петък, 10 февруари 2017 г.

За една любов

В месеца на любовта и виното ще ви разкажа за една любов, ама без вино. Но и без вино, тая любов е не по-малко страстна, сгряваща и опияняваща. Тая любов е една тинейджърска любов. И ми е много специална, защото е първата любов на първия ми син.
Откакто станах майка преди повече от 17 години, все си мислех как ли ще се чувствам някой ден, когато малкото ми момченце порасне и стане голямо момче и разбере, че обича не само мама, а и някое друго момиче. И дали изобщо ще обича мама, след като се появи Другото момиче. Ами аз дали ще го заобичам това Другото момиче? Ами то мене?
След появата на третия ни син вече бях официално титулувана като "мъжка майка". И колкото повече се опитвах да не мисля по гореспоменатите въпроси, толкова повече хората ми подмятаха "Ей, колко кандидат снахи ще ти дойдат до главата!" Пламен с цялата си загриженост ми заяви, че е крайно време да спра да бъда добра и отрано да почвам да тренирам за свекърва. Зла свекърва! Щото иначе щели да ми се качат на главата - явно като ти дойдат до главата, следващата стъпка е да ти се качат отгоре.
Реших, че няма кво толкова да се спичам, та чак и да тренирам. Просто щях да претърпя една семпла метаморфозка като му дойде времето - да стана от добра зла. Ми че това всяка средностатистическа жена го може! Що и на мен да не ми се получи? 
И зачаках. Да му дойде времето.
Междувременно преминах през куп ясленски, градински и училищни (начален курс) любовни трепети. Тия мойте синове големи любовчии се оказаха. И едни романтици. Така им се радвах! Но най ми беше хубаво, че ми споделяха, допитваха се до мен, търсеха съдействието ми за подаръци, цветя, изненади. И продължаваха да ми викат "мамо" и да ме целуват и прегръщат със същата любов. Реших, че няма нищо страшно в цялата тая история с кандидат снахите. Даже взех, че родих още едно момче. Та още повече кандидат снахи да има. Но също така бях наясно, ама съвсем наясно, че това са само детски и невинни любовни трепети. Ами като дойдеше оная голямата, истинската любов??? Дали пак щеше да ми е така хубавичко и спокойничко???
И ето, че един ден Тя дойде. Връхлетя бясно и изневиделица. И преди да ми дойде до главата и да ми се качи отгоре, завъртя главата на горкото ми момче. И даже май не просто я завъртя, ами направо я отскубна. Ни акъл му остана, ни сън го ловеше, ни време за ядене имаше. Пък време за клетата си майка - хептен никакво.
И почнаха хората (ония същите от по-горе) да ме питат как е, кво е, що е, как се чувствам. А де!? Та аз не знаех къде се намирам, хеле как се чувствам. Ама доколкото си спомням, първо ми беше любопитно. После ми беше странно. След това взех да се ядосвам. После да се притеснявам. След това да мрънкам. И да се цупя. Нещо хич не ми беше кеф да ме нЕма във цЕлата схема. И се появи една правопропорционална зависимост - колкото повече Денис забравяше, че има майка (и семейство), толкова повече аз му натяквах "ти майка нямаш ли?". Страшна досада и за двама ни. Появи се и оная гадна, неизбежна ревност. Как тъй ще обича толкова някаква малка фръцла, която познава от има няма два месеца, пък за мен, дето съм го гледала толкова години, търпяла съм му простотиите, не съм спала по цели нощи и т.н., и т.н. хич не му дреме?!
Мили майки, момчешки майки, и по-конкретно вие, които още не сте преживели този момент, запомнете! Това е моментът, в който за пръв и последен път майката е абсолютно убедена, че е най-добрата майка на света и че никоя друга жена не заслужава да бъде обичана толкова много от сина й колкото тя самата. 
И тъкмо да започне да се чувства тотално пренебрегната, ненужна и злощастна, майката осъзнава, че ако наистина е най-добрата майка, то изобщо не бива да се чувства така. Защото най-добрата майка трябва да се трансформира в най-щастливата майка, виждайки, че синът й е безумно щастлив. От добра в щастлива - една толкова семпла метаморфозка. И толкова красива!!! Като пеперуда. 
И да! Аз успях! Превърнах се в пеперуда! И ми стана едно леко, волно, щастливо. Вече гледах по съвсем различен начин на нещата. Видях и други пеперуди - тия, дето пърхаха в стомасите на моя син и на неговата приятелка. Видях любовта им - млада, луда, по детски наивна. Видях и още една любов - тази на сина ми към мен. Там си беше. Не беше изчезнала. Нито беше станала по-малка. Осъзнах, че както аз мога да обичам безумно няколко мъже едновременно (татко, Пламен и четирите ми сина), така и той може да обича две момичета накуп (мен и нея). И гадната ревност изчезна като с магическа пръчица. 
Осъзнах и още нещо - изключително ценно и важно. Осъзнах, че и аз мога да обичам Другото момиче. Че мога и за нея да бъда най-добрата майка. Че мога да си мечтая и тя да ме заобича. 
Боже, прекрасно нещо е любовта!!!!
Ами, хора, така се чувствам!!! Щастлива съм, че съм момчешка майка. Щастлива съм, че има Друго момиче. Щастлива съм, че синът ми обича не само мен. 
Затова и първата им годишнина я почувствах като личен празник. 
Денис и Габи се забиха (както те се изразяват) на връх Нова година миналата година. Бяха на купон и там се гаджосаха. 
Та на 31 декември 2016 щяха да празнуват първата си годишнина заедно. Още в началото на месеца Денис започна да ме подпитва дали ще му помогна да подготви нещо специално за Габи. Разбира се, че щях. Даже нямах търпение да ме подпита, та да се развихря.
След като си завърших коледните курабийки, които ви показах в Празнична отчетна, се захванах с подготовката на любовния празник. Идеята на Денис беше да организира изненада на Габи - на 31 декември по обед да я заведе в ателиенцето ни за романтичен обяд. И там да й подари всички неща, които бе наумил. 
Нещо първо - курабийки във формата на сърца. Кой да ги направи? Мама, естествено. Така бях набрала инерция от коледните количества, че новата партида я измайсторих за нула време. Толкова сърца съм правила през годините, че ме беше страх дали ще успея да измисля нещо ново и различно като дизайн. Използвах всичките си големини и разновидности сърца. Заложих на няколко основни цвята - бяло, кремаво, бледо и наситено розово. Исках да бъдат много нежни и сладурски. И ето какво се получи. Курабийките са само 44, но за сметка на това снимките са мноооооого. 
























