Семейния албум

Едва ли има нещо по-скъпо като спомен от семейните снимки!!! В тях са запечатани толкова мили моменти, емоции и съкровени преживявания! Обожавам да седна с албум в ръце и да прелиствам бавно страничките. Всяка снимка сякаш оживява и ме връща назад във времето. Усещането е страхотно!!!
Представете си, че сте ми на гости, похапваме вкусна торта и прелистваме дебелия семеен албум с тежки корици. Дано усетите поне малка част от магията, трепета и емоциите, които всеки кадър предизвиква у мен. 

Семейна фотосесия
февруари 2014
За 15-тата годишнина от сключване на гражданския ни брак с Пламен решихме да си направим подарък - семейна фотосесия при Ели Карагьозова. Благодарим ти за страхотното преживяване, Ели, и за готините снимки. А за годишнината ни можете да прочетете тук.





























Семейството у дома
октомври 2013
Безкрайно сме признателни и благодарни на Миленка (Рибка- Бананка) за страхотните снимки, които ни направи вкъщи. 














Дамян като новороден
Това е прекрасната бебешка фотосесия, която Теди (Pearl in the Shell Newborn Art) направи на Дамян когато бе едва на две седмици. Преживяването бе толкова вълнуващо и мило!!! Благодарим ти, Теди, че улови и запечата тези прелестни кадри на нашето малко момченце! Наистина безценен спомен!!!











































Всичкото деца накуп! :)))
Следващата групичка снимки са на момчетата заедно. Това са едни от най-, най-любимите ми кадри!

 "Не стига, че във водата не ни пуска, ами и ни снима! Бойкот!!! Никакви усмивки, братлета! "

 На задната седалка в колата. Отправили сме се към градинката, където ще празнуваме първия рожден ден на Девин. Той очевидно е в сатурнова дупка, но настроението бързо му се оправи. В парка имаше толкова много познати и стана супер готино парти!

 Давид, Денис и Девин през есента на 2007 г.

 Давид без зъби, Денис със шини, а Девин - с два излишни млечни зъба. И отдолу, и отгоре му поникна по едно зъбче в повече. Ужасно се притесних и травмирах, но стоматоложката ни ме успокои, че няма нищо драматично.




 За рождения ми ден момчетата ме зарадваха с кексчета, които сами бяха декорирали.







 Обожавам шапки, а за нещастие на мен грам не ми отиват. Но за сметка на това децата са големи сладурчета и ми е супер приятно да им купувам най-различни шапета.

 На тази снимка и двамата (Денис и Давид) са болни. Но въпреки високата температура са усмихнати. Толкова са ми сладки!!!


 Това е най-любимата ми снимка на Дави и Дени заедно. Обожавам ги!!!

 На летището в София. Децата са свръх превъзбудени, защото за първи път ще летят със самолет - заминаваме за Анталия. Ужасно се притеснявах за Денис, защото му става лошо от всякакви люлки, въртележки, пътуване с кола. Опасявах се, че ще се скъса да драйфа по време на полета. И за Девин ми беше неспокойно, защото още нямаше две годинки и идея си нямах как ще му понесе летенето, как ще се държи в самолета. Само за Давид не се тревожех, пък се оказа, че той най-много истеряса. Толкова беше развълнувани уплашен, че ще лети, че два часа, докато чакахме на летището, не спря да вилнее. Направо не можех да го позная. Но по време на полета всичко беше ОК. Давид се кротна, Денис не повръща изобщо, а Девин спа сгушен в мен, през цялото време. Като кацнахме ни пуснаха "Август е септември" на Миро - едно от най-любимите ми парчета!

 Денис и Давид на пода в хола. Забелязали ли сте, че децата обожават да се търкалят и излежават по земята? Денис чете "101 далматинци" на брат си. Веднъж нещо ме ядоса и го наказах, като го накарах да прочете приказка на Давид, а Давид ми вика "А мен пък защо ме наказваш да го слушам как срича?!" 

 С момчетата си имаме уговорка - всеки ден от лятната ваканция, навръщане към вкъщи им купувам сладолед. Взимам им само по един на човек, а иглеждат така, сякаш си изяли по пет! Как успяват да се омацат толкова, просто не знам!

 Този кадър е дело на Милена Коцева, която ни спретна цяла фотосесия вкъщи, за което й благодарим от сърце!!! Момчетата не я познаваха и ми беше много любопитно как ще се държат, но тя успя да ги предразположи страхотно.

 Играта с балони винаги е голяма забава, а аз винаги поддържам наличност от този парти артикул. Като малък Денис изпитваше неистов страх от балони, защото се стряскаше като гръмнат, но с времето видя, че няма нищо страшно.

 Имам чувството, че нищо друго не може да ангажира вниманието на децата така, както телевизорът! Зазяпат ли някое филмче, бомба да падне, няма да разберат. Особено Денис е страшен телеманиак. Още като бебе, почнеха ли реклами по телевизията, веднага ги заглеждаше. Дори да го кърмех, спираше да суче, завърташе си главичката и докато не свършеше рекламният блок, не зацокваше отново. Като проходи ставаше нощем, промъкваше се в хола или при нас на спалнята и си пускаше телевизора с дистанционното. Една нощ към 3.00 часа се събуждаме от някакви ужасяващи викове. Телевизорът работи и дават филм на ужасите. Пламен моментално го спира, а Денис хипер възмутено вика "Ей, какво пЛавиш, бе тате?Аз го гледам това филмче!"

 Кво да правиш като гадните ти родители са купили скейтборд само на големия брат?!? Отмъкваш му го и с малкия брат го ползвате съвместно като шейна.

 Девин вече е проходил, но винаги може да разчита на подкрепата на братята си!

 На връщане от Сиде към Анталия спряхме за баклава и локум в някакъв крайпътен магазин. Децата видяха бордюр и веднага побързаха да седнат - да си починели. От какво да си починат, бе джанъм?!? От седене ли??? Страшни мързели, ейййййй! Винаги ме е изумявало как докато ги прибирам от разходка в парка, търчат като луди пред мен, за да седнат на някоя пейка, парапет или стълби и да си почиват докато стигна до тях. После пак се юрват да търчат, та отново да поседнат...

Куче и пате от плат. Пъхаш си ръката и като мърдаш пръсти, устите им се отварят и затварят и издават звуци. Не знам за децата, ама на Пламен това му бяха любимите играчки. Умреше си да ме "захапва" с тях, особено по дупето. А аз направо пощръклявах, не знам защо. Търпях ги няколко години тия домашни любимци и накрая ги засилих към кофата за боклук. Сега ми липсват.


 С Пламен бяхме отишли до болницата да ми правят запис на тонове (бях бременна в края на 9-я месец с Дамян). Прибираме се вкъщи, а момчетата се изкъпали, изтупали се с ризи и ни чакат да ги водим някъде да празнуваме годишнината ни от църковния брак. Толкова мило и готино ми стана и макар да имах контракции на всеки 3-4 минути, нямаше как да им откажа. Натоварихме се в колата и отидохме във Виктория. Изкарахме си страхотно! А само след два дни се роди и нашият четвърти син!

 Моите момчета - моята радост и гордост!!! да са ми живи и здрави!

 Голям кеф е да излезеш с четири деца на разходка! И голям разход, а едното даже още не яде сладолед. :))))
Аз: "Момчета, елате да ви направя 5-6 снимки!" Девин: "Оооооо, не! Ти като кажеш, че ще ни щракнеш веднъж ни правиш по сто снимки, пък представям си сега кво ше е. Сигурно хиляда!"

