понеделник, 24 октомври 2011 г.

Целувка за теб, любими!

По-паметливите от вас сигурно си спомнят, че на 14 октомври моят скъп съпруг празнува рожден ден. Тази година само одъртя без да празнува. Като се запъна, че не иска ни подаръци, ни купони, ни торта даже. Купи си едни обувки и счете, че това му е достатъчно. И без друго нямах грам свободно време да обикалям по магазините да му търся подаръци. Децата бяха адски разочаровани, че няма да имаме гости, а надеждите им, че покрай баща си и те ще намажат по някое подаръче, бяха разбити на пух и прах. Реших, че поне картичка трябва да купя - в нашето семейство картичките са неизменна част от всеки празник. Помолих Дани, едно страхотно момиче от Пловдив, което прави уникално красиви и стилни картички, да изработи една специално за Пламен. С Дани се познавам покрай сватбената торта, която й правих миналия месец и която се надявам да ви покажа в най-скоро време. Дизайнът за тортата на Пламен пък ми хрумна от една чанта в брошура на AVON и нямах търпение да го реализирам. Знаете колко си падам по по-изчистените и стилизирани неща, а тук имаше и скрито послание - целувка за моя любим! Изработих тортата с невроятно желание - сякаш на един дъх!!! Съжалявам ,че снимките са толкова ужасни и няма как да видите красотата на детайлите и цветовете, но повярвайте ми, тортата беше наистина едно малко бижу. Исках размерът и формата й да са по-нестандартни. Щеше ми се долният етаж да е максимално висок и тесен, но не посмях да прекаля с височината. Все пак, тортата беше вита, а да се огъне изправено толкова широко парче блат без да се начупи е почти абсурдно. Затова заложих на сигурното и в крайна сметка височината бе 16 см. Така не беше трудно и да я покрия с фондан. При високите и тесни торти покриването с чаршаф от захарно тесто е истински кошмар. Трябват невероятни умения, за да не се образуват плисета, пукнатини и прочие. Винаги , когато обличам по-висока торта, умирам от ужас дали ще се справя добре. В случая ми се получи перфектно и бях монго щастлива. Едното трудно мина, но ми предстоеше рисунката. Макар много от вас да ме считат за добра в изобразителното изкуство, аз всъщност не съм. А да се рисува върху торта си е рисковано - сгафиш ли, изтриване няма. Единственият изход е да покриеш цялата торта с нов пласт захарно тесто. Първо си маркирах лицето съвсем лекичко с молив и едва тогава минах с четка и боя. На едно място мацнах малко без да искам, та се наложи да направя перчемче на девойката (която, следвайки закодираното послание, се предполага да съм аз). И с това се справих що годе добре и вече можех да си отдъхна и да се отдам на забавната част. За по-ефектно, цветята направих релефни, а не рисувани. Използвах кътер за изрязване на сърчица, от които оформих венчелистчетата. Изтъних и накъдрих краищата с помощта на любимия ми инструмент - клечка за зъби. Станаха много нежни и ефирни. Хрумна ми тук-таме да сложа и по няколко тичинки за повече разкош. Дръжчиците нарисувах с помощта на съвсем тънка четка. Панделките и дантелката в основата на етажите придадоха още по-завършен и шикозен облик на тортата.  Кексчетата бяха логично допълнение - като подарък за тати от трите момчета (не че не му ги изядоха до троха). Хартиените формички си купих от ИКЕЯ - така перфектно се вписваха в запланувания от мен дизайна и като цвят, и като десен, че като ги видях, напарво пощръклях от радост. За жалост Пламен изобщо не си хареса тортата. Била убийствено яка, но женска. Трябвало нещо по-така да му направя, по-мъжествено. Обещах му догодина един голям полов член - по-мъжествено от това, здраве му кажи!!! Разбрала съм се и със сестра ми да дойде да ми помага в моделирането. Преди време тя работи 5 месеца в урологията на Окръжна болница и колко ги е виждала!!! Ще я ползвам като експерт-консултант. Поне на вкус тортата беше високо оценена. Пламен и децата толкова я харесаха, че само нея закусваха, обядваха и вечеряха докато не свърши (добре ,че не беше голяма!!!). Направих я с какаови и ванилови блатове, сиропирани с кафе, а кремовете бяха три вида - шоколадов аеро мус,  крем кафе и лешник с ром. Получи се много приятна комбинация. 
В заключение мога само да кажа - не разчитайте на скрити послания и дълбокоидейни замисли, отправени към мъже! Те, милите, очевидното не виждат понякога, камо ли завоалираното. 
И да не си мислите, че съм му сърдита нещо на моя скъп съпруг или му се цупя заради тортата. Нищо подобно!!! Обичам си го много!!! Още повече, че в момента ми ремонтира кухничката и ми е дал карт бланш да си я дооборудвам и разхубавя както и с каквото си искам. 
Обичам те, любими и ти пращам не една, а безброй целувки!






