вторник, 24 януари 2017 г.

Участие в реклама

Със сигурност съм ви споделяла, че Девин е роден за фотомодел. И не защото има данни (може и да има, но аз не разбирам от тия неща), а защото мечтае от съвсем малък да бъде такъв. 
Първото му появяване пред обектива на истински фотограф (не пишман като майка му) беше след като навърши три години. Вкъщи ни гостува Миленчето (по-известна като Рибка-бананка или Милена Коцева). Снима ни цялото семейство и ни подари страхотни кадри! Обичаме те, Миленка!!! Най-хубав, разбира се, излезе Девин. 



Няколко месеца по-късно му записах час за Коледна фотосесия при Ели (Елена Гледачева).  Още нямаше три и половина години. Отидохме в студиото й и той моментално започна да си избира реквизит за снимките. А какви пози чупеше!!! "Искам да ме снимаш ей така!", "Аз ще застана така, пък ти ме снимай оттам!". Сякаш това не бе първата, а поредната му фотосесия. И всичко правеше с такова удоволствие и професионализъм!!! Просто не можех да повярвам на очите си. И двете с Ели останахме изумени от поведението му. Получиха се много готини кадри. 


 Толкова много му хареса, че започна непрекъснато да ме врънка да го водя на снимки. На няколко пъти изпълних желанието му. Но все не му беше достатъчно. Искаше още, и още, и още. Миналата година директно ми заяви, че иска да стане фотомодел и да се снима в реклами. Свързах се с една агенция за подбор на деца. Те ужасно го харесаха, но ми препоръчаха да се обърна направо към някоя от големите модни агенции. С помощта на една приятелка се свързах със собственичката. Писах й, но тя така и не ми отговори. Лятото дойде и аз тотално забравих за мераците на Девин. Малко преди началото на учебната година една сутрин изюрках Девин да се пооправи малко - да се изкъпе, да се облече, да се среше, та да го заведа за снимки. Скочи това дете като попарено и за отрицателно време се приведе в приличен вид. Доста се изненадах, защото всеки друг път му отнема поне десет пъти по-дълго време за същите тези процедури, а и не спира да мрънка, да офка, да се тръшка, че не ще баш сега и прочие. Облякох и Дамян и тримата излязохме. По пътя Девин ме пита дали и Дамян ще се снима. Казах му, че няма. Девин още повече се ентусиазира и лека усмивка се прокрадна на лицето му. Озадачих се съвсем. Стигаме до кварталното фото и подканям Девин да влиза. Представа си нямате с какво разочарование в очите ме погледна. Детето през цялото време си мислело, че ще го водя при някоя фотографка на фотосесия, пък аз просто исках да го снимат за лична карта и бележник. 
Голяма трагедия настана! Девин само дето не ревна. И на мен ми се прирева като си помислих какво съм му причинила. Почувствах се толкова виновна. 
Затова, когато през ноември във фейсбук попаднах на поредната агенция за подбор на деца манекени и фотомодели, моментално пратих снимки на Девин. И оттам много го харесаха. Но се оказа, че харесват всички. Хората просто искаха да спечелят някой лев от по-амбициозните родители. Предложиха ни платена пробна фотосесия в студиото им, което се намираше в Сливница (ако се не лъжа). С Пламен ни домързя да се драндаме до там пък и грам не бях впечатлена от снимките на другите дечица, които бяха публикували на страницата си. Отказахме се и отново разочаровахме Девин. Беше толкова нещастен милият! Още същата вечер седнах да търся кой от познатите ми фотографи има свободни часове за Коледна фотосесия. Бях решила да заведа Девин и Дамян, та поне малко от малко да зарадвам Девин. И изведнъж на мейла си получавам предложение от една фармацевтична компания да участвам в заснемането на рекламно клипче за един от техните продукти. От мен се искаше да покажа как в домашни условия всеки може да си закваси мляко с помощта на пробиотик Lacto 4 VIP. 
Това предложение дойде като манна небесна!!! Веднага ги контрирах с предложение в клипа да участват и двамата ми по-малки синове (демек Девин и Дамян). Хората приеха. Казах на Девин и той само дето не полудя от кеф. 
Уточнихме всички подробности и зачакахме с нетърпение деня на снимките. Клипчето заснехме в нашето си апартаментче - Ателието за родители Буболинче. 
Изключително съм доволна от децата. Дамян тоя ден стана с дупето нагоре и не спираше да реве. Бях решила, че нищо няма да се получи и ще прецака тотално цялата работа. Но той се справи повече от блестящо. Колкото и да беше кисел, мрънкащ или ревящ, в мига, в който включеха камерата, се преобразяваше тотално и влизаше в роля. Такъв професионализъм демонстрира, че чак да му завиди човек. Аз поне му завидях, защото моят "професионализъм" никакъв го нямаше. Девин, уж голям мераклия, ама и той се спече като мен. Важното е, че в крайна сметка клипчето се получи и то само с няколко дубъла. 
Благодаря от все сърце на хората от CREDOWEB за доверието, което ни гласуваха!
Благодаря и на децата, които се справиха блестящо!
А самото клипче можете да изгледате тук

