вторник, 31 май 2011 г.

Пътешествие от венецианския карнавал до арменската страст

След зверилника от миналата публикация, днес ви представям нещо доста по-изтънчено, стилно и красиво. Ще ви пренеса във Венеция по време на карнавала - не на гръб, разбира се, а с помощта на ето тази торта. 




Правих я по малба на Божана за рождения ден на майка й Наташа. "Артистична, театрална, елегантна майка с циганска душа и любим жълт цвят" - така ми я представи дъщеря й. Идеята беше тортата да е жълта, а декорацията - свързана с театъра. Но Божана не искаше стандартните усмихната и тъжна маска, символизиращи трагедията и комедията. Щеше й се нещо по-разчупено и различно. Хрумката за маска във венециански стил бе изцяло нейна. На мен страшно ми допадна. Веднага се сетих за тортата на Милена (една от любимите ми българки, творящи торти), която тя си бе направила за рождения й ден в началото на тази година.  Полюбувах й се отново, а после се разтърсих из нета за изображения на венециански маски, които да ми послужат за модел и вдъхновение. Спрях се на няколко, като първоначалната ми идея беше да напарвя две маски цели лица като тази от снимката. Добре, ама с моите ограничени умения на скулптор, мисията се оказа невъзможна. Пробвах се неколкократно и резултатът все беше  плачевен. Не можех да изпипам носът и устата и това си е. Накрая минах на вариант Б - маска тип домино. Сетих се, че за подложка мога да ползвам една пластмасова маска на Спайдърмен от арсенала на момчетата. Чудна работа ми свърши! Измих я, поръсих я с нишесте, за да не залепне, пльоснах отгоре изрязаното от захарно тесто домино и оставих да съхне. Так получих желаните обемни форми. След това дойде ред на най-веселата и творческа част - рисуването и допълнителните елементи. Исках всичко да изглежда като направено от плат и мисля, че се получи страхотно. Златното постигнах чрез смесване на доста бои в компанията на малко алкохол и златен брокат (ядлив). Единственото, което не се яде, е златната хартиена тел и тичинките на едно от цветята. Много ми харесва как ярките и наситени цветове се открояват на жълтия фон. На вкус тортата бе "Хавана" - страстна комбинация от силно и ароматно кафе, бял ром и кафява тръстикова захар. Аз кръстих тази торта "Венецианска маска", а Божана я нарече "поредната ни любима торта". Дано и на вас да ви харесва. 
 


Тази я правих за рождения ден на една темпераментна арменска дама, като подарък за рождения й ден от нейна приятелка. Идеята за дизайна бе "нещо червено, златно и експресивно, което да кореспондира на изразителната и стилна рожденичка". Спрях се на тази доста изчистена и класическа визия. Като вкус изборът отново бе "Хавана".  

сряда, 25 май 2011 г.

Специално за любителите на животни

Днес ще ви представя две торти с много животни. И двете страшно си ги харесвам и обичам! Ма то май за всяка торта така разправям, тъй че нищо ново под слънцето.

Тази я правих за две близначета от Габрово - Демира и Георг. Както е видно, поводът бе вторият им рожден ден. Майка им Вероника поръча двуетажна торта с вкус малина и животинки, сред които задължително пингвини, слон и жираф. Напарвих единия етаж в розово за момиченцето, а другият -  в синьо за момченцето. Моделирането на животинките ми беше супер забавно. Вече бях правила подобни и бях спокойна, че ще се справя. Макар че често се случва да не мога втори път да моделирам дадена фигурка - просто не ми се получава и това е. В случая съм доволна от резултата. Мисля, че цялата торта стана цветна и веселяшка, каквато трябва да е една детска торта. 





 


За Вероника напарвих едно кексче подарък - израз на възхищението и уважението ми към всички майки на близнаци. Винаги ми се е струвало ужасно трудно да отглеждаш две деца на една и съща възраст едновременно. За три да не говорим. 






