бебето да се роди, та да не се налага да го припознава. И тъй - бракувахме се в ритуалната зала на ул. "Овчо поле". Чудно именце, нали? Няма как човек да не си направи асоциация с пословично глупавите ни посестрими овчиците и да не се замисли дали и той не постъпва твърде необмислено и лековерно. След събитието колкото повече гледах снимките, толкова повече в мен напираше желанието един ден да си спретнем и истинска голяма сватба, а аз да бъда истинска красива булка. Не можех да допусна дори за миг, че никога няма да се видя в дълга бяла рокля и да сияя в цялата си прелест и великолепие. След малко повече от две години мечтата ми се сбъдна. На 23 юни 2001 г. се венчахме и пред Бог. Църквата бе Света София, гостите - много, аз - прелестна!!! Роклята - под наем от салон "Арети". След месеци обикаляне по сватбените бутици и мерене на безчет рокли (забавлявах се като за световно!) най-накрая се бях спряла на едно моделче на гръцки дизайнер - страшна разкошотия от последната му колекция! Изчистена линия и дизайн, никакви лъскавини и труфни, прилично загатнато деколте, гол гръб, двуметров шлейф, който се прикачваше допълнително към роклята. Приказка!!!! В деня, в който отидох да я капарирам, на вратата на салона се сблъсках с друга кандидат булка. Оказа се, че пет минути по-рано е резервирала същата рокля за себе си и то за същата дата. Траур! Ами сега какво да правя? Трагичният развой на събитията налагаше радикални промени. Компромис с роклята не можех да допусна, затова прибягнах към план "Б" - промяна датата на сватбата. За проклетия, през юни в онази 2001 година, само две от общо четирите съботи бяха подходящи за сватба. Останалите две бяха Задушница и избори, а тогава употребата на алкохол е забранена. Дори попът в църквата се възмути "Ми че вие няма да можете да се наквасите като хората, бе деца!". До този момент нито за миг не бях гледала на сватбата ни като повод за напиване, но думите на отчето ме накараха да се замисля дълбоко и да взема под внимание забележката му. И така, единствената дата, за която и църквата, и ресторантът, и роклята бяха свободни, бе 23 юни. На самия ден станах раничко, ударих едно кафенце за отскок, събрах си партакешите и с такси се запътих към мамини в Дружба, а Пламен зарязах вкъщи с почти двегодишния ни син Денис. Идеята беше аз да се наконтя както си му е редът и в късния следобед Пламен да дойде да ме вземе най-тържествено от дома на родителите ми. Пътьом се отбих през цветарския магазин за булченския букет (издържан в бяло, стилен и раздвижен) и разни други цветенца, след което се отдадох на грим, прически, обличания и прочие. Косата ми беше прибрана в класически испански кок, под който минаваше диадема от нежни бели цветенца. Гримът - лек, свеж и ненатрапчив, подчертаващ убедително красивите черти на лицето ми и прикриващ несъвършенствата (естествено, незначителни и съвсем малко на брой)! :)))) През цялото време, докато мен ме разкрасяваха и превръщаха в принцеса, Пламен бе обикалял кварталната градинка с Денис в бебешка количка с идеята да го приспи, но планът му бе претърпял тотален неуспех. И двамата се появиха в Дружба леко кисели, но щом ме видяха, настроението им коренно се промени. Пламен не можеше да ми се нарадва колко съм красива, а Денис ме гледаше подозрително и се чудеше това аз ли съм или не съм. И данданията се почна. Церемонията в църквата бе много внушителна и въздействаща (още настръхвам от вълнение като се сетя), а купонът в ресторанта беше уникално як и продължи до малките часове на нощта. Празнувахме в градината на тогавашния ресторант "Мехикано", понастоящем "Клуб на архитекта". За жалост няма как да ви покажа снимки, тъй като по онова време за дигитален фотоапарат не бях и чувала, а сканирани копия нямам. Пък и по-добре, че иначе ще се окаже, че не съм била чак толкова хубава, колкото се описах.

И тъй като съм убедена, че вече лекинко сте се поизнервили в очакване на сватбата на Михаела и Александър, ето я и нея!

Представям ви ги в целият им блясък - сияещи от младост и щастие, преизпълнени с вълнение и любов, сляли сърцата и мечтите си в едно! А това е тяхната песен. Послушайте я като фон на тяхната сватбена приказка!

Това са те - моите първи младоженци! Какво ме свърза с тях? Разбира се - тортата. Ето я и нея.

Първоначално бяха само писмата по електронната поща. Последва запознанството, а после и детайлите, уточненията, дегустациите. Постепенно радостта и вълнението от предстоящето им събитие заразиха и мен. Тръпнех в очакване на заветната дата и се молех да се представя максимално добре, за да не разочаровам нито за миг младоженците. Михаела толкова много искаше точно аз да направя сватбената им торта. Доста дълго време не знаех дали ще имам тази възможност, тъй като датата ми бе ангажирана от друга булка, но в последствие тя се отказа (заради сертификата).

