Преди време една събота с Пламен се договорихме - той гледа бебето, аз приготвям вечерята. Познайте какво ядохме? Веднага ще ви отговоря - китайско! Харизах Дамян на баща му, а аз и Девин се изстреляхме към най-близкия китайски ресторант. Но подходихме малко като таксиметраджии. Първо обиколихме квартала и чак тогава се озовахме пред китайския, нищо че е само през два блока от вкъщи. Та седим си отвън и чакаме да ни стане готова поръчката и Девин подхваща: "Като си родим следващото бебе...." Тоя рефрен го слушам кажи-речи всеки ден откакто се появи "новото" бебе. Веднага го скастрих: "Ти не разбра ли, че следващо бебе няма да има?! Освен, ако някой не ми гарантира, че ще е момиченце." - продължих леко уклончиво аз. "А ти не разбра ли, че момиче никога няма да имаш?" - ядосано отвърна той. Викам му: "Що така, бе Девинче?", а той ми сочи с пръстче към небето и се подсмихва: "Защото Бог така е решил. Нали знаеш, че си зодия комодски варан? Само момчета раждаш." Това последното, за тези от вас, които не са наясно, му хрумна веднъж, докато гледахме някакво научнопопулярно филмче по Nat Geo Wild. Разказваше се за остров, на който живеят само женски комодски варани. За да могат да се размножат, някак сами се оплодили, но всички заченали само мъжки екземпляри. Девин изгледа материалчето с огромен интерес и в заключение възкликна: "Ха! Разбра ли сега? Значи ти си зодия комодски варан, щом само момчета раждаш!"
Та седим си пред китайския ние двамата и обсъждаме моята карма да бъда само мъжка майка и Девин по едно време вика: "Ама като се замисля, има един начин и с момиченце да забременееш. Обаче зависи от тати. С него трябва да се разбереш." "Ха, добро утро!" - мисля си аз. Но ми стана любопитно какво има предвид Девин. "Трябва да го оставиш само той да готви. Така ще ядем само сандвичи и пържоли, щото той друго не може да прави. А сандвичите и пържолите правят възможността за момиченце голяма." Интересно. Не бях чувала подобна теория. Преди години, като правехме опити за трето, четох, че шоколадът повишава шансовете да се зачене девойка. Изюрках Пламен да яде шоколад, а той се фръцна: "Ох, ми не ми се яде, мило!" На тебе ли, бе???? Дето без да опаткаш един шоколад вечер не си лягаш!!! Ама като се запъна и ей го на - появи се Девинчето, пак момче. Като си правехме Яни, муахме каквото ни душа иска - пак момче! Та тая теория с храните нещо съмнителна ми се струва.
Междувременно поръчката ни стана готова. Взехме си китайските манджички и се прибрахме. Ама за всеки случай след вечеря, като си легнахме, не правихме секс - за по-сигурно, да не взема с китайче да забременея. :)))
Междувременно поръчката ни стана готова. Взехме си китайските манджички и се прибрахме. Ама за всеки случай след вечеря, като си легнахме, не правихме секс - за по-сигурно, да не взема с китайче да забременея. :)))
Та цялата тая "момчешка" прелюдия беше, за да ви настроя на вълна момчешки торти. Днес ще ви представя няколко такива, които съм правила назад във времето. Като казвам "назад във времето", разбирайте с години назад. (тук си предсатвете, че има засрамено емотиконче).
С първата ще се върнем чак в месец феврурари 2012 година. Това е тортата на Свилен. Правих я за втория му рожден ден. Майка му Галя ми писа половин година предварително, за да си запазя датата за тях и да уточним детайлите. Първоначалната й идея бе тортата да е на два етажа, като първият е декориран с любимите играчки на Свилен, а вторият да е като полянка, на която са насядали Печо Пух и компания. На мен, обаче, този вариант ми се видя доста претрупан и затова й предложих да изберем дизайн или само с играчките, или само с Пух и приятели. Галя предпочете да си имат своята уникална торта - именно с любимите играчки на нейното момченце. Прати ми ги на снимки и моделирането започна. За основни цветове на етажите избра зелено и синьо. А за вкуса се допита до таткото на Свилен, който категорично се спря на Шоколина. Реших да ги зарадвам и с няколко курабийки изненада, които да подарят на гостите. Единственият проблем бе транспортирането на тортата, тъй като трябваше да пристигне чак в Димитровград. Това, между другото, е втората ми торта, която пътува до този град. Първата бе една от най-харесваните ми торти - пролетната с теменужки, чиято история можете да прочетете тук. За щастие Галя успя да ангажира нейни близки, които откараха тортата цяла и невредима. А ето я и нея.
