сряда, 23 април 2014 г.

Нашият Великден

Чаках този Великден с голямо нетърпение, защото бе първият за Дамян. Както неведнъж съм ви споделяла, за мен празниците са много важни и емоционални и затова страшно ги обичам. 
Тази година, заради лошото време, първоначалните ни планове да заминем на вилата се провалиха. Освен това, на моменти празнувахме някак на групички, а не цялото семейство, както е редно. Започна се още от Разпети петък. Сутринта бях на кафе с майките от компанията. Взех и Девин с мен, за да си играе с детето на една от приятелките ми, с което са в една група в детската. Тъй като валеше, след кафето Пламен мина да ни прибере и тримата отидохме на църква, а Денис, Давид и Дамян си останаха вкъщи. Запалих и за тях по свещичка, но нямаше как да мина под масата от тяхно име. 
Като се прибрах украсих къщата с цветя и великденска декорация и ми стана още по-емоционално и вълнуващо.


В събота сутринта сварихме и боядисахме яйцата. Обожавам този ритуал. Децата също. Всеки си избра яйце борак (или поне така си мислеха) и сам си го нашари. 




И както традицията повелява, с първото (и единствено) червено яйце, нарисувах кръстче на челцата на децата.

Започнах от най-малкото...

 ...после на по-голямото....

 ...след него на още по-голямото...

 ...и накрая на най-голямото.

На мама децата с боя по челцата!!!


Ето ни и яйчицата! Най-любимо ми е синьото, заради тази причудлива рисунка, която му се е получила незнайно как. 
















След като приключихме с яйцата, се захванах с месене и печене на кифли и козунаци. Замесих два вида тесто - едно за канелени рулца и кифлички и едно за козунаци. И двете рецепти можете да намерите на тази страничка.

 От едното тесто изпекох една тава кифли и една тава ролца с плънка от канела, кафява захар и орехи. Къщата ухаеше невероятно! Не знам кое обичам повече - да ги ям тия вкусотийки или да вдишвам мириса им докато се пекат. Май и двете поравно. Де да можеше само с мирисането да мина, ама пусто не мога. Не знам вие как сте, но аз хапна ли залък козунак или питка, не мога да се спра, докато не опустоша солидно количество. 
От другото тесто врътнах три козунака със стафиди, накиснати в ром, и орехи. Станаха много вкусни - отвън с хрупкава коричка, отвътре - душичка. А самата плънка - трепач!!!



 От същото тесто изпекох и едно козуначе без нищо - специално за момчетата, че те стафиди не понасят. 



 В неделната утрин децата ме събудиха с "Христос воскресе". Само Дамянчето се изложи - нищо не каза, а директно ме задърпа за блузката. Празник, празник, ама гладна мечка хоро играе ли?!? Щом закуси, дейно се включи в борбата с яйца. Батко му Девин му счупи яйчицето, което хич не го разстрои за разлика от факта, че не можа да отхапе нищо заради тая ми ти гадна черупка. Дето се вика - ръце пълни, уста празни! Поне козуначе си хапна до насита.


Към обяд отидохме в родителите на Пламен. Оставихме им трите по-големи момчета, а ние с бебето се метнахме на колата и отпрашихме към Ботевград. Пламен реши, че е крайно време да запознаем и Дамян с този толкова важен за нас град - мястото, където преди близо 20 години се срещнахме и запознахме. Водили сме там и трите деца, а сега бе ред и на Дамянчето. Разходихме го до всички наши сантиментални местенца, а той беше най-разкошното и добричко бебе. Сякаш не искаше да разваля идилията ни. Дори се вози и седя в количката без да реве - нещо абсолютно нетипично за него!

 Нямаше как да не отидем до общежитието, откъдето започнаха нашето приятелство и любов. А то си е същото и толкова лесно ни върна назад във времето. Уникална емоция!!!

 Наджвакахме и в мочурището встрани от общежитието. С Пламен обожаваме тази поляна. 

  На едно огромно плодно дърво окачихме мартеничката от входната ни врата. 

 А в поточето под дървото оставих миналогодишното ни червено яйце. Дано ни върви по вода!

На едно от клончетата завързахме и всички мартенички - нашите и на децата. 

 Отидохме и до църквата да запалим по свещичка за празника. В дворчето се спрях да снимам тези лалета. В това време до мен се приближи един човек. Попита ме дали ми харесват. Онвърнах, че са страхотни, а той каза: "Аз съм ги садил и се грижа за тях и затова ми е драго, че ви харесват." Стана ми толкова хубаво и мило!!! Ей такива малки на пръв поглед неща правят света и по-красив, и по-добър. 

А това е изцяло обновеният център на Ботевград - чист, цветен и приветлив! 
Така разходката ни до Ботевград приключи. В понеделник трябваше да ходим на гости в моите родители, но Девин се събуди с много висока температура и силни болки в гърлото. Беше ми ясно, че ще се поболее, защото две нощи подред имаше лаеща кашлица. Дамян пък стана с гурелясало оченце и хипер мрънкяв. Болни деца по празниците - класика в жанра! В крайна сметка отново се разделихме на две групи - Пламен си остана вкъщи с Девин, а аз и другите деца отидохме в Дружба. Вечерта и Дамян вдигна температура, разсополиви се, почна да кашля, повръща и т.н. 
Тъй мина нашият Великден. Дано догодина сме по-здрави! А дотогава - много светлина в душите и доброта в сърцата!
 Христос воскресе!!!