понеделник, 10 октомври 2011 г.

Торти с единички - 2

Както ви обещах в предишната публикация, оставаме на вълна торти за първи рожден ден.

 





Това е тортата на Вероника. Поръча ми я нейната майка Димитрина. Идеята беше за нещо свежо с цветя отстрани, а отгоре с калинка. Задължителни елементи от декорацията бяха името на малката рожденичка и единичката - да няма никакво съмнение за кого и по какъв повод е тортата. В добавка трябваше да има и три кексчета. Вкусът, някак логично, беше "Вероника". В момента, в който измислих дизайна, нямах търпение да го реализирам в действителност. Изработих всичко с такова желание и удоволствие и съм много доволна от крайната визия. Да вземат тортата дойдоха Дими и сестра й - лелята на Вероника, която се казва Елка. Да ви е познато това име??? Елка е късметлийката, която спечели в жребия за торта. Първоначално идея си нямах, че е тя, но след като ми писа, всичко ми се изясни. Все още не сме решили кога и каква торта ще й подаря, но щом я направя, ще ви я покажа.


Това пък е тортата на Сияна. Майка й Ели ми прати снимка на една триетажна торта, която трябваше да прекроя в едноетажна, но да запазя дизайна и да вмъкна слънце - олицетворение на малката Сияна, която сияе като слънчице със своята прекрасна детска усмивка! Вкусът бе шоколадов еклер.
А след госпожиците идва ред и на малките господа. 



 




Това е тортата за първия рожден ден на Нико, но не и първата, която му правя. Още като навършваше половин годинка, майка му Ивайла ми поръча ето тази торта. Щом дойде да си я вземе каза, че ще се видим отново след 6 месеца. Поводът, разбира се, бе навършването на първата годинка. Този път Ивето избра доста по-шарен и веселяшки дизайн, далеч от пастелните цветове и бебешката тематика. И как иначе - нали малкото бебче вече ставаше голямо момче!!! Идеята й беше долният етаж да е тип зебра в синьо-лилаво и черно, а горният - с тигрови шарки в зелено и кафяво. Най-отгоре искаше да седи маймунка, гушнала единичка, а отстрани да има зебра, лъв, слон, палми и банани. Дизайните с много цветове и детайли винаги първоначално ме стряскат, защото се страхувам да не се получи прекалено кичозно и натруфено. В такива случаи много внимателно обмислям количеството и нюанса на всеки от цветовете, които ще използвам и разположението на фигурите и детайлите. Понякога си правя предварителна цветна скица, за да придобия визуална представа за онова, което се върти в главата ми. Старая се и тортата като цяло да има сюжет, всичко в нея да е обединено под общ мотив и съчетано по най-добрия начин. Май твърде сложно го обясних. Казано по-простичко, бягам от излишната шарения и просто нацвъканите за присъствие фигурки. В случая сюжетът е следният - маймунчето става на 1 годинка и приятелите му носят банани като подарък. 
Тази торта ми е свързана с голяма драма! Беше една от многото, които правих в рамките на няколко дни и всяка секунда ми беше изключително ценна. След като изработих животинките, реших да ги оставя за по-сигурно в пералното ни помещение - далеч от палави ръчички, летящи топки и прочие. Но кой да ти предвиди, че скъпият ми съпруг точно тогава ще вземе да пусне сушилнята без изобщо да забележи подноса с фигурките. От топлината и влагата милите така се бяха деформирали. Като ги видях, изпаднах в нервна криза. Положението беше наистина страшно! Щом мъжът ми се хвана сам да ги поправя... За щастие успяхме да се справим със ситуацията и Нико си имаше своята пъстра и весела торта за първия си рожден ден. 


