Сватбата на Лили и Арне

Представям ви две влюбени души, минали под венчилото и сляли сърцата, мислите и мечтите си в едно - Лили и Арне. 

Едва ли има по-добър начин да ви запозная с тях, от този, по който аз самата се докоснах до тяхната приказка. В един най-обикновен ден получих ето това прекрасно писмо, написано до мен от Лили. 

Здравей Бубе:)

Пише ти човек, изумен от стила, различността и любовта, които лъхат от тортите ти! Не знам дали успяваш да правиш торти за непознати, защото сигурно си сладката фея на цялото си семейство и приятели за многото им поводи, но въпреки това трябва да попитам!

Аз и приятелят ми Арне ще се венчаем следващия май. Цялата ни връзка е различна и необичайна и дори някак невероятна и изглежда, че и сватбата ни ще бъде такава. Той е немец, макар че нито по външност, нито по характер прилича на типичния прототип на сънародниците си. За него стилът, семплата красота и избягването на клишетата са много важни (до изнервяща степен понякога:)) На сватбата ни ще дойдат наши съученици от цял свят, както и цялото му немско семейство, за да се запознаят с най-хубавите страни на българското (от красотите на Търново, (където ще е събитието,) до правото хоро, мавруда и любопитството на лелите ми:)).

На всичкото отгоре и двамата сме ценители на фината кулинария, аз обожавам да правя десерти от всякакъв тип, но ги докарвам само на вкус, за декорацията се изискват спокойни ръце и цветно въображение, които ми липсват.

Ето защо, можеш да си представиш как още в първия миг, в който влязох в блога ти, се влюбих в твоите произведения! Не само в стила и перфектната изпипаност на всички детайли, а и в самия факт, че от тортите (а и къпкейкчетата:)) лъхат любовта и енергията, с която са направени. Винаги, във всяко нещо, може да се усети дали човекът го е правил с любов, или просто от задължение. Разликата между твоите торти и тези на безбройните сладкарници и производители е като между "Властелинът на пръстените" и ... "Каубои срещу извънземни" например:))

Не знам дали правиш торти за непознати (още повече, че за сватба трябва и някакво по-голямо количество), не знам дали имаш възможност и дали ще ти е интересно да направиш тортата за нашата сватба, но не мога да не проверя! Знам, че човек като започне да планира сватбения си ден, е принуден да прави поредица от компромиси, но пък понякога има късмет, най-неочаквано, да попадне на съвършеното нещо. Така че, ще очаквам с трепет твоя отговор! 

Надявам се празниците да са те оставили с повече радостни вълнения, отколкото с изтощение, и желая на теб и на прекрасното ти семейство обич, спокойствие и късмет!

слънчев ден,

Лили

Не знам дали вие усетихте вълнението, което аз изпитах, когато прочетох тези редове, но те така ме погълнаха и омагьосаха, че сякаш наистина се пренесох до старозаветните красоти на Търново, хванах се на правото хоро, вкусих тежкия аромат на мавруда и усетих любопитните погледи на лелите да шарят по гърба ми... Нямаше как да не приема поканата на Лили да бъда част от техния сватбен ден, защото аз вече бях там. Първо в мислите и въображението си, после с цялото вълнение и притеснение покрай тортата и накрая с прекрасните снимки, които Лили и Арне ми изпратиха. 

Но нека да я караме подред. 

След като казах "да" на Лили, последваха всички стандартни процедури - разменихме си множество писма, поканих я вкъщи на гости, дегустирахме няколко различни вкуса торта, обсъдихме най-подробно дизайна. Имах удоволствието да се запозная лично и с Арне. 

Относно вкуса на тортата имаше огромни колебания. Всичко им звучеше доста апетитно и бяха любопитни да опитат всяко едно предложение. Най-много клоняха към Провансалска, Шоколинка, Вероника, Кармен и Рафаело. В крайна сметка само Лили имаше възможност да дегустира Вероника, Кармен и Бразилска тройка, от които си избра Кармен - вкусът на карамел и орехи я спечели. А това бе и най-подходящият и стабилен пълнеж, като се имаше предвид, че тортата ще пътува от София чак до Арбанаси. 

Изборът на дизайн отново бе изцяло повлиян от предпочитанията на Лили и съобразен с цялостната стилистика на сватбата. Искаше тортата да е на три етажа в основен цвят екрю, с изрисувани момини сълзи в зелено, а за контраст да има три големи цветя в различни нюанси на вишневото. Влюби се в цветето от тортата на Ани. Да, магнолии в такъв цвят няма, но какво от това. Щом булката иска вишнево, така да бъде. 

Цветята изработих седмица предварително. Всяко беше с една идея в по-наситен нюанс, макар на снимките да не си личи особено. След като получих одобрението на Лили и Арне когато им ги показах, бях спокойна и можех частично да си отдъхна. Момините сълзи прерисувах от поканата за сватбата. Фактът, че бяха само в един цвят, определено ме улесни, но все пак ми отнеха доста време. За контраст и за връзка с големите цветя, в основата на етажите обкантих с много тъничка сатенена панделка в същия наситен цвят. И ето, че тортата беше готова. 

Малките едноетажни торти бяха със съвсем изчистена декорация, но цветово допълваха голямата. 

Лесното, така да се каже, свърши. Предстоеше най-притеснителната, поне за мен част - транспортирането. Първо, разстоянието беше сериозно и второ, само седмица по-рано имах инцидент с една детска торта, която пътува до Петрич. При това тя бе само двуетажна, но по някаква причина основата бе поддала. Идея си нямате колко тежко преживях тази случка. Сърцето ми бе свито на топка и изпитвах такъв ужас и страх, че това може да се повтори. Не можех да допусна нито за миг, че Лили и Арне няма да имат своята сватбена торта. Отговорната задача по превозването й се падна на един от приятелите на младоженците. Момчето беше не по-малко притеснено от мен и обеща да кара максимално внимателно. Предадох му голямата торта без странично прикрепените цветя. Беше ме страх, че са много тежки и от всяко тръсване могат да деформират тортата или дори да паднат. Тях опаковах отделно в кутия, забити в цветарска гъба. 

Пожелах му лек път и зачаках. Следващите близо четири часа ми се сториха ужасно дълги и кошмарни. Стисках палци и се молех тортата да пристигне цяла и невредима и за мое огромно щастие, така и стана. Когато получих така дългоочакваното обаждане, сякаш огромен товар се смъкна от плещите ми. Бях на седмото небе от радост. 

Още по-щастлива бях, когато получих положителна оценка от Лили и Арне. Бяха си харесали тортата и на вид, и на вкус. 

Разочаровани бяха само от времето, защото бе дъждовно, но аз мисля, че това е знак, че ще им върви по вода в семейния живот и ще бъдат много щастливи и влюбени заедно. Пожелавам им го от все сърце!!!

   А за финал отнов искам да ви напомня, че все още можете да изберете своите фаворити в Класация 2012 . Победители ще има не само сред тортите, но и сред гласувалите. Успех на всички!