Ретро, класика и шик

Всички сладости, които ще ви представя днес, са с по-класическа и ретро визия, съчетана с барокови орнаменти, които придават по-голяма пищност, драматичност и тежест на дизайна. 

Първа от серията е тортата, която направих за 85-тата годишнина на една изключително симпатична дама - баба Божана, родена точно на Бъдни вечер. Поръчката дойде от нейната внучка, която също носи прекрасното българско име Божана. За нея съм ви споменавала неведнъж, тъй като честичко прибягва до моите услуги, когато има нужда от нещо сладко и красиво за семейните празници. За вкус на тортата тя избра "Рафаело", а за дизайна искаше нещо в кафяво, с рози и задължителното присъствие на цигулка, тъй като баба Божана е истинска и вярна почитателка на класическата музика. 

Следваща е тортата, която направих за 80-я юбилей на моята баба Магда, която пък празнува рожден ден на 14 феврурари - деня на влюбените. Някои от вас сигурно си спомнят, че още тогава ви споменах за празника в тази публикация и обещах да ви покажа тортата по-нататък. И ето, има-няма седем месеца по-късно, си спазвам обещанието. Тази торта, освен че е за кръгъл юбилей, е и 250-ната поред, която съм измайсторила. И както Божана е кръстена на своята баба, така и аз нося името на моята. Да, знам, че се казвам Люба, а тя - Магда и между тия две имена няма нищо общо, но нека набързо ви обесня каква е историята. Баба всъщност е Магда по паспорт и Люба в кръщелното свидетелство. Всичките й близки и роднини я наричат Люба, а приятелите и познатите - Магда. Така че наполовина сме си адашки и точка по въпроса. 

Розата в действителност беше цвят праскова, а не такъв ужасен оранж!

И третата торта е за юбилей - 60-я рожден ден на една много стилна, красива и интелигентна жена, майка на моята приятелка Марги. Рожденичката се казва Мария, но за мен е леля Мая. Тя сама си поръча тортата и искаше нещо в стил винтидж, в кафяво-бежовата гама и с рози. Добавих и малко старо злато за повече разкош и аристократичност. За мой късмет успях да намеря чашки за къпкейкчета и картичка в същите цветове и със същите барокови орнаменти, които идеално допълниха тортата. Много обичам, когато всичко е в унисон. Кексчетата не бяха за леля Мая. Реших да подаря по едно на двете й дъщери - Марги и Яна и на четирите й прекрасни внучки - Йоана, Божидара, Мария и Дарина. Идея си нямате колко са красиви всички! И това тяхното ако не е женско царство!!! 

А с тези курабии зарадвах една приятелка за рождения й ден. Тя се казва Ради и също е много запалена и веща в сладкарското изкуство. Тук можете да разгледате всички красоти, които е сътворила. Дизайнът на бисквитките е изцяло повлиян от прекрасната картичка, естествено дело на Дани от Пловдив. Част от розичките са изработени от най-малкия ми син Девин. Много се гордея с него! Вече знам кой ще ме наследи в занаята един ден. С времето Девин все повече проявява желание да ми помага и смея да твърдя, че се справя сравнително добре. Най-интересното е, че страшно си е повярвал и има такова самочуствие! В случая с розичките най-чистосърдечно ми заяви "Ха! Ми те моите сто пъти по-красиви от твоите се получават! Като пишеш после в блога, да кажеш, че аз съм ги правил, че иначе хората ще си кажат "А бе откога тая жена такива хубави рози прави?" Та така! Да не си помислите, че аз съм надобряла. Добре, че е детето, та най-после и аз да покажа нещо наистина красиво. :)

За доктора с любов

Днес ми се наложи да посетя личната ни лекарка, за да взема извинителни бележки за децата. През последните няколко дни цялото семейство се тръшнахме с гадния ентеровирус, който върлува напоследък. Беше кошмарно, но вече сме на крак! Та, докато бях при докторката, се присетих, че през годините съм правила разни сладки нещица като подарък в знак на благодарност към лекарското съсловие. Част от тях вече съм ви показвала, но някои все още си стоят по папките със снимки и чакат да видят бял свят. Ето, че дойде и техният ред.

