Ирония на съдбата

Преди девет години, в края на ноември, научих нещо ужасно - сърчицето на бебето, което носех в утробата си, беше спряло. За лекарите това бе поредният случай, за мен - истинска трагедия! Преживях го много тежко. И до днес не мога, а и не искам да забравя болката, празнотата и безпомощността, които изпитах тогава. Всяка година на този ден сякаш отново губя частичка от себе си. А тази година на същата  дата имах поръчка за две торти и то не какви да е, а бебешки торти - една за момченце и една за момиченце. И това ако не е ирония на съдбата!?!?

Момчешката торта беше за бебе Нико, послучай навършването на първата му половин годинка. Дизайнът е изцяло копиран от друга торта, която майка му Ивайла ми изпрати на снимка. Оригиналът е творение на една от фликърските ми дружки, но нещо не ми остана време да й пиша писмо с молба за позволение да използвам дизайна, тъй че пишете го "краден"! Очевидно е, че съм далеч от нейните умения в моделирането на хора, но за сметка на това пък, смея да твърдя, че слончето ми стана по-сладко от нейното. (хаха!) Относно цветовете - все ми се струва, че в действителност бяха доста по-пастелни, отколкото на снимките, но както и да е. Важното е, че ми беше супер забавно и приятно да направя тази торта, а Ивайла много си я хареса.

 Момичешката тортичка беше по молба на Дани (адвокатката, която преди това ми беше поръчала кексчетата за имения ден на съпруга й). Имаше покана за бебешко парти, на което носенето на подаръци било забранено. Родителите помолили всеки от поканените да внесе каквато сума реши по сметката на дом за изоставени дечица, вместо да купува подаръци за тяхната дъщеричка. И за да не отиде с празни ръце, Дани решила да занесе моя торта. За дизайна ми се довери изцяло, а аз само това и чаках. Винаги съм си мечтала да направя нещо такова - супер бебешко, нежно и сладурско. Обожавам всеки милиметър от тази торта! Единственото, което ме дразни максимално, е противната златна подложка. Мисля, че това е една от най-прекрасните ми торти и ужасно си я обичам.  Плаках докато я правих, защото си мислех за малката душичка, която изгубих. Плаках докато й се радвах колко е красива! Плаках и защото трябваше да се разделя с нея. Ще си кажете "Ей, голяма ревла тая Буболинката! Удавила тортата в сълзи и сополи!", но не сте прави. Първо рядко си позволявам да цивря и второ, дори и да ми се случи, ползвам носна кърпичка. Тъй че - споко!!!

Като добавка към тортата направих и едно кексче - подарък от мен за бебчето, което се оказа дъщеричката на Гергана и Соломон Паси.  Разбрах го едва когато Дани дойде да вземе тортата.