Следващата торта правих по молба на Зори за дъщеричката на нейната кума. Рожденичката се казва Вяра и стана на 9 години. Темата отново бе животни. Не ми се искаше да повтарям вече правени от мен дизайни, затова реших да я декорирам в по-различен стил. Животните са тип апликация. Ако си мислите, че това ги прави по-лесни за изработване - грешите. 

















Най-често ме питате колко време ми отнема изработването на една торта. Е, с тази конкретно си напарвих труда да засека колко е времеемък всеки един етап от напарвата й. Почвам подред - блатовете. За моя огромна радост аз ползвам готови , което ми спестява поне половин ден бъркане и печене . За приготвянето на кремовете, които в случая бяха два (ванилов крем и шоколадов аеро мус), отделих 35 минути. За почистване и подготовка на работния плот - 15 минути. За направата на двата етажа - час и малко. За почистване (голямо мазало става всеки път) и измиване на съдовете и приборите (мивката се препълва) - около половин час. За приготвяне на масления крем - 15 минути. За измазване на тортата с него - 15 минути. Стягане в хладилника - около половин час. Следват повторно измазване и отново стягане. Оцветяване и размесване на захарното тесто - 10 минути. Разточване на чаршафа и покриване на етажите - 35 минути. Сглобяване на тортата - 5 минути. При многоетажните торти се използват подпорки, които носят тежестта на горните етажи.  За целта аз използвам най-обикновени бамбукови шишчета, които режа с дължина, равна на височината на съответния етаж. Забивам ги в долния и отгоре поставям горния етаж. Отстраняват се непосредствено преди разрязване на тортата. Следва най-забавната, но и най-продължителна част - декорирането.  Като цяло декорацията на тази торта ми отне повече от 10 часа. Ще си кажете "Е какво толкова има в нея?" Еми и аз не знам, но това е самата истина. Животинките са общо 10 на брой, отделно има доста детайли от захарно тесто, както и рисунки. Исках хем да е пищно украсена, хем да не е претрупана и мисля, че успях да го постигна. Както се досещате, за тези 10 часа многократно вадих и прибирах тортата в хладилника. Американският тип торти не изискват хладилен режим на съхранение, но при  нашите , които са предимно крем, това е абсолютно задължително. Има торти, при които декорацията в голяма част може да се изработи предварително и после само да се монтира върху готовата торта. При други това е невъзможно и всичко се прави на момента. Но при всички положения декорирането е пипкава работа и изисква много спокойствие, желание и въображение. Ако имам торта модел, от която да гледам, се справям значително по-бързо. Но когато сама си измислям дизайна, обмислям всеки цвят и детайл, опитвам се да си го представя как ще изглежда върху тортата, чудя се кое къде  да сложа. В процеса на работа ми хрумват идеи, първоначалните планове се променят. Никога не знам как точно ще изглежда тортата на финала, т.е. дори и за самата мен го има моментът на изненада, което прави нещата още по-забавни и интересни. Представям си пък какво им е на хората, които до последно не знаят какво да очакват, защото са ми се доверили изцяло относно дизайна.  След като приключа и с декорацията, идва ред на снимките. При тортите с повече детайли, съответно и фотосесиите са по-дълги. На тази съм направила точно 92 снимки, от които и една няма като хората. Другият често задаван въпрос е дали си обработвам снимките. Някои хора мислят, че в действителност тортите ми са доста по-нескопосани, но на снимките замаскирам дефектите и ги правя да изглеждат кукли. Нищо подобно! За мое нещастие не мога да работя с програмите от типа на фотошоп. Единственото, което мога е да изсветлявам и да кропвам. Не веднъж съм ви се оплаквала колко по-красиви са на живо тортите отколкото на снимка. В много, ама много редки случаи, се получава обратният ефект, но в момента не се сещам конкретна торта, която да ви дам за пример. За мен най-трудно при снимането на тортите е тяхната форма. Дори и най-малката кривина на снимка се забелязва ужасно, а правилните форми се изкривяват. За финал остава най-вълнуващият и емоционален момент - предаването на тортата. Винаги до последно сърчицето ми е свито ще се хареса или не това, което съм направила. Реакциите са различни - от нито дума, през скромни похвали до възторжени подскоци, пляскане с ръце, сълзи в очите и силни прегръдки в знак на благодарност... 
И тъй като тази публикация беше изпълнена с много цифри и статистика, ето ви още малко. Вчера питам децата кой колко ме обича от 1 до 10. Денис (първородният) отговаря  "10". Давид (средният) казва "Ооооооооооо, много повече от 10!", а Девин (най-малкият) възкликва "Минимум 1000!". Е, според вас колко щастлива майка съм от 1 до 10?