La familia
Снимките на цялото ни семейство заедно са толкова малко и са ми така скъпи!!! Повечето са правени със самоснимачка.

 Все още имаме само две деца и сме на море в Лозенец. Фотоапаратът е на самоснимачка и е поставен върху купчинка мокър пясък. А морето беше страхотно! Като всички морски почивки, на които сме ходили!!! Обожавам лятото, морските вълни, бризът, писъците на чайките... Мечтая си да живеем в една малка къщичка на брега на някой безлюден плаж. Целогодишно да е топло, деца и кучета да търчат по пясъка, да пускат хвърчила, да си играят с вълните, а аз и Пламен да се излежаваме в хамаци на сянка, да се любуваме на семейната идилия и един на друг. Пък кой ше работи, един господ знае!!! Ма то пък егати и мечтата ше е, ако накой ходи да бачка. :)))

 Пак сме край водоем, ама бая по-малък - микроязовир край Лакатник. Много ме радва как всички сме се барнали в жълто-червената гама. Забелязала съм, че много често съвсем несъзнателно обличам себе си и децата в едни и същи цветове. Явно е въпрос на настроение. А понякога съвсем умишлено се старая всички да сме в тон - обикновено на семейни празници.

 Пак на море! Давид много добре е прикрил липсата ми на горнище на банския, но неговата липса на долнище е повече от очевидна. :)))

 Тук сме се натръшкали на поляната зад къщичката ни в Трънския балкан. Всички обожаваме това място. Толкова е спокойно, красиво и романтично!!! Децата могат да вилнеят на воля, а ние да си отпочинем истински. 

 Щракнахме се специално за участието ни в националната кампания за популяризиране на многодетния семеен модел "Голямото семейство".

 Пак за "Голямото семейство" и в очакване и нашето да стане още по-голямо! Бременна съм в седмия месец с четвъртото ни бебе. 


 На Великден. След като запалихме по свещичка в църквата, се поразходихме из парка.

 Ох, тази ми е супер любима!!! А още по-любимо ми е сравнението, което една позната (Албена) направи - приличали сме на лястовички, накацали на жица. Много готино, нали?!? Всъщност сме насядали на болничното ми легло във Вита. Пламен и децата са ми дошли на свиждане, след като родих Дамянчето. Идея си нямате колко съм щастлива!!!

Пред църквата след Чистата молитва за 40-я ден на Дамян. Беше прекрасен ден, а подробности можете да прочетете тук.

Баща и синове
Следващата поредица е от любимите ми снимки на момчетата с Пламен. За мой огромен късмет и щастие, децата ми имат страхотен баща - добър, отговорен, грижовен. Винаги мога да разчитам на неговата помощ и подкрепа. 

 Ако се чудите какво са зяпнали така, веднага ще ви кажа - гледат стенописите отвън на църквата в Рилския манастир. Или както Пламен ги нарича "комикси".

 Ех, че селска идилия!!! Всъщност "селска" едва ли може да се нарече, тъй като село няма. Нашата къщичка е една единствена, кацнала самотна на баира. А наоколо планини, гори, поляни... Красота и разкош!

 В Коледната нощ всеки получава своя най-желан подарък. А Пламен вече е получил своя - прекрасните си синове!!!

 Всеки път като видя тази снимка започвам да си тананикам парчето от "Кучета в резерв". Може би защото момчетата ми напомнят за глутница кучета. 

 В един от басейните на хотела ни в Сиде, Турция. Снимах ги от мостчето над басейна. 

 Плицикат се на Бялата лагуна и нещо заговорничат. Дали да не си обирам крушите и да изчезвам, че току виж ме потопили с все фотоапарата под водата. Това беше най-якото море, на което сме ходили. Преживяното разказах в Мемоарите на една морска (чавка)

 Ползата от повечкото деца - всеки носи по нещо и не е нужно да се товариш като магаре. Макар че, то като се замисля, ако пък ги няма децата, няма и толкова багажлък.

 Пак в Турция. Пламен толкова много се грижеше за децата и си играеше с тях. Каза, че искал да си почина максимално, защото съм го заслужавала. Единия ден и на пълен пакет спа процедури ме прати. Пък аз, като добра съпруга, хич не се и опъвах. Взех си чехличките и цап-царап право в спа центъра. Нещата не потръгнаха добре, обаче. За начало се опитаха да ме убият, като ме набухаха в сауната, а аз такова чудо не мога да понасям.Не им се дадох и се изнесох набегом. От сауната ме завлякоха на турска баня. Назначиха ми едно разголено момченце да ми жули кожата. Е аз затова ли се пънах тен да правя??? Барабар с тена още три слоя кожа ми свали. Тюхкам се, че слънчевият загар ми отиде по дяволите, пък той ми вика, че мръсотия било това. И ше се обиждаме, а?! За да добия пак цвят ме наплескаха с няква зелено-кафява гняс. Маска от много ценни и полезни водорасли било това. Сложиха ме да си полегна, пуснаха ми приятна музичка за релакс, чайче ми донесоха. Тъкмо се обнадеждих, че нещата най-после потръгнаха и ще си станем приятели и се появи нов младеж на хоризонта. Привика ме в стаичката за масажи, но ме помоли преди това да си измия калта, пардон - водораслите от лицето. Мих, търках, обръщам се към младежа да му кажа, че съм готова, а той като прихна да се хили. Хили се, та чак цвили от смях и ме сочи с пръст. Притесних се и почнах да мигам на парцали в недоумение. А той ме завлече до едно огледало и кво да видя - измила съм гняста от лицето си само на места. Вече приличах не просто на блатна принцеса, а на блатна принцеса с кожно заболяване. Похили си се още малко момчето, после ми помогна да се измия като хората и ме метна на масата за масаж. Като разбра ,че съм от България, рече: "Ооо, съседи сме значи!" Ситуацията ми заприлича малко на сцена от сапунка - мен ме мачка комшията, докато мъжът ми гледа децата. Безсрамница!!!

Като всеки нормален баща, Пламен обича всичките си синове еднакво, но все имам чувството, че към Давид има малко по-особено отношение. Вижте на тази снимка как се гледат двамата!

Айде, честитоооооо! Татко за четвърти път и то пак на момче!!! Какво ли изпитва? Така ми се иска поне за минутка да можех да вляза в главата му и да разбера какво е усещането. Като го гледам, май е повече от доволен. Толкова да му отива да е татко!!! И така да му се отдава!!! Щастливка съм с мъж като него!

Полегнал ми Пламен до малко фъстъче. Не било фъстъче, най ми било сладко Дамянче!

Във Велинград - първото пътуване на Дамян извън София.


Майка и синове
Логично, имам си любими снимки и на мен с момчетата. Да бъда майка е моята най-голяма сбъдната мечта и винаги когато съм край децата ме обвзема невероятно чувство на гордост и щастие. Те са всичко за мен и съм благодарна, че ги имам. 


Първият учебен ден! Винаги го чакам с голямо нетърпение, но и със свито сърце. Нетърпелива съм момчетата да тръгнат на училище и детска, та и аз да имам малко време за себе си. Но и се притеснявам те как ще се чустват, дали ще ходят със желание. И тримата са много чувствителни и ужасно се вълнуват покрай значими събития. А най-голямата ми драма е, че с тръгването по училища и градини се почва и боледуването. Така и не мога да претръпна с тия болести. Няма нещо, което да ме смазва така, както когато децата са болнички. Сякаш целият ми свят се срива, а трябва да съм максимално силна, за да мога да се грижа за тях и да им вдъхвам кураж и успокоение, че бързо ще оздравеят и всичко ще е наред. А на самия първи учебен ден винаги ги изпращам с листенце здравец и им лисвам вода на тръгване, та да им върви през учебната година, да им е здрава и спорна.