Това е само скрийншот. Ако искате да видите клипа, кликнете върху линка по-горе. 


Ето и някои от любимите ми снимки на Девин (по-актуалните). Туко виж пък някой моден експерт прочете тази публикация. 








сряда, 11 януари 2017 г.

Празнична отчетна

Хората отдавна забравиха за Коледа и Нова година. Някои и натрупаните излишни килограми покрай празничното преяждане успяха да свалят. А аз тепърва ще ви разправям как ние отбелязахме празниците - типично в мой стил.
Ще го карам хронологично, демек по дати, че да не пропусна нещо.
Почвам с благотворителния базар в училището на Девин и Давид. Давид, по незнайни за мен причини, не пожела да се включи. Прекалено много деца от неговия клас се били записали и запълнили квотата. Така каза и ме отряза. За разлика от него, Девин беше толкова ентусиазиран, че почна да ме юрка ежедневно: "Айде, мамо, почвай да правиш нещо за базара, че време не остана!" И почнах. Изпекох точно 100 по-големички на размер меденки, които реших да декорирам семпло - само с роял айсинг и тук там малко захарно тесто. Част от тях не успях да опазя от момчетата. "Само още една ще си взема и край!" То хубаво само по още една, ама бая народ са и меденките почнаха застрашително да намаляват. Дадох малко и на една приятелка, че имах да й връщам една кутия, пък празно не се връща. И в крайна сметка останаха само 76 меденки за базара. С помощта на Девин ги опаковах, подредих ги в една кошница и бяхме готови.


Девин нямаше търпение, но Давид попари като със слана ентусиазма му. За по-горните класове базарът вече беше минал. Финансовите резултати били отчайващи. Един от съучениците му си дал последните джобни пари да купи кекс от Лидл, та да го продава на базара. Нарязали го, но никой и парченце не си купил. Изяли го, няма да го хвърлят я, но нищо благотворително нямало в цялата история. Все пак с общи усилия събрали към стотина лева целият клас.
Девин доста се притесни. Взе да се кахъри каква ли е причината за тоя провал. Казвам му, че тинейджърите все нямат пари, та затова и не са си купували от нещата, които са се предлагали на базара. Веднага ми излезе с оферта - да намалим цената на меденките. Да сме ги пуснели по 25 стотинки бройката, а не както възнамерявахме - по левче. Обясних му, че целта не е да се отървем от меденките на безценица, а да съберем колкото се може повече парички, с които да помогнем за лечението на болните преподаватели в училището - такава бе каузата на благотворителния базар. Обещах му, ако не вървят, все пак да смъкнем цената.
На 12.12. в 12.00 часа с кошница в ръка отидох в училището. Коридорите бяха пълни с деца - половината продаваха, другата половина купуваха. Цареше невероятно оживление и беше толкова шумно и готино!!! Останах да ги поснимам, а и да помагам с още една майка от нашия клас.