вторник, 17 май 2011 г.

Първата торта на Бекъмчето

Тази торта ми е супер любима!!! Направих я за един много специален човек - новороденото бебе на една от най-добрите ми приятелки, Дорето. На 27 януари тя роди своя втори син Георги. За цялото щастие, еуфория, трепети и емоции около появата на едно бебе няма какво да ви говоря. Подобни събития винаги ме изпълват с най-голямото умиление и обич на света. И къде да излея тези чувства, ако не в направата на една торта. Дорчето ме помоли да я спретна за погачата на Гого, та да смае всички гости. Може би тук е моментът да уточня, че Георги, Гого и Бекъмчето са едно и също лице. Аз му викам Бекъмчето на галено от Жоро Бекъма.
Речено - сторено! Реших, че щом ще смайваме гостите (само жени, както е обичаят), редно е на първо място размерът да е внушителен. Два етажа ми се видяха твърде скромни, пък повече от три ми се стори чиста лакомия. Врътнах етажчетата за норматив и дойде най-забавната част - декорирането. Исках дизайнът да е максимално бебешки - нежен, изчистен и в същото време стилен. Изгледах за вдъхновение всички снимки на торти по темата из нета, но нищо не ме впечатли особено. Тогава подхванах всичко на бебешка тематика - обзавеждане, дрешки, покани, парти аксесоари, картички, играчки. Постепенно визията ми изплува в съзнанието и ето какъв беше резултатът. Знам, че вече ви е писнало да го казвам, но на живо тортата беше много по-красива. Да ви обеснявам кое от нея ми е любимо няма смисъл, защото харесвам всяко едно детайлче - от мечетата, през надписа, та до най-малкото копченце или сърчице. 
Акцент, естествено, е бебенцето на върха. За него ОГРОМНО благодаря на Валерия, която ми го направи с помощта на силиконовата й матричка. С подобна джаджа всичко става толкова бързо и лесно, а крайният резултат определено е впечатляващ. Особено като знам за предишните ми бебета от захарно тесто колко труд и суетене му хвърлих. Моделирах ги съвсем сама без да ползвам каквито и да било калъпчета. Първото, както вече съм ви разказвала, беше за тортата за кръщенето на Девин. Историята може да прочетете на страничката Торти за семейството. Другото бебенце отново бе за торта за кръщене - на бебе Стоянчо от Бургас. Толкова много си го харесвах и обичах, че идея си нямах как ще се разделя с него като дойдат да си вземат тортата. Държах го в една кутийка в гардероба и всеки път като минех оттам, отварях да си го погледкам. Девин също му беше страшен фен и постоянно искаше да му го дам да го целува и гушка. Не му се отвори парашутът, естествено. Рискувах или да го овъртоли в лиги, или да го изпусне на земята и да му свети маслото. 







Ох, много бебешка стана тази публикация. Вече взех да гукам, а скоро поотрасналите ми бебета ще почнат да грачат, че е време за вечеря. 
Всички, които имате бебета, целунете ги от мен по челцата, а тия, които нямате - отивайте да си направите, че със седене пред компютъра не става. 

