..."Хората казват, че децата са слънчеви лъчи, които топлят душите на родителите си, че са светлина в най-мрачните дни, че са надежда в най-тежките моменти, че са плод на най-дълбоката и всеотдайна любов. Те носят безкрайна радост и осмислят нашия живот, правят ни пълноценни и изпълват дните ни със смисъл, учат ни и ни обогатяват. Благодарни сме, че ви има!!!"...
Така започва картичката, която сестра ми подари на Дамян за погачата. Позволявам си да я цитирам, защото написаното от нея е толкова вярно, истинско и силно. И така дълбоко ме докосна и разчуства... А и едва ли има по-добро начало за днешната ми публикация от тези думи.
От самото заглавие е ясно, че днес ще ви разкажа за погачата на Яни. Празникът бе миналата неделя, но подготовката за него започна две-три седмици по-рано. Излишно е да ви казвам колко много обичам това малко човече и съвсем логично исках първият му голям празник да е истински приказен и вълнуващ. Подготвих всичко с огромна любов, старание и удоволствие и мисля, че се получи много мило и затрогващо тържество.
Но да карам поред.
1. Избрах датата - 1 септември, и мястото - градината на сладкарница Skyline. Поотложих празника леко във времето, тъй като август е отпускарски месец и повечето ми приятелки не си бяха в София. А в мястото съм влюбена от години. Винаги съм си представяла как един ден ще си имам момиченце и точно там ще отпразнуваме кръщенето му. Е, момиченце нямам, но пък си имам едно прекрасно сладко момченце, което не по-малко заслужаваше приказен празник.
2. Разпратих поканите до всички момичета, които исках да бъдат орисници на моята рожба.
Освен покана към всяка една от поканените отправих и молба - да подари на Яни картичка, на която да напише своите пожелания към него.
3. Споделих на Светлето Бонин цялостната ми концепция за празника. Знаете, че тя е ненадмината в планирането и организирането на подобен род мероприятия. Безкрайно съм й благодарна за идеите и за огромната помощ, която ми оказа. Исках основните цветове на партито да са светлосиньо, шоколадово кафяво и слонова кост. Обожавам тази комбинация и още докато бях бременна с Яни си бях наумила първият му празник да е в тази гама.
4. След като бях наясно с визията и детайлите, се юрнах по всевъзможни магазини, за да накупя всичко необходимо. Комбинацията "жега + градски транспорт + бебешка количка + непрестанно мрънкащо бебе + разбити или липсващи тротоари" меко казано ми взе здравенцето. А и всичко се случваше в интервала между две кърмения - демек около три часа време. Кърмя, мятам Дамян в количката, мятаме се двамата на метрото и бух в центъра по задачи. Голямо търчане, голямо напрежение!!! А като се приберяхме, се отдавах на труд и творчество. Така се бях развихрила, че цялата къща беше в творчески безпорядък - с една дума на вили и могили! Как ме изтърпяха Пламен и децата, идея си нямам. Ето и какво успях да сътворя.
От картон изрязах тези къщички за птици - по три в комплект (синя, кремава и кафява), да висят над масите в градината. Направих и три по-специални за над парти-масата (виж следващата снимка).
Измайсторих и вълшебни пръчици, с които малките феи да орисат Дамянчето. Тази снимка е нещо като генерална репетиция - Яни пробва дали му е удобен кошът, а батковците му се вживяват в ролята на феи и тестват магическите пръчици. Компетентното мнение на експерта Девин бе, че за нищо не стават. Хубавички били, ама никви магийки не можело да се правят с тях. А забелязахте ли синята панделка на дръжката на коша? Това е същата панделка, която си бях вързала на корема за снимките, с които ви споделих огромната ми радост, че пак съм бременна.
Така се развихрих с ножиците и лепилото, че измайсторих и куп малки картички, които надписах от името на Дамян.
Нямаше как да не се развихря и в кухнята. Изпекох и декорирах точно 74 курабийки. Естествено, отново наблегнах на бебешката тематика и на трите основни цвята. Картинките и десенчетата си изнамерих в нета, а Поли от "Хитрини"бе така добра да ми ги разпечата на фонданена хартия.