За лекарите у нас мога да говоря много, но не ми се ще да навлизам надълбоко в темата. Попадала съм на всякакви - и добри, и лоши, и такива, които се чудя как изобщо могат да се нарекат "лекари", но като цяло изпитвам огромно уважение към професията им и към онези от тях, които са призвани да я практикуват с хъс, желание и компетентност. Лекарите са тези, от които пряко зависят нашето здраве и живот и когато те се отнесат към нас с нужното внемание, разбиране и професионализъм, няма как да не ги уважаваме и да им бъдем вечно признателни. 

Тази публикация ще е като позитивен списък с имена на лекари, които лично познавам и ще се радвам, ако в коментарите си го допълните с още много достойни за уважение и признателност имена. Нека заедно им благодарим. Те го заслужават!!!

Тази торта бе за д-р Румяна Станчева и целия персонал в зъболекарския кабинет на МЦ"Пансанус". Занесохме им я с децата, за да се почерпят за рождените дни на Денис и Девин миналото лято. За нашата стоматоложка съм ви разказвала и друг път, но няма как да не спомена отново, че тя е невероятен човек и супер професионалист. Цялото семейство много си я обичаме и уважаваме.  За нея съм правила и ето тази мини тортичка, като изненадка за рождения й ден по-миналта година, а за следващия тя самата ми поръча истинска голяма торта. 

За коледите пък сме й подарявали курабийки. 

Това е футболната торта за д-р Бранимир Костадинов от "Света Ана". Той е заклет фен на LIVERPOOL и затова решихме, че подобен подарък за рождения му ден ще го зарадва много. Д-р Костадинов спаси живота на един човек, когото цялото ми семейство обичаме безкрайно. Винаги ще сме му благодарни и признателни. 

Девизът на LIVERPOOL "You'll never walk alone" е изписан отстрани на шалчето

 Най-топли чувства таим и към д-р Цветан Георгиев от детска херургия в Пирогов, който преди няколко години оперира Давид. Изключителен професионалист и много мил и внимателен към малките си пациенти. Де да бяха всички лекари като него!!! За Коледа го зарадвахме с кутия курабии. 

А тази бебешка количка от захарно тесто направих и подарих на гинеколожката ми д-р Людмила Калева за Бабин ден преди цели четири години. Ако се питате защо в количката има мече, а не бебе, веднага ще ви отговоря. По онова време все още бях съвсем начинаеща в занаята и дори и не съм си помислила, че бих могла да сътворя нещо, наподобяващо бебенце. Но дори и така се надявам, че съм успяла да зарадвам поне малко д-р Калева. Обичам тази жена и съм й безкрайно благодарна за всичко, което е направила за мен. Познавам я повече от десет години  и се възхищавам на работата й, на отношението й, на професионализма. 

  

Накрая пак ще се върна на личната ни лекарка д-р Йорданка Николова. При нея сме сравнително отскоро, откакто предшната ни семейна докторка Зоя Найденова се пенсионира. Много е отзивчива и знам, че мога да разчитам на нея по всяко време и за всичко, а това е особено важно, когато имаш три деца, които често боледуват или се контузват. За нея са тези малки кокетни къпкейкчета. 

За малко да пропусна и съседката под нас - Деси, която е прекрасен пулмолог и неведнъж съм разчитала на нейната диагноза, когато момчетата са били болни. Благодаря ти от сърце, Деси! 

Кексчета

Днес менюто е кексчета и курабии. Грабвайте една чаша капучино с мнооооого каймак и сядайте пред монитора!

Всеки път, като пека къпкейкс, мъжете вкъщи се изпълват с разочарование. Момчетата, защото не всички кексчета ще са за тях, а мъжът ми - защото като му замирише вкусно и решава, че правя прословутия ми кекс и като разбере, че са къпкейкс му потъват гимиите. Горканчо!!! Кво да го правя, като той хич не е фен на мъфините. Дано поне вие не останете разочаровани!

