неделя, 30 декември 2012 г.

Във вихъра на въртележката и празника

В навечерието на Новата година искам да ви представя една моя много любима торта. Поводът да я направя бе първият рожден ден на Гого - малкият син на една от най-добрите ми приятелки Дора. С Гого съм ви запознавала в тази публикация покрай тортата за погачата му. 
Този път молбата на Дорчето бе тортата да бъде като въртележката с кончета в нашата градинка, на която Гого обожава да се вози. Идеята страшно ми хареса, но самата въртележка, която трябваше да използвам за модел, е ужасяващо кичозна. Реших да измайсторя нещо далеч по-стилно и красиво. И понеже Гого е роден през зимата, исках и тортата да е в унисон с този сезон. Исках да е като излязла от зимна приказка и да прилича на онези аристократични и ювелирни каросели, които се въртят бавно под звуците на нежна и повтаряща се мелодия. Като цветове реших да заложа на бялото и синьото, а за повече разкош да добавя и златно. Представих си я на два етажа, а отгоре, като трети, да бъде и самата въртележка.
След като вече имах идея как ще изглежда, трябваше да пристъпя и към нейната реализация. Започнах от най-важната част - въртележката. Първото, с което се заех, е да изнамеря в нета кътер или молд за конче. За мое щастие успях да открия комплект от три размера кътери  за кончета в Хитрини и веднага си го поръчах. След като знаех колко ще са големи кончетата ми, вече можех да преценя и размерите на самата въртележка. Реших да я направя неядлива, т.е. вътре да не е торта, за да може Дорчета да си я запази за спомен. За основа използвах една цилиндрична тенекиена кутия, в която децата си държаха флумастрите. Купулчето направих от пластмасова петстенна фуния, на която Пламен бе така добър да резне връхчето.  Фунията залепих върху дебела и стабилна картонена подложка. След като имах основната конструкция, дойде и забавната част. Всичко покрих със захарно тесто и започнах декорирането. И тъй като исках въртележката ми да е наистина като бижу, трябваше да я направя максимално пищна, но в същото време да бъде и много нежна и деликатна - все пак бе за бебешки рожден ден! Използвах общо 136 отделни елементчета. Някои от тях минах с перлена, други със златна боя. Получи се толкова блестящо, сякаш всичко бе посипано с магически прашец! Кончетата направих като за всяко изрязах по две формички и ги слапих огледално около дървено шишче. След като изсъхнаха ги изрисувах и последва най-трудното - да ги закрепя към тавана и основата на въртележката. Слава богу, успях и вече всичко си бе по местата.
Етажите на тортата направих по-ниски от обикновено. Все пак тяхната роля бе да служат по-скоро като допънение към въртележката, а не да се натрапват. За декорирането им използвах същите цветове и елементи - общо 132 на брой, от които 36 изработени с молд, а това, повярвайте ми отнема мноооооооого време. Точиците, напаравени с роял айсинг, не съм ги броила, но като гледам са стотици. 
След толкова цифри и приказки, време е да ви покажа и самата торта. Надявам се да ви стане и приказно, и снежно, и вълшебно... Върнете се мислено назад в детството и бързо на въртележката! Оставете се емоцията да ви завърти във вихъра на приказните спомени, почуствайте вятъра в косите си, усетете снежинките, които се докосват до бузите ви и бързо се стопяват. В такова настроение посрещнете и Новата година и нека тя ви донесе всичко, за което мечтаете. Бъдете щастливи! 

Весело посрещане и наздраве от мен!






понеделник, 24 декември 2012 г.

Сладки и настроение за Коледа

Тази година реших да заложа на сладостите за Коледа. Направих си една приятна разходка из страниците на готварските книги и интернет сайтовете, миришещи на канела, ванилия, шоколад... И ето какво натворих.

 Най-напред изпекох две дози от любимите на децата канелени курабии. Използвах изпитаната рецепта, която всички добре познавате от страничката ми "Рецепти". Част от тях намазах с ледена глазура (по-известна като "киселица"),  а останалите декорирах със захарно тесто. Първата, която ще ви покажа, ми е любимата! Може би си спомняте пролетната ми къщичка за птици, която подарих на едно много специално за мен момиче. Сега реших да направя и зимен вариант на същата тема, но този път към нея добавих и една супер сладурска картичка, която Мила изработи специално за случая. Благодаря й от сърце!!!