Нещо второ - от тестото за курабийките реших да направя и няколко мини тортички. 


Нещо трето - докато обикалях по китайските магазини да търся перфектната кутия, в която да подредя курабийките, открих едни чашки със сърчица за печене на мъфини. Веднага ги грабнах - вписваха ми се идеално в цялостната концепция. Та спретнах и дузина мъфини. Декорирах ги с целувки - каква по-любовна декорация???


Нещо четвърто - торта. За къде без нея? Всъщност това беше нещото, на което Денис най-много държеше. И съответно имаше най-много изисквания. Първо за вкуса - задължително да е с малини, защото Габи ги обожава. ОК - шоколадови мадейра блатове, крем маскарпоне, квасена сметана, малини и парченца бисквитки Орео. Визията - колкото се може по-красива и свежа. Чудесно - семинейкед със свежи цветя. Година по-рано бях правила такава торта за една от майките в компанията ни. Получи ми се страхотна (поне аз много си я харесвам). Ето я







Денис одобри дизайна. Още повече, че имало френски макарони. Габи никога не била опитвала, а й било мечта. Аз тия сладки не мога да ги правя. Веднъж се пробвах и не ми се получиха както трябва. А момчетата вкъщи грам не ги харесаха и убиха целия ми ентусиазъм да повторя опита. Сега обаче нямах нито време за опити, нито право на такива. Заложих на сигурното - купени макарони. Отиваме с Пламен в 100 гр сладки в мола и за проклетия точно тоя ден свършили макароните. Само 6 бройки останали. Взех три от тях. Другите не ми вършеха работа цветово - все пак и визия гонех. Пътьом минахме и през цветарския за свежи цветя. Прибрахме се и се захванах с тортата. Получи ми се точно така, както си я представях. Егати кефа!