Като вкус се спряха на ягодовата ми торта, а като дизайн искаха нещо по-детско, веселяшко и цветно, а не типичната изчистена и строга сватбена визия. Лалетата бяха акцент в цялостната декорация на събитието, затова решихме да присъстват и на тортата. Идеята да преливат от тъмно към светло розово бе на Мишето. Пак по нейно настояване включихме и панделките, калинките и малките бели перлички. Алекс пък искаше от лалетата да се подава опосум, но преценихме, че ще дойде в повече. От моя страна пък дойде предложението да направя една представителна торта за ритуала по разрязването и за снимките и отделно няколко едноетажни, които да бъдат разрязани на еднакво големи и индивидуално декорирани парчета за всеки от гостите.

Излишно е да ви казвам какво притеснение ме тресеше. Все пък това бе първата ми сватба! Нямах представа как ще се справя с такова количество торти за толкова кратко време. Специална благодарност на съседката ми Ася, която бе така добра да приюти част от тортите в нейния хладилник. В крайна сметка успях с всичко. В уречения ден и час тортите бяха доставени в ресторанта на хотела. Със собствените си очи видях колко щастлива и доволна е Михаела и почувствах такова облекчение и радост. Майка й ми каза, че съм сбъднала мечтата й именно аз да направя сватбената им торта. Направо се просълзих от умиление. Пожелавам й с лекота да сбъдва всичките си мечти!

Михаела, Алекс - бъдете много щастливи и винаги влюбени!!!!

Сватбените фотографии са дело на Иван Григоров - http://ivangrigorov.com/

Повече снимки на тортата може да видите тук.

ЧРД на всички лъвове, лъвици и малки лъвчета!

2011-08-02T17:21:00.000+03:00

Който си отдъхнал от мен - отдъхнал си! Аз пак се подпуквам с публикациите.

