сряда, 21 март 2012 г.

С дъх на пролет

Ето че най-после дойде пролетта! Не само астрономическата, но и истинската. Тази, която те пробужда от зимната летаргия, стопля сърцето и душата ти, кара те да се почустваш по-ведър, по-жизнен, по-щастлив! Всяка година  с идването на пролетта сякаш се раждам отново, и отново, и отново... Обожавам този сезон заради свежестта, топлината и красотата, които носи. За мен пролетта е ново начало, нов шанс, нов стимул, нова надежда.
Днес рано сутринта минах през цветната борса на пазара. Слънчицето вече грееше топличко, птичките чуруликаха, отвяскъде ухаеше на фрезии и люляци. Стана ми толкова хубаво и направо ми идеше да литна от радост! 
Какъв по-подходящ ден да ви представя и няколко мои творения,  носещи в себе си красотата и свежестта на пролетта!

Творение № 1 "Торта с теменужки"

  
Това е тортата, която Кремена си спечели от "Класация 2011". както може би си спомняте, леката ръка на съпруга ми изтегли точно нейния номер сред всички гласували. Оказа се, че Креми живее извън пределите на страната и затова ме помоли да направя тортата за нейната майка Димитринка. Беше така добра и мила да изчака до месец март, тъй като целият феврурари ми бе доста зает. Реших, че най-подходащият повод би бил празникът на жената 8 март. Като вкус Кремена се спря на любимата ми Кармен, но за дизайна не пожела да ми помогне ни най-малко. Остави всичко изцяло на моето въображение. Дълго се чудих какво да измисля и накрая прецених, че трябва да е нещо стилно и с цветя. Първоначално се спрях на рози, но имам толкова много торти с рози. Казах си "А защо не теменужки?" Толкова ги обичам тези цветя! На фона на всички останали само те са ми като "живи". Сякаш си имат физиономийки с очички, устичка. Като дете това бяха най-любимите ми цветя. В стационарната градина в Стара Загора, където съм отрасла, беше пълно с такива! Баба им викаше "мушанки". В 6 или 7 клас в учебника по биология имаше снимка на теменужки и когато другарката Горчева попита какво е това цвете от целия клас само аз отговорих правилно - мушанка! Правилно според другарката, защото тя беше от Казанлък, където явно също така ги наричат. 
Но да се върнем на тортата. Че щеше да е с теменужки, вече бе ясно, но какъв цвят? Колебаех се дали да са най-различни на цвят или да са само един вид. Прецених, че комбинацията бяло и лилаво би стояла най-стилно и изчистено, а за разкош добавих и малко жълто. Тъй като нямам специална формичка за теменужка, се наложи да импровизирам с каквото имам. Правих всяко едно листенце поотделно, което ми отне часове. После още час-два докато изрисувам и налепя всичко по тортата. Реших да добавя и малко бели маргаритки (на тях в Стара Загора им викат "парички") и няколко бели пеперудки (на тях си им казват "пеперудки"). На финала сглобих и пандлеката отгоре. Частите за нея си ги направих предния ден, та да могат да изсъхнат. Тортичката ми беше готова и не ми оставаше нищо друго освен да я поснимам и да я изпратя в Димитровград, където живее майката на Кремена. Съпругът ми ме откара до автогарата и започнах да търся автобуса. Първият човек когото попитах "Знаете ли къде е автъбусът за Димитровград?" ми отговори "Аз съм!" Реших, че нещо си прави майтап и тъпо и упорито продължих да настоявам "Ама аз търся рейса!" Но и той не се предаваше "Е, аз съм шофьорът на рейса! Ако дойдеш с мен ще ти го покажа!" Това последното прозвуча малко двусмислено, ако ме разбирате какво имам предвид, но все пак му се доверих и тръгнах след него. Добър човек, истината казвал. Почувствах се леко тъпо, но пък бях щастлива, защото се отнесе с тортата много отговорно и обеща да я пази и да кара внимателно. Обадих се на леля Дими да й кажа кога и къде да си чака тортата, а няколко часа по-късно тя ми звънна, за да ми благодари от сърце за прекрасния подарък. Така, заедно с Креми, успяхме да направим празника й още по-вълнуващ и прекрасен! А след още няколко дни ми се обади отново, за да ми каже, че и на вкус била божествена. Ден -два само си я гледала, но накрая поканила приятелки и се почерпили. 