Докато аз правех тортата, Пламен четеше на Дамян една книжка, която приятелката ми Дани му беше подарила същия ден - "Палачинковата торта за рождения ден на Финдъс" от поредицата за Петсън и Финдъс. Дамян така се прехласна по нея, че пожела и той да си направи палачинкова торта. Нямах избор. Нали и за него трябва да съм най-добрата майка. В 23.00 часа, след като приключих с тортата за Габи, се хванах да правя и палачинки. Готовите палачинки дадох на Дамян и Девин, които сам сами си направиха палачинкова торта, та дори си я бяха декорирали. Да не говорим, че я бяха и поизяли докато се натуткам да я снимам. Но важното е, че посред нощ си имахме и палачинкова торта, и щастливи деца, и щастлива майка. 


Нещо пето - основният подарък, който Денис беше замислил, бе албумче със снимки - на него и Габи. Купил албумче, ама много постно му се видяло. Връчи ми го и вика "Моля те да го поразкрасиш малко. Ти ги умееш тия работи." Ама разбира се. Аз всеки ден албумчета разкрасявам. Ами сега??? Веднага се сетих за разкошните дневници и албуми на любимата ми Вили Митковска от Варна. Влязох в блога й и започнах да гледам за идеи. Ясно е, че съм на светлинни години от нейното майсторство, но все пак успях да стъкмя нещичко. Навързах малко панделки, дантелка, едно ключе за разкош. На "прозорчето" сложих парченце плат и ето ти го разкрасеното албумче. 


Със снимките, обаче, голяма драма. Денис занесъл една флашка във фотото да му извадят 100 снимки. На другия ден минавам оттам да му ги взема и жената кърши пръсти притеснена "Ужас, ужас, съсипахме изненадата на момчето!" Оказало се, че файловете са толкова малки, че копирната машина изобщо не искала да ги отвори. Жената ми вика "Елате, елате да видите!" "Искам ли да ги виждам?" притеснено питам аз. А тя "Ама моля ви! Толкова са хубави децата!" Решихме да разпечатаме на обикновен цветен принтер трите най-качествени снимки, та да не е съвсем празно албумчето. 

Нещо шесто - картичка. Денис искаше да поръчам специална картичка за Габи, която да е в тон с дизайна на тортата. Попитах Вили Митковска дали би я изработила, но тя нямаше възможност и затова прибегнахме до вариант готова картичка от Pink Shop. 



Нещо седмо - букет цветя. Поръчахме го в същия магазин, от който купихме цветята за тортата. Та да са си в тон. 


Нещо осмо - докато търсех кутия за курабиите, защото в китайските магазини не открих перфектната, попаднах на нещо изключително сладурско. Бяхме в Кауфланд и изведнъж нещо сякаш ме задърпа към щанда с книгите, който принципно подминавам като малка гара. Отивам и какво да видя - най-долу една разкошна книжка със заглавие "Защо обичам най-много теб". Сърцето ми щеше да изхвръкне от вълнение. Веднага я взех, разлистих я и се влюбих в нея. Тя бе моят специален подарък за Дени и Габи. 





От цветарския магазин в Кауфланд купих и опаковъчна хартия. Реших сама да си направя кутия за бисквитките. Взех единствената розова, която имаха и едва вкъщи, като развих ролката, установих, че това е перфектната хартия за моята перфектна кутия. Цялата беше изписана с любовни послания и историйки. Сякаш всичко работеше в моя полза. 

Така подаръците бяха готови. 


 На 31 декември, точно по обяд, с Пламен занесохме всичко в ателиенцето. Подредих нещата на масичката, колкото да ги щракна, а след това изпокрихме всичко, както се бяхме разбрали с Денис и напуснахме обекта. 




Как е минал празникът и какво се е случило ще оставя на вашето въображение!!! 

Обичайте се!!! Прекрасно е!!!