С вкус на мед

Днес искам да ви представя една много специална за мен торта. Всъщност специален е поводът, по който я правих, а именно - 99-я рожден ден на дядо Георги, дядото на актрисата Светлана Бонин. Днес той навършва цели 100 години!!!!! Да е жив и здрав за радост на всички, които го обичат и се гордеят с него. Дядо Георги е невероятен не само защото е добър и истински, а и защото е изключително жизнен и енергичен за годините си. Сам поддържа домакинство, кара  колело, отглежда пчели.

За днешния му юбилей нямаше как да направя торта, за което ужасно съжалявам, но миналата година имах това удоволствие. Светлето искаше тортата да е с кошер и пчелички и това и направих. Ето я и нея - семпла, свежа и сладка (не колкото мед, но все пак...)

Винаги съм свързвала меда с нещо много тайнствено, специално и дори магично, макар да не го обичам особено. На вид все ми прилича на кехлибар, а него пък свързвам с нещо древно и мистично, събрало в себе си топлина и живот. Знам, че звучи откачено, но наистина асоциациите ми са такива. Другият хранителен продукт, който ми въздейства по особен начин, е оризът. Сигурна съм, че вече ще ме вземете за тотално луда, но видя ли ориз, направо откачам. Обожавам белия му цвят - кристален, когато е суров и матов, когато е сварен. Това е продуктът, който избирам най-дълго в магазина за ужас на съпруга ми. 

Но да се върнем на меда. Тези от вас, които са чели публикацията ми "Седем неща за мен, които (може би) не знаете" са наясно, че аз от бебе съм закърмена с тази сладост. Жената, която родителите ми са взели да ме гледа, постоянно ми топяла биберона в мед, за да не плача. Толкова съм се пристрастила към него, че първата ми дума била "меди". Не съм искала да ям почти нищо друго, а и предните ми зъбки почернели и опадали преждевременно. На година и няколко месеца ме дали на баба в Стара Загора. Жената се хванала в чудо с какво да ме храни и в изблик на отчаяние прибегнала до драстични мерки. Вмисто с мед, намазала биберона ми с люта чушка. Резултатът бил повече от задоволителен - никога вече не съм си и помислила за мед. Сега похапвам медец само в разни сладкиши или с палачинки. 

За финал и едно кексче на същата тематика. Него правих за дядото на друга моя приятелка - Зори, който също е пчелар. 

А най-удивителното нещо е, че медът е единственият хранителен продукт, който не се разваля никога. В Египетските пирамиди е бил открит мед отпреди хиляди години с абсолютно непроменени вкусови качества и характеристики. Казвам ви аз, има нещо магическо в това чудо! :)))

Сладък и успешен ден от мен!!!

Честита първа пролет!

Както неведнъж съм ви споделяла, пролетта е любимият ми сезон. Затова не мога да не ви честитя нейното официално астрономическо настъпване. Ще го направя с цветните курабийки, които измайсторих  по-миналата седмица. В голямата си част те бяха предназначени за подарък на трите момичета, които децата ми изтеглиха като печеливши в Класация 2012. Тук е мястото да се извиня и на трите за забавянето, с което им изпратих наградките. Но дългото боледуване в съчетание с бременността ми попречиха да съм готова по-рано. От Йоана и Мариела получих пълно разбиране, но Деница бе доста нетърпелива и явно ми се разсърди, защото така и нямам никакви отзиви от нея. Дано все пак съм успяла да я зарадвам и курабийките да са й харесали. Изработих всяка една с много желание и любов. Йоана, тъй като живее в САЩ, ме помоли да изпратя наградата й като подарък за нейните родители. Курабийките за Мариела пък пропътуваха кажи-речи цяла България. Незнайно защо, вместо във Варна, от куриерската фирма ги бяха изпратили до Бургас, но на следващия ден ги доставиха на точния адрес. Благодаря и на Йоана, и на Мариела за прекрасните писма, които получих от тях в знак на благодарност. Щастлива съм, когато доставям радост на някого! С по няколко курабийки зарадвах и госпожите на Девин и Давид.

