Пипи Дългото чорапче

Едва ли има някой, който да не е чел тази книга с интерес и удоволствие (изключая големият ми син Денис, който тъпо и упорито твърди, че му е супер скучна). Аз, лично, я обожавам, а илюстрациите в нея са ми любими. 

Вече се досещате колко вълнуващо ми бе, когато разбрах, че ще трябва да претворя всичко това в торта. Поводът бе осмият рожден ден на Ава. Майка й Силвия се свърза с мен по телефона. Беше видяла тортите ми в списание INTRO. Първоначално изобщо не бях благосклонна да уважа молбата й, защото бях страшно ангажирана, но след като ми разказа за разочарованията с тортите за предишните няколко рождени дни на Ава, ми стана мъчно и приех на драго сърце. Реших, че каквото и да ми коства, трябва да направя тази торта и да зарадвам това дете. А и темата не беше за изпускане - любимата ми Пипи!!! Всъщност Ава не държеше толкова на нея, колкото на баща й. Той трябваше да присъства задължително! Първоначално се изплаших - знаете колко ме е страх от човешките фигурки. Все тръгвам с убеждението, че не ги мога и нищо няма да ми се получи. А в случая трябваше да има и прилика с героите, което правеше задачата още по-сложна. В главата ми постоянно се въртяха думите на Валерия "Не им се плаши на тия хора, бе Бубе! Давай и ще видиш, че можеш!" Взех, че й повярвах и почнах Пипито. Доста време й отделих, но накрая бях щастлива - приличаше си и то доста. Ентусиазирана подпуках и таткото (хм, това прозвуча малко двусмислено, но вие знаето за какво иде реч). Взе, че и той ми се получи и направо пощръклях от кеф. Набрала скорост, врътнах набързо и Господин Нилсон. Бях толкова горда и доволна от себе си, че нямах търпение съпругът и децата ми да се приберат и да изкажат мнение. Всички бяха очаровани от резултата. Девин (най-малкият) не познава Пипи, но като видя фигурката, а до нея и книгата, от която гледах,  каза "Я, напарвила си същото момиченце, мамо!" Повече не ми и трябваше. Щом той я разпозна, всеки щеше да го направи. 

  
За тортата като цяло реших да е в жълто - нали такава е корицата на книгата. Хрумна ми и гениалната идея да използвам оригиналните илюстрации за декорация. Изрових от интернет изображенията с най-добро качество и после ги разпечатах на вафлена хартия. Не исках по тортата да има нищо излишно, за да могат фигурките да бъдат акцент. Сега дори и цветенцата ми се виждат в повече, но тогава без тях ми изглеждаше малко постно. Най-важното е, че Ава си имаше своята мечтана торта, а аз бях доволна, че съм направила още едно дете щастливо.
Дано и на вас ви е харесала и поне за миг съм успяла да ви върна назад в детството, да ви подсетя за някоя лудория, да ви припомня за безкрайните игри навън, за приключенията, за приятелчетата, за безгрижието... Дано всеки от вас е глътнал като Пипи по едно мъничко хапченце, което да съхрани детското в него, защото иначе всичко би било твърде скучно и сериозно.