Аз и Девин зад хотелчето ни на Бялата лагуна, в което живяхме цял месец. Беше срахотна морска ваканция!!! А най-хубавото й беше, че точно след нея решихме да си имаме още едно бебе. Само като се сетя колко вълнуващо и прекрасно беше, цялата настръхвам!

Отиваме на сватбата на братовчедка ми Магдалина.

От прекрасната фотосесия, която Милена Коцева ни направи вкъщи. Хич нямах намерение да се снимам и аз, но тя успя дя ме убеди, за което съм й безкрайно благодарна. Дори индивидуално ме нащрака повече отколкото децата. После, като четях коментарите под снимките, които беше постнала във FLICKR, ми стана толкова приятно. Не можех да повярвам, че за мен става въпрос. Почуствах се като красавица неземна. :)))

Тази снимка е правена малко след като се роди Девин. Веднага след като ни изписаха от болницата, момчетата заминаха с родителите на Пламен за Рибарица. Бяха си направили резервация предварително. Ужасно се бях притеснила, че ако пренося, децата ще заминат и няма да присъстват на изписването на братчето си. Беше ми толкова криво, че чак се скъсах да рева като не родих на термин. Но пък на следващия ден вече си имахме Девинчето и се успокоих. Докато децата ги нямаше ми беше много мъчно за тях и нямах търпение да се върнат. Щом си дойдоха ги пощурих от снимки. Така се развихрих с фотоапарата! Ама и те ми позираха с удоволствие и се получиха страхотни кадри!!! 

Датата е 3 март, а аз имам рожден ден. Ставам на 32 години. Сутринта Пламен изведе децата, а като се върнаха, ме зарадваха с по букет цветя. Бях толкова щастлива!!! Освен всичко останало, съм и бременна в петия месец с Девин.

Най-много обичам да ходим на плаж следобед и да стоим до залез слънце. Толкова ми е хубаво и романтично!!! Предпочитам колкото се може по-безлюдните плажове, за да могат децата да вилнеят на воля. А Девин какъв ми е рус!!! Все едно не е наше дете, а съм взела някое чужденче назаем. Като беше само на годинка го заведохме за първи път на море. Отидохме само с него, защото големите момчета бяха някъде на почивка с моите родители. В хотела ни имаше две семейства възрастни немци. Така му се радваха тия хора!!! Пламен вика "Сигурно им напомня за техните внучета, мило." "Ми ако е така, що не им го даваме вечер за по час-два да му се радват, пък ние да си купонясваме?" предложих аз. Предложението ми не беше прието.

Пак от фотосесията на Миленка.


От коледната фотосесия, която ни направи Ели Гледачева.

Е ма не сме ли готини!?!? Толкова пък да си ги обичам тия деца!!!!

На връщане от морето (след едномесечната ни почивка на Бялата лагуна) спряхме във Велико Търново да обядваме и да разходим децата из града. Много харесвам Велико Търново.

Първородният празнува първата си кръгла годишнина. И съм горда, и съм щастлива,  и не мога да повярвам, че имам десетгодишно дете. Колко бързо лети времето!!!

На тази снимка пък Давид е рожденик - става на 6 години!

На 34 с три прекрасни деца!!!

Ах, морето!!!


С Девин имам някаква особена връзка. Може би защото и двамата сме много интуитивни и свръхчуствителни. Той ми е най-гушливото и любвеобилно дете. Толкова е миличък и гальовен!!! В живота си не съм чувала толкова пъти "Обичам те!", колкото той ми го е казал. Макар да е все още твърде малък, за него сякаш любовта стои над всичко и е най-важното нещо. Веднъж си позволих да се пошегувам, че не го обичам. Никога няма да забравя изражението на личицето му. Още не мога да си простя какво му пирчиних.  

Няма нищо по-истинско и голямо от майчината обич и нищо по-ценно и желано от синовната такава!!! А при нас, слава Богу, и двете са в изобилие. Тук съм бременна в петия месец с Дамянчето. От мига, в който казах на момчетата, че ще си имаме още едно бебе, те станаха толкова мили и грижовни с мен. Сякаш си станахме още по-близки, споделяхме си повече, прекарвахме много време заедно. Беше страхотно! Наистина се чуствах специална. Истинска принцеса! Няма да забравя как един ден Давид се прибра разплакан от училище. Така се притесних, че нещо лошо се е случило. Питам го какво е станало, а той: "Купих си фурнети и ги изядох всичките. Забравих да донеса и на теб, а нали си бременничка! Съжалявам много, мамо!" Само дето не ревнах и аз. Ама не за фурнети, а от умиление. От този ден насетне Давид каквото и да си купеше за хапване, заделяше по малко и за мен. Дени също ме трогна с един шоколадов бонбон. Негов съученик черпил за рождения си ден и Денис си взел от любимите ми бонбони, запазил го и ми го донесе. Прекрасни деца имам, да са ми живи и здрави!!!

На разходка в парка.

Ще ме прощавате за неугледния вид, но тази снимка ми е безценна. Тук за първи път съм с четирите ми момчета заедно. Само ако знаете колко бях мечтала за този миг и с какво нетърпение го чаках!!! Никога не съм се чуствала по-щастлива, пълноценна и богата!!! Не бях виждала Дени, Дави и Деви от няма и денонощие, а толкова ми липсваха! Копнеех да си ги нагушкам и нацелувам! Беше ми и супер любопитно как ще се държат с новороденото си братче. Най-резервиран и притеснен беше Денис, но той принципно не може да показва чуства пред други хора. Насаме, обаче, става съвършено друг човек. Давчо просто преливаше от любов. Сякаш цял живот бе чакал да стане батко за втори път! Девин беше и превъзбуден, и разочарован. Бебето имаше коса, а той си го беше поръчал плешивичко. Но след няколко дни се бе примирил с положението и дори го чух да говори на бебчо "Даже и с коса, пак много те обичам!"

След погачата на Дамян. Няма нищо по-разтапящо и прекрасно от това да гушкаш мъничкото си бебче, да усещаш миризмата му, да го обсипваш с целувки... Истинска благословия!!! А подробности за празника можете да прочетете тук.

Братска обич
Следващите снимки ми действат така разтапящо!!! За мен, като майка, едно от най-важните неща, на които се опитвам да науча момчетата е, да се обичат и подкрепят. Като всички нормални деца и те често се карат, бият се, дразнят се, разменят си тежки думи. Но въпреки това се уважават, помагат си, защитават се един друг. Дано занапред в живота бъдат още по-сплотени и истински приятели помежду си. Един за всички, всички за един!!!

 Тези двамата, Давид и Девин, умират един за друг! Толкова се обичат, че просто не е истина. С дни могат да са си само двамата и да не си омръзнат. Така добре се разбират - говорят си, играят си, забавляват си се. Почти не съм ги чувала да се карат. Никога няма да забравя как тежко преживяха първата си раздяла. Давид замина на зелено училище на Пампорово. Като се прибра от детска градина и разбра, че брат му го няма, Девин започна да плаче неистово. Цяла вечер стоя залепен на прозореца, вперил поглед към Витоша (бяхме му казали, че батко му е на планина) и с най-сърцераздирателния глас нареждаше "Батко, върни се, моля те! Моля те, бате!" Плака неутешимо близо три часа. В същото време и Давид ми плачеше по телефона, че му е много мъчно за нас и иска да се прибере. Беше ужасно! Дори и сега, като се сетя, ми се насълзяват очите. 

