Торти за мъже

След дамите идва ред и на господата! За пореден път ще кажа, че българският мъж трябва да е изключително щастлив, не само защото българките са супер красиви, но и защото глезят мъжете си до безобразие. Че за децата си даваме мило и драго - то е ясно. Но че и за мъжете в живота ни, независимо дали става въпрос за съпруг, приятел или баща,  сме готови на всичко, също е безспорен факт. Доказват го и следващите няколко торти, които ще ви представя днес. В рамките само на няколко дни правих торти все за мъже, поръчани от преизпълнени с обич жени. 

История № 1

Тази беше подарък-изненада за любимия на Ива - едно прекрасно, невероятно лъчезарно и мило момиче. Поръчката бе за торта Кармен на два етажа в зелено и черно и с бяло ретро порше. Естествено, голямото предизвикателство за мен бе именно автомобилът. Свалих си снимки от нета, но за модел основно ми послужи една 3Д торта във формата на порше. Докато го майсторях, първоначално си представях, че съм на кръжок "Млад автоконструктор". В процеса на работа явно реших, че това е доста аматьорско и директно се изстрелях на позиция "Главен дизайнер в автомобилостроенето". Човек, ако сам не си го прави весело, няма кой. Аз и на децата все това им повтарям, че от тях зависи да им е забавно и интересно и съм забранила констатации от типа на "Тъпо ми е!" и "Скучно ми е!". Но да се върна на поршето. Очевидно е, че е на висота "кръжок", но аз си го харесвам. Девин също го оцени по достойнство с хитовото за него определение "Ей, много гъзарско ти се е получило!" След подобен комплимент очакваше, че ще му дам да врътне едно кръгче, демек да си поиграе малко с него, но аз бях безкомпромисно зла и дори не му дадох да го пипне. Да, и друг път сме стигали до заключението, че не случиха на майка тия деца, но пълно щастие няма. Макар че рожденикът е останал напълно щастлив от изненадата, а гостите - очаровани от вкуса на тортата. 

 История № 2

Тази торта ми поръча Светослава за рождения ден на съпруга й. И тъй като той е фен на татуировките, съответно и дизайнът бе подчинен на тази му страст. Идеята за дракон и преплетено в опашката му цъфнало клонче вишна даде Светослава, а на мен толкова ми допадна, че я приех моменталически. И като ме налегна един страх, че няма да се справя! Светлето дори бе готова да променим дизайна, за да не ме затруднява и затормозява, но аз се запънах като магаре на мост. Реших, че трябва да се справя с предизвикателството на всяка цена. Толкова ме беше шубе, че дори не посмях да се пробвам предварително да нарисувам дракон на лист хартия. Казах си "Действам директно върху тортата, пък каквото стане!" И то взе, че стана. Супер доволна съм от крайния резултат - рисунката ми хем прилича на дракон, хем и цветово наподобява татус. С клончето можеше да се справя по-добре и по-точно с осукването на опашката около него, но както и да е. Цъфналата вишна веднага ми напомни за Япония и свитъкът с йероглифите дойде от самосебеси. Към тортата приложих и листче с превод на значението им. Всяко от кексчетата също е с пожелание за любов, мъдрост, съвършенство, успех, сила и сбъдната мечта. Нямам представа дали рожденикът си е харесал подаръка, но съм сигурна, че е бил поднесен с много любов. 

История № 3

Още един рожденик, още една страст и още една силно обичаща жена. Поръчката дойде от Божана за любимия й Живко, върл фен на ЦСКА и Ливърпул. При това положение беше повече от ясно, че тортата ще е червена и на футболна тематика, но минахме през дълъг процес на чуденка и промени относно дизайна. До последно се притеснявах да не стане постна и скучна, но щом я завърших нямах съмнения, че съм се справила добре. Божана също страшно я хареса и двете зачакахме с нетърпение реакцията на нищо неподозиращия рожденик. Тя отнесе тортата директно в заведението, където на следващата вечер щеше да е купонът. А на по-следващата сутрин рано-рано получих смс, който препрочетох десет пъти. Започваше така "Лелеееееееее, фурор!" и разказваше за невероятните емоции, около изненадата с тортата, която била поднесена не на фона на Happy Birthday to You, а в съпровод на химна на Ливърпул. Рожденикът пък я грабнал и почнал да я размята все едно е шампионска купа. И оттам едни снимки - индивидуално, отборно, една радост, една еуфория...Направо съжалих, че не съм присъствала лично. Мъжът ми често ме пита не ми ли се иска да  можех тайничко да наблюдавам реакциите на хората, когато си видят тортата. Иска ми се и то как! Затова и обратната връзка е толкова важна за мен. И благодаря от сърце на всички, които споделят отзиви и впечатления. Дори се чудя, дали да не направя отделна страничка само с мнения, за да направя и вас съпричастни с цялата положителна енергия и емоции, с които ме заливате.  Притеснявам се само да не го възприемете като някакво самохвалство от моя страна, но то, така или иначе, скромността не е от най-присъщите ми качества. 