Дано и вас успея да зарадвам, макар и само със снимков материал. Надявам се да ви стане по-цветно, пролетно и ведро! 

 

Така опаковани и пакетирани курабиите поеха към печелившите.

Ето как се налага да си похапва горкото дете, когато майка му е заела цялата маса в трапезарията с курабии.

И на финала искам да благодаря на Ради, която бе така добра да ми услужи с нейните силиконови молдове за цветни медальончета. Страхотни са като качество, а ефектът от готовите отливки е страхотен.

Торти с анимационни герои (част втора)

Може би си спомняте, че преди време подхванах една поредица детски торти с анимационни герои и ви обещах на няколко порции да ви сервирам всичко, сътворено от мен по темата. Ето че дойде ред на поредните две торти.

Първата от тях е с любимите на няколко поколения дисни герои - сърничката Бамби и нейният възлюбен Фелин. Признавам си, аз самата обожавам тези два персонажа, затова много се зарадвах, че ще имам удоволствието да сътворя торта с техните образи. Тортата ми бе поръчана от не по-малко любимата ми Али за нейния четвърти рожден ден. Запознавала съм ви с това прекрасно малко момиченце покрай тортата, която й правих когато навърши три годинки. Тогава изборът на дизайн бе изцяло дело на майка й Зорница, но сега Али взе нещата в свои ръце. Освен задължителното присъствие на влюбените сърнички, имах и цял списък с всички изисквания и желания на рожденичката. Тортата трябваше да е весела, шарена, да има тревичка, дървета, птички, цветя, калинки, облаци и дъга. Като изключим калинките, които нямам идея защо съм пропуснала, всичко останало бе налице. Най-голямата ми драма бяха главните герои. Дълго време се чудих как да ги направя, защото изработването им от захарно тесто е нещо твърде сложно за моите възможности. Затова накрая прибегнах до лесния вариант - разпечатка на вафлена хартия. На вкус тортата бе еклерова с горски плодове. Нямах търпение Али да дойде да си я вземе, за да видя реакцията й. А тя бе повече от красноречива. Чувството, което изпитвам, като видя радостта в детските очички, е просто неописуемо. В такива моменти се чуствам истински щастлива и съм безкрайно благодарна на съдбата, че ме дарява с подобни емоции. 

 

Втората торта, колкото и да не ви се вярва, също е за момиченце.  Поръча ми я моята приятелка Дани, адвокатката. Поводът - рожденият ден на дъщеричката на единия от братята Диневи. Естествено, веднага си представих нещо типично момичешко и когато Дани ми каза Бен 10, направо ченето ми увисна. Първоначално реших, че нещо не съм разбрала като хората, но грешка нямаше. Детето просто било фен на това култово филмче и се влюбило в тортата, която бях правила за моя Девин. Лошо ми стана, като си помислих, че отново ще моделирам тия уродливи създания. Реших, за да си го направя по-вълнуващо, да разнообразя с фигурките и да претворя героите от първия сезон на поредицата. Момчетата бяха така добри да ми предоставят всички налични фигурки и списания, с които разполагат, за да гледам от тях. В интерес на истината и за мое учудване, беше ми супер приятно да направя тази торта и съм доволна от крайния резултат. На вкус беше малинова, а към нея прибавихме и 12 кексчета, естествено декорирани тематично. Много обичам да правя къпкейкчета, като допълнение към тортите. Така всичко е още по-завършено и празнично. 