 На връщане от вилата гумата на колата често спадаше и се налагаше да спираме Пламен да я помпа. Аз пък се възползвах да щракна Дени и Дави на фона на тези разкошни макове. Много ги обичам тия цветя. 

 По отношение на храната Девин е брат - мечта. Купим ли нещо за ядене, той веднага уведомява батковците си. Знае кой какво обича и какво не и се грижи всеки да си хапне от любимото нещо. А иначе вкъщи всички спазваме правилото - за всеки по равно. И една бисквитка да е, делим я на пет. Пък като порасне Яни, живот и здраве, ще делим на 6.

 В ботаническата градина в Балчик. С Пламен толкова го обичаме това място, пък момчетата умряха от скука. Да се влачат да гледат някви ми ти китки и треволяци - живо наказание! На всичкото отгоре злата им майка и да се бият и гонят не им позволи, че да не вземат да изпомачкат лехите.

 На вилата в Трънско.
 В градинката в квартала. 

 Девин сякаш е готов да сподели всяка своя тайна с батко си, пък Денис е готов да го изслуша с интерес. Големи заговорници са!!!






 На път в колата. Като ме су доспи, Девин полягва върху краката на батко си. А Дени така хубаво се грижи за него - гали го по главичката, завива го с някоя дрешка, ако е хладно. Толкова са ми сладки!!!

 Понякога любовта може да е направо задушаваща. :)))

 Целувка от любов или жалък опит да се подмаже, за да получи малко пуканки?!?


 Като съвсем новороден Дамян прекарваше доста време, полегнал по този начин върху батко си Давид. Мисля, че и двамата се размазваха еднакво от удоволствие. Давид е толкова спокойна и добра душичка и бебчо несъмнено усеща това и се чуства добре в прегръдките му. Убедена съм, че бебетата са изключително интуитивни и имат способността да разпознават кой човек какъв е.

 Девин също обожава да гушка малкото си братче. Преди да се роди Дамян, Девин ми се струваше толкова мъничък, но след появата на бебето осъзнах, че всъщност си е голямо момче. Истински батко, какъвто винаги е мечтал да бъде. Още като беше на 2 години започна да ме врънка за "бебАнце". Мислех, че е нещо временно, но той така и не се отказа от това си желание. Надявам се сега вече да е щастлив и доволен. А че ще е "най-добрият и готин батко", както самият той обеща, не се и съмнявам.

 Обожавам тази усмивка!!! Тя казва всичко!

Давид просто е роден да бъде батко! Още Девин като беше бебе, Дави го гледаше с такава любов, макар самият той да бе само на 4 години. Сега с Дамян е още по-осъзнат и грижовен. Мед ми капе на сърцето като го гледам колко е мил и внимателен и с какво огромно желание и удоволствие се занимава с бебето. Малко след като Яни се роди, Давид се разболя и му забраних да се доближава до бебчо. Дави беше повече от нещастен! Каза, че никога не му е било толкова гадно като е болен, както сега, защото не можел да си целува братчето. 

В мига, в който вързах червен конец на ръчичката на Яни, и Девин протегна своята. Тая история с предпазването от уроки и зли сили толкова много му хареса. После седмици наред, тръгнехме ли да излизаме навън, проверяваше дали кончето на Дамян си е на мястото. "Той ти е като защитен щит, Яни! Никой нищо лошо не може да ти направи!"

  За Давид Дамянчето не пести нито усмивки, нито гукане. Види ли го, просто се размазва от кеф. В интерес на истината, Яни от тримата си батковци първо на него се усмихна, а от цялото семейство най-напред него удостои с честта да му каже "агу". (Според Девин "агу" на бебешки означавало "обичам те") Аз, обаче, не знаех за това. Един ден, докато преобувах Дамян, той ми "проговори". Щях да умра от радост! Веднага се похвалих на Давид, който се навърташе край мен, а той рече: "А, ми че той на мен също ми е казвал агу." "Сигурен ли си?" ,изненадах се аз. "Сигурен съм, как да не съм! Помня го, сякаш беше вчера!" "Ами, че кога беше?" още повече се изненадах аз. "Ами вчера де, нали ти казах!" отвърна той. :)))

Това червено боди с крилца на калинка на гръбчето, както и още куп разкошни неща, получих по пощата като подарък от една невероятна жена на име Димитрана. С нея се познавам само виртуално покрай тортите, но никога не сме се виждали, защото тя живее извън пределите на България. Затова и жестът й ме трогна до сълзи. В интерес на истината, тя не беше единствената "непозната", която ме зарадва по този начин. Благодаря от сърце и на баба Гани от Добрич. Но да се върна на бодито. Още щом го облякох на Дамян ми хрумна идеята да му сложа и две пипалца, та да заприлича на калинка. В какви ли не магазини търсих, но не намерих нищо подходящо за бебе.  Да не говорим,че всички продавачки до една си мислеха, че става въпрос за бебе момиченце. Като че ли няма мъжки калинки, да му се не види!!! В крайна сметка реших сама да си измайсторя пипалца. Купих един ластик за коса с черни пимпончета и малко черна тел и готово. Много куцо ми се получи, ама карай да върви. Все пак успях да си начешам крастата, дето се вика. Премених Дамянчето като Калинчо-Буболинчо, а Дени си облече зелена тениска и се вживя в ролята на полянка.
Сутринта на първия учебен ден. Давид едва се раздели с брат си. Още не бил тръгнал за училище, а бебето вече му липсвало! Толкова сладко си го гушкаше и разнасяше из вкъщи.

Девин и той много обича да разнася Дамянчето, а мен толкова ме е страх да не го изпусне. Оборнете внимание на рисунката на хладилника! Девин я е рисувал, а Дамян я обожава. Всеки път като я види, започва да се смее и да й говори нещо.

Девин направо скъсва Дамян от целувки. Ама не какви да е целувки, ами възможно най-звучните. Като го замляска, край няма. Приспивам аз бебето с триста зора, пристига Девин и като го зацелува, душичката моментално се ококорва. Но мога ли да му се карам?!? Коя съм аз, та да преча на братската им обич???

Индивидуални снимки на всяко от децата
Пръв, разбира се, е първородният. 
Денис
Денис е изключително контактен и се сприятелява с всеки за нула време. На мен се е метнал! Та може би поради тази причина непрекъснато го канят по рождени дни. Тази сладурска плюшена мечка купихме като подарък за едно момиченце от неговия клас.

На мама Убавецът!!!

Тази курабийка сам я е правил.


Несъмнено идиотщините му идат отръки! А тази снимка ми напомня за една коледна картичка, на която Дядо Коледа си бърка в носа, а отдолу има следния надпис "Сигурен съм, че Дядо Коледа ще извади нещо и за теб!"Иначе ровенето в носа е толкова забавно и за трите ми деца. Не казвам четирите, защото Дамянчето е още много малък и не е открил това забавление. А Девин си има и цяла теория по въпроса. Според него щом Бог е създал пръстите на човек точно толкова тънки, че да може да си бърка с тях в носа, значи в това няма нищо нередно. А кои сме ние, та да се бъркаме или да оспорваме божиите дела?!? :)))

Обожавам тези зелени очи!!! Денис се роди със сини очички. До към тригодишен му бяха теменужено сини, а после постепенно се промениха и сега са много неопределени. Цветът им зависи от настроението и здравословното му състояние, както и от това с какво е облечен. Но каквито и да са на цвят, винаги са красиви.

