Шегувам се, беееее!!! Рожденият ми ден си беше супер! Макар че, като се замисля, си имаше и елементи на тъпотия. Ама не много, съвсем в рамките на приличното - просто ей така, за разкош! Но стига съм го увъртала, ами да почвам направо. Че иначе ще стана като майка ми, известна в семейството с прозвището Майстор на "късия" разказ. Само една случка ще ви разкажа и ще се убедите, че с право си е извоювала тая титла. Прибира се една вечер от работа и възкликва: "Лелеееее, ако знаете какво ми се случи току що?" Всички вперваме любопитно очи в нея, а тя почва: "Значи излизам сутринта за работа...."
Та значи лягаме си вечерта и Пламен вика: "Муцка, я глей! То 12 часа минало. Вече сме трети март. Кво ше кажеш за един секс - като подарък за рождения ти ден?" Викам: "Аааааа, ама аз съм родена в края на денонощието, не в началото!" (за справка - родена съм в 23.50 часа). "Е нищо де! Авансов подарък! Пък на следващото лягане ти ще почерпиш и така."
Към един и нещо и Дамянката се събуди. Чул - недочул за някъв рожден ден, скокна и той да удари едно мляко за здраве. Черпих го една цица, ама празничното мляко явно му се услади, защото и в два и нещо стана да се черпи, и в три, и в четири, и в пет... Хич не ги обичам, значи, такива гости. Ти ги поканиш на по едно, те ти изпият всичкото пиене и забравят да си тръгнат. Тамън мислех вече да го правя на въпрос, ма Дамянчето явно се усети, че прекалява, та се кротна и до към осем спа непробудно.
Докато траеше сутрешното кърмене, Пламен се изнесе от спалнята. Решил, че с Дамянчето ще продължим да си спим двамата, пък той през това време ще ми опакова подаръка, ще ми надпише картичката, ще организира децата да ме напръскат с вода докато съм в леглото и да ми честитят рождения ден. Обаче аз станах и прецаках всичко. Много тъпо, нали???
Направих се на приятно разсеяна докато той успее да ми напише пожеланията в честитката и кво да прочета: "...Миличко, нека през 39-тата година от твоя живот...." Викам му: "Бе, миличко, аз вече я минах тая 39-та година. Сега 40-тата почвам!" Горкият, мислел си е, че с младо гадже съжителства, пък то - лелка! Ама това не му е първият гаф от такова естество. На 30-я ми рожден ден ми беше боднал 31 свещи на тортата.
За подаръка даже не ми се споменава какъв беше, ама под секрет ще ви кажа - машинарийка за фотоепилация. Пък към нея като бонус давали и електрическа самобръсначка. Е чак пък толкова да съм се запуснала покрай това майчинство??? Е ми не съм, бе, да му се не види!!!
А какво да кажа за подаръка от децата??? Нищо, щото такъв просто нямаше! Баща им тайничко им подшушнал, че страшно бих се изкефила на бяла орхидея (това пък аз на него тайничко му го подшушнах), ама пусто никъде в квартала не успели да открият такова цвете. Девин и Денис се бяха примирили с положението, но Давид явно го гризеше чувство за вина, защото по обед излезе под предтекст, че отива да се разходи и след около час се върна с един стрък бял лилиум. "Еми няма бели орхидеи и това си е! Пък това и то е бяло, а и като за 10 лева си е доста красиво!" Е, можеше да ми спести цената, но нищо. Най-мразя подарък с етикетчето с ценичката на него, уж случайно забравена...
Иначе денят си вървеше нормално. Аз се разкъсвах между печката и прахосмукачката в очакване на гостите. Тази година, вдъхновена от трикольора, който се вееше от прозореца ни, реших празничното меню да е традиционно българско в чест на националния ни празник - зелена салата с варени яйчица, вкусни мезенца за разядка, пролетна боб чорбица, сирене по шопски в гюведжета и вкусни топли хлебчета, които замесих собственоръчно. Само с тортата се изложих. Не можах да се сдържа и си спретнах една, ама не няква проста и обикновена, ами по-така засукана. Че и интернационална - с италианско маскарпоне, гръцки ягоди. А на всичкото отгоре и я декорирах (с белгийски фондан).
Принципно бях решила изобщо да не се тормозя да правя торта, ама в събота получих страхотен подарък от Мина (варненската тортена фея) - разкошно колие и обици с рози. Еййййй, така ме вдъхнови това бижу, че не можах да се стърпя и тоз час запретнах ръкави. Тъй че дизайнът на тортата ми е инспириран изцяло от подаръка. Демек, благодарение на Мина си направих торта. Но понеже беше ягодова, пък Давид и Девин ягоди да не видят, за тях спретнах и една бисквитена. За капак и няколко къпкейкчета декорирах. Преизпълних плана! Ударничка!!!
Преди да ви покажа тортата и снимките от празника, искам да благодаря от все сърце на абсолютно всички, които се сетиха за мен. Благодаря ви за стотиците поздравления, за прекрасните пожелания и за разкошните цветя и подаръци!!! Накарахте ме да се почувствам истински обичана и специална! Направихте празника ми още по-значим и вълнуващ, а мен самата - безумно щастлива!!! Обичам ви!!! Егати якия рожден ден!!!
Тази снимка я публикувам специално за племеника ми Криси. "Бабо, я ме снимай с лелчето, че и мен да ме има в Буболинката!" :))))
Девин нямаше търпение днес да се прибере от детска, та да си хапне от вкусната бисквитена торта. направо от тавичката, разбира се! Няма да цапаме чинии я!
Та тъй! Накратко - одъртях с още една година. Пожелавам си все така да одъртявам до дълбоки старини, живот и здраве!