понеделник, 9 май 2011 г.

Торти сърца


 

 Тази торта беше пълна изненада! Направих я за Дани (адвокатката). Тя много искаше да си поръча торта, но й отказах под предлог, че съм страшно заета. Междувременно със съпруга й се съюзихме и подготвихме всичко зад гърба й. Благодаря му от сърце за съдействието!!! Заедно успяхме да изненадаме и зарадваме Дани, а тя определено го заслужава. Добра, чувствителна, сърдечна - такава е тя! Типична представителка на зодия риби (нали и аз съм сред тях, хаха!!!). Затова исках и самата торта да е максимално нежна и деликатна на вид, а вътре е истинска мешавица от вкусове - като израз на типичната пребогата душевност на рибите, които винаги са обладани от безброй противоположни емоции и мисли. Съчетах в едно силния аромат на мента, шоколад, кафе и ягода. Формата на сърце е повече от красноречива и казва всичко. 

А това са други мои торти с тази форма. 

Първата ми торта сърце. Правих я още в самото начало на кариерата ми като тортоправячка. Поводът бе годишнина от сватбата на сестра ми Вероника и зет ми Лъчо. Спомням си, че ужасно се притеснявах как ще успея да я покрия със захарно тесто, при положение, че е неправилна форма. Но то взе, че ми се получи перфектно и бях невероятно щастлива. Панделката също ми е първата от този тип, която направих. Голяма гордост ме обвзе, голямо чудо. Сега като я гледам, виждам, че не е имало защо да се радвам чак толкова, ама карай. 


 Тази я правих за рождения ден на гаджето на брата на най-добрата ми приятелка (браво за всички, успели да схванат кой тъст, кой сват, кой на булката брат). Моделчето пожъна голям успех! Наложи се да го копирам в още няколко модификации, като всяка следваща , естествено, ставаше все по-хубава, и по-хубава! (обади се моята прословута скромност).
Ето и снимков материал да прецените сами.  




Още един класически модел. Този път за таткото на най-добрата ми приятелка, а след това и копие на моделчето. 



 Тази е единствената ми детска торта във формата на сърце. Беше за рождения ден на  Божидара - малката дъщеричка на приятелката ми Марги. 



Феичката, то е ясно, е пластмасова. 
Ами след толкова много сърца какво друго остава, освен да ви пожелая много любов!!! И да давате, и да получавате...



понеделник, 2 май 2011 г.

В Дядо Петковия двор

Днес ще ви прадставя две много веселяшки, цветни и сладурски детски тортички, които направих с огромно удоволствие и страшно си ги харесвам. 

Това е тортата на един малък сладурко (името не споменавам по молба на родителите му). Поръча я леля му по повод имения му ден. Искаше нещо с много животинки, та да се радва детето. А аз това и чаках! Откога ми се искаше да направя нещо подобно!!! Децата имат една много красива книжка с животните от селскостопанския двор. Илюстрациите са прекрасни и сигурно сто пъти съм я прелиствала, за да им се порадвам. Мечтаех си някой ден да ги претворя от захарно тесто.  Първо направих магарето. Пламен, съпругът ми, моменталически ме изкритикува, че имало много сериозен вид. Приличало на интелектуалец, пък тортата била за дете, а не за СЕМ. Казах му да си гледа филма и да не се обажда. И магаретата си имат своите проблеми и понякога имат угрижен вид. В конкретния случай, обаче, г-н Марко всъщност е омбуцманът на фермата и има тежката задача да разреши развихрилия се спор между Кокошката и Петела. В основата на семейната драма е не извечният въпрос "Кое е първо - кокошката или яйцето?", а "От кого е яйцето (в случая яйцата)?". Очевидно Петльо не е на 100% сигурен дали той е бащата, макар госпожата да му се врича във вярност с леко изнервящо кудкудякане. Кравичката е над тия неща и не се вълнува от пикантериите в интимния живот на съседите си. Блаженият й поглед прелива от задоволство, а пълната с мляко кофа е свидетелство, че тя не е обикновена кравичка, а крава рекордьорка. Свинете по презумция са щастливи щом копанката им е пълна. "Дърлят се като куче и котка!" тук не е в сила. Представителите на тези два вида са в нетрадиционно добри взаимоотношения. Дано кълбото ангорска вълна не се превърне в ябълката на раздора. Заекът гледа малко като гърмян заек, но допускам, че отмъкването на зелката и морковите не е минало съвсем гладко. Има и една пухкава рунтава овчица, която се прикрива от задната страна на тортата. Крие се милата, да не я хванат и острижат, че споменът от миналогодишната й прическа е още болезнено жив. Не се харесва ошвънгана, милата и това си е. Семейството патки са баровците на квартала. При такъв басейн с олимпийски размери, очевидно таткото не е служител на държавна заплата. За къщичката какво да ви кажа? 2 000 кв м разгърната площ! Истинска красавица - също като спортната зала на Бойко!  