И ако си мислите, че да се декорират курабии и да се гледа бебе едновременно е лесна работа, жестоко се лъжете. Дундуркам половин час Дамянчето да заспи, възможно най-внимателно го оставям в количката и тъкмо хвана точилката и той надава вой. Аз си викам "Е, все някога ще заспи!" , той си вика "Е, все някога ще се откаже!" Е, ясно е кой победи в крайна сметка. Майката е печена, бе Дамянче! Трима такива като тебе са й минали през ръцете. Не се предава лесно тя, не се предавааааааааааа... Добре, че от сладкарницата не ми позволиха да си внеса моя торта, че още колко нерви трябваше да потроша, докато я направя.
След като курабиите бяха готови, дойде ред да ги опаковам и да им навържа картичките. Благодаря на Дени и Девин, които ми бяха големи помощници. Денис ми помогна безвъзмездно, а Девин намаза една курабийка (заслужи си я детето!) Опакованите курабии сложих в супер сладурската винтидж бебешка количка, която Светлето ми даде.
5. За нещата, с които не можех да се справя сама, прибегнах до услугите на други хора.
За моята картичка до Яни се доверих на Мила. Помолих я да изработи най-сладурската и стилна бебешка картичка в избраните от мен три цвята и тя сътвори ето тази прелест. Толкова ме трогна и зарадва!!! Не ми позволи да й платя - жест, от който ми стана хем страшно неудобно, хем много мило и приятно!!! Благодаря ти, Мила!
За празника исках и самата аз да съм хубава. Измислих си дизайна на роклята, купих си платове и дантелки, а приятелката ми Боги ми я уши. Благодаря ти от все сърце, Богче!!!
Всеки тоалет се нуждае и от подходящо бижу. И тъй като за моята рокля не открих нищо достатъчно подходящо, реших да си поръчам колие, изработено специално за мен. Съвсем случайно, докато търсех из нета, попаднах на Vanda - hand made jewellery. Толкова се впечатлих, че веднага писах на Поли, момичето, което изработва тези красоти, с молба да направи и за мен нещо изящно. Оказа се, че тя всеки момент очаква втората си дъщеричка и реших да не я тормозя с моите прищявки. Но Поли настоя да изпълни молбата ми. Каза ,че за нея ще е чест и удоволствие.
И за мен бе чест и удоволствие да нося това прекрасно бижу!!! Благодаря ти, Поли! И да ти е жива и здрава мъничката Белослава!!! (бебка се роди само няколко дни след като се видяхме с Поли)
Но най-ценен от всичко ми е ето този пръстен-пеперуда!
И няма как да не ви разкажа неговата история. Той ми е подарък от Девин. Още щом разбра за празника на Яни, Девин почна да ме врънка да го заведа в мола, за да ми купел някакво бижу. Мислех, че е нещо мимолетно и ще му мине, но не - в продължение на седмица всеки божи ден ме молеше. Накрая го заведох на щанда на Lalo. От години точех лиги по цветните им красотички и реших, че моментът е идеален да се възползвам и да си купя нещо. Пардон, Девин да ми купи нещо. Душичката твърдо настояваше да плати с пари от неговата касичка - 10.00 лв, толкова давал. Беше ми пределно ясно, че с тоя бюджет сме доникъде. Затова тактично подметнах, че най-много бих се радвала на пръстенче (нали са най-евтини). Девин се спря на кафявата пеперудка. Попитахме момичето зад щанда за цената - двадесет и кусур лева. Очите на Девин се напълниха със сълзи, устничките му се извиха надолу, брадичката му затрепери... "Ама аз имам само десет лева!" "Но това е цената преди отстъпката, Девинче", излъгах аз. "С намалението струва точно 10.00 лв!" И девойчето зад щанда кимна утвърдително. Очичките на Девин блеснаха. Разтвори ръчичка и подаде омачканата от стискане банкнота. След минута аз стисках торбичката с най-безценния пръстен. Помолих Девин да ми каже защо толкова настояваше да ми купи бижу, а той отвърна: "Искам да си най-красивата на тържеството на Яни! И понеже той не може да се погрижи за това, прекалено е малък, аз го направих вместо него." Сега моите очи бяха пълни със сълзи, а на лицето ми грееше най-голямата усмивка. С този пръстен може и да не съм най-красивата майка, но несъмнено съм най-щастливата!!!