В хамака на вилата. Като бебе обожаваше да спи в него, но после взе да му става лошо. За разлика от Давид и Девин, той има проблем с всякакъв вид люлки и въртележки, а по пътища със завои се скъсва да повръща. Никога няма да забравя първия път, когато разбрах за този му проблем. Беше на година и седем месеца. Една сутрин го помъкнах с такси към Дружба 2. Бях се разбрала със сестра ми да й го оставя да го гледа, пък аз през това време да обиколя булчинските магазини. Търсех си рокля за църковния ни брак. По пътя Денис повърна цели седем пъти. Не мога да ви опиша какво мазало стана. А аз колко се изплаших и притесних да не говорим. Пред блока в Дружба и аз, и Денис, и таксиметровият шофьор слязохме ревящи. Аз защото не знаех какво му е на детето, Денис - щото му беше зле, а шофьорът - защото цялата задна седалка му беше одрайфана. Кошмар! Та от тоя ден насетне се почна. Явно е наследствено, защото и на Пламен като малък му е ставало лошо. Аз, за щастие, съм си ОК. Беше ми терсене само като сменихме Москвето с Ладичка. Така си бях свикнала с рева на мотора, с друсането и лашкането, че возенето в Ладата ми идваше прекалено "мазно". 



Денис умира за ягоди, особено диви. А Давид и Девин ненавиждат този плод. Дори само от миризмата на ягоди им се сгажда. Не близват нищо с такъв вкус или аромат. А като се замислите колко много неща са "ягодови" - всякакви неща за ядене, дъвки, близалки, пасти за зъби, шампоани, лекарства... Ама на кой да му хрумне, че има и такива джеремета като моите, дето за ягоди не искат и да чуят!

На вилата в Трънско. Като дете Дени мечтаеше да стане футболист. Най-добър е в падането за дузпа.

Пак на вилата с букет прясно набрана мащерка или както той я нарича "луканкова тревичка", защото му миришела на луканка. Голям фен е на този колбас. Толкова беше сладък като се роди брат му Давид. Като се прибрахме от родилния дом вкъщи, Дени веднага се погрижи и малкото му братче да опита от тая вкусотия. Взел едно парченце луканка и го оставил на възглавничката на бебето "Като се събуди да си хапне!" Сещам се и за една друга случка. Моя приятелка оставила дъщеричката си (на годинка и малко) да я гледа таткото. Като се прибрала го попитала дали я е нахранил и той казал, че й дал луканка. "Бе ти нормален ли си!?!" скастрила го тя. "Да даваш на детето сурово месо!" На следващото хранене взела бебешкото пюренце, а детето извърнало главичка и рекло "Икам сурово месо". Айдееее, и за още една история се присетих. Една вечер отидох на обичайната ни сбирка с майките от градинката - всеки месец излизахме по женски на кръчма. Оставих децата (три на брой) на Пламен. Прибирам се, те по леглата, облечени с пижамки, спят сладко. Мисля си "Брей на какъв мъж случих, бе! Мечта" Ма що ми трябваше да питам нахранил ли ги е. Оказа се, че са си легнали гладни, а оправданието на Пламен беше "Ми мило, те не са казали, че искат да вечерят."

Боже, колко мъка има по тоя свят! Ние си пием кафето, пък детето умира от тъпотия и отчаяние. Така ли не се сещаме да му дадем левче да си купи подскачащо топче от автомата за топчета??? Между другото, с тая снимка съвсем на шега участвах в някакъв конкурс за любителски фотографии. Събра толкова много харесвания, че за малко да стане победител, ама някаква немска овчарка ни изпревари по брой фенове. Така и не разбрах защо предизвика такъв интерес при положение, че не е нищо особено.

 Със слънчев загар Денис ми е страшен хубавец, защото очите му се открояват още повече, а устните му стават алено червени от слънцето.

Давид

 Толкова сладък бузанчо ми е това дете!!! Действително има най-меките и разкошни бузки на света!!! Въобще неговата кожа е невероятно гладка, нежна и приятна на допир. Като го галя имам чувството, че докосвам плюшена играчка. Кожата му като кадифе, а пръстите му като на Майкъл Джексън - целите в лепенки. Давид изпитва неистов страх от кръв и дори и най-малката раничка трябва да му се покрие с лепенка. А елате да видите какво чудо е като трябва да му се взима кръв, да му се бие ваксина или да ходи на зъболекар! Тогава вече положението е кошмарно. Все се надявахме с времето този страх да отшуми, но за жалост подобрение няма. 



Това му е първото море. Бяхме на Лозенец. Толкова му харесваше да се плицика във водата, че нямаше излизане! Непрекъснато ни заплашваше "Ше ви изпием додата!" (в превод - ще ви изпия водата) и поглъщаше огромни количества морска вода. Така се притеснявах да не лепне някой стомашен вирус, но за щастие му се размина. Освен морска вода, менюто му включваше и пясък. Докато си играеше на брега, все си "готвеше" супичка - в една кофичка слагаше вода, пясък, мидички, водорасли. И като добро и ящно дете, после си я похапваше. Изобщо на тема ядене, Давид е уникален. Хем е вечно гладен, хем и голям инат. Беше съвсем мъничък (около годинката), когато ме видя да ям люта чушка. Поиска и на него да дам. Колко ли не го убеждавах, че това не е за деца, че ще му е ужасно люто и прочие. Но той си настояваше и накрая реших да му дам да близне. Мислех си, че като усети лютото, ще се откаже. Нищо подобно! Изяде цялата чушка! Рева, че му пари, но не се отказа. И още една подобна случка. Веднъж си бях оставила кутията със сол на шкафа. Давид я докопал, взел една голяма лъжица, седнал на земята и яде ли яде сол. Сълзи и сополи му течаха, но не се отказваше. Страшен инат, казвам ви! 

Иде ми да го изям! Толкова е лъчезарен!!!


Първи ден на училище. Идея си нямате колко ме беше страх от този ден! Давид е малко по-особено дете и много трудно свиква с новите неща, а още по-трудно се доверява на непознати и се сприятелява. Сърчицето ми се беше свило от ужас как ще понесе раздялата с детската градина и ще тръгне на училище. Но за щастие нещата минаха сравнително гладко. Имахме късмета да е в класа на бившата класна на батко му - Калина Борисова. Нали разликата им е четири години, та единият като свърши с детската, следващия започва при същите госпожи. Същото е и в училище. Госпожа Борисова е страхотна и като преподавател, и като човек. Винаги успява да предразположи децата и да ги сплоти, така че да са си приятели помежду си и да се чустват добре в клас. Благодаря и от сърце!!!