С втората торта ще се върна още по-назад във времето до ноември 2011 година. (още по-засрамено емотиконче) Поводът да я направя бе вторият рожден ден на един друг юнак - Калоян. Майка му Димитрана бе открила блога ми година по-рано, търсейки торта за първия рожден ден на момченцето си. Но тогава не се престрашила да ми пише, тъй като оставали само броени дни до празника. Затова за втория рожден ден се свърза с мен два месеца по-рано и поръчката й бе приета. Идеите за дизайн бяха две - или 3Д торта във формата на багер, тир, камион или някоя такава тежка машина или торта на тема Майстор Мани. Признавам си, до този момент не бях чувала нищо за въпросното лице. Веднага се допитах до моите верни съветници и помощници в подобни ситуации - децата ми. Те, естествено, най-подробно ме запознаха с Мани и ме открехнаха, че мога да си купя и списание със същото име. Ето го и него.
Вариантът с 3Д тортата го отхвърлих моментално, тъй като не бе по силите ми. Ужасно са ми трудни този тип торти, затова не се и наемам да ги правя. Остана вариантът с Майстор Мани. Диди си представяше тортата като сандъче с инструменти, но аз й предложих друга визия и тя се съгласи. Купих си въпросното списание, от което да гледам и ми беше много по-лесно да претворя героите от захарно тесто. В крайна сметка се получи това.
Третата торта е на футболна тематика и е за един върл фен на Manchester City. Той се казва Бойко и поводът да му направя торта бе деветият му рожден ден през март 2012 г. А самата торта бе една от общо четирите, които съм правила за неговото семейство, с което всъщност вече съм ви запознавала. Представям ви ги отново: сестричката Калина, за която правих Червената Шапчица, майката Галя, която съвместно със съпруга й Георги изненадахме със захарен букет лалета и Георги, за който пък бе пържолката със зеленчуци. Да направя торта за Бойко, бе истинско удоволствие и чест за мен, тъй като той ми е голям фен. На вкус тортата бе бананова, а на вид, естествено, футболна. Интересно съвпадение бе, че без да знам броя на съучениците на Бойко, бях направила точно толкова звездички. А за звездичките от радост в очите на Бойко разбрах от майка му Галя.
На финала и двете торти за третия рожден ден на близнаците Сами и Боби, който отпразнувахме миналата година в края на октомври. Както знаете, майка им Светлана е ненадмината в планирането и организирането на грандиозни и запомнящи се партита. Всичко е тематично и изпипано до най-малкия детайл. Лайфмотивът на миналогодишния купон бяха динозаврите. Моето участие в цялата схема, разбира се, бяха тортите. Светлето ми прати ето тази снимка, която да ми послужи като скица за дизайна.
Допълнително ме улесни още повече, като ми даде и картонени шаблончета на четирите вида динозаври, старателно изрязани от Ицето (таткото на близнаците).
Въпреки цялата помощ и съдействие, които ми оказаха семейство Бонин, направата на тортите ме затрудни много. И то не за друго, а защото вече бях бременна и ми беше кошмарно лошо. Но все пак се справих и бях безкрайно щастлива. Още по-щастлива бях, че имах възможността да присъствам на самия празник, който бе наистина впечатляващ. Но най-добре да ви разкажа за него със снимки, за да се потопите и вие в цялата атмосфера и да усетите настроението.
Това е само малка част от вкусотийките, които присъстваха в празничното меню. Забелязвате ли колко тематично е всичко? Забелязвате ли с колко вкус и старание е приготвено? Забелязвате ли колко много труд и търпение са вложени?
Тези гигантски яйца отново са изработени от Светлето по технологията папиемаше. А вътре има плюшен динозавър. Всяко от поканените на рождения ден дечица си тръгна с такова яйце и още куп подаръци. При семейство Бонин това е традиция. Уникални хора!!! Можете да си представите колко щастливи си тръгват децата от техния дом.
А ето така започна и самата програма на празника - с филмче за динозаврите, което децата изгледаха с голям интерес. Бяха като част от научен екип, начело на който имаше "истински" изследовател, вманиачен по динозаврите.
След научната беседа имаха и практика на открито. Нагледно видяха как изригва вулкан.
Експедицията продължи с разкопки в огромен пясъчник, в който с общите усилия на всички бяха открити останки от динозавър. Находката се оказа изключителна - младите учени успяха да сглобят цял динозавърски скелет!!! Бяха открити и множество яйца. Всеки счупи своето с помощта на този чук, а вътре намери малък динозавър.
След грандиозния успех при разкопките беше ред на заслужен купон с много настроение, забавни игри и танци. А на финала дойде ред и на тортите, духането на свещичките, пожеланията.
И най-хубавата част от живота на една торта - нейното разрязване, за да бъде изядена. Тези двете бяха различни като вкус. Едната бе Рафаело, а другата - тирамису.
