Честит рожден ден, Дави!!!

В петък, 7 феврурари, Давид навърши 11 години! Да ни е жив и здрав и все така добричък и отговорен! Да расте щастлив и смело да сбъдва мечтите си!!!

Както неведнъж съм ви споделяла за мен рождените дни на децата ми са изключително вълнуващи и важни празници. Винаги си припомням самото им раждане и се изненадвам колко много време е минало, а ми се струва, че е било вчера.

И този път бе така. Вълнението ми бе толкова голямо, че сън не ме хвана цялата нощ преди празника. Възползвах се и до 2.30 си декорирах курабийки на спокойствие, докато всички момчета вкъщи спяха сладко, сладко. После си легнах, но не мигнах до сутринта и дочаках да стане 7.15 - точният час, в който Дави се роди преди 11 години. И тогава денят бе петък. За появата му на бял свят съм ви разказвала вече и знаете, че беше много щуро и мина супер бързо и лесно. Но след това нещата хич не бяха розови. 

След раждането ме позакърпиха и ме изнесоха на носилка в коридора на родилната зала. Лежах завита с едно одеалце и усещах, че от мен блика кръв. Реших, че може би е нормално при второ раждане да има по-обилно кървене и не се притеснявах докато една от санитарките не мина покрай мен и извика: "Момиче, какво става тука, бе?" Оказа се, че под носилката има цяла локва кръв, а като махнаха одеалото видях, че и аз съм подгизнала. Настана такава суматоха. Само след минута край мен се събраха цял куп лекари и акушерки. Всеки изказваше предположение какво може да ми е и какво трябва да се направи. А като чух "отстраняване на матката" буквално рухнах. Не можех да повярвам, че всичко това се случва.Само преди половин час се бях обадила на Пламен да му кажа, че си имаме бебе и бяхме толкова щастливи, а сега се страхувах за живота и здравето си. Оказа се, че матката ми изобщо не се контрахира. Биха ми някаква инжекция (предполагам с окситоцин) и се започна едно подскачане върху корема ми. Кой ли не се изреди да ме натиска, за да масажират матката. После близо месец имах огромна синина. За щастие положението беше овладяно. Искаха да ми влеят банка кръв, но моят гинеколог не позволи. Не знам дали заради голямата кръвозагуба, но после седмици наред умирах от студ. 

След драмата с матката последва нова изненада. Пробвайки се да слезна от носилката, за да си легна в леглото, се оказа, че не мога да си стоя на краката, камо ли да ходя, заради пронизваща болка в симфизата. Та от носилката ме метнаха на инвалидна количка и право в рентгенологията. От снимката стана ясно, че съм получила свръхразтваряне на тазобедрените кости. Пристегнаха ми таза с един най-обикновен чаршаф, вързаха го на възел и ми заръчаха да лежа само по гръб и да не ставам. И така цял месец. Костите ми се събраха, но болката си остана, макар и доста по-поносима. 

Мене кучета ме яли, както се казва, ама и с бебето проблеми колкото щеш. Първо нямаше добро оросяване на крайниците и ръчичките и крачетата му ставаха лилаво-черни. Не спираше и да повръща. Казаха, че най-вероятно се е нагълтал с околоплодни води и до ден-два ще се изчисти. Но драйфането продължи до седмия месец, защото имаше ГЕР (гастроезофагиален рефлукс). След всяко кърмене повръщаше като луд, понякога над десет пъти. На седмия ден целият се изрина - телцето и личицето му бяха в огромни пъпки. На 15-я ден се разболя - зарази се от батко си Денис. На 17-я ден вече беше на антибиотик. Изкара и супер тежка и продължителна жълтеница - до края на втория месец беше оранжево-жълт и само спеше. Заради всички драми педиатърката ни, д-р Зоя Найденова, през ден идваше вкъщи. Добре, че беше тя, че иначе със сигурност щях да полудея. През първите два месеца, докато Давид постоянно спеше, аз все й се жалвах, че е много омърлушен. После пък, като почна хич да не спи, обърнах плочата и взех да мрънкам, че не спи. А д-р Найденова съвсем спокойно заключи: "Люба, ама на теб не може да ти се угоди!" Тогава и Пламен я призна за отличен диагностицик и до ден днешен, като се размрънкам, ми поставя същата диагноза. 