Имах си рокля, бижута. Оставаше само прическата. Благодаря на Йоана от Bright place за кокетния кок, който ми спретна. Премених и Дамянчето с дрешки в любимата ми кафяво-бежова гама. Натъкмени и нагласени се отправихме към сладкарницата. Имахме по-малко от час да украсим градината и да я превърнем в приказно място за приказен празник. Безкрайно съм благодарна на сестра ми Вероника, на Пламен, на Светлето и на момичетата от персонала, без които нямаше да се справя. Специални благодарности на сестричката ми, която не само се грижеше за Дамян през цялото време на тържеството, но и великолепно се справи с ролята на фотограф!
По красивите навеси от ковано желязо навързахме моите къщички за птици, балони и тези разкошни топки от тишу, които Светлето бе направила. Масите поръсихме с конфети във формата на мънички бебешки крачета. Всичко, естествено, в цветовете на партито - синьо, кремаво и кафяво.
В средата на градината разположихме празничната маса.
Буквичките ДАМЯН отново са дело на Светлето или по-скоро на нейния съпруг Христо. Благодаря ти, Ице!!!
На входа на градината закачихме простор, на който висяха най-мъничките бебешорски дрешки на Яни. Получи се толкова сладурско, че кой както минаше, спираше и ахкаше от умиление.
Всичко беше готово и с Яни трепетно зачакахме нашите гости - феите орисници.
В уречения час те заприиждаха - красиви, усмихнати, нетърпеливи да орисат малкото бебче със своите благопожелания.
Благодаря от все сърце на всички, които дойдоха и споделиха с мен радостта от този прекрасен ден!!!
След като всички бяха налице, празникът можеше официално да започне.
Най-нетърпеливи да орисат Дамян бяха малките феи.
А големите феи наизвадиха фотоапаратите и се започна едно щракане...
После дойде ред и на любимата ми част с традициите и обичаите. За главна фея на тържеството провъзгласих Светлето. Тя и Миленка (фотографката) бяха първите хора след Пламен, на които казах, че съм бременна. На рождения ден на близнаците миналия октомври, Светлето се загледа в дълбокото ми деколте и подхвърли нещо от рода на "Я, как си го изпълнила!", а аз в стил гузен негонен бяга изломотих "Ами, бременна съм!" Миленка дори успя да документира случката с ето този кадър.
От този ден насетне, Светлето съпреживяваше заедно с мен всички вълнения, страхове и трепети на моята бременност. Беше ми истинска опора и не спираше да ми вдъхва надежда, че всичко ще е наред. Тя бе феята закрилница на Дамян още преди да се роди. Обичам те, Светле!!!
За нейни достойни помощнички избрах Хриси (булката със зелената рокля) и Дани (прекрасно момиче, с което се запознах покрай чудните й торти и фотографии). Моята орисия към тях двете е да са следващите, които ще правят погачи на своите рожби. Дано Бог ги дари с това най-голямо и най-мечтано щастие!!!
Ето го и самият ритуал. Питката, замесена от мен с цялата ми майчина любов и благословия, разчупи Светлето. Първото парче, както си му е редът, бе за Богородица - да бди над малката ми рожба, да го закриля и да му дава сили да расте здрав и щастлив!
Второто парче бе за Яни. Светлето го захрани с малко залъче, топнато в медец - да му е сладък животът и да расте силен и здрав!!!
Следващото парченце бе за мен, а от него дадох хапка на прекрасната Кармен. Поверието гласи, че майката трябва да подаде залък на нечие чуждо дете. Ако то е момче, следващата й рожба ще е син, ако е момиченце - ще се сдобие с дъщеричка.
Кармен на свой ред също си отчупи парче от питката и ориса Дамян да си намери много и все хубави жени и да се ожени за най-красивата! Вижте ме само, като истинска свекърва, с какво внимание я слушам. Разбира се ,че ще искам най-хубавите снахи да имам! Няма да си дам момчетата на коя да е, я!!!