Ами за днес стига толкова. Ставам да потърся нещо сладичко и вкусно из шкафовете, че само при мисълта за торта, устата ми се напълни със слюнка. Тази бременност определено съм луднала на тема сладко. Само торти и шоколади са ми в главата, а това е нетипично за мен. С предишните бебета дори ми се повръщаше при мисълта за подобни лакомства. Направо се втрисах при вида на шоколадов бонбон, а сега си крия цели кутии в гардероба, та по всяко време да мога да си хапна. Много е странно как вкусовите предпочитания се променят по време на бременност и всяко бебе си има своите "желания". С най-големия, например, проядох маслини - нещо, което до този момент не понасях. Но още в първите месеци изпитах неистов глад към този плод и през ден отскачах до супера. Докато стигна от щанда до касите омитах половината торбичка. Другите ми фаворити в менюто бяха краставици, домати, череши и ягоди. В последствие се оказа, че и Денис им е страшен фен. А единственото нещо, от което повръщах, бе яйца. Миризмата на суров белтък ме преследваше навсякъде и откачах. Респективно, до ден днешен, Денис не близва яйца. Направо ги ненавижда. С Давид се бях вманиачила по шкембе чорба, мазни банички и кисело мляко. Излишно е да казвам, че това са едни от най-любимите му неща за ядене. Нещото, което проядох по време на бременността ми с него, бяха поничките от Dunkin Donuts. До този момент не можех да ги понасям, но изведнъж им станах луда фенка. Той също много ги тачи. Драйфаше ми се само от пастата за зъби, а сега и Давид изпитва същото. Единствената паста, която що годе понася, е една с вкус на шоколад. С Девин мания ми бяха ядките, печените червени чушки и всякакви видове салати и супички. Изненадващо за мен бе неустоимото влечение, което изпитвах към алкохола. Принципно не близвам нищо спиртно, но тогава се чуствах, а и държах, като дърта алкохоличка. Ставала съм дори нощем да душа миризмата на уискито, а понякога си допирах бутилката до устните, просто колкото да усетя вкуса. При престоите ми в болницата за задържане обожавах да ме бодат, заради памуците, напоени със спирт. Ужас!!! В последните месеци пропих и бира. За щастие засега Девин не проявява никакъв афинитет към този род напитки, но знам ли вбъдеще какво ще стане. Не помня от нещо да ми е ставало гадно докато го носех. Напротив - каквото видех или за каквото си помислех, веднага ми се прияждаше. Девинчето и той е същият - нищо не отказва и от всичко иска да опита. Много често за вечеря имаме по две -три ястия (заради претенциозните му братя) и като го питам той какво ще хапне, отговорът обикновено е "от всичко по малко". Дано и това бебе ми е толкова ящно и непредирчиво по отношение на храната. 
Не мога да се стърпя да не ви покажа и някои от любимите ми снимки, свързани с храненето на децата. Ще ги групирам в няколко категории.
Категория 1: Култура на хранене
Както е видно от повечето снимков материал, такава липсва. 

Това е Девин. Бях си сложила парчето торта на земята, близо до балконската врата, за да има достатъчно светлина да го снимам. Ненадейно в обектива ми се появи и Девин, който без да чака покана се хвърли да дегустира тирамисуто ми. Липсата на маса и прибори за хранене очевидно не е проблем за него.

За разлика от него, брат му Давид на същата възраст е бил добре запознат с факта, че съществува такова нещо като лъжица. Друг е въпросът, че не я ползва по предназначение, а по-скоро си чеше венците с нея.

Всякакви коментари са излишни.

Това, че главата на Девин е върху масата е оправдано - височка е за невръстния му ръст. Но фактът, че се опитва тайничко да ми пие от кафето, било то и с лъжичка,  вече е непростимо.

Така изглеждат след като са изяли по един сладолед. Ами какво ли щеше да е, ако им бях купила по два?!

На това му се вика "самообслужване". Така е като майка му не се сеща да го нахрани!

 Категория 2: Да споделим храната с ближния

Хапни си и ти, кученце!

Една за мене, една за тебе...

Братска загриженост: "Ти, батиното, си хапни сметанка от тортичката, пък ние ще духнем свещичката вместо теб!"

Папкай, папкай захарно тесто! Знаеш ли колко е вкусно?!?

 Категория 3: Любими неща за похапване

Малинки, набрани из гората на вилата

Варена царевичка

Питката на мама

Бананче

Диви ягодки (ама друг да ги бере, той само да ги яде!)

Захарен памук

 Категория 4: Последици от прекомерното хранене - бузите и брадичката се сливат в едно цяло, вратът се губи, по крачетата и ръчичките се образуват гривнички, дупенцето и коремчето нахвърчават, погледът е блажен и доволен.