Днес искам да ви представя една много специална за мен торта. Всъщност специален е поводът, по който я правих, а именно - 99-я рожден ден на дядо Георги, дядото на актрисата Светлана Бонин. Днес той навършва цели 100 години!!!!! Да е жив и здрав за радост на всички, които го обичат и се гордеят с него. Дядо Георги е невероятен не само защото е добър и истински, а и защото е изключително жизнен и енергичен за годините си. Сам поддържа домакинство, кара колело, отглежда пчели.
За днешния му юбилей нямаше как да направя торта, за което ужасно съжалявам, но миналата година имах това удоволствие. Светлето искаше тортата да е с кошер и пчелички и това и направих. Ето я и нея - семпла, свежа и сладка (не колкото мед, но все пак...)
Винаги съм свързвала меда с нещо много тайнствено, специално и дори магично, макар да не го обичам особено. На вид все ми прилича на кехлибар, а него пък свързвам с нещо древно и мистично, събрало в себе си топлина и живот. Знам, че звучи откачено, но наистина асоциациите ми са такива. Другият хранителен продукт, който ми въздейства по особен начин, е оризът. Сигурна съм, че вече ще ме вземете за тотално луда, но видя ли ориз, направо откачам. Обожавам белия му цвят - кристален, когато е суров и матов, когато е сварен. Това е продуктът, който избирам най-дълго в магазина за ужас на съпруга ми.
Но да се върнем на меда. Тези от вас, които са чели публикацията ми "Седем неща за мен, които (може би) не знаете" са наясно, че аз от бебе съм закърмена с тази сладост. Жената, която родителите ми са взели да ме гледа, постоянно ми топяла биберона в мед, за да не плача. Толкова съм се пристрастила към него, че първата ми дума била "меди". Не съм искала да ям почти нищо друго, а и предните ми зъбки почернели и опадали преждевременно. На година и няколко месеца ме дали на баба в Стара Загора. Жената се хванала в чудо с какво да ме храни и в изблик на отчаяние прибегнала до драстични мерки. Вмисто с мед, намазала биберона ми с люта чушка. Резултатът бил повече от задоволителен - никога вече не съм си и помислила за мед. Сега похапвам медец само в разни сладкиши или с палачинки.
За финал и едно кексче на същата тематика. Него правих за дядото на друга моя приятелка - Зори, който също е пчелар.
А най-удивителното нещо е, че медът е единственият хранителен продукт, който не се разваля никога. В Египетските пирамиди е бил открит мед отпреди хиляди години с абсолютно непроменени вкусови качества и характеристики. Казвам ви аз, има нещо магическо в това чудо! :)))
Сладък и успешен ден от мен!!!