По едно време се разнесъл слух, че ще идват от телевизията да снимат. Почнаха разни деца да се навъртат около мен: "Хайде да ни снимате! Нали Вие сте от телевизията?" Колко малки душички разочаровах, че не съм аз от телевизията. Но все пак настояваха да ги снимам - за всеки случай. И ги снимах, що да не им направя кефа?
По едно време и три съвсем малки момиченца дотичаха при мен. Мислех, че и те за снимка ще ме молят. Оказаха се първокласнички, загубили се. Почти разплакани ме попитаха къде да намерят тяхната госпожа. А сега де! Казвам им, че не я познавам. Ама как така да не съм я познавала. Та тя даже приличала на мен - с почти същата прическа, само че малко по-късичка и русичка й била косата. А и по-млада била. И с други дрехи, разбира се. Голяма прилика, няма що. Въпреки така подробното описание, аз продължавах да не се сещам коя е тая госпожа. Предложих на момиченцата да ги заведа при охраната и той да им помогне. Децата, тотално отчаяни от моето невежество, ме зарязаха и казаха, че сами ще се оправят.
Реших, че е крайно време да си ходя, преди да съм разстроила и разочаровала още някое дете. Обиколих всички маси и си накупих разни неща от базара. Имаше толкова много домашно приготвени вкусотии, на които изобщо не можах да устоя, но количеството им ще запазя в тайна (на изконсумираните имам предвид). Сдобих се и с ето тези красоти, изработени от децата и техните родители.


Меденките също пожънаха голям успех. Децата ги продадоха до една, при това без да им сваляме цената, и Девин беше безумно щастлив. В крайна сметка техният клас се оказа първенец с най-много събрани пари - общо 350 лв. Браво на всички деца, родители и учители!!! Дано събраните средства помогнат на нуждаещите се!

От късметчето, което си купих на базара (най-долу вляво на снимката), ми се падна здравето. Здраве, ама друг път! На следващия ден Денис се тръшна с над 39 градуса температура и така три денонощия. На по-следващия ден и аз и Давид се разболяхме, ама без температура. Но пак достатъчно гаден вирус лепнахме, та да ни стъжни живота и да ни изсмуче силиците. Страшно мразя да съм болна и всячески се опитвам да си въобразявам, че нищо ми няма. Затова и супер рядко лягам на легло. Предпочитам да го карам на крак. Колкото по-зле се чувствам, толкова по-жизнерадостно и бодро гледам да го раздавам. И тоя път реших, че няма да се дам на някакъв тъп бацил. Юрнах се да правя меденки. Явно бая болна съм била, защото изпекох и декорирах 222 бройки наведнъж. Месенето и печенето лесна работа, ама украсяването. Никакви идеи не ми хрумваха. Толкова много курабийки на коледна тематика съм правила през годините, че вече нищо ново не можех да измисля. Пък да се повтарям хич не обичам. Зяпах, зяпах в нета, белкем ми хрумне нещо. Нищо. Една част от курабетата ми се видяха прекалено семпли, друга - прекалено сложни, а третата - мои. Пламен ме скастри "Айде стига си гледала тъпо монитора на компа, ми ставай и запрятай ръкави, че Коледата чука на вратата!" Как ше чука, бе?! Та то повече от десет дни оставаха, което за мен си е цяла вечност. Ама за да му направя кефа, запретнах ръкави. Няколко дни бяхме като на полеви условия. Цялата къща зарита със сладкарския ми инвентар и накъдето и да се обърнеш меденки. Добре дошли в бисквитената фабрика на Буболинката! Масата в трапезарията беше перманентно заета от меденките, които бяха в процес на декориране, та се налагаше да се храним я на бюрото на децата, я в хола на земята. Голям купон беше.
Междувременно и Девин и Дамян се тръшнаха с висока температура, та се наложи да го играя сладкарка и фелдшер едновременно. Само Пламен отърва кожата - грипът го подмина.
Най ми беше жал за Девинчето. Заради скапаната болест в рамките само на 48 часа пропусна сума мероприятия, които очакваше с такова нетърпение - представлението "120 години Български цирк", посещение с класа му в музея, арт работилничка с госпожата по корейски, премиерата на новия епизод "Междузвездни войни". Толкова рев изрева, милият, че ми идеше да се гръмна.
По план график на цирк трябваше да ходим само с него. Денис и Давид са твърде големи, за да се помъкнат с нас, пък Дамян ненавижда подобен род масовки - купища непознати хора на непознато място - изнервя се страшно детето. Но поради така стеклите се обстоятелства, отидохме с Дамян вместо с Девин (Дамян още не го беше повалил грипът). Груба грешка. Още щом влязохме под купола на цирка, мрънкането започна. Временно успях да овладея ситуацията с помощта на карамелизирана ябълка. Бях си я купила за мен, но трябваше да я прежаля. После кажете, че не съм най-добрата майка! Дамян поблиза, поблиза ябълката и пак наду гайдата.