А тази снимка от рождения ден ми е много скъпа, защото е направена само минута, след като казах на Светлето и Миленка, че съм бременна. Те бяха първите хора, на които съобщих новината. А на тазгодишния рожден ден Дамянчето вече съвсем официално беше сред гостите. Празникът отново бе невероятен!!! Темата - цирк. И цирк наистина имаше. Детска трупа циркови артисти изнесе страхотно представление. Имаше акробатика, фокуси, жонглиране, еквилибристика, клоуни... Уникално е това семейство Бонин! Казвам го за пореден път и няма да се уморя да го повтарям! Сами и Боби са истински щастливци с такива родители!!!
А тази разкошна балерина Bearington bear е моят подарък от семество Бонин в знак на благодарност за тортите.
Тази година нямах възможност аз да ги направя и ми беше много мъчно, защото прекъснах една традиция. Досега все аз изработвах тортите за техните празници: жабоците-принцове за първия рожден ден, торти за прощъпулника им, маймунките за втория рожден ден, динозаврите за третия. Тази година честта се падна на Ани Савенко, която сътвори прекрасни торти на тема цирк.
Е, разходих ви бая назад във времето. Ако разходката и емоциите са ви поуморили, предлагам ви да хапнете нещичко за подсилване. Аз се двуумя между сандвич и пържолка. :)))
С втората торта ще се върна още по-назад във времето до ноември 2011 година. (още по-засрамено емотиконче) Поводът да я направя бе вторият рожден ден на един друг юнак - Калоян. Майка му Димитрана бе открила блога ми година по-рано, търсейки торта за първия рожден ден на момченцето си. Но тогава не се престрашила да ми пише, тъй като оставали само броени дни до празника. Затова за втория рожден ден се свърза с мен два месеца по-рано и поръчката й бе приета. Идеите за дизайн бяха две - или 3Д торта във формата на багер, тир, камион или някоя такава тежка машина или торта на тема Майстор Мани. Признавам си, до този момент не бях чувала нищо за въпросното лице. Веднага се допитах до моите верни съветници и помощници в подобни ситуации - децата ми. Те, естествено, най-подробно ме запознаха с Мани и ме открехнаха, че мога да си купя и списание със същото име. Ето го и него.
Вариантът с 3Д тортата го отхвърлих моментално, тъй като не бе по силите ми. Ужасно са ми трудни този тип торти, затова не се и наемам да ги правя. Остана вариантът с Майстор Мани. Диди си представяше тортата като сандъче с инструменти, но аз й предложих друга визия и тя се съгласи. Купих си въпросното списание, от което да гледам и ми беше много по-лесно да претворя героите от захарно тесто. В крайна сметка се получи това.
Третата торта е на футболна тематика и е за един върл фен на Manchester City. Той се казва Бойко и поводът да му направя торта бе деветият му рожден ден през март 2012 г. А самата торта бе една от общо четирите, които съм правила за неговото семейство, с което всъщност вече съм ви запознавала. Представям ви ги отново: сестричката Калина, за която правих Червената Шапчица, майката Галя, която съвместно със съпруга й Георги изненадахме със захарен букет лалета и Георги, за който пък бе пържолката със зеленчуци. Да направя торта за Бойко, бе истинско удоволствие и чест за мен, тъй като той ми е голям фен. На вкус тортата бе бананова, а на вид, естествено, футболна. Интересно съвпадение бе, че без да знам броя на съучениците на Бойко, бях направила точно толкова звездички. А за звездичките от радост в очите на Бойко разбрах от майка му Галя.
На финала и двете торти за третия рожден ден на близнаците Сами и Боби, който отпразнувахме миналата година в края на октомври. Както знаете, майка им Светлана е ненадмината в планирането и организирането на грандиозни и запомнящи се партита. Всичко е тематично и изпипано до най-малкия детайл. Лайфмотивът на миналогодишния купон бяха динозаврите. Моето участие в цялата схема, разбира се, бяха тортите. Светлето ми прати ето тази снимка, която да ми послужи като скица за дизайна.
Допълнително ме улесни още повече, като ми даде и картонени шаблончета на четирите вида динозаври, старателно изрязани от Ицето (таткото на близнаците).
Въпреки цялата помощ и съдействие, които ми оказаха семейство Бонин, направата на тортите ме затрудни много. И то не за друго, а защото вече бях бременна и ми беше кошмарно лошо. Но все пак се справих и бях безкрайно щастлива. Още по-щастлива бях, че имах възможността да присъствам на самия празник, който бе наистина впечатляващ. Но най-добре да ви разкажа за него със снимки, за да се потопите и вие в цялата атмосфера и да усетите настроението.
Тази година нямах възможност аз да ги направя и ми беше много мъчно, защото прекъснах една традиция. Досега все аз изработвах тортите за техните празници: жабоците-принцове за първия рожден ден, торти за прощъпулника им, маймунките за втория рожден ден, динозаврите за третия. Тази година честта се падна на Ани Савенко, която сътвори прекрасни торти на тема цирк.
Е, разходих ви бая назад във времето. Ако разходката и емоциите са ви поуморили, предлагам ви да хапнете нещичко за подсилване. Аз се двуумя между сандвич и пържолка. :)))