От погачата парче си отчупи и всяка от присъстващите феи орисници. Парчета се чупят от всички страни, та да стане питката нащърбена. Така зъбките на бебето ще поникнат лесно и ще бъдат здрави. А изпопадалите върху кърпата трохички заедно с оставените метални монети са знак, че ще има пари и богатство.
Кърпата с двете парчета питка - това на Богородичка и това на Дамянчето, заедно с трохичките и паричките, завързах на възел, но нито твърде стегнат, нито твърде хлабав, та нито да ми е много стиснато детето, нито да харчи безразборно.
Марги, най-височката фея, постави вързопчето на високо - високо да ми порасте и момчето!!!
След ритуала с погачата дойде ред и на обичая с орехите. В сито се слагат орехи и някое "лудо младо" девойче ги разклаща над главата на майката и бебето. Колкото повече тракат и подскачат орехите, толкова по-палаво и игриво ще е детето. За да избера лудо младо девойче проведох кастинг. Казах, че ми трябва най-младото и красиво момиче. Брей, щяха да се избият тия жени, бееее! Ако търсех дърта и грозна, щяха да се скатават, ама щом е за младо и красиво, всички се кандидатираха. Оказа се, че с най-малки ЕГН-та са сестра ми, Ели и Дани. Но Вероника избра да снима, а за ситото се хванаха Ели и Дани - и двете несъмнено луди, млади и красиви!!!
След голямото джуркане последва и голямото трошене на орехи - да ми е отракано момчето!!! За моя радост всички орехи бяха пълни и с хубава ядка - добра поличба за здраве и богатство.
Айде пак позираме за снимка - този път заситени и развеселени! Получи се страхотен празник и аз съм истински щастлива!!!
Това са моите приятелки от градинката, така наречените "майки" (не в съвсем пълен състав, защото някои не можаха да присъстват на събитието). Запознахме се покрай отглеждането на големите ни деца преди 13-14 години и до ден днешен си се събираме и сме си чудна компания. Да сме живи и здрави и все такива добри приятелки, та и внуците си да отгледаме заедно!
И като всяко хубаво нещо и празникът свърши, но емоцията и споменът ще останат завинаги в сърцето ми.
Прибрах се вкъщи толкова щастлива, с куп цветя и подаръци и с най-прекрасното бебе на света!!!
Вижте колко щастлив е и самият Дамян! Със сигурност бе усетил цялата любов и благословия, с които го дариха неговите феи орисници. Бъди все така усмихнат и обичан, мой мъничък Яни!!!
Макар изрично да бях помолила да не носят никакви подаръци, феите отрупаха Дамян с куп дарове.
С толкова много подаръци определено имахме нужда от помощник. А подаръците се оказаха повече от страхотни!!! Благодаря ви от все сърце, момичета!
А това е къщичката за орисии, в която всяка фея орисница остави своята картичка с пожелания към малкия Дамян.
Всички картички са толкова красиви, а посланията в тях - прекрасни! Така силно ме трогнаха и разчустваха, че два дни ги четох, препрочитах и роних сълзи. С такива орисии вярвам, че моето момченце ще бъде истински благословено, ще расте здраво и щастливо, ще намери своя верен път в живота, ще сбъдва смело мечтите си и ще стане добър човек, обичан и обичащ!
А това несъмнено е най-хубавата картичка от всички! Девин решил, че и той трябва да подари картичка на Яни и онзи ден, докато кърмех бебчо, се появи с един зелен плик. Остави го върху Дамян и каза "Ето и моята специална картичка за теб!"
"Дамян, роден си, за да даряваш мир"
Мъничък Яни, ти самият си нашият дар!!! Дар е всяка твоя усмивка, всяко бебешко "Агуу". Всеки ден ни даряваш с радост и ни правиш истински щастливи! Обичаме те, мило дете! Обичаме те безкрайно!!!
На финала искам да изкажа още една благодарност, най-голямата, към моя скъп съпруг. Благодаря ти, любов моя, за обичта и подкрепата, за приятелството, за малкия разкошен Яни и за трите ни попораснали момчета, с които ме дари!!! Благодаря, че те имам!