А сега ще се прехвърлим през плета в съседния двор. Там ще отделим специално внимание на една кокетна красавица - малката сладка овчичка. Тя беше акцентът върху тортата на Марги - едно още по-сладко и прекрасно овне, което навърши своята първа годинка. За случая мама Ели й поръча торта с много цветенца, ягодки, буболечки, като основното изискване беше задължително да има маргаритки (нали рожденичката ни се казва Маргарита) и агънце (нали е зодия овен). Влюбена съм в овцете под формата на всякакви играчки, аксесоари и десени. Мисля, че и моята стана много сладурска и страшно си я харесвам. Гостите пък много са харесали вкуса на тортата и са си я хапнали с кеф. Беше бял еклер. 






Тъй като стана дума за имени дни, сетих се, че преди време ви бях обещала да разкажа малко повече за имената на децата ми. Често ме питат защо и тримата започват с буквата "Д". Е как защо? За да ги бъркаме като за световно, а те да си правят оглушки "ма аз чух Дени, а не Дави" и т.н.  По първоначален план-график, който изготвих след един час по история в 9-ти клас, трябваше да имам 5 деца - 4 момчета и накрая за капак 1 момиче. Имената съответно щяха да бъдат Давид, Арон, Мойсей, Самуил и Косара (това са цар Самуил и тримата му братя, а една от дъщерите му се е казвала Теодора Косара). В случая по-интересното е не бройката, а идеята ми децата да са от различни бащи, за да са различни и на външен вид - един да е със зелени очички и рижа косица, друг тъмнокос и синеок и т.н. Явно от малка не съм си падала по еднообразието, поради което както знаете не обичам да правя и едни и същи торти. В последствие план-графикът претърпя малки промени. Най-съществената е наличието само на един баща, известен вам под името Пламен. Още с появата на първото ни отроче аз се опитах да пробутам едно от заплютите имена. Исках първородният ни син да се казва Давид, но Пламен отказа категорично, тъй като по онова време родителите му живееха в Израел и всички мислеха, че са евреи. С името Давид щяхме още повече да подсилим тези подозрения. Затова направих компромис и одобрих неговия избор, с изричната уговорка следващия път да е на моето. Кръстихме бебето Денис и веднага всички почнаха да му викат Денис белята. Не знам дали името определя човека или човекът - името, но определено си взехме белята с това дете. Рядко проклето, ревливо, неспящо и неядящо. Скъса ми нервичките! Да се чудиш как се навихме на второ, но планът си е план! Номер две отново се пръкна момченце - чудесна възможност да лансирам името Давид. Като прибавим и фактът, че се роди на 7 в седем сутринта, наистина доста еврейско се получи. Добре, че не беше и седем кила, че лошо щеше да ми се пише! За третото се шегувахме, че ако пак е момче, непременно трябва да носи звучното немско име Дитер (с цялото ми уажение към немците, ама езикът им е отврат). Като разбрахме, че наистина пак е момче, вече не ни беше много до шегички. Пламен измисли гениалното име Севар - хем име на владетел, хем в него имаше срички от имената на двамата дядовци: "се" от Сергей и "ва" от Васил. По тая логика можеше и Васерман да го кръстим ("ман" в края