Към петия-шестия номер от тъпотия заспа. Заживях си - можех да се наслаждавам пълноценно и на ябълката, и на представлението. Тамън се бях размазала от кеф и пуф - антракт. Дамян се събуди и пак ревна "Айде одиме си къщи!" Ми айде, то се е видяло. Отне ни близо 15 минути да се измъкнем - много народ, много нещо - излизат да пикаят, да пушат, да си купят нещо от барчето. През цялото време Дамян си хленчеше "Искам къщи!" На излизане се запасих с още две захаросани ябълки - за Давид и Девин, Денис карамел да не види. Излязохме от цирка и Дамян светна. С най-ведрия и ентусиазиран глас попита "Кога дойдем пак на цирката?" Изумена го питам да не би да му е харесало. Не. Не му харесало изобщо. Момичетата нямали рокли и дупетата им се виждали. Кво излиза? Май най-добре беше да заведем Денис на цирк.
За компенсация на по-следващата вечер Пламен ме води на "За сватбите" на Камен Донев в Арена армеец - без деца. Ами друго си е!
Както и да е. В крайна сметка успях да преборя и вируса, и 222-те меденки. Сега ще ви ги покажа и тях.
Започвам с елхичките, че какво е Коледа без елха!? Исках да има най-различни като форма, големина и украса.


Тези са доста големи - около 15-16 см височина. На живо бяха толкова по-красиви, а на снимка изглеждат много смотани. Кога и аз ще се науча да снимам???


Тези са доста нестандартни цветово, но видях подобни на опаковъчна хартия и ми се прииска и аз да си направя няколко. Най-забавно ми беше да ги изрисувам.


Идеята за тази елха я откраднах от една ръчно направена картичка. Но не ми се получи особено хубава. От хартия нещата винаги стават толкова по-ефирни.


И тези трите са доста големи като размер. И те в действителност бяха доста по-хубави, отколкото на снимката. Флагчетата ги правих от изрезките от принтовете върху фонданена хартия. "Еййййййй, голяма работа си, мило! Нищо не изхвърляш." Ми такава съм си. Меденките с принтове ще ви покажа малко по-надолу.



Ето и малко коледни венчета.



А това е любимата ми серия - рисуваните. Достави ми невероятно удоволствие направата им. Отдавна не се бях пробвала с четката и много се изкефих. Далеч съм от мисълта, че мога да рисувам, но се забавлявах истински. А мисля, че и добре ми се получиха. На Пламен тия също са му любимите.





Така и така сме на вълна сърца, да ви покажа и останалите от партидата.