Тези сладурчета ги правих по много специален повод. Поръча ми ги Стефи (познавате я покрай розово-кафявата торта за свекърва й Хенриета). Със съпруга й са решили да си имат собствена люпилня в двора на новата им къща. За излюпването на първите 30 пиленца бяха поканили много приятелски семейства с дечицата им на весел празник. Реших да се впиша максимално добре в пейзажа и спретнах тези сладки (в буквалния смисъл) пиленца - общо 40 броя. Е не бе писукане, не бе чудо!!! Надуха ни главите, а после цяла седмица под краката ни хрущяха яйчени черупки. 

Четири от тези бяха за приятелката на една от най-редовните ми клиентки. Едно беше за баба ми Магда послучай рождения й ден. Може и странно да ви се стори, но аз съм кръстена на нея. Истината е, че тя има две имена - Люба и Магда. Като разказвах на мъжа ми историята, още докато бяхме гаджета и той ме попита "А ти как й викаш?" Казвам му "Ами "бабо", как иначе???" Едно занесох на гроба на дядо ми Стамен, когото обичам ужасно много и страшно ми липсва. Често си мисля колко ли щеше да се гордее с мен, с трите ми прекрасни момчета, с нещата които правя.... За жалост той си отиде от този свят отдавна, но завинаги ще остане в сърцето ми.

 Тези бяха по поръчка на Зорница - едно прекрасно младо момиче, за чието малко момченце скоро ще правя торта за кръщене. Кексчето с фрезиите (дано и вие сте ги разпознали) беше за свекърва й, а това със слънчогледите - за майка й. 

Феичката бе подарък-изненада от Жени за рождения ден на сестра й Рали, а розовото кексче подарих на Ади - сестричката на Криси (прекрасната чаровница, за която бе тортата с Пепеляшка). 

Тези нещица пък правих за сайта на BTV Ladyzone по покана на Росица Тодорова. Предложи ми да направя нещо красиво за Първа пролет и реших да покажа как всеки може да си декорира къпкейкс без никакви специални инструменти и да си направи пъстро букетче от курабийки.  Тук можете да прочетете материалчето.

Надявам се да не ви е приседнало от толкова сухоежбина. Обещавам да се реванширам в най-скоро време с няколко сочни вкусни тортички.

Бъдете влюбени и обичани не само днес!

Сигурни си мислите, че съм претрупана с поръчки послучай Свети Валентин. Нищо подобно! Единственото нещо, което сътворих по повод празника, са две къпкейкчета. Ще ви ги представя с помощта на моя чаровен асистент Девин, който така се въодушеви от идеята ми да го снимам, че дори ми позволи да му измия муцунката, издайнически оплескана вследствие консумацията на някое и друго шоколадово кексче. 

 Поръчката за това кексче дойде от Ива - сладкото и чаровно момиче, което преди време зарадва своя любим за рождения му ден с двуетажната  торта с поршето. Сега ме помоли за Свети Валентин да напарвя къпкейкче с пате (може би така си викат на галено). Искаше отстрани да има и сърце от сапунени мехурчета, но нещо не ми се получи, затова се наложи да прибегна до традиционни сърчица. Тях направих с помощта на най-новата ми придобивка, която получих като подарък по пощата от една прекрасна жена, с която все още не съм имала честта да се видя лично, но често си пишем и говорим. Тя твори невероятни торти, които може да разгледате тук. Вал, благодаря ти от сърце за прекрасната изненада и за милото писъмце! Кексче с пате едва ли е сред най-типичните любовни подаръци, но със сигурност е един сладък и оригинален начин да кажеш "Обичам те!" И едно фотографско пояснение, в случай че се чудите какво прави Девин - много просто, праща въздушна целувка на патенцето, защото лошата му майка не му позволява да го намляска наистина.

И понеже много харесвам Ивчето, реших и за нея да направя едно валентинско къпкейкче - доста по-традиционно като идея и изпълнение, но пък от сърце. Обожавам мечетата под всякаква форма и вид и може би затова ми е супер приятно и да ги моделирам от захарно тесто. 

Освен кексчето с патето, Ива ми поръча и едно с цветенца за рождения ден на бъдещата й свекърва, която е родена именно на 14 феврурари. Днес ЧРД има и моята баба Магда. Да ми е жива и здрава!!!

 На всички влюбени, било то в половинката си или във виното, пожелавам весел празник, много настроение и положителни емоции! Любовта ще спаси света, а във виното е истината!