За Божана и сестрата на рожденика имаше и по едно кексче, а пък аз получих много аристократичен подарък - черен чай в копринени торбички с дъх на ванилия. Сега си търся подобаваща компания за чаша следобеден чай. 

История № 4
Тази история е малко по-различна, защото е за любов между баща и дъщеря. Поръчката дойде от Биляна, а поводът 60-ят юбилей на баща й. С Биляна съм ви запознавала вече - тя е майка на малкия Яни, за когото бе тортата с героите от Мадагаскар, а днес правих торта и за по-голямото й момченце Нико, но нея ще ви покажа в някоя от следващите публикации. С тортата за баща й направих компромис със себе си. Знаете, че принципно не обичам да се повтарям, но в случая таблата си е табла и нямаше как. Чувствах се малко като на поправителен изпит. Повторението си има и своите положителни страни - вече си наясно кое как се прави и работата е по-бърза и лесна. Основното при тази торта е оразмеряването и изчисленията, така че за всичко да има място и да е съразмерно на цялото. Добре, че сметките и фигурите са елементарни, че алгебрата и геометрията никога не са ми били силни предмети. 

За финал мога само да възкликна "Жени, обичайте все така силно мъжете в живота си!"

Торти за дами

С тези торти започнах новата година. 

Може би си спомняте публикацията ми "Две торти за едно семейство". Е, сега дойде ред да спретна тортичка и за третия член от въпросната фамилия - Зорница. И за да не наруши традицията, тя взе, че си поръча две торти - една за вкъщи (загънах й я в торбичка, хаха!) и една за офиса. И за да не е хич без елемент на изненада - нали сама си ги поръча, остави ме аз да избера дизайна и на двете. Зададени ми бяха само цветовете - Рафаелото да е пъстричка в свежи цветове, а Хаваната - в лилаво-розовата гама. Сложнотията дойде оттам, че ми се щеше да направя две коренно различни в стилово отношение декорации, пък същевременно и двете да се харесат на Зори. Тя самата е изключително готина и с невероятно чувство за хумор - нещо, което ценя безкрайно много. За жалост, голяма част от жените не притежават това качество, което го прави още по-ценно. Та Зори каза да не се кося - к'вот стане - стане! Тя е една от най-непретенциозните ми клиенки, което от една страна ми действа успокояващо, но от друга ме задължава още повече да напарвя нещо свестно. 

Пъстричката торта определено е типът Зори - весела, цветна, непринудена, леко абстрактна и нестандартна. Декорацията е някак хаотична, което на пръв поглед изглежда лесно постижимо, но всъщност се оказа трудна задача за мен. Отне ми доста време да "подредя" детайлите така, че да изглеждат небрежно нахвърляни. Нямах съмнение, че Зори ще хареса тази торта повече и се оказах абсолютно права. 

Розово-лилавката е доста по-романтична и в така популярния "vintage" стил, който се свързва с по-старовремския и античен облик на нещата. Тортата ми напомня на ретро кутия за бижута, на дамаска за мебели, на десен за тапети.... Като цяло стана доста нежна, а най-сладурски са ми малките букетчета отстрани по тортата. Те са крадени, но не от градинката пред блока или от саксията на някоя съседка. Видях ги на една друга торта и направо се влюбих в тях. Преди все не се решавах да ги направя заради фините елементи, но вече имам роял айсинг и нищо не може да ми се опре. хаха! Така съм се вманиачила по него, че мъжът ми се притеснява да не почна и в манджите да го бухам.

 

 
 Тази отново беше за рожден ден и отново поръчката дойде от самата рожденичка - Бистра. Като вкус се спря на пияните вишни, а откъм дизайн желанието й бе тортата да е в синьо и кафяво. Аз, лично, също обожавам тази комбинация и страшно се зарадвах, че имам възможност да направя нещо в тези цветове. Първоначално имах други идеи, тъй като и тортата трябваше да е двуетажна, но в последствие ми хрумна това. Получи се доста стилна и аристократична. Цветята са ръчно рисувани, не съм ползвала шаблони или конкретен дизай. Винаги, когато рисувам директно върху тортата, ми е доста притеснено, защото място за грешки няма. А освен това е и уморително, тъй като се рисува вертикално, а не хоризонтално. Но въпреки това ми доставя огромно удоволствие. 

Любими

Представям ви две от най-, най-любимите ми торти. Страшно си ги харесвам и като дизайн, и като изпълнение, което си е голямо постижение. (а го обърнах и на стихотворение с тези рими!)