На следващото сърце ще му отделя особено внимание, защото е много специално и защото много си го харесвам. Една вечер, докато седях на масата и декорирах поредното количество меденки, Девин седна до мен и започна да ме гледа как работя. Знаех си, че има нещо. По едно време ме попита "Мамо, може ли да взема една курабийка за Лора?" Лора е приятелката му от училище. Свързва ги оная детска и най-чиста любов, която е толкова сладка и вдъхновяваща. Направо настръхнах като ме попита. Толкова мило и хубаво ми стана!!! Казах му да си избере някоя от още неукрасените курабийки, за да я декорирам специално за Лора. Естествено, избра си сърце - най-голямото от всички, което бях рязала на ръка, защото нямам такъв кътер. Обещах му да сътворя нещо наистина сладурско, за да сме сигурни, че ще се хареса на Лора. И ето какво се получи.






Малко се поувлякох с количеството сърца, но нищо - любов да има! И снежинките ми не бяха по-малко.




Имам и няколко черни снежинки, но за тях малко по-нататък. За да не са само снежинки, направих и звездички.


Ето ги и принторките. Първоначалната ми идея беше да изрисувам на няколко меденки снежни човеци, но в последствие реших, че е прекалено голяма играчка и я ми се получат хубави, я не. Затова заложих на сигурното и лесното - принтове. В нета открих толкова страхотни картинки на винтидж снежковци.


Тази ми е със специално послание към семейството, в което отиде.


И тая година не минах без пилета. Какво толкова им харесвам, не мога да ви кажа. Но не направя ли поне няколко пиленца, независимо какъв е поводът или празникът, все едно нищо не съм направила.



А за тези трите си откраднах идеята от нета. Видях ги на една картичка, ако се не лъжа.


Другата слабост, след пилетата, са ми къпкейкчетата. Този път идеята за декорирането им ми дойде от една салфетка. Бая се заиграх с тези 8 кексчета, отнеха ми няколко часа. Най ме радват малките "бисквитки" във формата на сърчица. За жалост на снимката не си личи, но на живо наистина приличаха на истински ленцерови сладки - слепени с малиново сладко по средата. А ги правих изцяло от захарно тесто.



Не минах и без курабиени човечета.


Направих и няколко бели мечета, ама съм забравила да ги снимам отделно. Само в "сиво-синята серия" съм хванала едно в кадър.


Още една снимка тип "сбирщайн", озаглавена "кръгчета". Тия с човечетата ги правих с отпечатъка от течен шоколад Нутела. Обиколих магазините да търся от големите промоционални буркани с печати. Най-накрая открих няколко в кварталния Фантастико, но баш с еленчето (любимия печат на Девин) не открих.


А сега и за черните снежинки. Те бяха част от цяла специална серия, която направих, вдъхновена от една метална кутия.


Естествено, ръкавичките са ми любими. Исках да са колкото се може 1:1 с тези от кутията.


Тази кутия беше една от многото, в които опаковах меденките. За жалост не се сетих да снимам всичките кутии - някои вече ги бях раздала.



Меденките разпратихме или подарихме лично на общо 19 семейства. И понеже се оказаха недостатъчни, изпекох още една доза от стотина. По-голямата част от тях украсих само с роял айсинг, подобно на меденките за благотворителния базар. А останалите бяха по-спешъл.
Направих още една птича серия за една много специална за мен жена, която дори не познавам лично, но много исках да я зарадвам за Коледа. От фейсбук знам, че най-любимите й мои курабийки са птичите къщички, затова направих и за нея такива.


Добавих и няколко пиленца.


Преди близо три години същата тази жена (тогава дори не подозирах за съществуването й) ме изненада изключително приятно. Беше няколко дни след рождения ми ден. Получих съобщение във ФБ, че по най-големия ми син ще получа нещо. Първоначално реших, че е някакво недоразумение и съобщението е пратено да мен погрешка. Но се оказа, че грешка няма. Вечерта, прибирайки се от училище, Денис ми донесе подарък - сладурска захарничка във формата на къпкейкче. Негов съученик ходил да се подстриже и фризьорката му казала да предаде на Денис, че при Пепи пицаря (едно момче, което прави пици до испанската гимназия) е оставила нещо за мен - Денис да отиде да го вземе и да ми го предаде. Няма да крия - колкото се зарадвах на неочаквания подарък, толкова се и удивих от начина, по който е достигнал до мен.
Та сега нещата се обърнаха. Аз ползвах същата схема, но в обратен ред, за да достигнат къщичките до въпросната жена. 
Последната серия пак е с къщички. За нея се вдъхнових отново от една салфетка. Оставих направата им за последно, тъй като не бяха наречени за никого. Правих ги за себе си. Много ми беше приятно и забавно. 