четвъртък, 10 април 2014 г.

В лилаво

Навън студено, мрачно. Викам си "Защо не го пооцветя малко. Да речем в... лилаво!" Сетих се, че имам няколко все още непоказвани нещица, натворени през годините. Ето, че и тяхното време дойде да ви ги представя. 
Няма да пиша много, да не кажа хич, защото Дамян не ми дава подобна възможност. От две седмици вече и пълзи и положението стана още по-напечено. Вкъщи нямаме врати (изключая външната, балконските и тези на баните и тоалетните) и той си вилнее навсякъде. За момента цел номер едно са му цветята ми (само да ги докопа и айде на салата) и мръсните обувки (явно са голям деликатес, защото така настървено им се хвърля да ги яде). Добре, че не съм от прекалено вманиачените на тема чистота майки, че досега инфаркт да съм получила. Не че в началото не бях, де. Ама с годините и нарастване броя на децата, така се очуках и претръпнах, че вече нищо май не е в състояние да ме впечатли. 
С най-голамия до едно време бях изключително изрядна и старателна майка. Но щом проходи, Денис се превърна в детектор за фасове. Един фас да имаше на алеята в парка, той задължително го забелязваше. Още по-лошото е, че и успяваше да го налапа. А уж го следях изкъсо и все над главата му висях. Ама някак ме издебваше, джеремето му с джереме, и бух фаса в устата. Направо подивявах! 
Давид пък имаше дарбата да изнамира остатъци от храна изкъщи. Вилнее, вилнее и изведнъж се кордисва на дивана, с пържен картоф в ръка. А пържени картофи не сме яли от две-три седмици. Но най о бичаше мръсните чорапи на батко си. беше едва на четири месеца, когато за първи път вкуси този невероятен специалитет. Един ден чувам как Денис се залива от смях и отивам да видя какво става. Заварвам следната картинка - Денис седи на постелката за игра в хола, а Давид се докопал до крака му и му гризе мръсния чорап. Денис цвили от хилеж, щото го е гъдел, пък Давид щастлив и доволен, че си е намерил нещичкщо за цокане. От тоя ден насетне спрях да изварявам шишетата и бибероните му. Реших, че си е създал достатъчно имунитет срещу всякаква мизерия. 
На Девин най-екзотичните "ястия", които е опитвал, са течен сапун с вкус на ябълка и отрова за хлебарки. Сапунът му замирисал много вкусно и човекът си взел една лъжица от кухнята, в която си изцвръцквал сапун и си хапвал. Не може да му се отрече, че все пак културно се е хранил. Можеше и директно с ръце, ама не - използвал е прибор. Отровата пък си я изчоплял от ъглите и от вратичките на шкафовете. Хората от обезпаразитяващата фирма бяха наслагали картофено пюре, примесено с отрова против хлебарки, но от Девин милите буболечета не можаха да се докопат до тоя деликатес. Докато се усетим, Девин беше излапал бая количество. За щастие и в двата случая нищо му нямаше, ама аз се побърках от притеснения. 
Освен обувките, другата мания на Дамян е да си прави дъвка от хартия. Ама не каква да е хартия, а стикери от тези за албума на Билла. Ако се научи и балони да прави, вече ше го призная. 
След тия невероятни кулинарни шедьоври, време е да ви почерпя и с нещо сладко за десерт. 

Започваме с тортичка. Както е видно, темата вече далеч не е актуална - малката и сладка Хана Монтана вече е пораснала и бая оскъдно облечена какичка, подвизаваща се под името Майли Сайръс. Или както наскоро отбеляза моят мъж: "Глей кво нещо е кръговратът на живота, мило! До оня ден момчетата си падаха по Хана Монтана, а днес баща им точи лиги по Майли Сайръс."


Това е мини тортичка, изработена само от сухи блатчета и захарно тесто. Беше вдъхновена от една великолепна картичка с пеперудена фея в лилаво, направена от Мила Попова (http://beautifulworld-m.blogspot.com/) и вървеше в комплект с ето тези курабийки




Двете торти и курабийките бяха все за едно и също прекрасно момиченце на име Ния. 

Следващата серия сладости са за рождения ден на една страхотна дама, Ива. Поръча ги сестра й, адвокат Йорданка Николова, която редовните читатели на този блог несъмнено познават, тъй като тя неведнъж ми се е доверявала (включително и за по-горните творения).
Този път в ролята на вдъхновител бе една от куклите Кими, която Дани бе купила като подарък за сестра си. 


Другата отправна точка бе това бяло фенерче, в което трябваше да сложа мини тортичката. 


Допълних подаръка и с няколко курабии в цвят лилав и японски стил. 




А за майката на Дани и Ива направих едно къпкейкче. 



Ами стига толкова лилаво!!! Не че нямам какво още да ви покажа в тоя цвят, но за днес достатъчно!