Тази я правих за едно прекрасно новородено бебче на име Данаил. Никога досега не бях правила торта за толкова мъничко бебе! Поръчката дойде от неговата бъдеща кръстница Дани. Тя пък ми е много, много любима и редовна клиентка - една от първите, които ми се довериха без изобщо да ме познават. Поводът бе първият имен ден на бебчето. Дизайнът бе поверен изцяло на моето въображение. Исках да е нещо изключително нежно, стилно и бебешко. От повече от година си мечтаех да направя именно такава торта. Изработих я с огромна лекота и с много любов и желание. Вманиачена съм по бебетата - мисля, че те са най-съвършеното и прекрасно нещо на този свят! Правейки торта за едно такова малко и невинно създание исках да вложа цялата си обич, нежност и доброта, които ме завладяват щом видя бебе. Всеки от детайлите е символ: терличките - на топлината на майчината прегръдка, сърчицето - на безграничната й любов, копринените панделки - на нежната й ласка. Да станеш майка е нещо наистина велико и несравнимо. Пожелавам го от все сърце на всички, които копнеят за това. 

Това е тортата на Ева - една малка и чаровна госпожица, която навърши 2 годинки. Майка й Петя отрано, отрано ми я бе поръчала и нямаше търпение да дойде денят, в който ще си я вземе. Единствената й молба бе да има фигурки, които да си запазят за спомен. Голямо чудене му ударих какво точно да направя и накрая се спрях на този вариант. Оказа се първо, че Ева страшно харесва плюшените мечета и второ, че тоалетът й за празника е в същите цветове като тортата. Е, кажете сега нямам ли шесто чувство!?!?

Торти за момчета

И трите торти, които ще ви представя днес, са за рождените дни на момчета.

Тази беше за втория рожден ден на Яни. Поръчката дойде от майка му Биляна - изключително стилна и елегантна дама. Изобщо покрай тия торти се запознах с толкова прекрасни жени, че вече почвам да съжалявам, че не съм мъж. Прави са хората като казват, че българките са най-красивите в света. Но стига съм се отплесвала! Да се върнем на тортата. Зададената ми тема бе филмчето "Мадагаскар", тъй като Яни и брат му са му страшни фенове. Поразрових се из нета за идеи и най-много ми допадна тази с дървения сандък. Оригиналът може да видите тук. Голям зор видях с фигурките на животните. Когато правиш конкретен герой, трябва да пресъздадеш максимално точно специфичния му вид, черти, изражение, а това не е никак лесна задача. Като цяло мисля, че се справих добре. Децата веднага ги разпознаха, а това ми беше напълно достатъчно. Харесва ми как се получиха самият сандък и надписът върху него. Супер доволна съм и от снимките. До гуша ви дойде да мрънкам как тортите са по-хубави в действителност, но ето че сега няма да го направя. 

Тази я правих за третия рожден ден на най-малкия син на Мими Пеева (преводачката) - Калоян. Първоначалният замисъл бе Питър Пан, но впоследствие Мими ми подхвърли идеята за торта на тема  In the night garden. Това е образователна програма за малки дечица, по която учат и в детската градина на Коки. Щом видях цветните и симпатични герои, моментално бих дузпата на Питър Пан. Мисля, че се получи много весела и сладурска торта. За жалост, краят й не е бил никак добър, тъй като, доколкото разбрах, е пострадала сериозно по време на транспортирането до детската градина. Вината е отчасти моя, защото за повечето ми торти нямам подходящ размер кутии и ги предавам само върху подложки. 

Третият рожденик е доста по-голям - навърши цели 16 години! Казва се Виктор и е син на наши съседи - прекрасни хора, от които постоянно получаваме дрешки, обувки, лакомства и подаръци за момчетата. Не случайно Девин ги нарича "нашите мили съседи". Много се чудех каква торта би била подходяща за 16-годишно момче. Самият Вики нямаше никакви претенции относно дизайна, но държеше вкусът да е много шоколадов. В крайна сметка дизайнът ми се получи доста детски, но пък няма нищо лошо човек завинаги да запази детето в себе си. Хрумна ми числото 16 да присъства под формата на кексчета и във всяко да има забодена свещичка. Денис пък реши, че ще е по-забавно, ако свещичките са негаснещи. Ако не с друго, поне с това успяхме да изненадаме Виктор. Голямо духане и смях паднали!

Торти с обувчици

Вече познавате Ралица като съпруга на Тео, за когото правих тортата със самолета и като майка на Ния, чиято торта за първия рожден ден също бе мое дело. Този път Рали ме потърси с молба да спретна тортичка и за прощъпулника на малката й дъщеричка. Каза, че изцяло ще съобрази датата на празника с моя график, защото държи аз да направя тортата. Това много ме трогна! Благодаря ти за признанието, Рали!

