Торти с принцеси за принцеси

Тези три торти са ми изключително скъпи и специални и отново имат доста общи неща - и трите рожденички навършваха 3 годинки, и трите искаха принцеси и замъци, и трите са невероятно сладки и чаровни госпожици.

Принцеса Лилифи за принцеса Карина

оригиналната Лилифи и нейния замък

тортата на Карина

Поръчката дойде от леля й Божана (представяла съм ви я вече, но в ролята на приятелка на Живко - футболния фен на Ливърпул). Признавам си, че когато ми изпрати снимка на принцеса Лилифи и нейния замък и идея си нямах коя пък е тази и за какво се бори. Но моменталически си представих тортата и вече нямах търпение да я направя, макар да имаше мноооооооого време до рождения ден. А точно когато й дойде реда, аз се тръшнах с оня коварен грип, за който вече порядъчно хленчих и хич не ми беше до торти. Дори не искам да си спомням какво ми костваше и колко сълзи изплаках. Съпругът ми едва се сдържаше да не се обади на Божана и да откаже поръчката, но аз дори не исках да си помислям за нещо подобно. Не можех да си представя, че ще разочаровам едно малко момиченце на рождения му ден. Казах си, че каквото и да се получи, все ще е по-добре от нищо. Голяма заблуда!!! Представа си нямате как се прави принцеса от захарно тесто когато ръцете ви треперят, зрението ви е замъглено от болка, а краката не ви държат. Не принцеса, а същинско изчадие бе резултатът от първия ми опит. Съжалявам, че не снимах меко казано несполучливото лице, та и вие да се посмеете и пострахувате. Вторият опит бе значително по-успешен, макар и не идеален, но нямах нито сили, нито време за трети. Тортата като цяло стана сполучлива. Единствената ми забележка е, че вторият етаж го направих несъразмерно висок спрямо първия, но не е болка за умирачка, както се казва. Много си харесвам замъка и дърветата наоколо. Карина пък всичко си е харесала! 

Принцеси феи за принцеса Лора

Лора е дъщеричката на Милена Коцева - прекрасната Миленка, която ни направи страхотните снимки тази есен. За чудната фотосесия трябваше да й се реванширам със също толкова чудна торта. Първоначалната идея на Милена бе за торта-въртележка, после мина през цирк и накрая се спря на приказните феи на Susan Van Horn. В творбите й се влюбих още щом Ели (майката на Калина и Михаела) ми прати линк към нейния фотострийм във Flickr. Тортата на Михаела също е вдъхновена от картините й. Писах й, че искам позволение да се опитам да пресъздам част от тази вълшебна карсота и в торта и тя отвърна, че за нея ще е чест и радост. За нея радост, а за мен мъка, ама голяяяяяяяяяяма мъка. Тия на пръв поглед мили феички направо ми взеха здравето. Да пресъздам семплите им, но доста специфични личица, се оказа непосилна за мен задача. В един момент дори се отчаях и реших да се откажа. Добре, че бяха Пламен и Давид да ми дадат кураж, та да продължа напред. Изобщо не си въобразявам, че моите феи имат нещо общо с оригинала, но поне приличат на момиченца. Колкото и тъпо да ви звучи, най-много ми харесват чорапогащниците им, при все че не понасям този вид дреха или кавото е там. А и с тях бях спокойна, че няма да простинат в хладилника, където прекараха нощта. Аз, като баровка, я прекарах на доста по-уютно и топло местенце - в леглото между двама страхотни мъже - Пламен отдясно и Девин отляво, но за сметка на това не можах да мигна от притеснение ще ли си хареса тортата Миленка или не. Тя пък взе, че я хареса - много непретенциозна се оказа. Успяхме да направим принцеса Лора щастлива - за малко и на нея да й поникнат крилца!!!

  

Принцеса Пепеляшка за принцеса Криси

За тази торта трябва да призная, че се опъвах до последно.  Хич не можех да си представя как ще я направя тая Пепеляшка - принцесата на принцесите!!! Заслугата да се пробвам е изцяло на Валерия (онова безкрайно талантливо момиче, с чиито торти съм ви запознавала в някоя от предишните публикации). Тя до последно не ми позволи да се откажа. Изпращаше ми снимки на Пепеляшки от захарно тесто, искаше да ми преснима книги как се прави, дори предложи тя да ми я изработи, пък аз да я представя за свое дело. Благодарение на нея се престраших и направих моята Пепеляшка. Вярно, малко късокрака (гадното италианско тесто е виновно) и леко грозновата (тоя цвят червило определено не е нейният), но пък каква рокля, каква прическа!!!! Нямах търпение мъжете да се приберат и да изкажат мнение. Въпроси от рода на "Коя беше тая? Рапунцел ли?" не прозвучаха никак обнадеждаващо. И останалите предположения бяха далеч от десятката, но все пак се утеших с мисълта, че те са момчета и едва ли правят разлика между Снежанка, Спящата красавица, Пепеляшка и прочие. За каляската прибегнах до стария трик с пластмасовата топка, покрита със захарно тесто. Замъкът е ясен - основата е торта, кулите са от бисквити, часовникът е верен, макар стрелките да са му разменени. Ще питате къде са стълбите. Ехоооооооо, живеем в 21 век!!! Има асансьори.

Безкрайно съм щастлива, че не се отказах от тази торта, защото се оказа, че ще я правя за едно много специално момиченце. До последно нямах представа, че Криси страда от детска церебрална парализа и не може да ходи. Разбрах го едва ден преди рождения й ден, когато майка й Петя ми се обади да се разберем за взимането на тортата. Щом затворих телефона се разплаках. Срамувах се от себе си - бях готова да се откажа от тортата заради една глупава Пепеляшка, а майката на Криси дори за секунда не си е помисляла да се откаже в борбата за здравето и живота на момиченцето си. Запретнах ръкави и направих тортата на един дъх. Никога не съм се чувствала по-уверена и сигурна в това, което правя. Вложих цялото си старание и любов и се надявам това да си личи. На следващия ден бях толкова щастлива когато Петя доведе Криси лично да си вземе тортата. Отново плаках, но този път от щастие, като видях радостта в очичките й. Милата толкова си я хареса, че не искаше да си тръгват, защото мислеше, че тортата ще остане вкъщи. 

И на трите ми принцеси пожелавам да имат приказен живот и да намерят своя принц!