 

Това е тортата на Боби, който наскоро отпразнува първата си годинка и кръщаването си в Бачковския манастир. Майка му Краси поръча двуетажна торта в бяло, синьо и зелено. Обожавам тази цветова комбинация. Намирам я много стилна и в същото време супер подходяща за дизайн на момчешка торта. Като цяло Краси искаше изчистена, семпла и стилна декорация. Изпрати ми снимки на няколко торти, които си беше харесала из нета, а аз избрах отделни детайли и идеи и се получи моята интерпретация по темата. Украсих и кутията в унисон с тортата и стана много готино. Тук е мястото да благодаря от сърце на Валерия и Ани, благодарение на които се сдобих с такива високи кутии за торта, напарвени по поръчка специално за нас. 

петък, 7 октомври 2011 г.

Торти с единички

Както и друг път съм ви споделяла, за мен първият рожден ден е нещо истински вълнуващо, значимо и запомнящо се, но не толкова за детето, колкото за майката. Това е денят, в който се връщаш във времето година назад и си даваш сметка, че светът вече е съвсем различен, животът ти - тотално променен, а ти си станала друг човек. Вече цяла година призванието ти е Майка! И въпреки безсънните нощи и безкрайните дни, въпреки опънатите нерви и поразвалената фигура, въпреки тотално пренебрегнатите ти лични нужди и желания, ти си щастлива!!! Истински и безкрайно щастлива! Сякаш вчера пое в ръцете си онова малко, току що проплакало вързопче, а днес то те гледа с цялата си обич, протяга ръчички да те гушне, усмихва ти се с първото си зъбче, търси опората ти, за да направи първите си крачки, казва ти "мамо". За него ти си целият свят: топлината- когато му е студено; утехата- когато го боли; закрилата- когато го е страх. За теб то отронва най-тъжните сълзички и раздава най-широките усмивки. То е твоят живот, твоята сбъдната мечта, твоята гордост и радост!!!
И като всяка добра и всеотдайна майка искаш и празникът за това събитие, първия рожден ден, да бъде съвършен и незабравим. А тортата несъмнено е главен акцент и няма как да не бъде най-красивата, най-пищната, най-страхотната. Обожавам да правя торти за най-малките рожденици, защото с всяка изпитвам отново, и отново целия този трепет и вълнение, спомням си първите рождени дни на моите момчета и усещането е наистина невероятно.
В тази и следващата публикация ще ви представя именно такива торти.


 





Тази е за малката Евелин! Майка й Ели ми изпрати снимка на аксесоарите за партито с молба и тортата да е декорирана в този стил. Още щом видях цветовете и десена бях сигурна, че ще се получи страохтно!!! Тук можете да видите салфетката, от която почерпих идеи за дизайна. Всички детайли са толкова сладурски, че не ми се щеше да пропусна нито един. Постарах се да изработя всяко цвете, калинка, пеперудка максимално близки до оригинала, така че приликата да е очевидна. Мисля, че успях и съм много доволна от резултата. Получи се една истински красива и весела торта, напълно подходяща за първи рожден ден на момиченце. Вкусът беше "Кармен", а градът, за който отпътува тортата - Пловдив. 


