Торти за мъже

След дамите идва ред и на господата! За пореден път ще кажа, че българският мъж трябва да е изключително щастлив, не само защото българките са супер красиви, но и защото глезят мъжете си до безобразие. Че за децата си даваме мило и драго - то е ясно. Но че и за мъжете в живота ни, независимо дали става въпрос за съпруг, приятел или баща,  сме готови на всичко, също е безспорен факт. Доказват го и следващите няколко торти, които ще ви представя днес. В рамките само на няколко дни правих торти все за мъже, поръчани от преизпълнени с обич жени. 

История № 1

Тази беше подарък-изненада за любимия на Ива - едно прекрасно, невероятно лъчезарно и мило момиче. Поръчката бе за торта Кармен на два етажа в зелено и черно и с бяло ретро порше. Естествено, голямото предизвикателство за мен бе именно автомобилът. Свалих си снимки от нета, но за модел основно ми послужи една 3Д торта във формата на порше. Докато го майсторях, първоначално си представях, че съм на кръжок "Млад автоконструктор". В процеса на работа явно реших, че това е доста аматьорско и директно се изстрелях на позиция "Главен дизайнер в автомобилостроенето". Човек, ако сам не си го прави весело, няма кой. Аз и на децата все това им повтарям, че от тях зависи да им е забавно и интересно и съм забранила констатации от типа на "Тъпо ми е!" и "Скучно ми е!". Но да се върна на поршето. Очевидно е, че е на висота "кръжок", но аз си го харесвам. Девин също го оцени по достойнство с хитовото за него определение "Ей, много гъзарско ти се е получило!" След подобен комплимент очакваше, че ще му дам да врътне едно кръгче, демек да си поиграе малко с него, но аз бях безкомпромисно зла и дори не му дадох да го пипне. Да, и друг път сме стигали до заключението, че не случиха на майка тия деца, но пълно щастие няма. Макар че рожденикът е останал напълно щастлив от изненадата, а гостите - очаровани от вкуса на тортата. 

 История № 2

Тази торта ми поръча Светослава за рождения ден на съпруга й. И тъй като той е фен на татуировките, съответно и дизайнът бе подчинен на тази му страст. Идеята за дракон и преплетено в опашката му цъфнало клонче вишна даде Светослава, а на мен толкова ми допадна, че я приех моменталически. И като ме налегна един страх, че няма да се справя! Светлето дори бе готова да променим дизайна, за да не ме затруднява и затормозява, но аз се запънах като магаре на мост. Реших, че трябва да се справя с предизвикателството на всяка цена. Толкова ме беше шубе, че дори не посмях да се пробвам предварително да нарисувам дракон на лист хартия. Казах си "Действам директно върху тортата, пък каквото стане!" И то взе, че стана. Супер доволна съм от крайния резултат - рисунката ми хем прилича на дракон, хем и цветово наподобява татус. С клончето можеше да се справя по-добре и по-точно с осукването на опашката около него, но както и да е. Цъфналата вишна веднага ми напомни за Япония и свитъкът с йероглифите дойде от самосебеси. Към тортата приложих и листче с превод на значението им. Всяко от кексчетата също е с пожелание за любов, мъдрост, съвършенство, успех, сила и сбъдната мечта. Нямам представа дали рожденикът си е харесал подаръка, но съм сигурна, че е бил поднесен с много любов. 

История № 3

Още един рожденик, още една страст и още една силно обичаща жена. Поръчката дойде от Божана за любимия й Живко, върл фен на ЦСКА и Ливърпул. При това положение беше повече от ясно, че тортата ще е червена и на футболна тематика, но минахме през дълъг процес на чуденка и промени относно дизайна. До последно се притеснявах да не стане постна и скучна, но щом я завърших нямах съмнения, че съм се справила добре. Божана също страшно я хареса и двете зачакахме с нетърпение реакцията на нищо неподозиращия рожденик. Тя отнесе тортата директно в заведението, където на следващата вечер щеше да е купонът. А на по-следващата сутрин рано-рано получих смс, който препрочетох десет пъти. Започваше така "Лелеееееееее, фурор!" и разказваше за невероятните емоции, около изненадата с тортата, която била поднесена не на фона на Happy Birthday to You, а в съпровод на химна на Ливърпул. Рожденикът пък я грабнал и почнал да я размята все едно е шампионска купа. И оттам едни снимки - индивидуално, отборно, една радост, една еуфория...Направо съжалих, че не съм присъствала лично. Мъжът ми често ме пита не ми ли се иска да  можех тайничко да наблюдавам реакциите на хората, когато си видят тортата. Иска ми се и то как! Затова и обратната връзка е толкова важна за мен. И благодаря от сърце на всички, които споделят отзиви и впечатления. Дори се чудя, дали да не направя отделна страничка само с мнения, за да направя и вас съпричастни с цялата положителна енергия и емоции, с които ме заливате.  Притеснявам се само да не го възприемете като някакво самохвалство от моя страна, но то, така или иначе, скромността не е от най-присъщите ми качества. 

За Божана и сестрата на рожденика имаше и по едно кексче, а пък аз получих много аристократичен подарък - черен чай в копринени торбички с дъх на ванилия. Сега си търся подобаваща компания за чаша следобеден чай. 

История № 4
Тази история е малко по-различна, защото е за любов между баща и дъщеря. Поръчката дойде от Биляна, а поводът 60-ят юбилей на баща й. С Биляна съм ви запознавала вече - тя е майка на малкия Яни, за когото бе тортата с героите от Мадагаскар, а днес правих торта и за по-голямото й момченце Нико, но нея ще ви покажа в някоя от следващите публикации. С тортата за баща й направих компромис със себе си. Знаете, че принципно не обичам да се повтарям, но в случая таблата си е табла и нямаше как. Чувствах се малко като на поправителен изпит. Повторението си има и своите положителни страни - вече си наясно кое как се прави и работата е по-бърза и лесна. Основното при тази торта е оразмеряването и изчисленията, така че за всичко да има място и да е съразмерно на цялото. Добре, че сметките и фигурите са елементарни, че алгебрата и геометрията никога не са ми били силни предмети. 

За финал мога само да възкликна "Жени, обичайте все така силно мъжете в живота си!"