Зеленчукова супа срещу пролетна умора

В началото на пролетта всички се оплакваме от пролетна умора. Или по-скоро използваме това понятие като оправдание за налегналия ни мързел. Нормално е след цяла зима борба със студа и сивотата, като го напече слънчицето човек и да се отпусне, да почувства едно лежерно блаженство. Някак инстинктивно се размечтаваме, оставяме се да бъдем опианени от уханието на разцъфващите дръвчета и цветя. Седиш си на бюрцето в офиса и слънчицето те препича, чуруликането на птичките те успива и работата е последното нещо, за което се сещаш. Докато не се появи с трясък тоя гаден човечец шефът и ти изкара ангелите "Свърши ли ми това, за което те бях помолил?" Ми естествено ,че не си. Ма ходи му обеснявай, че птичките и цветенцата са ти виновни. И хъката-мъката, кво друго да измънкаш освен "Ох, шефе, нещо хич не ми е добре! Явно пролетна умора!" 

Та днес реших да ви дам една рецепта за зеленчукова супичка, с която да преборите умората или мързела, както искате го наречете. 

Аз тая супичка я забърках още посред зима. Поводът бе рожденият ден на моя свекър Васко. Дълго време се чудих каква торта да му направя и накрая реших да е нещо свързано с професията му - готвач. Тъй като нямах много време, ми хрумна да завъртя самата торта в една тенджера, а отстрани да наслагам каквито зеленчуци ми се намираха под ръка. И ето какво се получи. 

Шегувам се, разбира се! Всичко това направих от захарно тесто. Първо започнах от картофа - необеления. За модел ползвах истински сбръчкан, покълнал и мръсен картоф. Постарах се и моят да стане такъв неугледен.

 

 После си направих и едно обелено картофче и си го нарязах на кубченца, както е по рецепта. Малко ми потъмня от окисляването, но какво да се прави - картоф!

Дойде ред и на чесънчето. Принципно в супа никога не слагам от този зеленчук, но ми се видя истинско предизвикателство да се пробвам да го направя от захарно тесто. Получи ми се страхотно! Така се гордея с него!!! Особено с тънките люспички, които успях да му направя. Като се прибра от работа, Пламен изобщо не можа да разбере, че не е истинска глава чесън. Гледа го, души го, цъка с език... Толкова се впечатли, а аз толкова се изкефих! 

Лукът също ми изглеждаше много труден за майсторене и за да е още по-сложно, реших да го направя разрязан на половина, та и отвътре да се вижда. 

Чушките, морковчето и доматът бяха фасулска работа, както се казва. Само ме е яд, че не минах чушките на пара, та да придобият и блясък. Щяха да изглеждат още по-реалистични. 

Откъм подправки се спрях на няколко стръка магданоз (малко поувяхнал и пожълтял на места) и черен пипер на зърна. Със зеленчука приключих, но ми трябваше и малко инструментариум. От старо изсъхнало парче блат изрязах дъска, която покрих със захарно тесто с дървесен цвят. "Поукрасих" я с няколко чепчета и следи от остър нож, потъмних я с малко кафява боя и заприлича досущ на истинската си посестрима. Направо ми идеше да я хвана за дръжката и да измаам Пламен зад врата. Просто ей така, за разкош. Хихихи! Ама щеше да ми се счупи и я пожалих, пък Пламенчо си го изпердаших с истинската. Шегувам се, разбира се. Да не вземете сега да ме накиснете за домашно насилие, та после да ме дават по новините в репортаж "Жена малтретира съпруга си с кухненска дъска за рязане!"

Та след дъсчицата си издялках и една дървена лъжичка, с която да бъркам супата. Увлечена от дърводелството, измайсторих и солничка и пеперничка. Ау, много нескопосани станаха, милите. Все едно децата ги бяха правили по труд и творчество в училище. Пламен даже не ми даваше да ги слагам на тортата, ма го погледнах лошо, после погледнах и към дъската (истинската) и той реши да не ми се бърка повече. 

И за ножченцето ми понечи да се изкаже не особено ласкаво, но отново го "прерязах". Формата му не била правилна, декоративното мотивче му било като емблема на Опел. Брей, къде пък такъв критик го намерих??? Права беше мама като все ми повтаряше навремето "Внимавай за какъв ще се омъжиш!", ама кой да ти слуша. 