Това пък е тортата на Никола. Майка му Лора искаше дизайна да е изчистен в наситени момчешки цветове, а отгоре да има единичка и любимото кученце на Ники. Прати ми снимка на плюшената играчка и аз я претворих от захарно тесто. При декорацията заложих на ленти и кръгчета. За жалост на снимката цветовете доста се разминават от действителните. Вкусът беше "Вероника" - любимата ми ягодова торта, рецептата за която измислих специално за рождения ден на сестра ми, поради което й дадох и нейното име - Вероника. Толкова много торти с този пълнеж направих, че изкупих десетки килограми ягоди от пазара. Използвах само гръцки, защото са много по-ароматни и вкусни и не се разкашкват и разводняват както нашите. Къщата ни от средата на феврурари до към края на лятото ухаеше страхотно на ягоди. 
За разнообразие днес ще ви представя и три кексчета, чиято история е много любопитна. Преди доста време във фликърската ми поща получих писмо от индиец на име Kalai Sukanta. Пишеше ми колко много харесва нещата, които правя и как се възхищава на уменията ми. Съжаляваше ужасно, че няма как да ми поръча кексчета за любимата си сестра, която също ми била голяма фенка. Обещах му някой ден да изработя къпкейкчета специално за нея и да й ги подаря виртуално. Е, спазих си обещанието и измайсторих тези. Надявам се да й харесат и да успея да я изненадам приятно. 


 

вторник, 4 октомври 2011 г.

И победителят е.....

Както ви бях обещала, вчера, 3 октомври, с помощта на децата разиграхме томболата за наградата послучай първия рожден ден на моя блог, в която се включиха 82 човека.
Вечерта, след като се прибрахме вкъщи от градинката, организирах момчетата и те дадоха всичко от себе си за каузата. 
Денис и Давид написаха числата от 1 до 82 на отделни листчета под зоркото око на Девин.

Аз проверих дали всички числа ги има и то написани само по веднъж.

Трите момчета сгънаха листчетата старателно и ги пуснаха в стъклената ваза, която за по-представително ще наричаме сфера (леко пукната на едно място още преди време, но извършителят още не е разкрит, макар заподозрените да са сведени само до трима - към момента разследването е временно преустановено поради липса на достатъчно доказателства или самопризнания).

Девин старателно размеси всички листчета в стъклената сфера. Уверявам ви, голямо мешане падна (как и самата сфера не падна не знам).

Най-накрая, точно в 20.17 часа, Девин изтегли едно листче. Давид го грабна от ръцете му , за да прочете печелившия номер. 
И това е .............№ 17.
Аз моментално прескочих до компютъра и заедно със съпруга ми проверихме кой се крие под късметлийския номер.
Santal каза...
Бубе, желая още 100 години по 100 торти на година и все така да е неизчерпаемо вдъхновението ти!Все така да ти е шарено и да имаш емоции, които да претворяваш в торти. Елка

понеделник, 3 октомври 2011 г.

