Торти за дами

С тези торти започнах новата година. 

Може би си спомняте публикацията ми "Две торти за едно семейство". Е, сега дойде ред да спретна тортичка и за третия член от въпросната фамилия - Зорница. И за да не наруши традицията, тя взе, че си поръча две торти - една за вкъщи (загънах й я в торбичка, хаха!) и една за офиса. И за да не е хич без елемент на изненада - нали сама си ги поръча, остави ме аз да избера дизайна и на двете. Зададени ми бяха само цветовете - Рафаелото да е пъстричка в свежи цветове, а Хаваната - в лилаво-розовата гама. Сложнотията дойде оттам, че ми се щеше да направя две коренно различни в стилово отношение декорации, пък същевременно и двете да се харесат на Зори. Тя самата е изключително готина и с невероятно чувство за хумор - нещо, което ценя безкрайно много. За жалост, голяма част от жените не притежават това качество, което го прави още по-ценно. Та Зори каза да не се кося - к'вот стане - стане! Тя е една от най-непретенциозните ми клиенки, което от една страна ми действа успокояващо, но от друга ме задължава още повече да напарвя нещо свестно. 

Пъстричката торта определено е типът Зори - весела, цветна, непринудена, леко абстрактна и нестандартна. Декорацията е някак хаотична, което на пръв поглед изглежда лесно постижимо, но всъщност се оказа трудна задача за мен. Отне ми доста време да "подредя" детайлите така, че да изглеждат небрежно нахвърляни. Нямах съмнение, че Зори ще хареса тази торта повече и се оказах абсолютно права. 

Розово-лилавката е доста по-романтична и в така популярния "vintage" стил, който се свързва с по-старовремския и античен облик на нещата. Тортата ми напомня на ретро кутия за бижута, на дамаска за мебели, на десен за тапети.... Като цяло стана доста нежна, а най-сладурски са ми малките букетчета отстрани по тортата. Те са крадени, но не от градинката пред блока или от саксията на някоя съседка. Видях ги на една друга торта и направо се влюбих в тях. Преди все не се решавах да ги направя заради фините елементи, но вече имам роял айсинг и нищо не може да ми се опре. хаха! Така съм се вманиачила по него, че мъжът ми се притеснява да не почна и в манджите да го бухам.

 

 
 Тази отново беше за рожден ден и отново поръчката дойде от самата рожденичка - Бистра. Като вкус се спря на пияните вишни, а откъм дизайн желанието й бе тортата да е в синьо и кафяво. Аз, лично, също обожавам тази комбинация и страшно се зарадвах, че имам възможност да направя нещо в тези цветове. Първоначално имах други идеи, тъй като и тортата трябваше да е двуетажна, но в последствие ми хрумна това. Получи се доста стилна и аристократична. Цветята са ръчно рисувани, не съм ползвала шаблони или конкретен дизай. Винаги, когато рисувам директно върху тортата, ми е доста притеснено, защото място за грешки няма. А освен това е и уморително, тъй като се рисува вертикално, а не хоризонтално. Но въпреки това ми доставя огромно удоволствие.