Дизайнът е взаимстван от Кали - моя приятелка от тортения форум, естествено, с изричното й съгласие. Ралица си беше харесла една нейна торта с обувчици и ме помоли и за Ния да направя такива. Въпреки цялото старание, което вложих, не можах да ги изпипам толкова красиви като оригиналните, за което поздравявам Кали. Принципно тортата трябваше да е на един етаж, но прецених, че ще стане по-красива, ако е двуетажна. Много съм доволна от крайния резултат, а детайлите станаха наистина сладурски. 

Тази торта беше за първия рожден ден на две прекрасни близначки от Асеновград - Роси и Кати. С мен се свърза тяхната красива млада майка Хриси. Желанието й беше тортата да е на два етажа в лилаво и зелено, да има две панделки и чифт обувчици. Нямах търпение да я направя ,защото знаех, че ще стане много сладка. За жалост това е поредната торта, която на снимките не и наполовина толкова красива, колкото беше в действителност. Сигурно си казвате "Е, айде сега, не ни ги пробутвай тия!", но с ръка на сърцето ви уверявам, че не лъжа. Изборът на Хриси относно вкуса много ме зарадва. Спря се на "Черноморец" - една много приятна, но рядко поръчвана торта, заради по-нестандартния й вкус. 

Към тортата направих и пет кексчета в същата цветова гама и стил. Станаха много нежни и кокетни. Щастлива съм, че и Хриси ги хареса, а от тортата беше възхитена: "Надмина тотално очакванията ми!"

И на трите ми малки клиентки - Ния, Кати и Роси, пожелавам от сърце да растат здрави и щастливи, да тичат и играят на воля и много да слушкат и радват родителите си!

Щастлива Нова Година!

Празниците отминаха неусетно, както и моята ваканция. Отново съм сама вкъщи и децата ми липсват. Нямам търпение да се приберат от детска градина и училище, за да си ги гушна и нацелувам. През изминалите дни бяхме непрекъснато заедно и се чувствах толкова щастлива и пълноценна като майка и съпруга. Бях отдадена изцяло и единствено на семейството си, а това е прекрасно. Както казва най-малкият ми син Девин "скъсахме се от гушканици, цуфки и любов!". 

Всички празници отбелязахме подобаващо - с отрупани маси, с много настроение, сред близки и любими хора, на хубави места, с много подаръци. 

Вкъщи на Бъдни вечер

Коледа на вилата - татко ни изненада с голяма заря

Имахме си и елхичка, но зетьовете липсват на снимката

 Естествено, не можах да се сдържа и да не спретна нещо сладичко. Творенията ми са от семпли по-сехпли, но са направени с много любов и желание. 

На мама сладките помощници

Бях обещала на децата да си направим курабийки, а казана дума - хвърлен камък. Давид и Девин се включиха активно в месенето, точенето и рязането с формички. Обожавам да ги гледам как насериозно приемат нещата и са така съсредоточени, сякаш целият свят разчита на тях. Признавам, че доста брак имахме (брашно по дрехите, тесто по земята, деформирани курабийки), но пък момчетата бяха щастливи и доволни, а това е най-важно от всичко. Декорирах бисквитките с ледена глазура -  максимално семпло, но пък много вкусно!

Използвах случая да направя и няколко къщички, които бяха специално по повод новото жилище на сестра ми и зет ми, където посрещнахме и Новата година. 

Пак за тях беше и тази торта, която е по-скоро подложка за керамичната фигурка. Исках дизайнът да е съвсем изчистен и много зимен, но акцентът изцяло да пада върху момиченцето и момченцето. Шипките ми се сториха чудесна идея. Девин веднага ги разпозна, защото вилата ни е насред нищото в балкана и навред е осеяно с шипкови храсти. "Ииииий, много красиво, мамо! Сущу куто на Трънско, нали?" Вторият слой захарно тесто върху тортата, който да приемем, че наподобява натрупал сняг, се наложи да направя, защото при обличането покритието по ръба се накъса зверски. За първи път използвах италианско захарно тесто и останах безкрайно разочарована. Реших да го пробвам, тъй като последната партида на белгийската маса е изключително суха и твърда и от месене китката на ръката ми се възпали и ме боли ужасно. Исках да пробвам дали пък италианското няма да е по-добро. Оказа се меко и пластично, но като консистенция, вкус и мирис изобщо не ми допадна. Трудно се точи, а после стана на дупчици и се накъса. 

 

Тази торта я правих едновременно за два повода - имения ден на свекър ми (1 януари) и рождения ден на свекърва ми (2 януари). Снимах я в два варианта - с дървено конче и със снежковци от захарно тесто. Откъдето и да го погледнеш - с един куршум - два заека!!! За снежковците реших отново да пробвам италианското тесто. Надявах се поне за фигурки да става. Да, ама не! Както е видно, съхне само повърхностният слой и се набръчква, а отвътре тестото остава меко и се сплесква от тежестта си. С две думи - за нищо не става!