От страхотния блог на Ирина Купенска си избрах две рецепти. Първата от тях бе за портокалови бисквитки с парченца шоколад. Наистина са много приятни - леко хрупкави, със свеж аромат на портокал и нежен вкус на шоколад. Съветвам ви непременно да ги опитате. 


Втората рецепта, която пробвах, бе за бисквитки с какао и нес кафе. Рецептата можете да намерите тук. Бисквитките станаха с доста наситен какаов цвят (и вкус) и ги декорирах само с бял роял айсинг, който контрастираше чудесно на тъмната  основа.


От същото тесто изрязах и по-малки формички, които слепих с шоколадов ганаш с ром. Ганаша си приготвих по стандартната рецепта - в 400 мл кипнала сладкарска сметана разтопих 300 гр натурален шоколад и след като сместа се охлади добавих 50 мл червен ром и разбих с миксера до получаването на пухкав и безобразно вкусен крем.




Не минах и без традиционните коледни меденки по рецептата на Джемма. Стават супер лесно, бързо и са много вкусни!!! Тях декорирах като коледни ретро картички с помощта на вафлена хартия. Но истината е, че повечето бяха излапани от децата в съвсем натурален вид без изобщо да имат шанса да бъдат разкрасени. 






После дойде ред и на любимите на цялото ни семейство ванилени рохлички. За приготвянето им следвам рецептата на Наталина за ванилени кравайчета. Това са едни наистина страхотни сладки. Тестото е леко ронливо и просто се топи в устата. Орехчетата придават неповторим вкус и хрупкат толкова приятно, а ванилената пудра захар ухае и изпълва цялата къща. Единственият им недостатък е, че почнеш ли ги веднъж, не можеш да се спреш докато не излапаш и последната. А за последната голям бой падна! :)))



За финал изпекох и няколко тави линзерови сладки. Следвам класическата рецепта за линзерово тесто, която можете да видите на страничката с "Рецепти". За слепването им използвах конфитюр от малини, а отгоре поръсих с ванилена пудра захар. 



Е, за тази Коледа - толкова! Пожелавам на всички ви много топлина, светлина и уют в домовете и в сърцата ви! Посрещнете празниците с любимите ви хора и бъдете много щастливи!

петък, 14 декември 2012 г.

Екзотично по виетнамски

Днешната ми публикация е изцяло посветена на моя красива и дългогодишна приятелка. Казва се Ан Фам и по произход е виетнамка, но от петгодишна живее в България. С Ани се запознах преди повече от 11 години на тържеството послучай църковния ни брак с Пламен (събитие, известно като нашата "втора сватба"). Ани по онова време беше гадже на наш приятел от колежа в Ботевград. Още при първата ни среща я харесах много - нежна, красива, екзотична, мила, възпитана. Самото съвършенство! С годините първоначалното ми впечатление се затвърди и макар да не сме много близки приятелки, симпатиите ми към нея са големи.
Причината да ви запозная с Ан, разбира се, е торта - тази, която тя ми поръча за рождения си ден. Искаше дизайнът да е в тон с тоалета й. Както знаете, обожавам да правя такива торти, но в конкретния случай изпаднах в лека паника, щом видях десена на избраната от Ани рокля. Ето ви снимчица, та да го видите и вие.

Споделих притесненията си с нея, а тя дори бе готова да си купи нова рокля, само и само да не ме затруднява много. Не можех да допусна подобно нещо й обещах, че ще се постарая да постигна максимална прилика между тортата и роклята. Реших да изрисувам борда на тортата в същите фигури и цветове (доколкото е по силите ми), а отгоре да поставя някакво цвете за акцент. Представих си нещо голямо, изчистено, красиво и екзотично. А за тази цел прецених, че най-добре ще е да се пробвам да изработя цвете от гъмпейст и тел. Моменталически се втурнах към магазинчето на Аромасхаус и си закупих нужните пособия. Прибрах се набегом и веднага се залових за работа. Нямах никакво време - след ден тортата трябваше да е готова. Отворих кофичката с гъмпейста едновременно със страх и любопитство. До този момент не бях виждала на живо това чудо. Оказа се доста по-различно като консистенция от захарното тесто и доста по-капризно за работа, но все пак успях да се справя сравнително прилично. Измайсторих няколко бели листенца на тел и ги оставих да съхнат за през нощта. На следващия ден беше ред на самата торта. След като я облякох започнах с рисуването. На лист хартия си бях разпечатала цветно десена на роклята, за да гледам от него и да прерисувам. Елементарните на пръв поглед преплетени ромбчета се оказаха доста трудни. Стремях се поне приблизително да запазя формите и цветовете. Отне ми повече от четири часа, колкото и абсурдно да ви се струва това. В крайна сметка ето го и резултатът. 


