Песента на птиците

Докато четете, може да се насладите на птичия концерт, за да се потопите още по-дълбоко в атмосферата на тази публикация. Днес и тортите, които ще ви представя, и местата, по които ще ви разведа, са неизменно свързани с птичите песни. И така - настанете се удобно върху крилете на въображението и се оставете да ви понесе из горските дъбрави. Чуйте ромона на потоците, шумоленето на листата, чуруликането на птичките. Усетете прохладата и свежестта под дебелата сянка на вековните дървета. Полетете в танца на пеперудите и пчелите из поляните и се оставете на жаркото слънце да ви погали. Наплискайте се с ледена вода от извора, а ветрецът ще разчорли косите ви. Полегнете на меката като килим трева и чуйте как  лудо бие сърцето ви, влюбено в цялата тая прелест на природата, омагьосано от божествената й красота, омаяно от мириса на билки и цветя.

В такова райско кътче живях през последните няколко дни. На 23 юни със съпруга ми отпразнувахме 10 години от църковния ни брак. За празника той ме отведе в Боженци, в Стефанината къща. Да си призная, до момента не бях ходила там. Не очаквах нищо кой знае какво, но още щом свихме по малкото тясно пътче, криволичещо из низ от селца и горички, усетих онова особено вълнение. Сякаш навлизахме в друг свят! Старите къщи и стръмните кълдъръми ни върнаха назад във времето, а щом прекрачихме прага на Стефанината къща се почувствахме по-българи от всякога. Къщата е построена само преди няколко години, но всичко в нея носи духа на Възрождението, на българщината, на топлината и уюта на дом с традиции и история. Посрещна ни леля Ваня и ни настани в одаята с чардака - най-хубавата стая! Цял ден няма да ми стигне да опиша подробно всичко, което ме впечатли и очарова - белите перденца с плетени дантели, които се открояваха на тесните и високи прозорчета от тъмен масив, "газените" лампи по стените, шарените черги по миндерите на чардака, писаните вази и глинени гърнета, пълни с цветя, бебешката люлка, издялана от дърво, старинните мебели, поскърцващото дюшеме и дървеният таван, чернобелите снимки... Дори в банята всичко изглеждаше древно и автентично. А щом изприпкаш бос на чардака, планината сякаш те прегръща в своите обятия и ти дава цялата си сила, спокойствие и величие. Отвсякъде се носи мирис на цъфнал гюл и прясно окосена трева. Със спускането на нощта изпълзява свежият планински хлад, който те кара още по-силно да потрепериш пред могъществото на балкана. В мрака една след друга проблясват звезди и светулки и всичко притихва, за да чуе песента на щурците, която неусетно те унася и приспива. Призори, още преди видело, гората се събужда от птичето чуруликане. За нищо на света не пропускайте тази симфония! Сънливо, утрото се промъква в стаята с първите слънчеви лъчи и с мириса на прясно изпечена баница и къкрещо в джезвето кафе. Хиляди капчици роса те примамват да нагазиш бос в меката трева, да протегнеш ръце към небето и да посрещнеш с усмивка новия ден. Ден, в който да бъдеш по-добър човек! И как иначе? Нали си в Рая!!!!

През тези няколко райски дни посетихме отново Трявна, Дряново, Етъра, Габрово. Разходихме се до Дряновския и Соколския манастир и из пещерата Бачо Киро. И през цялото време, колкото и патетично и партиотично да звучи, бях щастлива, че всичко това е част от България, а аз съм част от нея. Предполагам повечето от вас са били на тия места, но ако не сте - непременно го направете. С думи и снимки едва ли мога да ви предам обаянието и величието им. Трябва да се докоснете до тях, да ги почувствате, да се влюбите.

Стефанина къща

Старата черква в етнографския комплекс в Трявна

В центъра на Трявна има музей на Азиатското и Африканско изкуство, а на комина на музея - щъркелово гнездо

Етъра

Като "видна" сладкарка нямаше как да не опитам от сладките изкушения в шекерницата

Църкваат на Соколския манастир и нивироятната гледка, която спира дъха

Централната част на Габрово

Огнището на Стефанина къща

Всяка година в Боженци се събират деца от различни градове и рисуват и творят

Къщата на Хаджи Велин - тук ядох най-вкусното сиренце с мед и орехи

Гледката от чардака

Къща в Боженци по залез слънце

Дряновски манастри

А сега дойде ред и на тортите. Общото между тях е, че са с птички и че са правени за три прекрасни рожденички.

Тази я правих за първия рожден ден на Аделина - сладка и чаровна малка бонбонка! Нямаше как и тортата да не е максимално бонбонеста. Майка й Димана искаше нещо изчистено и стилно. Като ориентир ми прати линк към тортите на една от любимите ми майсторки на торти - Емма. Харесвам работите й, защото с малко цветове и елементи успява да сътвори нещо впечатляващо и красиво. Както виждате, и аз заложих само на три основни цвята - бяло, розово и зелено. Дизайнът е вдъхновен от една поздравителна картичка, която много отдавна мечтаех да пертворя в торта. Всъщност, ако трябва да бъда откоревна докрай, това е тортата, която мислех да си направя за моя ЧРД, но така и не ми останаха сили и време. Е, сега имах възможността да я сътворя за някой, който много повече я заслужаваше от мен. Получи се точно така, както си я представях и бях истински щастлива и доволна!!! 

Това е тортата на Алекс от Плевен за първия й рожден ден. Майка й Веселка искаше основният цвят да е червен и да има много цветя и ягодки. Правила съм много торти с подобен дизайн, но все пак ми се искаше да е нещо различно. Идеята ми хрумна от една брушурка на мебелен магазин, в която рекламираха разни декоративни джаджи за пролетно настроение, които идеално ми се вписваха и като цветове, и като тематика. Мисля, че се получи доста свежо, весело и цветно, макар да не си личи по снимките. Не знам защо, но с моя фотоапарат не мога да снимам червено - или излиза много тъмно, почти кафяво, или силно розовее и се преекспонира. Допълнително, да се снимат торти на жълт фон е груба грешка, защото в повечето случаи цветовете се променят и нямат нищо общо с реалността. 

Тази торта правих за рождения ден на голямата дъщеря Кати на приятелката ми Стефи. Относно дизайна Кати нямаше никакви претенции. Единственото и изискване бе тортата да е измазана с шоколад, а не покрита със захарно тесто. За целта използвах моя прословут шоколадов крем. Пилците и цъфналите клони взаимствах от една торта на корицата на книгата 1000 ideas for decorating cupcakes, cookies & cakes. Получих тази книга като подарък от най-добрата ми приятелка Валя за рождения ми ден тази година. Супер горда съм, защото в нея има цели 9 снимки на прекрасните торти на Димитрана - една страхотна българка, на която искрено се възхищавам и радвам и от която научих технологията на витата торта.  Ето линк към нейния блог - Тайната на нашата вечеря.