Зеленчукова супа срещу пролетна умора

В началото на пролетта всички се оплакваме от пролетна умора. Или по-скоро използваме това понятие като оправдание за налегналия ни мързел. Нормално е след цяла зима борба със студа и сивотата, като го напече слънчицето човек и да се отпусне, да почувства едно лежерно блаженство. Някак инстинктивно се размечтаваме, оставяме се да бъдем опианени от уханието на разцъфващите дръвчета и цветя. Седиш си на бюрцето в офиса и слънчицето те препича, чуруликането на птичките те успива и работата е последното нещо, за което се сещаш. Докато не се появи с трясък тоя гаден човечец шефът и ти изкара ангелите "Свърши ли ми това, за което те бях помолил?" Ми естествено ,че не си. Ма ходи му обеснявай, че птичките и цветенцата са ти виновни. И хъката-мъката, кво друго да измънкаш освен "Ох, шефе, нещо хич не ми е добре! Явно пролетна умора!" 

Та днес реших да ви дам една рецепта за зеленчукова супичка, с която да преборите умората или мързела, както искате го наречете. 

Аз тая супичка я забърках още посред зима. Поводът бе рожденият ден на моя свекър Васко. Дълго време се чудих каква торта да му направя и накрая реших да е нещо свързано с професията му - готвач. Тъй като нямах много време, ми хрумна да завъртя самата торта в една тенджера, а отстрани да наслагам каквито зеленчуци ми се намираха под ръка. И ето какво се получи. 

Шегувам се, разбира се! Всичко това направих от захарно тесто. Първо започнах от картофа - необеления. За модел ползвах истински сбръчкан, покълнал и мръсен картоф. Постарах се и моят да стане такъв неугледен.

 

 После си направих и едно обелено картофче и си го нарязах на кубченца, както е по рецепта. Малко ми потъмня от окисляването, но какво да се прави - картоф!

Дойде ред и на чесънчето. Принципно в супа никога не слагам от този зеленчук, но ми се видя истинско предизвикателство да се пробвам да го направя от захарно тесто. Получи ми се страхотно! Така се гордея с него!!! Особено с тънките люспички, които успях да му направя. Като се прибра от работа, Пламен изобщо не можа да разбере, че не е истинска глава чесън. Гледа го, души го, цъка с език... Толкова се впечатли, а аз толкова се изкефих! 

Лукът също ми изглеждаше много труден за майсторене и за да е още по-сложно, реших да го направя разрязан на половина, та и отвътре да се вижда. 

Чушките, морковчето и доматът бяха фасулска работа, както се казва. Само ме е яд, че не минах чушките на пара, та да придобият и блясък. Щяха да изглеждат още по-реалистични. 

Откъм подправки се спрях на няколко стръка магданоз (малко поувяхнал и пожълтял на места) и черен пипер на зърна. Със зеленчука приключих, но ми трябваше и малко инструментариум. От старо изсъхнало парче блат изрязах дъска, която покрих със захарно тесто с дървесен цвят. "Поукрасих" я с няколко чепчета и следи от остър нож, потъмних я с малко кафява боя и заприлича досущ на истинската си посестрима. Направо ми идеше да я хвана за дръжката и да измаам Пламен зад врата. Просто ей така, за разкош. Хихихи! Ама щеше да ми се счупи и я пожалих, пък Пламенчо си го изпердаших с истинската. Шегувам се, разбира се. Да не вземете сега да ме накиснете за домашно насилие, та после да ме дават по новините в репортаж "Жена малтретира съпруга си с кухненска дъска за рязане!"

Та след дъсчицата си издялках и една дървена лъжичка, с която да бъркам супата. Увлечена от дърводелството, измайсторих и солничка и пеперничка. Ау, много нескопосани станаха, милите. Все едно децата ги бяха правили по труд и творчество в училище. Пламен даже не ми даваше да ги слагам на тортата, ма го погледнах лошо, после погледнах и към дъската (истинската) и той реши да не ми се бърка повече. 

И за ножченцето ми понечи да се изкаже не особено ласкаво, но отново го "прерязах". Формата му не била правилна, декоративното мотивче му било като емблема на Опел. Брей, къде пък такъв критик го намерих??? Права беше мама като все ми повтаряше навремето "Внимавай за какъв ще се омъжиш!", ама кой да ти слуша. 

Та след всичкия зарзават и такъми, най-сетне дойде ред и на тортата под формата на тенджера. Пак според критика най-яко щяло да бъде, ако съм я направела с леко открехнат капак и вътре да се вижда супата. Сигурно и пара щеше да поиска да излиза. Ама чак такъв талант нямам. Затова си я направих по най-лесния начин. Голям зор видях с ръба на тенджерата и капака. Колко пъти ги правих и развалях, само аз си знам. Така и не успях да го издокарам като хората, но пък дръжчиците станаха чуднички. Десенчето също ми е любимо! Умирам си за рисувани черешки! Пък моите какви хубавички станаха!!! Пък аз каква съм скромничка!!!

За финал написах и рецептата на едно захарно листче, та да можете и вие да си сготвите тази вкусна зеленчукова супичка. Моята, странно защо, беше станала сладникава и с вкус на шоколад, но и така биде изядена. 

Майтапът настрана, но свекър ми толкова се впечатли от тази торта, че се разплака. Беше изключително трогнат и развълнуван. Два дни не я беше разрязал, а само си я гледал и я показвал наляво и надясно. Беше се изфукал на половината квартал. В крайна сметка все пак я хапнали с приятелите му, а зеленчуците си запази и сега му красят работното място. 

Е, посъбудих силите ви с малко витаминозна супа, а сега ми се иска да посъбудя и мозъците ви. Приготвила съм ви една загадка. 

Напоследък най-малкият ми син Девин много обича да ми помага с тортите като прави и той разни неща от захарно тесто. Това е последното му творение. Дадох му няколко топки захарно тесто да си играе и след пет минути ми се появи с думите "Интересно! Не съм тренирал, пък гледай как хубаво ми се получи!" Като добра майка възкликнах "Ау, страхотно е!", а като не чак толкова добра попитах "Какво е?" Безмислено е да ви обеснявам колко възмутителен и глупав се стори този въпрос на Девин. Детето в такова недоумение ме гледаше и се чудеше как изобщо е възможно да не се сетя що за нещо е това. Любопитно ми е да разбера дали вие ще се досетите. Очаквам предположениято ви с интерес, а отговорът - в следващата публикация. Даже се чудя дали и наградя да няма за позналите, ама ще видим има ли такива изобщо.

Успех!

Това е "нещото". Обърнете внимание на цялата мизерия, която се е полепила по тестото (не че ще ви помогне да разберете какво е). Представям си колко пъти е изпускано и как се е валяло по земята и по дрехите му.