От изсъхналите вече листенца си сглобих голямо цвете. Хареса ми много! И как иначе - нали ми беше първото!!! Нямах търпение мъжът ми да се прибере и да си каже мнението. Като се върна от работа моментално го замъкнах до хладилника. Той погледна цветето и рече "Ми чудно е! Ама що за цвете е това?" Ха, сега! Добър въпрос. Викам му "Е, как какво? Това е така известното Виетнамско цвете. Даже им е нещо като символ на нацията! Питай Ани, ако не вярваш!" И за двама ни беше повече от ясно, че няма смисъл да питаме когото и да било подобни тъпотии. И макар да не е реално или пък символ, за мен това цвете означава много. То ме накара да се престраша да пробвам нещо ново, с което бях убедена, че няма да се справя. Толкова се ентусиазирах, че впоследствие сътворих и тортата на Хриси, за която ви разказах тук. Направих и една сватбена торта с подобни цветя, която ще ви представя в някоя от следващите публикации. Всъщност цели пет сватбени торти имам да ви показвам, но кога ще им дойде и на тях редът....


Но да се върна на тортата на Ани. Толкова бях щастлива, че тя си я хареса. Няма как да не ви покажа и самата Ан - още по-красива, женствена и нежна от деня на нашата сватба.

Няколко седмици по-късно Ани имаше и друг повод да се възползва от моите сладкарски услуги. Напускаше колегите си, с които бе работила години наред и искаше на всеки да подари курабийка с карикатура, нарисувана лично за него. Самите карикатури са дело на художник. Аз само ги разпечатах на вафлена хартия и после ги лепнах върху захарното тесто. Опаковах ги индивидуално и се получи много мил и готин подарък. 



След като напусна работа, Ани започна да провежда кулинарни курсове за Виетнамска кухня. Аз самата имах удоволствието да присъствам на първия, който тя организира и беше изключително приятно и интересно. Ако и вие искате да се докоснете до една съвсем различна и екзотична кухня,  можете да посетите блога на Ани.

понеделник, 3 декември 2012 г.

Торти с анимационни герои (част първа)