Творение № 2 "Торта с букет лалета"


И тази торта беше подарък изненада, но от съпруг за рождения ден на жена му. Той се казва Георги и е баща на малката Калина, за която правих Червената шапчица. Още миналата година, когато дойде да ми върне стъкления поднос от тортата, ме помоли да си запиша в тефтера датата на рождения ден на Галя - съпругата му. Искаше да я изненада с торта, направена от мен. Искаше декорацията да бъде изчистена и стилна, а акцентът да са момини сълзи - любимото цвете на Галя, но аз такова нещо не мога да правя и затова се спряхме на компромисен вариант с лалета.  На вкус тортата бе After eight. Мисля нищо повече за нея да не ви разказвам, а да ви дам възможност да прочетете писмото, което получих впоследствие от самата рожденичка (естествено, правя го изцяло с нейно съгласие). 
 "Ех Бубе, Бубе,
              От къде да започна като нямам думи незнам? Да притежавах поне малко от твоя талант за писане, ама аз и на малкия ти пръст не мога да се опра! Чувствам го така дълбоко в себе си, а не мога да го изразя това велико чувство дето ме е обзело :)
              Както писах във Фейсбук вклчвам се, след като преживях и последната страхотна хапка от невероятната ми торта! Торта специално и само за мен, каквато от години съм нямала! Колко малко му трява на човек наистина, се убеждавам за пореден път в живота си....толкова малка частица от златното сърце на някой друг! Бъди благословена за радостта, с която даряваш хората!               Откакто за пръв път попаднах на сайта ти и сънувах, че си ми направила торта за рождения ден - преди повече от година съм го споменавала няколко пъти у дома, но без и да съм си мечтала, че ще ми се случи някой ден. Тортата от сънищата ми беше точно със същият цвят - много бледожълта с лалета и момини сълзи в същият лилав и зелен цвят /такова съвпадение няма!!!/.
След това бях невероятно щастлива, че успя да ме включиш в натоварения си график за да зарадваме Калина. Съвсем си забравих съня и точно като една майка винаги съм била целеустремена към празниците и щастието на децата си и съм се поставяла на заден план!
             Много ме развълнувахте, трогнхте, накарахте ме да се почуствам толкова специална наистина!!! Не съм и предполагала, че Георги, който наистина много пъти ме е изненадвал, но винаги със собствени усилия ще се обърне към теб и ще ми скроите такава изненада. Дойде ми като гръм от ясно небе, но признавам си, че само като зърнах кутията и веднага разбрах какво има вътре и кой го е правил. Така добре съм запомнила и най малката подробност от красотите, които твориш та чак до розовата панделка на кутията, че бях на сто процента сигурна. От там нататък хем бях любопитна, хем не ми се отваряше веднага за да задържа емоцията на върха по-дълго. Не можах да се устискам дълго. Толкова беше красива тортата ми, а тези арт-елементи които беше вкарала така ми харесаха - изобщо аз много си падам по старинните неща комбинирани с новото  - сякаш ме познаваш добре!
На няколко пъти посягах към телефона в този ден - с идеята да ти звънна на теб и на Ели Гледачева. На теб реших да не се обаждам, защото си представях, че само ще викам и крещя по телефона от радост а някак си не си длъжна да отнасяш емоциите на всеки, който ощастливяваш. На Ели ми се искаше да и се обадя и да и кажа, че след пет минути съм в ателието, преди да е успяла да ми откаже.
Бях се тотално ошашкала и започнах едно снимане в домашни условия...та нямаше край! Изпращам ти няколко снимки за сайта в "Щастливи и красиви" и ще чакам с нетърпение да се видя.
Като свършихме със снимките, започнах да разпитвам главния виновник за изненадата да ми разказва какво как и кога - така съм се забавлявала с него. За мен той е най-невероятния човек, любим, приятел и татко на света! Много ми е добричък и би дал всичко за нас. Като започна да ми разказва как е искал момини сълзи, но ти си му казала че няма как да се направят беше толкова сладък....боже вие сте страхотни незнам какво да кажа! А да не говорим, че след като ми писа за тортата на Бойко, че може би няма да имаш възможност да я направиш и на мен съвсем ми потънаха "гемиите" и през ум не ми е минавало, че ще зърна пак твоя торта толкова отблизо....абе нанесохте ми голяма изненада от всякъде погледнато!
                Вкуса е уникален - любимия ми шоколад After eight - това е нещото което никога не отказвам и мога да ям до припадък. Много добро съчетание с плътния шоколадов крем и такова ухание на мента....жестока комбинация точно за мен!
Вечера след като прирахме Бойко от училище и му казах, че имам торта от Буболинката, той не повярва. След това така ми я нападнаха двамата с Калина - искаха да изядад всички лалета та едвам успях да ги опазя. Сега букетчето сложено на една поставка стои на прозореца в спалнята ни и като влезеш в стаята мирише така приятно на торта и фондан..........много ми е хубаво да си го гледам да знаеш!

