100 -та ми торта!!!

Наскоро се замислих колко ли торти съм направила и се оказа, че вече са над 100, без да броя невзрачните  за домашна консумация, а именно тази е моята стотна!!! Страхотно, нали?!?!? В такива моменти човек обикновено се обръща назад и си прави равносметка. И за да не остана по-назад и аз така ще направя. Пък и веднъж завинаги да ви докажа, че не сте прави като постоянно ми пишете "Е не! Ти не си човек!" Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо!

За началото няма какво да ви разправям. Всички знаете как започнах - на принципа "А бе, що не взема и аз да се пробвам?!?" Основните причини, които ме подтикнаха към подобен акт на лудост бяха три: 

1. омръзнало ми бе да поръчвам торти, които като ида да си ги взема и да не мога да си ги позная, а децата да реват, защото не могат да вдянат, че и Джери е мишка, нищо че не прилича на Мики Маус, който всъщност те са искали
2. амбицирах се от група родни сладкари, които бяха спечелили второ място в международен конкурс за декоратори - видя ми се супер интересно да си правиш разни фигурки от захарно тесто
3. беше зима, седях си вкъщи с бебе и трябваше все някак да си разнообразя ежедневието (все повтарям на моите момчета, че на умните хора никога не може да им бъде скучно, демек все ще си намерят нещо забавно за правене - това го вмъквам, за да ви кажа, че се мисля и за умна)

И ето ме на, тотално амбицирана и пълна с ентусиазъм, обикалям кварталните книжарници и изкупувам пластелина. Ще се запитате какво общо има пластелина с тортите. Ами нищо, но реших първо с него да се пробвам - да видя ще ли я бъде тая работа с моделирането или няма да я бъде. Цял месец въртолих разни фигурки от пластелин докато накрая реших, че съм достатъчно надобряла и се впуснах в истинското тортоправене. Историята на първата ми торта предполагам сте я чели, а ако не сте - с нея започва следващата страничка. Едва ли тогава съм очаквала да има и номер 100, но ето, че това се случи. 

торта №1

торта №100

Вече трета година тортоправенето е неизменна част от моя живот. Замислих се какво са ми дали и какво са ми взели тортите и ето каква е равносметката. 

Отнели са ми:

- свободното време - от два месеца не съм ходила на фризьор, нямам време за срещи, за размотаване по магазините, за мързелуване

- спокойния сън - често се налага да стоя до 1-2 през нощта, за да декорирам поредната торта, а като си легна да не мога да заспя от вълнение и притеснение;  шегувам се, че работното ми време е дневна, нощна и два дни без почивка

- хладилника - често тортите го превземат целия и както казва една приятелка "Цакам мъжа ми с топла бира"

- здравословното хранене на децата - понякога нямам време да сготвя и замазвам положението с KFC, McDonald's, пица или китайско (разбира се, децата нямат нищо против и са много щастливи от тоя факт)

- правото на болничен - колкото и да ми е зле, няма как да не изпълня съответната поръчка или да я отложа за следващия ден, хората разчитат на мен и не мога да ги разочаровам

- няколко килограма телесна маса - противно на очакванията, че покрай толкова много торти трябва да напълнея, аз взех, че отслабнах

Какво ми дадоха:

- един напълно нов свят - сладкарството е необятна вселена, която непрекъснато изучавам и опознавам, ако човек иска да е добър в нещо, той винаги трябва да е в крак с тенденциите и да се осъвършенства

- огромен брой запознанства и достатъчно голям брой нови приятели

- популярност - никога не съм и предполагала, че мога да бъда известна за толкова много хора

- океан от емоции, трепет и вълнение - за мен всяка торта е свързана с предизвикателство, с история, със сентимент

- удовлетвореност - прекрасно е да знаеш, че си създал нещо хубаво, че си зарадвал някого, че си изпълнил нечие желание

- удоволствие - правя всяка торта с огромно желание и любов, затова стават хубави и си ги обичам като рожби

- признание - ежедневно получавам десетки писма, съобщения и коментари, в които оценявате високо творенията ми, а това ме кара да се чувствам горда и щастлива

В най-общи линии това е моята равносметка. А сега по-подробно за торта № 100. И тя заслужава своята 15-минутна слава.

Правих я за първия рожден ден на Виктор. Идеята за влакчето е на майка му Костадинка. Аз пък обожавам детските влакчета и с голямо удоволствие се заех с направата му. Реших да не е изцяло от захарно тесто. Локомотивчето и вагончетата са от слепени бисквитки, които покрих с фондан. Бързо, лесно, симпатично! Комбинацията от именно тези цветове ми е много любима - весела, жизнерадостна и напълно подходяща за едногодишни малчовци. Зарята от звездички допълнително подсили веселяшкото излъчване. Харесва ми и семплият борд отстрани на тортата - абстрактна стилизирана проекция на препускащите земни възвишения встрани от жп линията (хахаха!!!) Правя това пояснение в случай, че бебе Виктор не е разбрало какво иска да изобрази авторът с тези застъпващи се полукръгчета в различни нюанси на зеленото.

На вкус тортата беше Рафаело - една от любимите ми! Обожавам да ръпам кокосови орехи. Този просташки навик придобих още като дете при пребиваването ми в Куба. И по друга простотия си падам - да люпя семки, но тва пък вече нищо общо с тортите няма.

За жалост и идея си нямам дали и на клиентите ми тортата се е харесала, защото така и не получих никакви отзиви. Надявам се да са останали доволни, а Вики да расте здраво и щастливо дете!

Айде стига съм писала, че ако искам да има и торта № 200, със седене пред компютъра няма да ми се получи.

P.S. Сетих се нещо интересно - и първата ми поръчкова торта беше с влакче! Дали е просто съвпадение или има някаква скрита символика...