Екзотично по виетнамски

Днешната ми публикация е изцяло посветена на моя красива и дългогодишна приятелка. Казва се Ан Фам и по произход е виетнамка, но от петгодишна живее в България. С Ани се запознах преди повече от 11 години на тържеството послучай църковния ни брак с Пламен (събитие, известно като нашата "втора сватба"). Ани по онова време беше гадже на наш приятел от колежа в Ботевград. Още при първата ни среща я харесах много - нежна, красива, екзотична, мила, възпитана. Самото съвършенство! С годините първоначалното ми впечатление се затвърди и макар да не сме много близки приятелки, симпатиите ми към нея са големи.

Причината да ви запозная с Ан, разбира се, е торта - тази, която тя ми поръча за рождения си ден. Искаше дизайнът да е в тон с тоалета й. Както знаете, обожавам да правя такива торти, но в конкретния случай изпаднах в лека паника, щом видях десена на избраната от Ани рокля. Ето ви снимчица, та да го видите и вие.

Споделих притесненията си с нея, а тя дори бе готова да си купи нова рокля, само и само да не ме затруднява много. Не можех да допусна подобно нещо й обещах, че ще се постарая да постигна максимална прилика между тортата и роклята. Реших да изрисувам борда на тортата в същите фигури и цветове (доколкото е по силите ми), а отгоре да поставя някакво цвете за акцент. Представих си нещо голямо, изчистено, красиво и екзотично. А за тази цел прецених, че най-добре ще е да се пробвам да изработя цвете от гъмпейст и тел. Моменталически се втурнах към магазинчето на Аромасхаус и си закупих нужните пособия. Прибрах се набегом и веднага се залових за работа. Нямах никакво време - след ден тортата трябваше да е готова. Отворих кофичката с гъмпейста едновременно със страх и любопитство. До този момент не бях виждала на живо това чудо. Оказа се доста по-различно като консистенция от захарното тесто и доста по-капризно за работа, но все пак успях да се справя сравнително прилично. Измайсторих няколко бели листенца на тел и ги оставих да съхнат за през нощта. На следващия ден беше ред на самата торта. След като я облякох започнах с рисуването. На лист хартия си бях разпечатала цветно десена на роклята, за да гледам от него и да прерисувам. Елементарните на пръв поглед преплетени ромбчета се оказаха доста трудни. Стремях се поне приблизително да запазя формите и цветовете. Отне ми повече от четири часа, колкото и абсурдно да ви се струва това. В крайна сметка ето го и резултатът. 

От изсъхналите вече листенца си сглобих голямо цвете. Хареса ми много! И как иначе - нали ми беше първото!!! Нямах търпение мъжът ми да се прибере и да си каже мнението. Като се върна от работа моментално го замъкнах до хладилника. Той погледна цветето и рече "Ми чудно е! Ама що за цвете е това?" Ха, сега! Добър въпрос. Викам му "Е, как какво? Това е така известното Виетнамско цвете. Даже им е нещо като символ на нацията! Питай Ани, ако не вярваш!" И за двама ни беше повече от ясно, че няма смисъл да питаме когото и да било подобни тъпотии. И макар да не е реално или пък символ, за мен това цвете означава много. То ме накара да се престраша да пробвам нещо ново, с което бях убедена, че няма да се справя. Толкова се ентусиазирах, че впоследствие сътворих и тортата на Хриси, за която ви разказах тук. Направих и една сватбена торта с подобни цветя, която ще ви представя в някоя от следващите публикации. Всъщност цели пет сватбени торти имам да ви показвам, но кога ще им дойде и на тях редът....

Но да се върна на тортата на Ани. Толкова бях щастлива, че тя си я хареса. Няма как да не ви покажа и самата Ан - още по-красива, женствена и нежна от деня на нашата сватба.

Няколко седмици по-късно Ани имаше и друг повод да се възползва от моите сладкарски услуги. Напускаше колегите си, с които бе работила години наред и искаше на всеки да подари курабийка с карикатура, нарисувана лично за него. Самите карикатури са дело на художник. Аз само ги разпечатах на вафлена хартия и после ги лепнах върху захарното тесто. Опаковах ги индивидуално и се получи много мил и готин подарък. 

След като напусна работа, Ани започна да провежда кулинарни курсове за Виетнамска кухня. Аз самата имах удоволствието да присъствам на първия, който тя организира и беше изключително приятно и интересно. Ако и вие искате да се докоснете до една съвсем различна и екзотична кухня,  можете да посетите блога на Ани.