Поствеликденска

Христос воскресе, а аз се затрих! Оставих ви без публикация сума време, но се надявам да ми простите. През последните няколко седмици имах толкова много ангажименти, срещи и работа, че не ми остана време и за писане.

Типично в мой стил ще ви покажа Великденските ми творения със закъснение, но предпочитам сега, отколкото чак догодина или пък посред зима. 

Всъщност, единственото, което спретнах, бяха десетина тави курабии във формата на пиленца, зайченца, яйчица, пеперудки и няколко големи камбанки. Декорирах ги семпло в пастелни цветове. Всичките ги разпратих до най-различни адреси из страната. Част от тях бяха като подарък за позналите творението на Девин, а останалите - за семействата на няколко мои приятелки. Щастлива съм, че успях да ги зарадвам и изненадам за празника. 

А ние посрещнахме Великден на вилата. 

По пътя видяхме щъркели, а Денис оповръща канавките. На горкичкия винаги му става лошо, когато пътуваме сутрин. През годините е маркирал всеки километър от вкъщи до вилата. Добре, че другите двама  нямат тоя проблем, че иначе не ми се мисли за колко време щяхме да ги взимаме тия стотина километра път. 

Времето в планината не беше най-приятното, но все пак ставаше за игри и разходки. За два-три дни Девин успя да пренесе всичката кал отвън вътре за радост на баба си. За да й разнообразим малко, демек да не чисти само кал жената, докато боядисвахме яйцата Давид разсипа кофичката с червена боя на пода. Малко след него татко пък изпусна една бутилка червено вино, която се разби много драматично и отново всичко потъна в червени локви. Сигурно имаше някаква символика в това, но не се наемам да гадая каква точно. 

Иначе яйчицата станаха симпатични. Поне бяха здрави, ако не особено красиви. Тая година случихме на качествени черупки. От 30 броя само две-три се понапукаха леко. А е имало години, в които съотношението е било точно обратното.  

 С първото боядисано червено яйце, както си му е редът, намазах личицата на децата, но малкият суетник Девин остана крайно недоволен. Червеният цвят не му отивал на очите. Трябвало него със синьо яйце да го мацна. Ходи обеснявай, че такъв е обичаят. Добре, че якето му беше керемидено, та поне на него да отива червената боя по бузките, брадичката и челцето му. Но не бива да му се сърдя. Нали точно аз все им повтарям, че всичко трябва да е в тон и да си подхожда цветово - чорапите, панталоните, блузите и т.н. 

И сборването на яйцата не мина без драма. Моето се оказа борак за ужас на Девин, който и за миг не можеше да допусне, че неговото яйце може да бъде помляно. Но го прие доста мъжки - порева, порева и му мина. Ако си мислите ,че мъжете не реват, камо ли на тая възраст, жестоко се лъжете. А Девин определено е от най-мъжествените. 

За козунаците, агнешкото и всичките съпътстващи ги вкусотии изобщо няма да споменавам, че още ми тежат на определени места по иначе стройното тяло. Все се чудя защо след празници кантарът ми прави такива номера и показва с по две-три килца повече. В много обтегнати взаимоотношения сме с него, а тепърва и Гергьовден предстои. 

Цветя за Цветница

Тази публикация е поздрав към всички, които носят прекрасни имена на цветя. Бъдете живи и здрави и поне толкова свежи и красиви като цветята, на които сте кръстени!

Но преди да ви представя днешните торти, бързам да оповестя отговора на загадката от миналия брой. "Нещото", според самия автор на произведението, е къщичка. И хубавото е, че има познали - тамън четирима на брой. Това са шестгодишният син на Тони, Лили К, Краси (Карото Гетов) и Людмил (съпругът на Дани Пиркова). Честито! За тях, както обещах, ще има по една наградка. Затова моля Тони и Лили да ми пратят пощенските си адреси на мейла. На Людмил и Краси ги знам. Благодаря на всички, които се включиха в познаването. Всички предложения бяха супер готини. Похвално е, че имате такова развинтено въображение. Прочетох догадките ви на Девин и той страшно се забавлява. 

А сега към тортите. Нито една от тях не е правена за Цветница, но всички са декорирани с цветя. 

