Знам, че заглавието ви звучи познато - слоугън е на една реклама за бебешки прах, която се върти по телевизиите. Но днешната публикация няма нищо общо с прахове и реклами. Просто нещата, които ще ви покажа, са правени за бебета. А решението да избера точно тях бе породено от една случка от вчерашната неделна утрин.
Всяка сутрин в събота и неделя, по някое време Девин дотичва бос и по пижамка до спалнята ни и се мушва в леглото при нас. Гушва ме, целува ме и ми казва "Обичам те, мамо!" После се обръща към баща си и ритуалът се повтаря, но с малкото уточнение "И тебе те обичам, тате, ама мама - повече!" Е как да не се размажа от удоволствие и да не съм най-щастливата майка на света!!!! Поне за през уикенда.
И вчера традицията беше спазена. Докато се гушкахме и глезотехме в леглото, попитах Девин какво е сънувал. Той се поогледа и в мига, в който видя едно цветно стъкълце на нощното шкафче, развинтеното му въображение веднагически изфабрикува сън. "Сънувах, че молим вълшебния камък да ни сбъдва желания." Девин си е въобразил, че въпросното розово стъкълце е магически диамант, който може да изпълнява желания. "И какво си пожелах в съня ти?" полюбопитсвах аз, а той отвърна "Да си имаш ново бебе." "И ще ми се сбъдне ли сега желанието?" продължих да любопитствам. "Не, разбира се!" бе категоричен той. "Нали знаеш, че за бебе трябва още нещо, само желание не стига!" Изтръпнах. Нима имаше предвид секс?!?!? Плахо попитах "И какво е това още нещо?", а той с вещината на мъдрец отвърна "Нужна е и магия."
Та съм длъжна да се обърна към всички вас, които мечтаете за бебе. От нас с Девин да знаете, че само желание не стига. Нужни са и секс, и магия! А ние ви стискаме палци мечтата ви да се сбъдне. Ако трябва, ще помагаме с магическия камък.
А сега и малко разяснение по темата. Девин от години ме врънка да му родя едно мъничко бебенце, та най-накрая и той да бъде батко. Някак не било честно братята му да са батковци и то лоши (според неговата преценка), пък той да не е. Интересното е, че подобни мрънканици съм слушала и от другите двама. Когато имахме само Денис, той много искаше да му родим братче, та да има с кой да рита футбол. Когато изпълнихме желанието му, разочарованието му беше пълно. Детето сигурно е очаквало да му донесем от родилния дом готов оформен футболист с екип на ЦСКА, а не някакво ревящо и неподвижно вързопче. Но прие мъжки нещата и търпеливо зачака "бебето" да порасне и тогава да ритат заедно. За негово нещастие брат му Давид ненавижда футбола и сега вместо да ритат топка, просто се ритат един друг. Щом Давид порасна и той взе да пробутва разни идеи за малко братче. Но Денис, от позицията на врял и кипял в тия работи, го открехна, че тая история с братчето е като да си пъхнеш таралеж в гащите. В началото било добре - бебетата били сладки и повечето време спяли, ама после ставало лошо. Почвали да ходят и да ти пипат всички играчки. Заедно стигнаха до извода, че ако ще им раждаме още едно бебе, то задължително трябва да е момиче - хем да не се интересува от момчешки играчки, хем да не ги бие като порасне. Какво да правим? Нямахме друг избор, освен да им обещаем сестричка. Но обещанието ни беше в стил "човекът взе парите и каза Ше видим". С баща им нямахме никакво намерение да работим по въпроса. Докато един ден не бяхме разкрити. На връщане от работа звъннах по мобилния на Пламен да го питам трябва ли да се купува нещо. Той каза "хляб и презервативи". Денис, който по онова време беше само на 6 години, дочул разговора ни и моментално скастрил баща си "Е, браво! С тия презервативи има да чакаме за сестричка!"
Сестричка така и не дочакаха, защото както знаете за тяхна зла участ ги снабдихме с още едно братче. Нямаха късмет децата и това си е.
Но стига съм ви занимавала с нашите бебешки истории. Крайно време е да ви представя героите днес.