Малко след като отшумя жълтеницата, се появиха атопичният дерматит, непоносимостта към кравея белтък, алергия към още куп храни и хроничен астматичен бронхит. Милото ми бебче беше постоянно с разранена до кръв кожа от обривите, пиеше само соево мляко, което му отпускаха под бройка от здравната каса, пазеше супер строга диета и непрекъснато го мъчеха кашлици и сополи. Минахме и през тежка бъбречна инфекция, рота вирус, счупен лакът, операция на херния... 

Но както казва майка ми - така растат децата, а майките остаряват. 

Ето, че днес имаме едно пораснало прекрасно момче и една леко поостаряла майка. 

Поостаряла, но все пак достатъчно жизнена и способна, та да направи торта на своето дете. Да ви призная, много ме беше страх дали ще се справя, защото не бях правила декорирана торта от точно една година и три месеца. За щастие се оказа, че е като карането на колело - не се забравя.

Първоначално Дави искаше най-обикновено тирамису без украса. Обаче аз се бях ентусиазирала за нещо по-така. Чудих се каква тема да му избера и един ден, докато им разчиствах стаята и купищата играчки, ми светна - Angy Birds Star Wars - любимата напоследък електронна игра на Давид. 

Във вторник, нали беше междусрочна ваканция, всичките деца си бяха вкъщи. Връчих Дамянчето на батковците му да го погледат, а аз наизвадих сладкарските такъми. Извъртолих няколко геройчета уж пробно, да видя дали ще ми се получат, пък те взеха, че станаха. Реших да ги ползвам за декорация на кексчета, а самата торта да изрисувам и апликирам като някое от нивата на играта. Помолих Дави да ми избере възможно най-лесното (за пресъздаване, не за минаване). И ето какво се получи в крайна сметка. 

Торта имаше. И подаръци имаше (и то все хубави, които направиха Давид истински щастлив). И гости имаше! И купон!

Бъди ни жив и здрав, Дави!!! Обичаме те безумно!

Торти за юнаци и близнаци

Преди време една събота с Пламен се договорихме - той гледа бебето, аз приготвям вечерята. Познайте какво ядохме? Веднага ще ви отговоря - китайско! Харизах Дамян на баща му, а аз и Девин се изстреляхме към най-близкия китайски ресторант. Но подходихме малко като таксиметраджии. Първо обиколихме квартала и чак тогава се озовахме пред китайския, нищо че е само през два блока от вкъщи. Та седим си отвън и чакаме да ни стане готова поръчката и Девин подхваща: "Като си родим следващото бебе...." Тоя рефрен го слушам кажи-речи всеки ден откакто се появи "новото" бебе. Веднага го скастрих: "Ти не разбра ли, че следващо бебе няма да има?! Освен, ако някой не ми гарантира, че ще е момиченце." - продължих леко уклончиво аз. "А ти не разбра ли, че момиче никога няма да имаш?" - ядосано отвърна той. Викам му: "Що така, бе Девинче?", а той ми сочи с пръстче към небето и се подсмихва: "Защото Бог така е решил. Нали знаеш, че си зодия комодски варан? Само момчета раждаш." Това последното, за тези от вас, които не са наясно, му хрумна веднъж, докато гледахме някакво научнопопулярно филмче по Nat Geo Wild. Разказваше се за остров, на който живеят само женски комодски варани. За да могат да се размножат, някак сами се оплодили, но всички заченали само мъжки екземпляри. Девин изгледа материалчето с огромен интерес и в заключение възкликна: "Ха! Разбра ли сега? Значи ти си зодия комодски варан, щом само момчета раждаш!" 

Та седим си пред китайския ние двамата и обсъждаме моята карма да бъда само мъжка майка и Девин по едно време вика: "Ама като се замисля, има един начин и с момиченце да забременееш. Обаче зависи от тати. С него трябва да се разбереш." "Ха, добро утро!" - мисля си аз. Но ми стана любопитно какво има предвид Девин. "Трябва да го оставиш само той да готви. Така ще ядем само сандвичи и пържоли, щото той друго не може да прави. А сандвичите и пържолите правят възможността за момиченце голяма." Интересно. Не бях чувала подобна теория. Преди години, като правехме опити за трето, четох, че шоколадът повишава шансовете да се зачене девойка. Изюрках Пламен да яде шоколад, а той се фръцна: "Ох, ми не ми се яде, мило!" На тебе ли, бе???? Дето без да опаткаш един шоколад вечер не си лягаш!!! Ама като се запъна и ей го на - появи се Девинчето, пак момче. Като си правехме Яни, муахме каквото ни душа иска - пак момче! Та тая теория с храните нещо съмнителна ми се струва. 
Междувременно поръчката ни стана готова. Взехме си китайските манджички и се прибрахме. Ама за всеки случай след вечеря, като си легнахме, не правихме секс - за по-сигурно, да не взема с китайче да забременея. :)))