щеше да придаде още по-голяма мъжественост на името). Аз, обаче, се запънах, че ако името му не започва с "Д" ще е някак дескриминиращо - братята му с "Д", пък то - не. Още повече, че бе заченато на една екскурзийка до Девин. Дето се вика, идваше си с името детето. Кажете не е ли железна логиката ми? Да, ама Пламен не беше на същото мнение. Голям спор се развихри, голямо нещо. Детето ни влезе в положение и ни отпусна един ден допълнително да се разберем (демек роди се с ден след термина). Но родителите му и двамата тъпи и упорити. Всеки настоява за своето, а бебчо си седи с родилния номер вместо с име. Лелки акушерки се радват на другите бебета "Я да видим Иванчо напълнил ли е памперса?" или "Хайде да идеш при мама, Ели!", а на нашето какво да кажат "Номер 35 гладничък ли е мама да го накърми?" Между другото и тук имаше символика в числата - роди се в 8 вечерта, настаниха ни в стая 8, сборът от цифрите в номера му беше 8 (3+5), а и трябваше да се роди на 8-ми юли. Накрая жената от общината, дето минава сутрин да записва новите бебета как ще казват, та да им издадат ЕГН, ми скръцна със зъби и каза, че повече не може да ме чака. Викам си "Аз съм го родила, аз ще го кръстя!" и айдееееееее - записах го Девин. Да, ама първата една година от живота му никой не го наричаше така. Викахме му Гюнтер Швабата. (къде, къде по-добре си беше Дитер, ама ....). Причината бе, че Девин се роди изключително бяло бебе, а от юлските горещини кожата му ставаше огнено червена. Като добавим и сламено русата му коса и сините очи - те ти истински немец и то не какъв да е, а немец на Албена. Така го оприличи една от акушерките в родилния дом. Вика "Гледай го какъв е - като изгорял от слънцето шваба на Албена!" В последствие сестра ми му лепна Гюнтер Швабата и Девин остана само на хартия. Сега, обаче, вече всичко си е по местата. Имаме си едни прекрасни Дени, Дави и Деви! За всички те може да са трите "Д"-та, но за нас са нашите три безценни момчета, които обичаме повече от всичко на света. 
И понеже съм сигурна, че част от вас се питат дали няма да продължим по план графика, ще отговоря - НЕ! Решили сме да се спрем дотук. Редуцирах бащите от 5 на един, колко му е и децата да са по-малко от планираното. Ще заложим на качеството за сметка на количеството.
Това са едни от най-любимите ми снимки на децата. Качеството е лошо, но за мен са пълни с много емоция, която се надявам да усетите и вие.



вече съм майка на трима - броени дни след раждането на Девин

Девинчето на две седмици

Девин в деня на изписването от родилния дом

Давид и Денис след море - може би най-любимата ми тяхна снимка

Дави и Дени гледат телевизия - сямо тя може да привлече вниманието им до такава степен

Денис насред поляната на вилата ни

Пак Денис и пак на вилата с букетче мащерка ("цветето, дето мирише на луканка")

Давид на 1 годинка - използва холната масичка за катерушка

Денис и Девин на вилата в Трънско
Денис

Давид, Денис и Девин

Дени и Дави

Давид - сложил си е една моя диадема, за да не му влиза косата в очите

Давид, Денис, Девин

Пижамчовци

Денис и Давид на земята в хола

Трите ми момчета