Тази бе за рождения ден на нашата семейна зъболекарка д-р Румяна Станчева. И друг път съм ви споменавала за нея, но пак ще кажа, че тя е невероятна комбинация от супер професионалист и супер човек. Още по-невероятно звучи някой да каже, че си обича зъболекаря. Но ние наистина много я обичаме. С изключение на Давид, който изпитва неистов страх от всякакви медицински работници и манипулации. Но да се върнем на тортата. Ден преди рождения си ден д-р Станчева ми се обади да си поръча торта. Първоначално ужасно се притесних! Дори й казах, че мога да спретна единстевно торта без декорация, поради липсата на време. Тя нямаше нищо против, защото държеше тортата й да е вкусна и направена от мен. Затворих телефона и се залових за работа. Реших, че може цяла нощ да не спя, но ще сътворя торта достатъчно добра не само на вкус, но и на вид. Спрях се на един мой любим дизайн, който не бях правила до този момент. Ето тук можете да видите оригинала. Обожавам по-нестандартната форма на тази торта. Долният етаж е доста висок - 15 см, а горният - съвсем нисичък. Притеснението ми бе да напасна размера и броят на кръгчетата, така че да се подредят точно и на височина и по дължина без да се застъпват и без да остане празно място. Получи ми се перфектно, но бях смаяна колко много кръгчета бяха нужни, за да облепя цялата торта - над 120 доколкото си спомням! Доволна съм и от цветята. Изработката на една роза от захарно тесто отнема доста време, но пък стават много красиви. И така тортата ми беше готова и не ми оставаше нищо друго освен да тръпна в очакване на д-р Станчева да мине да си я вземе. Не мога да ви опиша колко се изненадах когато я видях. Беше облечена в тоалет със същите цветове като цветовете на тортата. Да се бяхме наговорили сигурно нямаше да ни се получи така перфектно!!! Тя ужасно много си хареса тортата, а аз бях безкрайно щастлива, че успях да зарадвам и изненадам приятно такъв прекрасен човек като нея! 

Тази торта също е правена за рожден ден, а виновничка бе Надето. След като ми бе напоръчала торти за половината си рода, най-после дойде и нейният ред. Искаше тортата й да е изцяло декорирана с цветя в различни нюанси на синьото, какъвто е и цветът на очите й. За вкус си избра любимата ми Кармен. Идея си нямам колко точно цветенца изработих за тази торта, но важното е ,че  се получи така, както исках. Най-много си харесвам цветната топка най-отгоре. Мисля, че стана доста идейна и симпатична. А и Надето остана доволна, което е най-важното. 

  

Поръчката на тази торта долетя от далечна Канада и по-точно от Ели. Преди време тя ми бе поръчала тази торта за рождения ден на сестра й Мими. Сега бе ред на сестрата на съпруга й - Моника. Поводът отново бе рожден ден. Изискването бе пълнежът да е After Eight, а в декорацията задължително да има слънчогледи. Дълго се чудих за дизайна и накрая прецених, че само слънчогледи ще стои някак постно, затова направих и всички останали цветя и треволяци. Самата торта "облякох" с фитили в три нюанса синьо, за да контрастират максимално на топлата жълто-оранжева гама на цветното букетче. За жалост снимките ми са отвратителни, но вие сте свикнали с това. А ето и писмото, което получих от Ели:

"Здрасти Бубе,
Радвам се, че формичките са те зарадвали :) (става въпрос за формички за курабийки, които Ели ми беше изпратила от Канада по сестра си и много ме изненада и зарадва, за което безкрайно й благодаря!!!)
Благодаря за тортата, Моника беше откачила, обади ми се в някакво
предистеричо състояние и крештеше по телефона, че няма как да позволи
на никой да разреже тортата, че ще седи и ще я гледа само :) Хахах
беше много смешна и мила. С две думи много се зарадва :)"

И след няколко дни още едно:

"Здарасти Бубе :)
Днес финално, ден 5ти тортата беше разрязана ....
Моника до последно не е давала да нарежат и опитат тортата ... Вярвам
такъв прецидент около твоите торти не е имало :)
Поздрави! И пак благодаря!
Е."

Само за информация ще вмъкна, че всъщност и друг път съм имала подобни "прецеденти". При една от случките майката на рожденика ми даде гениалната идея да правя по две торти - една красивичка за гледане, и една невзрачна за ядене. 

За финал, ето ви и тортата, която Елка си спечели като награда, послучай първия рожден ден на моя блог. Първоначално бе решила да направя торта за тригодишния й син Тео, но после преценихме, че наградата все пак си е нейна и тортата трябва да е за нея. Като вкус й направих нещо специално, за да се доближа максимално до предпочитанията й. Относно дизайна тя се спря на голямата си страст - латино танците. Мислех си тортата да е изцяло бяла с черни силуети на танцуващи двойки. Но ми се стори твърде скучно. Все пак латиното е пълно с емоция, страст, цвят. Веднага се сетих за любимата ми Куба и сюжетът мигновено изплува във въображението ми - двойка влюбени, пленени от магията на танца, океанът, преливащ в цветовете на залеза и омайващия дъх на цъфнали плумерии. Идея си нямам защо влюбените ми тонцуват танго, а не пачанга, но както и да е. Може пък да са аржентински танцьори- туристи, репетиращи своето танго на брега на Варадеро. Оказа се, че и Елка е влюбена в Куба, след като преди време имала щастието да я посети. 

Е, толкоз за днес. Дано ви е станало цветно на душата. Весели празници!