Та след всичкия зарзават и такъми, най-сетне дойде ред и на тортата под формата на тенджера. Пак според критика най-яко щяло да бъде, ако съм я направела с леко открехнат капак и вътре да се вижда супата. Сигурно и пара щеше да поиска да излиза. Ама чак такъв талант нямам. Затова си я направих по най-лесния начин. Голям зор видях с ръба на тенджерата и капака. Колко пъти ги правих и развалях, само аз си знам. Така и не успях да го издокарам като хората, но пък дръжчиците станаха чуднички. Десенчето също ми е любимо! Умирам си за рисувани черешки! Пък моите какви хубавички станаха!!! Пък аз каква съм скромничка!!!

За финал написах и рецептата на едно захарно листче, та да можете и вие да си сготвите тази вкусна зеленчукова супичка. Моята, странно защо, беше станала сладникава и с вкус на шоколад, но и така биде изядена. 

Майтапът настрана, но свекър ми толкова се впечатли от тази торта, че се разплака. Беше изключително трогнат и развълнуван. Два дни не я беше разрязал, а само си я гледал и я показвал наляво и надясно. Беше се изфукал на половината квартал. В крайна сметка все пак я хапнали с приятелите му, а зеленчуците си запази и сега му красят работното място. 

Е, посъбудих силите ви с малко витаминозна супа, а сега ми се иска да посъбудя и мозъците ви. Приготвила съм ви една загадка. 

Напоследък най-малкият ми син Девин много обича да ми помага с тортите като прави и той разни неща от захарно тесто. Това е последното му творение. Дадох му няколко топки захарно тесто да си играе и след пет минути ми се появи с думите "Интересно! Не съм тренирал, пък гледай как хубаво ми се получи!" Като добра майка възкликнах "Ау, страхотно е!", а като не чак толкова добра попитах "Какво е?" Безмислено е да ви обеснявам колко възмутителен и глупав се стори този въпрос на Девин. Детето в такова недоумение ме гледаше и се чудеше как изобщо е възможно да не се сетя що за нещо е това. Любопитно ми е да разбера дали вие ще се досетите. Очаквам предположениято ви с интерес, а отговорът - в следващата публикация. Даже се чудя дали и наградя да няма за позналите, ама ще видим има ли такива изобщо.

Успех!

Това е "нещото". Обърнете внимание на цялата мизерия, която се е полепила по тестото (не че ще ви помогне да разберете какво е). Представям си колко пъти е изпускано и как се е валяло по земята и по дрехите му.

С дъх на пролет

Ето че най-после дойде пролетта! Не само астрономическата, но и истинската. Тази, която те пробужда от зимната летаргия, стопля сърцето и душата ти, кара те да се почустваш по-ведър, по-жизнен, по-щастлив! Всяка година  с идването на пролетта сякаш се раждам отново, и отново, и отново... Обожавам този сезон заради свежестта, топлината и красотата, които носи. За мен пролетта е ново начало, нов шанс, нов стимул, нова надежда.

Днес рано сутринта минах през цветната борса на пазара. Слънчицето вече грееше топличко, птичките чуруликаха, отвяскъде ухаеше на фрезии и люляци. Стана ми толкова хубаво и направо ми идеше да литна от радост! 

Какъв по-подходящ ден да ви представя и няколко мои творения,  носещи в себе си красотата и свежестта на пролетта!

Творение № 1 "Торта с теменужки"

  

Това е тортата, която Кремена си спечели от "Класация 2011". както може би си спомняте, леката ръка на съпруга ми изтегли точно нейния номер сред всички гласували. Оказа се, че Креми живее извън пределите на страната и затова ме помоли да направя тортата за нейната майка Димитринка. Беше така добра и мила да изчака до месец март, тъй като целият феврурари ми бе доста зает. Реших, че най-подходащият повод би бил празникът на жената 8 март. Като вкус Кремена се спря на любимата ми Кармен, но за дизайна не пожела да ми помогне ни най-малко. Остави всичко изцяло на моето въображение. Дълго се чудих какво да измисля и накрая прецених, че трябва да е нещо стилно и с цветя. Първоначално се спрях на рози, но имам толкова много торти с рози. Казах си "А защо не теменужки?" Толкова ги обичам тези цветя! На фона на всички останали само те са ми като "живи". Сякаш си имат физиономийки с очички, устичка. Като дете това бяха най-любимите ми цветя. В стационарната градина в Стара Загора, където съм отрасла, беше пълно с такива! Баба им викаше "мушанки". В 6 или 7 клас в учебника по биология имаше снимка на теменужки и когато другарката Горчева попита какво е това цвете от целия клас само аз отговорих правилно - мушанка! Правилно според другарката, защото тя беше от Казанлък, където явно също така ги наричат. 

