И ловец съм, и рибар съм...

Всъщност заглавието е подвеждащо, тъй като и двете торти са само на ловна тематика (рибарската ми отпадна). Още в началото бързам да кажа, че изобщо не съм привърженичка на този вид спорт, хоби, удоволствие или каквото и да са ловът и риболовът. Да убия животно?!?!? Трудно ми е дори да си го представя. Спомням си веднъж, докато миех чинии, на стената се появиха три малки хлебарчици. Без дори да се замислям ги размазах с ръка. Тутакси отнейде дотърча една голяма хлебарка и взе да се щурка около тях. Сякаш нещо ме преряза. Представих си как това е майката и аз съм избила и трите й дечица както са си играйкали весело на "Ринги ринги рае". Само дето не се разревах (щеше да е от хормоните, защото тъкмо бях станала майка за трети път). Сега пък за по-гнусливите и хората от ХЕИ трябва да кажа, че вече отдавна нямаме хлебарки - едни терминатори с гащеризони и пръскачки ги избиха до крак. Аз, естествено, не съм присъствала на тази батална сцена. Давех мъката дистанционно с коктейлчета на едно олинклузивче в Турция. Що се отнася до риболова - като дете дважди съм участвала в такова мероприятие и то доброволно. Първия път ролята ми беше да търча по брега на една рекичка и щом татко хвърли сракмето да вадя рибата и да я слагам в една кофа. Само дето уловът се състоеше предимно от водни змии, а аз ненавиждам тез гадинки. Вторият ми и последен риболов беше на язовир. Пет часа кибичих отстрани, умрях от скука и жега докато накрая дядо успя да улови едно рибе. Обезумях от радост! Сложих го в торбата и хукнах към вкъщи да го занеса на баба. За зла участ торбата била скъсана и нейде по пътя съм загубила рибката безвъзвратно. А можеше да е била златна ...Разминах се с три желания и с прясно изпържена вечеря.

И при цялата ми тая любов към животните, трябва да направя още едно признание - по-любимо от свинската пържола нямам!!! Тъй че по никакъв начин не искам да съдя или упреквам любителите на лов и риболова. 

И двамата рожденици, чиито торти ще ви прадставя днес, са страстни ловджии.

  

Тази е за 40-тата годишнина на Иво. Поръча я съпругата му Венцислава. Ножът отгоре беше по нейна идея. За модел ми прати снимка. Малко ми беше притеснено дали ще успея да го барна като истински, но се получи сравнително добре. Яд ме е само, че нямам хубава сребърна боя и не можах да докарам металния ефект на острието. Черепчето не знам от какъв екземпляр е, но съдейки по рогата, жена му не е била от най-благочестивите и верни съпруги. Ма пак по-добре от глигана, дето жена му хем свиня, хем дива. Много съм доволна от камуфлажния десен на тортичката. С такъв кеф се вживявах като художник импресионист докато мацах с четката! Вътре тортата беше ред еленско, ред див заек. Шегувам се, естествено! Беше си най-обикновено рафаело. Между другото, това е един от най-поръчваните ми вкусове. Както казва една позната "Откакто ти пробвах Рафаелото, мисля да си празнувам няколко пъти годишно рождения ден." На мен лично ми идва малко сладко, но както и да е. Не знам дали Иво я е харесал на вкус, но от вида й определено се е зарадвал. 

 Тази пак беше за кръгла годишнина. Правих я за 60-я рожден ден на чичо Тони. Той е приятел на баща ми от много години - учили са заедно в търговската академия в Москва. Поръчката за тортата беше от голямата му дъщеря Ива. Вкусът - ягода с рикота, дизайнът - плод на моето въображение. Това отгоре (за по-незапознатите) са глиги - демек бивни на глиган. Очевидно, крайно време е тези животни да променят хигиенните си навици и да почнат да си мият зъбите. Държа да отбележа, че на живо тортата беше много по-готина. С тия снимки направо съм я съсипала. Важното е, че Ива е зарадвала баща си, а какво по-хубаво от щастлив рожденик!

За финал естествено ще кажа НАСЛУКА!!!!