За известно време се отдадох на тотален мързел. Резултатът - няколко килца в повече, занемарена къща, супер доволни деца и съпруг (мързи ме даже тях да ги юркам), тотален релакс и безгрижие. Направо да ми завиди човек! Тая лятна ваканция я обожавам (и като ученичка бях така, явно годините не са ми се отразили :))). По цял ден за никъде не бързам, спинкам, папкам, играя си с децата, излизам на разходки и по срещи, пътуваме насам-натам. Пълен разкош! Последно и на море бяхме - на Св. Влас в х-л Св. Георги Палас. Чудничко си изкарахме! Хубаво време, топла и чиста вода, спретнато хотелче, спокойно басейнче, ставаща храна, поносима навалица на плажа, приемливи цени по суперчетата, спокойни нощи, липса на болести, умерено мрънкащи деца, мацки с изкуствени цици, които да радват мъжкото око и лекинко да подтискат женурята с поувиснали бюстове (в това число и мен). Е, не е като да нямахме и малки драми. Телевизорът, например, беше само един и то в стаята на децата. Пътят от хотела до плажа уж беше само 200 метра, пък се оказа поне три пъти по-дълъг. За по-екстремни преживявания се погрижиха децата (няма да ни оставят да умрем от скука, я!). Девин, тичайки небрежно из хотелския комплекс, изобщо не отчете наличието на 7-8 стъпала и с каскадьорско майсторство се изметка отгоре до долу като за по-зрелищно направи и две пълни премятания. Последиците като по чудо бяха незначителни, но ревът му успя да впечатли всички. Големите също не останаха назад. Още при първата ни почетна разходка по централната улица Денис изчезна. Вярно за малко, но на мен краката ми се подкосиха. Заплеснал се по студио за татуировки човекът! Преди 8 години сме го губили и още ми държи влага. Малко по-късно същата вечер Давид пък щеше да го отнесе едно такси. Чувам аз група туристи да пищят, ама откъде да предположа, че баш наш'то дете седи насред шосето като препарирано. Слава Богу, таксито наби спирачки и успя да спре. С Пламен твърдо и единодушно решихме, че повече в центъра няма да ходим - по Главната се пуснахме, разгледахме сергиите, сляхме се с тълпата, пооръсихме се за туй -онуй. С една дума - отчели сме се подобаващо! Да, но хората са си го казали "Никога не се заричай!". Още на следващата вечер ни се наложи да повторим маршрута. От преживяния стрес ли, от що ли, ми бяха излезли два херпеса и се юрнахме да търсим аптека. Все се надявахме да намерим такава близичко до хотела, но местните хора бяха категорични "Оооооо, аптека ли? Само на Главната!" Еми на Главната - на Главната, като че ли имахме избор?!?!? Пътят до там минаваше и покрай така примамливия за децата лунапарк. С нашите джеремета извадихме голям късмет поне в това отношение. За надуваемите батути и пързалки не мрънкаха, защото ги е срам от другите деца. Много са ми притеснителни, горкичките, и подобни масовки хич не ги влекат. Ще вземе да ги заговори някое дете, какво ще правят тогава!?!? На всякакъв род въртящи и клатушкащи се съоръжения не се качват, защото им става лошо. За стрелбищата мрънкат, но като им забраним 5-6 пъти и се отказват (аз ли съм им виновна, че не са достатъчно волеви и напористи?). Единственото изкушение, от което не успяхме да ги откажем, бе така нареченият атракцион "Няма празно". За непросветените ще поясня, че това е една сергия с плюшки, вързани на въженца (но не твърде стегнато , та да се задушат), а въженцата са събрани в снопче. Даваш на човека 4 лв и си избираш въженце от снопчето. Дърпаш и която плюшка изтеглиш - твоя е! Верно, празно няма, ама и хубави играчки няма. Ставащите се броят на пръсти. А колко са стари и прашасали да не ви разправям. Най-младият екземпляр, който изтеглиха децата, бе от далечната 93 година (така пишеше на етикетчето). Дето се вика от задушаване може и да не умрат, ама естествената смърт чука на вратата им. Но да подминем лунапарка и да продължим към Главната. Докато крачехме натам видимо без желание и ентусиазъм, аз се чувствах все по-виновно и по-виновно. Само преди 24 часа бяхме си обещали нивгаш повече да не стъпваме по тези места, пък сега заради моите херпеси се налагаше да разтурим уговорката. Толкова ми беше гузно, че ако децата бяха поискали по три сладоледа всеки, щях да им ги купя. Ма те непрозорливи излязоха и само с голяма порция казанлъшки понички се разминах. Надявах се поне аптеката да е в самото начало на Стръгалото. Не бях далеч от истината, само дето се оказа затворена. Бях готова да обърна кръгом, но момчетата настояха да продължим напред в търсене на денонощна. Ще си кажете "Каква съпричастност! Каква загриженост!" Заблуждавате се. Подозирам, че подбудите им бяха съвсем други. Децата тайничко се надяваха да се сдобият кой с набелязана от предната вечер играчка, кой с татуировка. Пламен пък явно бе избрал да маа крачоли пред тиради от типа на "Толкова ли не можеш да се размърдаш заради жена си?" и "Това ли ти е любовта към мен?". Дори се опита да предложи алтернативно решение. Малко след гредата с неработещата аптека минахме покрай една баничарница и той възкликна "Мило виж, баничарницата ,обаче, е отворена!" Тъкмо се чудех каква е връзката и защо това трябва да ме радва, когато дойде и отговорът "Дали ако си наложиш херпесите с малко тутманик няма да ти минат?" Признавам си не издържах! Поддадох се на тотално неубоздан и нездрав смях, с който заразих и децата. От тълпа отегчени и отчаяни туристи се превърнахме в тълпа откачалки. Оставихме тутманикът като резервен вариант и продължихме напред. Откачалки, откачалки, ама с късмет. Тъкмо да свърши Главната и хоп - аптека и то отворена. Оказа се, че 6-тото ми чувство не ме е подвело - аптеката верно си е била в началото на улицата, просто ние сме подхванали погрешния край.

Но стига с тия морски приключения! За желаещите още има и малко снимков материал.

Разбира се, ще има и торта.

Това е последната, която правих, точно преди да заминем за морето. Не е поръчка, а подарък - за съседа Краси (мъжът на съседката Ася, за която правих Vintage style тортата.) Поводът бе неговият юбилей. Пожелавам му да е жив и здрав и все така готин! Вкусът на тортата избра Ася - еклерова с крем Маскарпоне, но относно дизайна нямаше никакви идеи и претенции. Аз също дълго се чудих какво точно да направя. Добре, че се засякох в асансьора със сина им Вики, та той ми подхвърли идеята за нещо с лъв, каквато е зодията на баща му. На секундата дизайнът ми се избистри. Долният етаж е повторение на африканската торта, която направих миналото лято за годишнината от църковния ни брак. Вторият етаж е нощно небе със съзвездието "Лъв". Акцентът , естествено, е самият лъв, който моделирах в този вид по настояване на съпруга ми. Първоначално мислех да направя лъвче като тези от детските ми торти, но Пламен каза, че ако на него му подарят такова, би се обидил. Рече "Я вземи се стегни и направи един истински лъв! Не се излагай!" Викам си "Че аз точно с истинския ще се изложа, ама дай да пробвам все пак!" То пък взе, че ми се получи. Направих го от неоцветено захарно тесто и в последствие го боядисах. Реших, че така повече ще се вързже с изрисуваната торта. Кусури има, но като цяло много си го харесвам. Направо си се гордея с него! Децата също го одобриха, а рожденикът остана очарован!