Този гащеризон ми беше супер любим. Пламен го откри в някой от магазините за дрехи втора употреба още Денис като беше мъничък. После премина и в гардероба на Давид, но до Девин не достигна, че имаше зелени петна от трева по коленете. Износването на дрехи е голямо облекчение от финансова гледна точка. А Девин е толкова забавен като гледа снимки на братята му като по-малки, облечени с дрехите, които той носи в момента. "Я, Давчо е имал същата като мойта блузка!" или "Я, това панталонче на Дени как прилича на мойто!" :))))

Това е най-обичайният начин, по който преминаваха "разходките" на Давид в градинката. Или си седеше в количката, или на пейката, или на земята, но винаги с нещо за хапване в ръце. За жалост като малък страдаше от непоносимост към кравея белтък и още куп други алергизиращи храни, та не можеше да похапва какво да е. Сама си му готвех и не можех да му давам почти нищо купено. А той беше толкова ящно дете! След отчайващо злоядия Денис, давид беше като дар божи. Но пък за проклетия се оказа алергичен. Толкова страдах и толкова рев изревах! Колко пъти съм затваряла Денис в банята докато похапва нещо, забранено на Давид, за да не го дразни. А навън беше още по-кошмарно. Децата наоколо ядяха всякакви неща, а Дави само ги гледаше и си гризкаше най-обикновени бисквитки без масло, мляко и прочие. Разни майки непрекъснато му подаваха нещичко да си вземе да се почерпи, а аз като някой падарин скачах и казвах "Не! Не може!" И Дави свиваше протегнатата ръчичка. Беше ужасно! Добре, че с годините алергията отшумя.

Толкова замечтан и отнесен!!! Сякаш не е насред хола, а на някой пустинен остров. Давид много често си се пренася в своя собствен свят. Като малък си имаше двама въображаеми приятели - Аапери и Бори Зу. С тях си другаруваше в някаква паралелна вселена. Много често казваше "Дядо ми от моя другия свят....." или "приятелите ми от другия свят". По едно време сериозно се бях притеснила, но прочетох, че това е типично за децата с по-развинтено въображение, а неговото несъмнено е такова. 

На вратата на кошарата в Трънско. Обърнете внимание на тениската, с която е облечен. Майка ми беше накупила сигурно двайсет такива от Куба (иначе са китайско производство), за да ги подарява на роднинските деца тук в България. Навремето си беше задължително като се върнеш от чужбина да носиш подаръци за цялата рода. Та две от тези блузчици бяха останали нераздадени и майка ми ги даде като се роди Денис. Понеже трикото им е изключително меко и приятно, нон стоп му ги обличах поне три години подред. После и Давид ги носи толкова, а след него - и Девин. И още са си абсолютно здрави! Само дето картинката леко избледня, ама иначе нито се раздърпаха, нито се протриха, нито шев им се скъса.

Тази снимка е дело на Пламен. Снимал е Дави на едно хълмче, но изглежда така, сякаш е на край света.

От прекрасната фотосесия на Миленчето. 

Дори и със счупена ръка си е все така лъчезарен и готин!!! Беше на годинка и осем месеца, когато го гипсираха. Три поредни дни, след като го вземех от яслата, Дави ме молеше да ходим в църквата и да палим свещички. На третия ден, докато аз нещо си се молех, той почнал да бърка с ръце в съда, в който гасят свещите. Реагирах супер неадекватно като го пляснах през ръката. Същата вечер той си счупи същата тази ръчичка. Денис беше легнал на дивана в хола, а част от юрганчето му се влачеше по земята. Минавайки оттам, Дави се спъна и падна. Почна да плаче толкова жално и не спираше повече от половин час. Дори заспа плачейки. Много се изненадах, защото не беше типично за него да реве като се удари. Но изобщо не допусках, че си е счупил ръчичката. Все пак падна на паркета и то както си ходеше. Кой да ти предположи, че положението е толкова сериозно. Дори си легнахме, но към полунощ Дави се събуди с плач. Веднага го гушнах, а той не спираше да повтаря "Боли ме, мамо! Пъсчето ме боли!" Докато го целувах усетих, че има температура. Премерих я - 39.6!!! От болка дори повърна миличкият. Нямаше какво повече да се моткаме и се отправихме към Пирогов. Там хич не ни се зарадаха, защото заради нас се наложи да събудят дежурния лекар. Какви такива родители сме били детето ни да падне в 21.00 вечерта, пък ние да се сетим да го заведем на доктор чак посред нощите?!? След рентгена се оказа, че си е пукнал лакътчето и го гипсираха. Предупредиха ни много да внимаваме да не падне пак. Е, колкото и да внимавахме, още на следващата сутрин Давид успя да се преметне с главата надолу от бебешкото креватче. Ама не падна, защото беше тръгнал да се мята от неправилната страна и се заклещи между неговото легълце, моето нощно шкафче, стената и тръбите за парното. Като казвам "заклещи", разбирайте го буквално. Така се беше завъртял, че гипсираната му ръка се бе загнездила между тръбите и стената. Дърпах, дърпах - не мога да го извадя. Аз рева от ужас и безпомощност, а той се хили като зелка. С триста зора успях да го измъкна. Преди това никога не му беше хрумвало да се метне в тая дупка, но сега за проклетия. Напомни ми една случка с Денис. Беше се разболял от мононуклеоза. Докторката ни предупреди много да внимаваме да не си удря коремчето, защото черният дроб му е силно увеличен и има опасност да се нарани. Още с прибирането от болницата вкъщи, Денис се засили от входната врата и се избуха право в ръба на холната масичка точно под ребрата, където е черният дроб. Просто да полудееш! Ама така е с деца! За  секунда успяват да ти скъсят живота с година. 

Давид е единственото ми дете, което като малко пиеше вода. Другите двама не близваха, а засега и бебето не ще. Той без вода не можеше. На ден изпиваше по 6-7 шишета. И като седнех да го храня, ако нямаше водичка под ръка, хапка не хапваше. 

 Едни ползват масата по предназначение, други - като катерушка. Давид колкото беше кротък и добричък навън, толкова не се спираше и вилнееше изкъщи. Тая маса му беше едно от любимите съоражения за игра. А пък Денис веднъж си пъхна глезена в една от заврънкулките и едва успях да му го извадя. Напомни ми за сестра ми като малка - била е на към година-две. С нашите бяхме на море в Приморско или в Китен, не помня вече. За обяд се хранехме в нещо като ведомствен стол на открито. Масите и столовете бяха от ковано желязо, боядисано в бяло, тип градинска мебел. На облегалките на столовете имаше кръг, в който сестра ми, незнайно как, успя да си навре главата. Тя беше свръх злоядо дете и дойдеше ли време за ядене, правеше всичко друго, но не и да се храни. Та явно и тогава от скука и отчаяние се е зачудила каква глупост да направи. Хубаво си я навря, ама се оказа, че не може да я извади. Голям екшън настана. Събрахме погледите на всички обядващи. Стигна се чак до предложения за рязане - на стола, естествено, не на главата й, както аз първоначално бях разбрала. Но в крайна сметка както влязло, така и излязло. Явно, след като прецени, че яденето може да й се размине, сестра ми просто си поосука вратлето наляво-надясно и се измъкна. Не само яденето, ами и боят й се размина. 

Девин


 Тези два кадъра са ми може би най-любимите на Девин. Фотограф е Милена Коцева.


В ролята на фотомодел. Рекламира красивите и цветни творения на Stasy handmade, а фотограф е Ели Гледачева.Цялата фотосесия му беше много приятна и забавна и дори не искаше да си тръгваме когато приключи.

На вилата в Трънско. С кой акъл му дадох да държи чинията с великденските яйца и аз не знам! Добре, че не я изпусна, че имаше да се търкалят надолу по склона.