Но да се върнем на тортата. Че щеше да е с теменужки, вече бе ясно, но какъв цвят? Колебаех се дали да са най-различни на цвят или да са само един вид. Прецених, че комбинацията бяло и лилаво би стояла най-стилно и изчистено, а за разкош добавих и малко жълто. Тъй като нямам специална формичка за теменужка, се наложи да импровизирам с каквото имам. Правих всяко едно листенце поотделно, което ми отне часове. После още час-два докато изрисувам и налепя всичко по тортата. Реших да добавя и малко бели маргаритки (на тях в Стара Загора им викат "парички") и няколко бели пеперудки (на тях си им казват "пеперудки"). На финала сглобих и пандлеката отгоре. Частите за нея си ги направих предния ден, та да могат да изсъхнат. Тортичката ми беше готова и не ми оставаше нищо друго освен да я поснимам и да я изпратя в Димитровград, където живее майката на Кремена. Съпругът ми ме откара до автогарата и започнах да търся автобуса. Първият човек когото попитах "Знаете ли къде е автъбусът за Димитровград?" ми отговори "Аз съм!" Реших, че нещо си прави майтап и тъпо и упорито продължих да настоявам "Ама аз търся рейса!" Но и той не се предаваше "Е, аз съм шофьорът на рейса! Ако дойдеш с мен ще ти го покажа!" Това последното прозвуча малко двусмислено, ако ме разбирате какво имам предвид, но все пак му се доверих и тръгнах след него. Добър човек, истината казвал. Почувствах се леко тъпо, но пък бях щастлива, защото се отнесе с тортата много отговорно и обеща да я пази и да кара внимателно. Обадих се на леля Дими да й кажа кога и къде да си чака тортата, а няколко часа по-късно тя ми звънна, за да ми благодари от сърце за прекрасния подарък. Така, заедно с Креми, успяхме да направим празника й още по-вълнуващ и прекрасен! А след още няколко дни ми се обади отново, за да ми каже, че и на вкус била божествена. Ден -два само си я гледала, но накрая поканила приятелки и се почерпили. 

Творение № 2 "Торта с букет лалета"

И тази торта беше подарък изненада, но от съпруг за рождения ден на жена му. Той се казва Георги и е баща на малката Калина, за която правих Червената шапчица. Още миналата година, когато дойде да ми върне стъкления поднос от тортата, ме помоли да си запиша в тефтера датата на рождения ден на Галя - съпругата му. Искаше да я изненада с торта, направена от мен. Искаше декорацията да бъде изчистена и стилна, а акцентът да са момини сълзи - любимото цвете на Галя, но аз такова нещо не мога да правя и затова се спряхме на компромисен вариант с лалета.  На вкус тортата бе After eight. Мисля нищо повече за нея да не ви разказвам, а да ви дам възможност да прочетете писмото, което получих впоследствие от самата рожденичка (естествено, правя го изцяло с нейно съгласие). 