Някой ден ще ти напиша по-подробно защо ми доставя такава радост, това което правиш. На времето ние с майка ми правехме такива торти-уникати разбира се по съвсем по примитивен начин и с много по подръчни средства. Тя ми бъркаше и месеше фондана а аз бях по украсяването. Имахме едни дебели руски книги по кулинарно изкуство и от там черпехме идеи при липсата на интернет. Това са невероятни спомени за мен! Разбира се, когато излезе течната сметаната и евтините масови торти по сладкарниците нашето творчество замря - затова те разбирам толкова добре и знам точно в какво положение се намираш! Само не се отказвай, защото имаш златни ръце и си призвана да твориш красота!

Оставам с много много топли и близки чуства!

Галя, вече на 35 :)"

Творение № 3 "Курабиени букетчета"


А това са осмомартенските букетчета от курабии, общо пет на брой, които правих за госпожите на Девин и Давид. Идеята за букет от курабии ми хрумна миналата пролет за представянето ми в Lady zone. Хареса се много сред почитателите на сладките красоти! И до ден днешен всеки, който дойде вкъщи на гости, се радва на курабиеното ми букетче, което седи и събира прах на едно от рафтчетата в кухнята. Та реших за 8 март вместо естествени цветя, да подарим на госпожите курабиени такива. Изпекох и декорирах общо над 100 броя цветенца и листенца и не счупих нито едно от тях. Хем талантлива, хем сръчна, бре!!! Предизвикателство бе транспортирането им до детската градина и училището, но и по пътя оцеляха. Госпожите бяха много щастливи, а аз доволна, че успяхме да ги зарадваме! Те са прекрасни жени и заслужават много повече от това. Благодаря им от сърце за старанието и любовта, с които отглеждат, обучават и възпитават децата ни. 

И за да стане още по-пролетно, ето и малко снимки. 

















10 коментара:

  1. Бубе,точно като Галя се почувствах , миналият октомври когато ти сбъдна една моя мечта!
    Ти си фея -магьосница-изпълнителка на мечти!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, Дани! Благодаря ти! Наистина съм щастлива когато успея да зарадвам някого.

      Изтриване
  2. Аз... не знам... сякаш ми взе думите тази ти публикация! Поредната такава, която за пореден път ме оставя без думи и дъх не само заради шедьоврите, които твориш и ни показваш, но и заради начина, по който пишеш! Знаеш ли? Че си талантлива - талантлива си, че умееш да рисуваш и с думи - умееш, но си мисля, че ти си Феята на пролетта! Защо ли? Защото всеки път, когато чета твоя публикация имам същите усещания, каквито ти си описала в началото!
    И двете торти, и букетчетата са прекрасни! А като видях теменужките останах повече от изумена! Усетих прекрасния им аромат, като живи са! Поздравления за уменията ти!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Какво да кажа след такива прекрасни думи по мой адрес?!?!? Благодаря ти от все сърце! Съпругът ми от време на време, като ме види да се нося из къщи чорлава и разпасана, ми казва, че съм като самодива, но ето, че вече съм и фея! Дано в най-скоро време се сдобия и с магическа пръчица, че откога си мечтая...

      Изтриване
  3. Невероятно местенце,на невероятен човек :)...красива,талантлива,забавна,мама на 3ма...къде ти е кусура :D? Майтапа на страна...благодаря ти,че ме държа почти три часа тук /още на първата ни "среща"/,без да усетя времето,благодаря ти,че ме усмихна сигурно милион пъти тази сутрин :),благодаря ти,че ми даде ведро настроение за целия ден и не на последно място благодаря,че не си станала стюардеса :),не за друго,а защото мисля,че нямаше да имаш достатъчно време,за да се преоткриеш по толкова други различни начини!Желая ти ден,ведър и усмихващ,поне колкото моят! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз ти благодаря за "гостуването"! Щастлива съм, че съм те усмихнала и то неведнъж! Благодаря за споделеното, за милите думи и за прекрасните пожелания! И за да ти върна гостуването и аз посетих твоя блог и много ми харесаха нещата, които твориш. Успех!

      Изтриване
  4. Голяма красота! Думи нямам! Това е изкуство! Теменужките просто ще заговорят всеки момент:)
    Хубав уикенд!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Като малка точно такова усещане имах като гледах теменужките, че аха-аха и ще ми кажат нещо. :))

      Изтриване
  5. Бубе,човек като намине при теб и се зарежда с толкова много положителна енергия.Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се да го чуя, Нели! Покрай коментарите ви и аз се зареждам с такава! Благодаря ти, че намина!

      Изтриване