Какъвто тоалетът, такава и тортата

Тази публикация е логично продължение на "Вижте ми роклята, вижте ми тортата!"

Тортите, които ще ви представя днес, са сътворени по подобие на тоалетите на рожденичките. Задача колкото оригинална като идея, толкова и сложна като изпълнение. Трудно е, защото трябва цветовете и детайлите да се доближават максимално до оригинала.  В повечето случаи, за да се получи даден нюанс е необходимо да се смесват няколко цвята и да се експериментира многократно. Допълнително ме затруднява и фактът , че виждам дрешката на снимка на монитора, а там цветовете не винаги отговарят на реалните, което може да бъде доста подвеждащо.  Друг съществен момент са самите елементи от десена или дизайна на тоалета - цветя, къдрици, дантели, ширити, копчета, панделки, колани. Те трябва да бъдат претворени от захарно тесто, а понякога това е доста трудно. Третият ключов момент е цялостната визия - какво от тоалета да пренесем върху тортата и как и къде точно да го разположим. 

Е, след като ви запознах с тънкостите и процеса на работа, нека ви представя и крайния резултат. 

Това са тортата за петия рожден ден на Маги и снимката на рокличката, която майка й Ели ми изпрати. Бързам да кажа, че имам голям грях към това прекрасно семейство с три момиченца, защото не успях да направя тортата за по-голямата сестричка на Маги. Бях поела ангажимента и очаквах подробности от Ели. Тя ми писала на един мейл адрес, който принципно никога не използвам и решила, че не й отговарям защото нямам време. Аз пък реших, че се е отказала и поръчката отпада. Излишно е да ви обеснявам как се почуствах когато ми се обади, за да попита готова ли е тортата и откъде да дойде да си я вземе. Мисълта, че съм разочаровала едно дете, ме тормозеше дни и нощи наред. Нямах търпение да дойде рожденият ден на Маги, та да се реванширам, но до ден днешен считам случката за най-големия ми гаф като тортоправячка.

Но да се върнем на рокличката и тортата. Кройката бе идеална за трансформиране в двуетажна торта - поличката щеше да е първият етаж, горната част - вторият, а коланчето - захарна панделка помежду им. Основният цвят бе много тъмно кафяво, затова реших че ще е най-добре да боядисам тортата, след като я облека със захарно тесто. По онова време (май месец, 2011г.) все още на българския пазар не се предлагаше американско шоколадово тесто, което щеше да ми свърши идеална работа в случая. Трудното при тази торта се оказаха цветята, тъй като имаха специфични форми и цветове. Не можах да се справя добре със задачата, но все пак успях да постигна прилика, макар и минимална. 

 

Отгоре върху тортата Ели искаше да направя някоя от любимите играчки на Маги - една малка кукличка или някое от понитата. На мен, обаче, те хич не ми се вързваха с дизайна нито тематично, нито цветово, затова реших да направя Малкото пони отделно и Ели да прецени кой от двата варианта да използва.

Тортата пътува до Пловдив в един ужасно горещ ден, но за моя радост бе пристигнала невредима. И за още по-голяма радост, рожденичката бе останала супер щастлива и доволна, а всички гости - възхитени от вида и вкуса на тортата. Когато късно вечерта Ели ми се обади да ми благодари и разкаже подробно за вълнението и празника, бях на седмото небе. 

Маги и нейното прекрасно семейство

Това пък са тортата и роклята на 4-годишната Ная. Както виждате, задачата ми бе абсолютно същата - безброй цветя в различни форми и цветове. Изглежда просто и лесно, но истината е, че ми отне часове. Да си призная, първоначално бях ужасена от наличието на толкова много наситени цветове на едно място. Никога не съм се страхувала така за крайния резултат. В процеса на работа положението ми се струваше все по-ужасно и безнадеждно. Но в един момент нещата претърпяха обрат - тортата започна да ми харесва. За щастие на същото мнение бе и самата рожденичка. Щом видях грейналите й очички и как весело подскача около тортата се успокоих. 

Тортата на Ная според мен е претърпяла доста голяма деформация по време на транспортирането й, но не се учудвам, защото майка й я сложи на предната седалка на колата, а това е възможно най-неподходящото място за превозване на торти, особено многоетажни.

Това е тортата на Нинка, майката на Ная. В действителност нейният рожден ден бе месеци преди този на Ная. Идеята беше същата - тортата да е в унисон с тоалета. Разликата - тоалетите бяха няколко и на Нинка й бе трудно да реши с кой точно да се издокара за празника. В крайна сметка се спря на джинси и риза. Използвах ризата като основа, а аксесоарите (колан, колие, обеци) - за акцент. Драмата тук бе в основния цвят - вместо да го направя сивкав, аз му придадох розов отенък, който подсилих още повече с рисуваните чертички, имитиращи намачканата материя на ризата. С примряло от притеснение сърчице очаквах да видя тотално разочарование от страна на Нинка. Но тя бе толкова миличка и добра, че изобщо не го направи на проблем. 

Това са тортата и част от тоалета на едногодишната Сиана. Акцент в облеклото бе картинката на бодито. Съответно и дизайнът на тортата бе изцяло подчинен на нея. Дръвчето се превърна в повтарящ се мотив на първия етаж. Постарах се да го прерисувам точно както е в оригинал, а част от цветчетата и листенцата за по-ефектно направих релефни. Вторият етаж е досущ като десена на кърпата за глава, а мечето, разбира се, поставих на централното място. Белите цветенца са препратка към бялото панталонче на Сиана. Мисля,че се получи нежно и симпатично. За жалост нямам снимка на рожденичката с тортата и не мога да преценя доколко си отиват, но съдейки по думите на Милена (майката на Сиана) съм се справила отлично със задачата. Тя била украсила цялата къща в унисон с тоалета, но никой не забелязал. Когато , обаче, извадила тортата, всички възкликнали "Ау, ми тя същата като бодито!"

Това са тортата и роклята на двегодишната Стелла. Влюбих се в рокличката още щом я видях и нямах търпение да я претворя в торта. Майката на Стелли, Вирджиния, бе още по-нетърпелива и от мен. Беше супер щастлива, че точно аз ще правя тортата на дъщеричката й. Тъй като очакваха много гости, решихме да има и една допълнителна торта. Акцент в роклята определно бе женското лице, но Джиджи предпочиташе то да не присъства на тортата. Това бе голямо облекчение за мен, тъй като имах огромни съмнения, че ще успея да го прерисувам. Наблегнах на останалите детайли. За жалост никъде по магазините не открих пепитена панделка, поради което се наложи да я заменя с черна на бели точки. Но пък открих същото лъскаво ширитче и черен фин тюл, които доближиха максимално дизайна на тортата до десена на роклята. От захарно тесто завих розички, наподобяващи тези от плат. На "гърба" добавих и голямата бяла панделка. Получи се една много стилна и елегантна торта. А че малката Стелла е невероятна в своята красива рокличка, е повече от очевидно.