Момчешки торти

Не съм писала тук отдавна, за което моля да ме извините. Но последните седмици ми бяха толкова натоварени - поръчки, ангажименти, празници, стартиране на учебната година, пътувания.... Изминалите няколко дни ми бяха особено инфарктни. Толкова торти направих, че денонощно работех. Дори поставих нов личен рекорд по късно приключване на работния ден. Знаете, че обикновено преди 2-3 не си лягам когато имам поръчки, но онзи ден стоях до 5 сутринта. Бях толкова уморена, че дори не можах да заспя, а то и нямаше за кога, защото в 6.30 часовникът звънна и трябваше да се става. За изминалата седмица ми се събират сигурно не повече от 3-4 часа сън на вечер, но както казва Ели - "първите сто години ще е така, пък после като му легнеш!!!!" Важното е, че всичките ми торти и кексчета станаха страхотни и съм безкрайно щастлива. Идея си нямам кога ще дойде ред да ви ги покажа. Като гледам с какви темпове пиша публикациите, нищо чудно къде Нова година (ама следващата) да стигнем и до тях. Още не съм постнала всички торти от миналия сезон, а се трупат нови, и нови.... Но, живот и здраве, времето е пред нас, пък и хубавите работи, казват, ставали бавно. Тъй че имайте търпение!
Днес, както вече стана ясно от заглавието, ще ви представя няколко торти, които ще се харесат по-скоро на мъжката аудитория. Мислех си, че блогът ми се чете само от жени, но се оказва, че и доста мъже го посещават и то редовно. Това може само да ме радва. 
Първата торта от поредицата я правих за десетия рожден ден на списание HiComm, който беше още през април, но вече споменах за темповете, с които ви представям творенията ми. Първоначално ми се обади Биби (една невероятно стилна и красива жена, позната ви като майката на Нико и Яни, за които правих тортата със самолетчето и тортата с животинките от Мадагаскар). Тя работи в издателството на съпруга си, част от което е и списание HiComm. Помоли ме аз да се заема с изработването на тортата за десетата годишнина от издаването на първия брой. Нямаше как да й откажа, въпреки че имах много поръчки, а времето беше доста ограничено. Поканиха ме на среща в издателството, за да обсъдим подробностите. Като влязох в сградата им, се почувствах като някаква свръх известна и уважавана дизайнерка на торти. Всички ме гледаха с такова възхищение и се радваха да се запознаят с мен лично. Наистина не мога да ви опиша колко странно и вълнуващо бе усещането. Срещата протече в заседателната им зала в присъствието на цял екип от хора, начело с главния редактор Росен. Ще речеш, че обсъждахме нещо кой знае колко съдбовно, пък то - торта! Целта на тортата беше не толкова да се почерпят за празника, а да я използват за корицата на юбилейния брой. В притурка към нея трябваше да изработя и няколко курабийки. Дизайнът, естествено, беше изцяло подчинен на тематиката на списанието - нови технологии и комуникации. Цветовете трябваше да са максимално ярки и наситени, предметите - силно стилизирани, без да гоня някаква реалистичност. Идеята бе тортата да е по детски весела и закачлива. Признавам си, на мен хай тек технологиите хич не са ми слабост, затова незабавно се снабдих с всякакви брошурки с подобни джаджи. Набелязах си конкретни моделчета и по тях си направих шаблончета от картон, с помощта на които в последствие си изрязах курабийките и декорацията за тортата. Тогава за първи път се сблъсках (макар и само на картинка) с така мечтаното от най-големия ми син PSP (Play Station Portable). Е, сега вече не пропускам свободна минута без да поиграя на него, тъй като за рождения ден Денис най-накрая се сдоби с такова чудо. Така съм се вманиачила, че детето дори се оплакало на съучениците си, че от мен не може да се докопа до играчката. Те били направо потресени как е възможно да има такава майка - техните никакъв интерес не проявявали към електронните игри! Откъде да знаят, милите, че тази ми страст е стара почти колкото мен самата. Още като съвсем малка бях луда по тоя тип игрички. За щастие в Куба, където живеех по онова време, в хотелите имаше игрални автомати и аз умирах да си давам парите за жетони. С годините това увлечение се превърна в мания. Съпрут ми беше добре запознат с този факт и още първия път, щом забременях и се тръшнах вкъщи да износвам, ми подсигури занимание за дългите самотни дни в леглото - Nintendo(споко, не е вибратор!). Непрекъснато играех, вместо да си лежа мирно и кротко, а онова ми ти бебе риташе и се щуркаше из корема ми като лудо от адреналина, с който го захранвах. За втората бременност получих Sega Mega Drive само с една игричка на Спиди Гонзалес и тя се оказа дефектна. Стигах до един кактус на трето ниво и нататък не можеше да се продължи. За жалост и с бременността ми се получи същото - в края на третия месец сърчицето на бебето спря. Кофти съвпадение, нали? Третия път Пламен ми купи Play Station с цял куп игри настаро от някакъв варненски агент. Е няма да ви казвам как се вманиачих!!! Любимата ми игра беше Crash - някъв лисичок или куче (трудно ми е да го определя), дето обикаля из нивата като гламав и събира ябълки. Прекарах си цялата бременност на фотьойла с джойстик в ръце. Един ден така се бях заплеснала в игране, че краката ми изтръпнали без да усетя. Като тръгнах да ставам паднах и се пребих като куче. Добре, че на бебето нищо му нямаше. Поне от падането. Иначе трайно го бях увредила милото - само като чуеше началната мелодия на играта и моментално се размърдваше. Като се роди, продължи да подскача всеки път щом пуснех плейстейшъна. Но с майка геймърка е така! Четвъртия път се сдобих с Play Station 2. Зарибих се по едно търкалящо се из лабиринти топче, може би защото аз самата приличах на топче. А бе битер надуваема топка от най-големите си бях, ама айде!!!! Манията ми и туй бебе не пощади - още преди да проходи вече играеше на "пейшъна". Това лято, като взехме PSP-то на Дени, Пламен взе и двойни предпазни мерки, че да не стане беля и току виж пак да си бременея и играйкам по цял ден. Лош човек, ейййййййййй! Заради него сега постоянно съм изправена пред дилеми от рода на "дрехите ли да простра или да поиграя малко на PSP-то". 
Ох, много се отплеснах, но нямаше как да не ви споделя и тази моя страст (че събирам салфетки си признах, та това ли да пазя в тайна?!?) Но да се върнем на другата моя страст - тортите. 
фотограф Тихомир Рачев
Та в крайна сметка ето това се получи. За жалост, обаче, тортата ми не попадна на корицата на списанието или поне не цялата. 
корицата и част от моята тортичка свряна долу в кюшето
Така и не разбрах дали аз съм се провалила или професионалният фотограф не се е справил, но Росен каза, че не се получило така както искал. Ето и моя снимка на тортето и курабийките, но без десятката отгоре. Цифричките им ги дадох отделно, за да могат да си ги сложат където преценят за най-добре. Иначе вътре в списанието имаше две страници със снимки на цялата торта и курабийките. 