 "Ех Бубе, Бубе,
              От къде да започна като нямам думи незнам? Да притежавах поне малко от твоя талант за писане, ама аз и на малкия ти пръст не мога да се опра! Чувствам го така дълбоко в себе си, а не мога да го изразя това велико чувство дето ме е обзело :)               Както писах във Фейсбук вклчвам се, след като преживях и последната страхотна хапка от невероятната ми торта! Торта специално и само за мен, каквато от години съм нямала! Колко малко му трява на човек наистина, се убеждавам за пореден път в живота си....толкова малка частица от златното сърце на някой друг! Бъди благословена за радостта, с която даряваш хората!               Откакто за пръв път попаднах на сайта ти и сънувах, че си ми направила торта за рождения ден - преди повече от година съм го споменавала няколко пъти у дома, но без и да съм си мечтала, че ще ми се случи някой ден. Тортата от сънищата ми беше точно със същият цвят - много бледожълта с лалета и момини сълзи в същият лилав и зелен цвят /такова съвпадение няма!!!/.
След това бях невероятно щастлива, че успя да ме включиш в натоварения си график за да зарадваме Калина. Съвсем си забравих съня и точно като една майка винаги съм била целеустремена към празниците и щастието на децата си и съм се поставяла на заден план!              Много ме развълнувахте, трогнхте, накарахте ме да се почуствам толкова специална наистина!!! Не съм и предполагала, че Георги, който наистина много пъти ме е изненадвал, но винаги със собствени усилия ще се обърне към теб и ще ми скроите такава изненада. Дойде ми като гръм от ясно небе, но признавам си, че само като зърнах кутията и веднага разбрах какво има вътре и кой го е правил. Така добре съм запомнила и най малката подробност от красотите, които твориш та чак до розовата панделка на кутията, че бях на сто процента сигурна. От там нататък хем бях любопитна, хем не ми се отваряше веднага за да задържа емоцията на върха по-дълго. Не можах да се устискам дълго. Толкова беше красива тортата ми, а тези арт-елементи които беше вкарала така ми харесаха - изобщо аз много си падам по старинните неща комбинирани с новото  - сякаш ме познаваш добре!
На няколко пъти посягах към телефона в този ден - с идеята да ти звънна на теб и на Ели Гледачева. На теб реших да не се обаждам, защото си представях, че само ще викам и крещя по телефона от радост а някак си не си длъжна да отнасяш емоциите на всеки, който ощастливяваш. На Ели ми се искаше да и се обадя и да и кажа, че след пет минути съм в ателието, преди да е успяла да ми откаже.
Бях се тотално ошашкала и започнах едно снимане в домашни условия...та нямаше край! Изпращам ти няколко снимки за сайта в "Щастливи и красиви" и ще чакам с нетърпение да се видя.
Като свършихме със снимките, започнах да разпитвам главния виновник за изненадата да ми разказва какво как и кога - така съм се забавлявала с него. За мен той е най-невероятния човек, любим, приятел и татко на света! Много ми е добричък и би дал всичко за нас. Като започна да ми разказва как е искал момини сълзи, но ти си му казала че няма как да се направят беше толкова сладък....боже вие сте страхотни незнам какво да кажа! А да не говорим, че след като ми писа за тортата на Бойко, че може би няма да имаш възможност да я направиш и на мен съвсем ми потънаха "гемиите" и през ум не ми е минавало, че ще зърна пак твоя торта толкова отблизо....абе нанесохте ми голяма изненада от всякъде погледнато!
                Вкуса е уникален - любимия ми шоколад After eight - това е нещото което никога не отказвам и мога да ям до припадък. Много добро съчетание с плътния шоколадов крем и такова ухание на мента....жестока комбинация точно за мен!
Вечера след като прирахме Бойко от училище и му казах, че имам торта от Буболинката, той не повярва. След това така ми я нападнаха двамата с Калина - искаха да изядад всички лалета та едвам успях да ги опазя. Сега букетчето сложено на една поставка стои на прозореца в спалнята ни и като влезеш в стаята мирише така приятно на торта и фондан..........много ми е хубаво да си го гледам да знаеш!
Някой ден ще ти напиша по-подробно защо ми доставя такава радост, това което правиш. На времето ние с майка ми правехме такива торти-уникати разбира се по съвсем по примитивен начин и с много по подръчни средства. Тя ми бъркаше и месеше фондана а аз бях по украсяването. Имахме едни дебели руски книги по кулинарно изкуство и от там черпехме идеи при липсата на интернет. Това са невероятни спомени за мен! Разбира се, когато излезе течната сметаната и евтините масови торти по сладкарниците нашето творчество замря - затова те разбирам толкова добре и знам точно в какво положение се намираш! Само не се отказвай, защото имаш златни ръце и си призвана да твориш красота!
Оставам с много много топли и близки чуства!
Галя, вече на 35 :)"

Творение № 3 "Курабиени букетчета"

А това са осмомартенските букетчета от курабии, общо пет на брой, които правих за госпожите на Девин и Давид. Идеята за букет от курабии ми хрумна миналата пролет за представянето ми в Lady zone. Хареса се много сред почитателите на сладките красоти! И до ден днешен всеки, който дойде вкъщи на гости, се радва на курабиеното ми букетче, което седи и събира прах на едно от рафтчетата в кухнята. Та реших за 8 март вместо естествени цветя, да подарим на госпожите курабиени такива. Изпекох и декорирах общо над 100 броя цветенца и листенца и не счупих нито едно от тях. Хем талантлива, хем сръчна, бре!!! Предизвикателство бе транспортирането им до детската градина и училището, но и по пътя оцеляха. Госпожите бяха много щастливи, а аз доволна, че успяхме да ги зарадваме! Те са прекрасни жени и заслужават много повече от това. Благодаря им от сърце за старанието и любовта, с които отглеждат, обучават и възпитават децата ни. 