Първо ще ви покажа едни декорирани бисквитки, които правих за партито на едно още неродено бебенце. За България това е нещо нетипично, но на запад бейбишаурът си е традиция. Там хората явно не страдат от суеверия и не виждат нищо лошо в това да празнуват още преди бебето да се е появило на бял свят. А и от чисто практична гледна точка, ритуалът изглежда доста разумен - предварително получаваш под формата на подаръци всичко по-необходимо за отглеждането на едно бебе. А при нас чакаме да се роди и докато е още в родилното, бащата и бабите се юрват да купуват всичко - дрехи, биберони, креватчета, коритца... Пък после младото майче неблагодарно дудне "гледай пък свекито какви ужасни ританки е накупила, моля ти се, а тоя моят купил кошчето от 200 лв при положение, че изрично му казах да вземе това от 500." Е няма угодия - хем ни е страх предварително да си напазаруваме, хем после сме недоволни от избора на другите. Остава ни утехата, че поне на погачата подаръците ще си ги бива. Но за гостите избора на подарък се окзва трудна задача - ми че то бебето вече всичко си има. Няма 40 дни да го държат голо и босо и без обзавеждане и аксесоари, я! И все пак дрешките се явяват най-разумният вариант - винаги има нужда от тях и колкото повече, толкова по-добре. Ама половината гости (обикновено тия , дето още не са имали деца и нямат представа, че бебетата растат с часове) пристигат с дрешки за новородено, дето се оказват твърде малки за наддалото кило и половина и пораснало с 5 сантиметра още през първия месец човече. Другата половина (перспективно мислещите) подаряват по-големичък размер - да речем анцуже за детската градина или костюмче за първия учебен ден. И в крайна сметка детето си остава с грозните ританки, накупени му с такъв ентусиазъм от бабинка (да припомня - не коя да е баба, а бабата по линия на бащата). За майчето какво друго остава, освен да изхвърли вече отеснелите й дрешки отпреди бременността, та да освободи място в гардероба за торбите с бебешки дрехи. В едната половина подрежда малките (няма да ги изхвърля, ще се пазят за второ), а в другата слага големите с надеждата да се сети да ги извади като им дойде времето.
Но независимо коя традиция се спазва, важното е да се раждат здрави и щастливи бебета. А в нашия случай е точно така. На бял свят се появи едно прекрасно и сладко момиченце на име Ема. Да е живо и здраво!
А декорирането на курабийките ми достави истинска наслада! За направата на бебешките мотивчета си купих специални резци и ползвах един молд, с който Вал бе така добра да ми услужи. Постарах се всяка една курабийка да е различна, а накрая ми беше трудно да си избера фаворит. И все пак за най-стилна считам кръглата бяла с розовата количка и розата, а за най-сладурска - квадратната с бебешките крачета и маргаритката. А вие избрахте ли си любима?
Всяка курабийка, общо 30 на брой, опаковах в целуфанче с панделка, а всички заедно подредих в красива подаръчна торбичка във формата на кошничка. Стана изключително стилен и мил подарък, който моята приятелка Зорница отнесе на бебешкото парти.
И следващата ни героиня е една приказно красива бебка на име Белла. Тя е дъщеричка на Божана и Живко, по молба на които съм правила не една и две торти. Но тази определно бе най-специалната и най-мечтаната торта, която някога са искали. Нали бе за тяхната първа рожбичка, очаквана с толкова много трепет и любов.
За мен бе повече от удоволстви да я направя и вложих цялото си сърце и душа.
Първоначално идеята на Божана бе тортата да представлява пет кубчета и на всяко да има изписана по една от буквичките от името на Белла. Но преценихме, че за да се поберат на стандартните подложки, с които разполагам, кубчетата трябва да са доста малки и тортата няма да стигне за всички гости. А по-голяма подложка нямаше как да влезе в хладилника ми. Предложих на Божана да поръча тортата в някоя сладкарница, където големината няма да е проблем, но тя категорично отказа. Държеше аз да я направя и никой друг. Затова стигнахме до компромисния вариант да си бъде стандартна торта на два етажа. Аз пък тайничко реших, че мога да изпиша името върху кексчета, като допълнение към тортата. За вкус Божана си избра торта с банани, крем брюле и крем маскарпоне, а дизайна остави изцяло в мои ръце. Исках всичко да е максимално изчистено, нежно и деликатно. Спрях се на класическата комбинация от слонова кост, розово и бяло - типична за момичешка бебешка торта. Моментално ми хрумна идеята за бебенце в цвят на роза. Оказа се, че и поканите за партито са със същия мотив плюс много пеперуди. Рози и пеперуди - идеално! Нямах търпение да започна тортата. Специално за случая си купих силиконов молд за бебенцето, пачуърк кътърс за пеперудите и хартиени формички на пеперудки за кексчетата. Голямата роза направих от пластмасова топчица, която опаковах в захарно тесто и отгоре налепих множество листенца. Добре, че е в розово, защото иначе спокойно можеше да мине и за зелка. :) Мъничките розички направих с помощта на молдчета, а белите мотиви между тях изрисувах с боя. Най-много ме затрудниха пеперудите. Ненавиждам работата с пачуърк резци!!! С дни се борих да измайсторя необходимото ми количество пеперуди, но най-накрая успях. Другата ми сериозна драма бе пришиването на копчето-брошка към сатенената панделка. Знаете, че с иглата и конеца съм тотално скарана и подобни задачки ме ужасяват. Колко ли не се молих на Пламен да свърши тая работа вместо мен. Прибягнах дори до методите на Том Сойер "Ех, мило, само ако знаеше колко е готино да си шиеш копченца! Ама я чякай! Ми че то веднага можеш да разбереш. Ето, вземи да пробваш!" Но Пламен не поддаде. Наложи се аз да се мъча. И криво-ляво успях. Като цяло съм супер доволна от крайния резултат. Тортата стана точно такава, каквато си я представях. И Божана много я хареса, а с кексчетата определено успях да я изненадам приятно.
Расти здрава и красива, Белла!
Изпращам по една целувчица на всички малки бебчета.