За Бъдни вечер вече бях приключила с курабиите - всички бяха раздадени. Къщата придоби обичайния си вид - чиста, подредена (кого заблуждавам???). Отдадох се на традиционното готвене. Пламен пак стигна до извода, че съм голяма работа. "Момчета, момчетааааа, майка ви е голяма работа! От един боб пет манджи забърка." Пет баш не бяха, ама до четири ги докарах. И питка омесих. Предния ден също правих - за класа на Девин. На вид хич не ги докарвам тия питки, но на вкус са божествени. 





С Денис пък правихме елхичка от бутер тесто с шоколад Нутела. В тяхната компания  всички бяха луднали по тоя сладкиш. Даже имаха нещо като негласно съревнование на кой ще му се получи най-добре. Та и ние се пробвахме, да не останем по-назад. И не ни се получи особено добре. Първо, обърках посоката, в която трябваше да въртя фитилите от дясната страна. Второ, в оригинал се ползва маслено, а не бутер тесто. При печенето  върхът на елхичката ни се деформира и поизгоря. Но и така децата я излапаха за нула време. 


На Бъдни вечер по традиция украсяваме и елхата. Тази година почти не взех участие - момчетата сами я накичиха. 



Накрая и празничната вечеря. Всяка година се чудя защо се бъхтам да правя н на брой ястия, след като децата само питка ядат. Тая работа с късметите и парата им е толкова забавна, че нищо друго не ги вълнува. 


За поредна година с Пламен не успяхме да се организираме и да опаковаме по-отрано подаръците. Затова се наложи да стоим будни докато всички деца заспят. Или поне така планирахме. Но Дамян беше толкова превъзбуден, че сън не го хващаше. Към 1:00 решихме да легнем при него на спалнята, белкем се кротне и заспи. Но ние сме заспали преди него. В 2:00 се събудих. Дамян спеше. Пламен също. Сръчках го. Станахме и акция "опаковане" беше в ход. Добре, че подаръците бяха малко, та за нула време бяхме готови и айде пак в леглото. 


На сутринта още преди да си отвори очите, Дамян се юрна към хола. След секунди се върна с подарък в ръце, връчи ни го и ведро рече "Честита Коледа! Под ухата пълно одаръци. Бързо елате!" После привика и батковците си. И разопаковането започна. 

Чакат с огромно нетърпение да се появят братята им, та да почнат да отварят подаръците. 
На Коледа ходихме на гости в родителите на Пламен, а два дни по-късно - и в моите родители. На Нова година си бяхме вкъщи. Само Денис отиде на купон с неговата компания. Към 20:00 часа и аз отидох. Ама не за да ги проконтролирам. Не, нищо подобно. Самите деца ме бяха помолили. Искаха да им спретна набързо една фото сесия за спомен. Можех ли да им откажа?! 

Тук не са в пълен състав, че две от момчетата закъсняха и не успях да ги снимам.
На същото това място, година по-рано, Денис и Габи се гаджосаха. Та сега празнуваха освен Нова година и първата си годишнина. Но за това ще ви разкажа в следващата публикация. 
След като приключих със снимките, Пламен и Дамян дойдоха да ме вземат и се прибрахме вкъщи. Девин и Давид ни чакаха. Бях приготвила страхотна вечеря и нямаха търпение да седнем на масата. Посрещнахме Новата 2017 в добро настроение и с надеждата да е много по-добра от старата. Дай Боже, да сме живи и здрави и мнооооооого щастливи! Късмет, любов и благоденствие за всички ни!!!