И за да стане още по-пролетно, ето и малко снимки. 

Финални зимни акорди (надявам се)

Тази сутрин като станах и видях, че навън отново прехвърча сняг, направо ми призля. След купищата лалета за рождения ми ден, някак се настроих на пролетна вълна и сега това мрачно и студено време ме подтиска и нервира.

Но пък снежецът ме подсети, че имам една торта на зимна тематика, която още не съм ви показвала и реших, че моментът е изключително подходящ да го сторя. 

Това е тортата, която правих за 30 рожден ден на Ицето - братът на мъжа на сестра ми. Ако някой има идея какъв ми се пада на мен, добре дошъл е да сподели и да ме ограмоти по въпроса. Признавам си, много съм зле с тия роднински връзки. Откакто разбрах, че съществуват шуренайка и лелинчо, тотално се отказах да задълбавам в темата. Пък и с тия големи родове, от които произлизам, едва ли някога ще им хвана бройката и родствените взаимоотношения на роднините. Не помня дали съм ви споменавала, но бащата на дядо ми по бащина линия са били 13 деца (12 момичета и той последно дете - до мъжко са карали хората, то е ясно). Та дядо е имал 62 или 63 първи братовчеди! 

Но да се върнем на рожденика (много готино момче и все още необвързано, между другото). Понеже е заклет скиор, реши, че най би му подхождала торта на същата тематика. Аз със тоя спорт съм скарана и лекинко се стреснах. На ски съм се качвала един единствен път в живота си и финалът не бе добър. Преди много години, като учителка заведох част от учениците ми на Банско, та докато бяхме на пистата, децата настояха и аз да се пробвам. Не можех да им откажа тоя саир и се метнах на едни ски. Оказаха се доста излишни, защото повечето време се татрузих по дупе, но както и да е. 

Та Ицето ми прати снимчица на неговите ски и ски обувки и от тоя момент насетне се почна моята душевна драма. Що нощи се въртях като гламава из леглото в мисли и терзания как да я направя тая пуста скиорска обувка от захарно тесто. Докато най-сетне не дойде време да я подхвана. Рекох си "Каквото стане - това!" Откъснах един голям токмак захарно тесто и почнах да моделирам обувката. На форма взе, че се получи. После я боядисах с черна боя и още повече заприлича на ски автомат. Последваха всички дребни джвръчки и детайли. За жалост на снимките не си личат добре, но се постарах всичко да е като при оригинала. Вътрешната част на обувката направих от предварително оцветено в черно тесто и така приличаше досущ на текстил, а външната, допълнително боядисана част, лъщеше като пластмаса. Направих и шевове, и релеф там където трябва. Добавих и няколко надписа и обувчето стана като макет на истински ски автомат. Идея си нямате колко бях щастлива и доволна от себе си. За късмет, докато работех по обувката, през вкъщи мина и една приятелка, която така се прехласна по сътвореното от мен, че вече и крилца ми поникнаха от кеф. А когато и Пламен и децата се изказаха положително, вече нямах грам съмнение, че съм успяла. И все пак, най-важно бе да чуя мнението на самия рожденик. Оценката му бе наистина висока. Каза, че съм се справила блестящо и гостите му до последно не искали да повярват, че обувката е от захарно тесто. А фактът, че не бе позволил на никой да му я изяде и си я запази за спомен, ме направи още по-щастлива.

Е, прехвалих се максимално, сега да видя и вие какво ще кажете по въпроса. Давам ви повечко снимков материал, за да добиете по-пълна представа за нещата. 

Това са оригинилните обувки, от които гледах.

А от тази макар и лоша снимка, можете да добиете представа за реалните размери на тортата и обувката, а и да видите как не бива да се държи торта, защото се огъва от собствената си тежест и се съсипва. Ръцете винаги трябва да са отдолу под подложката, а не да я държат отстрани. Тази торта тежеше 7 кг и колкото и здрава да е подложката, тя все пак опддава на тежестта.

И за да ви е още по-зимно, ето и малко снежни снимки.