Първи любовни трепети. Колкото и да не ви се вярва, двамата се познават от по-малко от половин час, но вече са си толкова близки. Освен, че са родени само с няколко дни разлика, и на външен вид са си като близнаци. Толкова са сладки и готини!!!

С друга негова приятелка - Дарето! Отново сладки и готини!!!

От коледната фотосесия при Ели Гледачева. 

На тая снимка са ми любими и двойната гуша, и точещата се до земята лига, и Девин...

Девин и море - две от любимите ми неща. Девин на море - още по-любимо!!!

Тук е съвсем мъничък - може би на около месец.

На вилата на Трънско през пролетта. Натъпкал се е с бисквити, затова бузите са му като на хамстер. Още като бебе ми беше толкова сладък - подаваш му бисквитка, той я взима с дясната ръчичка, мести я в лявата и отново протяга дясната за още една, след което нея я напъхва в устата и пак посяга за бисквитка. Да се подсигури максимално детето, че знае ли се кога пак ще му предложат бисквитки. :)

Пак на вилата, но през лятото.  Знам, че венец от маргарити не е най-момчешкото нещо, ама какво да се прави!?

Късокрак пухчо! Девин беше най-закръгленичък като бебешор. Първо се роди 4 кг, а след това и наддаваше доста. През първите месеци, макар че беше само на кърма, качваше по килограм. На първия си рожден ден беше цели 12 кг.

Седнал на кухненския шкаф. Обожавам го какъв ми е русокос и синеок! Точно заради русата и дълга косичка братята му го наричаха Русокоска, а той ужасно им се дразнеше и постоянно ревеше, ама и да го подстрижем не даваше. Един ден ги бях извела на разходка, но не взех колелото на Девин и той през целия път мрънка. Батковците му допълнително нагнетяваха напрежението, като подмятаха реплики от типа на "Русокоска циври като момиченце!"Щом отидохме в парка, реших да го поуспокоя като му купя сладолед. Докато Девин седи до фризера и си избира сладолед, пристига някакъв човек и му вика: "Ти момченце ли си или момиченце, чичо?" Аз на секундата отговорих вместо него: "Момче е!" А човекът продължи: "Щото с тая косичка си като Русокоска!" Изтръпнах. Девин само го погледна и стоически преглътна обидата. Обаче чичката не спира: "А колело, чиче, караш ли?" Е, не! Баш по мазола го настъпи и то на два пъти! То бива съвпадение, бива, ама това вече беше прекалено. Идеше ми три сладоледа да купя на Девин като компенсация за нанесените емоционални травми, но и с един замазахме положението. 

На тая снимка страшно ме кефи унисонът между нацупената му физиономия и надписа на тениската "Или ше е на моето, или нема да го бъде!" :)

Това на челцето му не е гъсеница, а рана. Няколко дни по-рано една вечер се прибирахме по късно от вън. Влизайки във входа на блока, Девин се затича към асансьора и се спъна в крака на Давид. Полетя напред и се мелна точно в ръба на бордюра от плочки, който опасва стените във входа. Като шурна една ми ти кръв. Той пищи, братята му реват. И айде директно към Пирогов. А там една опашка пред детския кабинет (както обикновено). Но Девин беше толкова окървавен (цялото му личице, дрехите), че едни момчета се смилиха над него и ни пуснаха поне тях да предредим. След повече от час чакане ни пратиха на рентген, защото дежурният лекар се притесни да не е засегнат и черепът, че раната беше наистина дълбока. За щастие се разминахме само с лепене, но остана голям белег, който си стои и до днес. Иначе първото ни ходене с Девин до Пирогов беше няколко дни преди първия му рожден ден. Една вечер, трите момчета както си играеха на земята в хола, Девин изпищя и почна да реве неистово. Гушнах го и забелязах, че не може да си мърда ръчичката, а щом му я докоснех, почваше да пищи още по-ужасяващо. Реших, че е счупена и веднага се юрнахме към болницата. За нещастие пред спешния кабинет беше пълно, ама пълно с пострадали деца, а жегата и задухът бяха непоносими. След повече от два часа чакане и от напрежение ми стана ужасно лошо и отидох заедно с трите деца във фоайето, че там нямаше никой, а и имаше една пейка да поседна. При нас дойде и едно момиченце, чиито родители чакаха на опашката с баткото, който се беше пребил със скейтборд. Та седя си аз с всичките дечурлига до мен, а часът вече наближава полунощ. Идва някаква санитарка да чисти и ми казва: "Айде вече да си тръгвате, че ше мия и ше заключвам." Жената решила, че съм някаква циганка, която се е приютила в болницата с чаветата си за през нощта. Тогава хич не ми беше до смях, ама после Пламен ме скъса от бъзик. А на Девинчето се оказа, че само му е изваден лакътят от ставата. Докторът за секунди му го намести и си отидохме по живо, по здраво. 

Девин, няколко дни след погачата му. Тези дрешки са един от многото страхотни подаръци, които получи. А пеленката със зайчетата Пламен му я беше купил за изписването. Много я обичам и съм му я запазила някой ден, живот и здраве, да си я ползва и за неговите деца. И на Денис и Давид съм запазила по едно одеалце.


Не знам защо, ама като видя тая снимка, все за тримата мускетари се сещам. Може би защото оплесканото му е като брада и мустаци. А така се е "маскирал", защото се е докопал до остатъка от крема за поредната торта, която майка му е спретнала. Девин постоянно седеше до мен докато дъртолех торти и все ми се караше "Много слагаш, мамо! Няма да остане за мен!"


Тая шапка на майка ми от соц времената я открих в един от шкафовете на вилата и на мига я нахлупих на главата на Девинчето. Голяма е скица! А иначе като дете и аз имах ушанка, ама от заешка кожа. В първи клас целия първи срок се налагаше да убеждавам децата, че не съм русначе. А причината те да имат такива съмнения бе първо, че родителите ми са с руски имена - Нина и Сергей, и второ, че идвах от забавачка с изучаване на руски език. Та тъкмо бях разсеяла съмненията им, когато заваля първия сняг и аз се появих на даскало с ушанка. "Да, бе, да! Не била русначе!" подхванаха на нов глас съучениците ми.

Пак от коледната фотосесия на Ели Гледачева. Девин позира с невероятно удоволствие и дори сам си избираше как да го снима.

На море!

Тука все едно позира за бебешката версия на PLAYGIRL. :) Вижте колко е сладък и чаровен и как е полегнал само! 

Девин в ролята на подарък изненада. Не, не си мислете, че наистина е бил опакован в кутията! В нея имаше куп други подаръци, които родителите ми ни подариха за годишнината от църковния брак. След като ги извадихме, ми хрумна на тяхно място да пъхна Девин и да го снимам. Обожавам нахилената му муцуна! 

 
Тези двете са от една коледна фотосесия, която му направих като беше на година и половина. Идеята ми беше да разкажа приказка в картинки. Получи се много сладко. Но то с такива сладурчета в главните роли нямаше как да не ми се получи. :)


И трите ми деца (за Дамянчето още не знам, защото е прекалено малък) са луди по кафето. На мен са се метнали явно. Колко пъти се е случвало да ме издебнат и да ми го изпият. Спомням си веднъж Давид беше съвсем малък и ми докопал чашата и я изпил. Ужасно се притесних, защото си пия кафето с много сметана, а той беше хипер алергичен към кравия белтък. Същия ден го водих на консултация и споделих на педиатърката за случката, а тя с присъщото за нея чуство за хумор рече: "Детето цяла чаша кафе изпило, тя за сметаната се притеснява!"