Сигурно ви е направило впечатление, че огромен процент от детските торти са с приказни или анимационни герои. Особено когато са предназначени за деца между 3 и 10 годишна възраст. Това е период, в който децата сами избират дизайна и темата за своите торти и почти винаги изборът им се свежда до любимите герои от книжките или филмчетата, които харесват. И ако задълбаем още по-надълбоко в статистиката, безспорно анимационните герои са в пъти по-популярни от литературните. Причината е ясна - децата гледат много повече телевизия, отколкото четат книжки.
Аз, като човек, чията първостепенна задача е да радва най-малките си почитатели, често съм изправена пред предизвикателството да претворя най-популярните детски герои и истории в торти. А това, повярвайте ми, често се оказва твърде трудна задача. И друг път съм ви споделяла, че за мен няма нищо по-сложно от това, да пресъздадеш от захарно тесто конкретен персонаж. Едно е да направиш някакво мече, друго е да сътвориш самия Мечо Пух с всичките му специфики и характерни черти. Спазването на цветове, форми, пропорции, изражение е абсолютно задължително, тъй като се търси максимална прилика с първообраза. А децата са изключително наблюдателни и държат на детайлите до най-малката подробност. Ако си мислите, че можете да пробутате на едно дете заека от "Ну, погоди!" за Бъгс Бъни, жестоко се лъжете!
И както вероятно сте забелязали още в заглавието, една публикация няма да е достатъчна да ви представя всички торти с анимационни герои, които съм направила. Затова ще ви ги сервирам на порции.
Започвам поредицата с едни от най-хитовите за края на миналата година герои - смърфовете. Едва ли има човек, който да не е наясно кои са те и за какво се борят. :) А причината аз да се боря с тяхното измайсторяване от захарно тесто бе малкият сладур Яни. Запознавала съм ви с него покрай тортата с героите от Мадагаскар, която му направих за втория рожден ден. За третата си годишнина той си пожела торта със смърфовете и по-специално със злия котарак на Гаргамел - Азраел. Друго можело и да няма, ама котакът задължително трябвало да присъства и да бъде колкото се може по-страшен. А майка му Биляна пък държеше на къщичката - гъбка. Представяла си я една такава детска, сладурска, точно каквато е във филмчето. Нямаше как да не уважа желанието и на двамата и моето приключение с кодово има "смърфове" започна. Първо издирих по кутиите с играчки в детската стая всички фигурки на смърфове, които сме купували на децата. После от интернет си свалих куп картинки на отделните герои и на къщичката. Изгледах и няколко серийки, за да навляза в атмосферата на филмчето и да се вдъхновя за работа. Накрая си представих и как ще ми изглежда тортата и вече бях готова да действам. Започнах от фигурките. Идеята ми беше да пресъздам нещо като сценка от филмчето, а именно - татко Смърф празнува рожден ден. Реално погледнато, смърфовете по сценарии никога не остаряват и винаги си остават на една и съща възраст, което тотално обезмисля празнуването на рождени дни. Но това не ме спря да направя каквото си бях наумила. Откъм брой смърфове се ограничих до пет - Татко Смърф, Смърфиета, Знайко, Лакомчо и Ленивко. Каква е ролята на всеки от тях, мисля, че е пределно ясно. Татко Смърф е рожденик, трогнат до сълзи от изненадата, която са му подготвили децата му. С ръка на сърцето той им благодари за милия жест (това, че се държи за сърцето не бива да ви тревожи - опасност от инфаркт не съществува; все пак той е само на 542 години, дето се вика - в разцвета на силите си!). Зад него стои Смърфиета, нежно поставила ръце на раменете му. Лакомчо е вложил цялото си старание и умения на майстор сладкар и му поднася приготвената от него торта. Знайко ще даде акъл как да разрежат тортата точно на пет еднакви парчета, а Ленивко най-вероятно ще проспи цялото тържество. И тъй като времето е хубаво, мероприятието е на открито, в двора на приказно кокетната им къщичка - гъбка. Смърфиета, в чест на празника, е измила прозорците, по первазите е наредила сандъчета с цветя (разбира се, мушката, които цяло лято се скъсват да цъфтят) и е премела старателно двора. Липсата на пушек от комина идва да подскаже, че пържоли и кебапчета за празника няма да има и консумацията ще бъде ограничена до по парче тортичка. Тортата, разбира се, ще бъде сервирана в чинийки от най-фин костен порцелан, което в комбинация с изисканата покривка и наличието на салфетки говори за високата култура на хранене на тези дребосъчести синьо-бели създания. Липсата на вилички скоро ще бъде забелязана и Смърфиета ще оттича до къщата да донесе. Както виждате, идилията е пълна, но не случайно българинът е прозрял, че много хубаво не е на хубаво. За повечко съспенс и хорор се налага да вмъкнем и злодей в сюжетната линия. Ето защо Азраел така застрашително дебне отстрани и в края на сцената най-вероятно ще нападне празнуващите изотзад. Подло и зловещо!!! Но в истински добрите филми финалът обикновено е с неочакван край. Оказва се ,че смърфовете биват изядени, но не от злия котарак, а от приятелчетата на Яни, с които той празнува своя трети рожден ден. 








Два месеца по-късно и баткото на Яни имаше рожден ден. Предишната година му правих торта, вдъхновена от любимата му играчка. Този път Нико искаше торта с любимите му анимационни герои - барбароните. Наложи се пак да се върна с години назад в моето детство, за да си припомня това филмче. Като идея не ми хрумна нищо по-добро, освен да направя торта-полянка, върху която да подредя всички членове на семейството. Добавих и къщичката им за повече разкош и тортата беше готова.




 Нико имаше и още една специална молба към мен - освен торта, да му направя и кексче със смърфче, което да подари на приятелката си. Какъв по-мил жест от един петгодишен към любимата му?!? Разбира се, че изпълних молбата му и спретнах ето това къпкейкче. 


Така Яни и Нико се сдобиха с желаните от тях торти за рождените им дни, а след по-малко и от месец се сдобиха с нещо много по-ценно и прекрасно. Роди им се братче! Сега Биляна е горда майка на три страхотни момчета! Пожелавам на това чудесно семейство много здраве, щастие и любов! Обичам ви!!!