Тази я правих за един футболен запалянко - фен на Барса. Казва се Стоян. Поръча ми я гаджето му Жени. Самата торта не е нищо особено, още повече, че вече бях правила емблемата на Барселона за друга торта. Важното е, че рожденикът е бил щастлив и приятно изненадан. 


Тази пък беше за четвъртия рожден ден на Вики - едно от дечицата в нашата голяяяяяяяяяяма компания. Той вечно майстори нещо и затова майка му, Юлето, ми подхвърли идеята за сандъче с инструменти. До момента не бях майсторила такава торта и страшно се ентусиазирах. Забавлявах се страхотно! За модел използвах всички налични инструменти на децата. Най-много се кефя на рулетката, която досущ прилича на оригинала. Дори Девин се обърка и помисли, че съм сложила истинската на тортата. Другата ми голяма гордост е листчето от тефтер и моливчето. Те също са от захарно тесто, но станаха много сполучливи. Ох, ама освен че съм безумно талантлива, съм и една скромна, скромна.... Оня ден се замислих как още преди хората да дойдат да си вземат тортите, аз по телефона не спирам да им обяснявам колко са страхотни, и как супер са ми се получили, и колко много си ги харесвам, и прочие, и прочие.... То бива, бива липса на скромност и такт, ама мойто на нищо не прилича. Оставям ви и отивам да търся някакви техники за понижаване на самочувствието, та следващия път да съм по-обрана в самопреценката си. 








А това е може би най-странната откъм дизайн торта, която някога съм правила. Поръча ми я Биляна за рождения ден на нейния приятел Антон. Първоначалната й идея беше да е нещо свързано с бъдещата професия на Тони, който учи за стоматолог. В последствие реши да съчетаем в едно следните елементи - морско свинче (тип розетка), марката VOLVO, стихотворение на руски и цветовете бяло, оранжево и кафяво. Всички тези неща са любими на Тони. Представа си нямате какво чудене му ударих как точно да направя тортата. Накрая ми хрумна ето това.