Много ми е сладък на тази снимка! Точно все едно си е изпълнил надписа от тениската "Разруха и хаос - моята работа тук е свършена!" Все едно е овършал плажа и вече може да се отдаде на заслужена почивка и наслада от постигнатото. А в действителност правеше самолет и търчеше като изоглавен. Жалко само, че съм му резнала едната ръчичка, ама дотолкова ми се проситрат фотографските умения.

Обожавам му тази бебешка снимка. Тук е само на няколко седмици (май даже няма месец). Такова блаженство и спокойствие лъха! А косичката му е като пухче. 




Този суитчър му беше една от най-любимите дрешки, защото всеки път като му го облечах, се правех, че умирам от страх заради динозавъра. А той си умираше от кеф да ме плаши. 

Ей на това му се вика "обща буза". Това е феномен, при който двете бузи, брадичката и гушката се сливат в едно и образуват така наречената "обща буза". Причината за подобно явление е силно изразен апетит, който постоянно бива задоволяван. 

Натъкмен за кръщенето си. Много държеше той да си носи китката, та да не вземем да я забравим. Бях му я направила точно както традицията повелява - с червено цвете (в нашия случай мушкато), листа здравец и завързана с червен вълнен конец, на който бях нанизала една златна паричка, подарена ми от моята баба Кера.

Малкият Хари Потър! Батковците му непрекъснато му слагаха тия очила и се спукваха да му се хилят, защото с тях бил много смешен.


Дамян

 Тук е съвсем пресен - само на два дни! И все още е в родилния дом - болница Вита. Същия ден, следобяд, ни изписаха по живо по здраво и си се прибрахме вкъщи. На мен, да си призная честно, хем ми се прибираше, хем не. В болницата се чуствах като на хотел, а у дома, още от вратата се метнах в кухнята пред печката да готвя, че с толкова мъже вкъщи всичко се изяжда за отрицателно време. На следващия ден и две торти врътнах. А на по-следващия, когато принципно ми беше терминът, вече така ме беше завъртяла домакинската работа, че изобщо забравих, че съм раждала. Добре, че Дамянчето избърза да се роди с четири дни по-рано, защото ако си беше дочакал термина (30 юни), пак щях да тръгна към родилното пеша надолу по стълбите, както когато раждах Давид. Ама тоя път екшънът щеше да е още по-голям, защото не просто нямахме асансьор, а нямахме ток. Оказа се, че елтаблото се наводнило и ни спряха електрозахранването на целия блок. Нямахме нито електричество, нито асансьор, нито топла вода. Пълен кошмар!!! Представям си, ако се бях разраждала точно тогава, какво чудо щеше да е! 



 Това е първата истинска баня на Дамян, а той е на повече от месец! Забавихме се толкова много, защото имаше проблеми с пъпчето - падна му много късно, а дотогава го миехме само на чешмата. В коритцето му хареса страшно много! Батковците му с такова нетърпение очакваха този ден! Голяма забава падна и за всички беше голям кеф.

 В първите месеци най-любимото му място за спане беше шейзлонгчето. Макар самото спане да не му беше от най-любимите занимания. Да не говорим, че с времето положението става все по-трагично. Явно е на принципа "От сън спомени няма!" :) Всъщност, за какво я слагам тая усмивка, като хич не ми е смешно.

 Тук пак спи, ама не в шейзлонга, а в кошница. На този ден му празнувахме 40 дни и след като се прибрахме от църква, той заспа и спа непробудно близо пет часа! Нещо крайно нетипично за него. Аз, естествено, се възползвах и му спретнах една грандиозна фотосесия. Как мина самият празник можете да прочетете тук.

 И отново спящ!!! Ма какво се оплаквам и аз - не спяло детето! Истината е, че обожавам спящи бебешоци - няма нищо по-сладко и сърцеразтапящо от подобна картинка. Затова и умирам да ги снимам.

 Само на месец и половина, а вече страстен телеман! Така е зяпнал телевизора, сякаш разбира за какво иде реч. Идея си нмяам какво точно гледа, ама е много впечатлен.



























 




 
 


22 коментара:

  1. Ауууу прелестниииииии... абсолютно божествени снимчици ....

    ОтговорИзтриване
  2. Да бе, да! То с готино бебе на фокус, всеки може! Само в захарницата на масата не сте го напъхали! Д***то да му ядете, предпоследната снимка просто е за Оскар :)))
    В рамките на шегата, а и съвсем сериозно - поздравления за фотогр-АХ!-а.
    Бубето нейното си го знае :)

    Албена И.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ние д..то си му го ядем и без друго!!!! :))) А в захарница не сме се сетили, иначе да сме го навряли. Аз много исках върху стойка за торти да го снимам, ама така и не го направих. Докато се натуткам и той порасна толкова много, че нямам такава голяма стойка, дето да го побере.
      А Теди (фотографката), наистина е страхотна!

      Изтриване
  3. Пу пу пу, да не ви е на Уроки :)
    Няма нужда от коментар!!!

    Албена И.

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотно семейство , дано винаги сте така щастливи - както на снимките :)

    Geri

    ОтговорИзтриване
  5. Много хубаво семейство,особено майката;)

    ОтговорИзтриване
  6. Вие сте най-богатото семейство на света. От сърце ви желая здраве и щастие.Обичайте се

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Напълно съм съгласна! :) Благодаря за пожеланията!

      Изтриване
  7. Търся бутонче "Харесвам". Впечатлена съм! Имате ли профил във Фейсбук?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бутонче няма, но ще го счетем за натиснато! :) Профилът ми във ФБ е
      https://www.facebook.com/bubolinkata.cakes

      Изтриване
  8. Страхотни сте! Изживях голямо удоволствие от разгледаните снимки и написаното под тях.
    Адмирации за авторката ! Може да напише и книга дори " Записки по преживяванията на едно голямо и щастливо българско семейство" Бъдете здрави и винаги така щастливи,заедно!

    ОтговорИзтриване
  9. Случайно попаднах тук и вече повече от 2 часа се наслаждавам на снимките, децата, обичта, магията на вашето семейство ( и на тортите , разбира се-уникални са, знаете си :). Заредихте ме с щастие.Много странно при условие,че не се познаваме...Бъдете здрави и много щастливи! Страхотни сте! Понеже съм майка на 2 момчета и на места припознавах и тях. Децата са богатство, най-голямото!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много мило! Благодаря ви от все сърце! Да са ви живи и здрави и вашите две момчета!!! Децата наистина са най-голямото богатство.

      Изтриване
  10. Не мога да спра да ви се радвам, прекрасни мъже си имаш, да са живи и здрави, да те обичат и закрилят, както ти тях :) Ние сме с една малка прекрасн звездичка, току виж се пресекли с някой от твоите хубавци ;) света е малък :) Привлече ме името на най-малкия – Дамян,едно любимо име. Дай боже да имаме и момченце и така съм си наумила да се казва :)

    ОтговорИзтриване
  11. Благодаря за прекрасните пожелания! Светът наистина е малък, така че нищо не се знае. :) А аз на свой ред ви пожелавам едно красиво и послушно момченце! Всичко най-добро!!!

    ОтговорИзтриване
  12. Случайно попаднах на блога ти, търсейки някаква лесна рецепта за торта. Невероятно е, че има такива семейства! Поздравления за теб и съпруга ти за смелостта! Бъдете здрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много благодаря! Всичко най-добро и на вас!

      Изтриване