За ягоди

Днешната ми публикация е меко казано out of season, но какво да правя като имам толкова много торти да ви показвам, а толкова малко време да седна да напиша по няколко думи за всяка, да подбера и кача снимки. При мен времето е вечно дефицит. Свършва ми по-бързо и от захарното тесто, и от какаото, и от пудрата захар. На оня чичко от рекламата, дето прехвърля пясък, 5000 минути може и да му се виждат много, но за мен са си едно нищо. Често ме питат "Защо не работиш и през деня, та да не ти се налага да стоиш до 2-3 през нощта?" Ама как да не работя денем???? Та аз още от сутринта се почвам и понякога не намирам дори пет минути да подвия крак и да си почина. Разбирам, че за повечето хора направата на една торта изглежда нещо съвсем просто и лесно, но всъщност не е така. В началото си мислех, че проблемът е в самата мен и все се надявах с практиката да се усъвършенствам и да стана супер бърза. Но вече знам, че за да сътвориш една красива торта се искат много спокойствие, търпение и вдъхновение. Разбрах, че претупването на нещата не е за мен и отдавна свикнах с мисълта, че ако искам да съм доволна от крайния резултат, трябва да се раздам на 100%. 

Но стига съм философствала, че пак времето ще отлети и аз нищо няма да съм свършила. 

Тортата, която ви представям днес, всъщност правих още в началото на юни. Това беше една от няколкото извънредни поръчки, които приех през лятото. Но нямаше как да откажа, тъй като бе за първия рожден ден на малката Габи от Пловдив, а знаете, че за мен този празник е много скъп. С майка й Цвети се познавах по-отрано, тъй като дойде вкъщи заедно с Гена да вземат тортата на Неда. За нея можете да прочетете тук. Като ориентир какво харесва и иска, Цвети се спря на тортата ми с ягодките. Идеята й беше тортата да е на два етажа в наситен зелен цвят и с много цветя, а отгоре да има момиченце, което сладко си похапва ягодки, малинки, капинки. Дълго време се чудих какво точно да напарвя и най-накрая реших да се спра на по-ретро визия. При мисълта за горски плодове веднага си представих бурканче домашно сладко, покрито с карирана кърпичка и оставено на поличката на малко дървено прозорче с плетени бели перденца. Представих си и уютната кухничка, ухаеща на конфитюр и току що изпечени курабийки, поличките по стените, отрупани с всевъзможни кутии, чашки и чинийки, покривчицата на масата и всичко беше изрисувано с ягодки. Реших, че и моята торта ще е декорирана с такива мотиви, а акцентът ще бъде едно малко сладко момиченце, облечено в ретро рокличка с избродирани розички и дантелена престилчица, което бере сочни ягоди и пълни своята плетена кошничка.  После майка му, разбира се, ще свари от тях вкусно ароматно сладко и ще го остави на прозореца да изстива. 

Е, ако вече ви се хапва нещо сладичко, оставям ви да изтичате до хладилника или най-близкото магазинче. А за тези от вас, които са на диета, предлагам още снимки на тортата. Толкова си го обичам това момиченце!