Специално за любителите на животни

Днес ще ви представя две торти с много животни. И двете страшно си ги харесвам и обичам! Ма то май за всяка торта така разправям, тъй че нищо ново под слънцето.

Тази я правих за две близначета от Габрово - Демира и Георг. Както е видно, поводът бе вторият им рожден ден. Майка им Вероника поръча двуетажна торта с вкус малина и животинки, сред които задължително пингвини, слон и жираф. Напарвих единия етаж в розово за момиченцето, а другият -  в синьо за момченцето. Моделирането на животинките ми беше супер забавно. Вече бях правила подобни и бях спокойна, че ще се справя. Макар че често се случва да не мога втори път да моделирам дадена фигурка - просто не ми се получава и това е. В случая съм доволна от резултата. Мисля, че цялата торта стана цветна и веселяшка, каквато трябва да е една детска торта. 

 

За Вероника напарвих едно кексче подарък - израз на възхищението и уважението ми към всички майки на близнаци. Винаги ми се е струвало ужасно трудно да отглеждаш две деца на една и съща възраст едновременно. За три да не говорим. 

Следващата торта правих по молба на Зори за дъщеричката на нейната кума. Рожденичката се казва Вяра и стана на 9 години. Темата отново бе животни. Не ми се искаше да повтарям вече правени от мен дизайни, затова реших да я декорирам в по-различен стил. Животните са тип апликация. Ако си мислите, че това ги прави по-лесни за изработване - грешите. 

Най-често ме питате колко време ми отнема изработването на една торта. Е, с тази конкретно си напарвих труда да засека колко е времеемък всеки един етап от напарвата й. Почвам подред - блатовете. За моя огромна радост аз ползвам готови , което ми спестява поне половин ден бъркане и печене . За приготвянето на кремовете, които в случая бяха два (ванилов крем и шоколадов аеро мус), отделих 35 минути. За почистване и подготовка на работния плот - 15 минути. За направата на двата етажа - час и малко. За почистване (голямо мазало става всеки път) и измиване на съдовете и приборите (мивката се препълва) - около половин час. За приготвяне на масления крем - 15 минути. За измазване на тортата с него - 15 минути. Стягане в хладилника - около половин час. Следват повторно измазване и отново стягане. Оцветяване и размесване на захарното тесто - 10 минути. Разточване на чаршафа и покриване на етажите - 35 минути. Сглобяване на тортата - 5 минути. При многоетажните торти се използват подпорки, които носят тежестта на горните етажи.  За целта аз използвам най-обикновени бамбукови шишчета, които режа с дължина, равна на височината на съответния етаж. Забивам ги в долния и отгоре поставям горния етаж. Отстраняват се непосредствено преди разрязване на тортата. Следва най-забавната, но и най-продължителна част - декорирането.  Като цяло декорацията на тази торта ми отне повече от 10 часа. Ще си кажете "Е какво толкова има в нея?" Еми и аз не знам, но това е самата истина. Животинките са общо 10 на брой, отделно има доста детайли от захарно тесто, както и рисунки. Исках хем да е пищно украсена, хем да не е претрупана и мисля, че успях да го постигна. Както се досещате, за тези 10 часа многократно вадих и прибирах тортата в хладилника. Американският тип торти не изискват хладилен режим на съхранение, но при  нашите , които са предимно крем, това е абсолютно задължително. Има торти, при които декорацията в голяма част може да се изработи предварително и после само да се монтира върху готовата торта. При други това е невъзможно и всичко се прави на момента. Но при всички положения декорирането е пипкава работа и изисква много спокойствие, желание и въображение. Ако имам торта модел, от която да гледам, се справям значително по-бързо. Но когато сама си измислям дизайна, обмислям всеки цвят и детайл, опитвам се да си го представя как ще изглежда върху тортата, чудя се кое къде  да сложа. В процеса на работа ми хрумват идеи, първоначалните планове се променят. Никога не знам как точно ще изглежда тортата на финала, т.е. дори и за самата мен го има моментът на изненада, което прави нещата още по-забавни и интересни. Представям си пък какво им е на хората, които до последно не знаят какво да очакват, защото са ми се доверили изцяло относно дизайна.  След като приключа и с декорацията, идва ред на снимките. При тортите с повече детайли, съответно и фотосесиите са по-дълги. На тази съм направила точно 92 снимки, от които и една няма като хората. Другият често задаван въпрос е дали си обработвам снимките. Някои хора мислят, че в действителност тортите ми са доста по-нескопосани, но на снимките замаскирам дефектите и ги правя да изглеждат кукли. Нищо подобно! За мое нещастие не мога да работя с програмите от типа на фотошоп. Единственото, което мога е да изсветлявам и да кропвам. Не веднъж съм ви се оплаквала колко по-красиви са на живо тортите отколкото на снимка. В много, ама много редки случаи, се получава обратният ефект, но в момента не се сещам конкретна торта, която да ви дам за пример. За мен най-трудно при снимането на тортите е тяхната форма. Дори и най-малката кривина на снимка се забелязва ужасно, а правилните форми се изкривяват. За финал остава най-вълнуващият и емоционален момент - предаването на тортата. Винаги до последно сърчицето ми е свито ще се хареса или не това, което съм направила. Реакциите са различни - от нито дума, през скромни похвали до възторжени подскоци, пляскане с ръце, сълзи в очите и силни прегръдки в знак на благодарност... 

И тъй като тази публикация беше изпълнена с много цифри и статистика, ето ви още малко. Вчера питам децата кой колко ме обича от 1 до 10. Денис (първородният) отговаря  "10". Давид (средният) казва "Ооооооооооо, много повече от 10!", а Девин (най-малкият) възкликва "Минимум 1000!". Е, според вас колко щастлива майка съм от 1 до 10?