Та цялата тая "момчешка" прелюдия беше, за да ви настроя на вълна момчешки торти. Днес ще ви представя няколко такива, които съм правила назад във времето. Като казвам "назад във времето", разбирайте с години назад. (тук си предсатвете, че има засрамено емотиконче).

С първата ще се върнем чак в месец феврурари 2012 година. Това е тортата на Свилен. Правих я за втория му рожден ден. Майка му Галя ми писа половин година предварително, за да си запазя датата за тях и да уточним детайлите. Първоначалната й идея бе тортата да е на два етажа, като първият е декориран с любимите играчки на Свилен, а вторият да е като полянка, на която са насядали Печо Пух и компания. На мен, обаче, този вариант ми се видя доста претрупан и затова й предложих да изберем дизайн или само с играчките, или само с Пух и приятели. Галя предпочете да си имат своята уникална торта - именно с любимите играчки на нейното момченце. Прати ми ги на снимки и моделирането започна. За основни цветове на етажите избра зелено и синьо. А за вкуса се допита до таткото на Свилен, който категорично се спря на Шоколина. Реших да ги зарадвам и с няколко курабийки изненада, които да подарят на гостите. Единственият проблем бе транспортирането на тортата, тъй като трябваше да пристигне чак в Димитровград. Това, между другото, е втората ми торта, която пътува до този град. Първата бе една от най-харесваните ми торти - пролетната с теменужки, чиято история можете да прочетете тук. За щастие Галя успя да ангажира нейни близки, които откараха тортата цяла и невредима. А ето я и нея. 

С втората торта ще се върна още по-назад във времето до ноември 2011 година. (още по-засрамено емотиконче) Поводът да я направя бе вторият рожден ден на един друг юнак - Калоян. Майка му Димитрана бе открила блога ми година по-рано, търсейки торта за първия рожден ден на момченцето си. Но тогава не се престрашила да ми пише, тъй като оставали само броени дни до празника. Затова за втория рожден ден се свърза с мен два месеца по-рано и поръчката й бе приета. Идеите за дизайн бяха две - или 3Д торта във формата на багер, тир, камион или някоя такава тежка машина или торта на тема Майстор Мани. Признавам си, до този момент не бях чувала нищо за въпросното лице. Веднага се допитах до моите верни съветници и помощници в подобни ситуации - децата ми. Те, естествено, най-подробно ме запознаха с Мани и ме открехнаха, че мога да си купя и списание със същото име. Ето го и него. 

Вариантът с 3Д тортата го отхвърлих моментално, тъй като не бе по силите ми. Ужасно са ми трудни този тип торти, затова не се и наемам да ги правя. Остана вариантът с Майстор Мани. Диди си представяше тортата като сандъче с инструменти, но аз й предложих друга визия и тя се съгласи. Купих си въпросното списание, от което да гледам и ми беше много по-лесно да претворя героите от захарно тесто. В крайна сметка се получи това. 

Третата торта е на футболна тематика и е за един върл фен на Manchester City. Той се казва Бойко и поводът да му направя торта бе деветият му рожден ден през март 2012 г. А самата торта бе една от общо четирите, които съм правила за неговото семейство, с което всъщност вече съм ви запознавала. Представям ви ги отново: сестричката Калина, за която правих Червената Шапчица, майката Галя, която съвместно със съпруга й Георги изненадахме със захарен букет лалета и Георги, за който пък бе пържолката със зеленчуци. Да направя торта за Бойко, бе истинско удоволствие и чест за мен, тъй като той ми е голям фен. На вкус тортата бе бананова, а на вид, естествено, футболна. Интересно съвпадение бе, че без да знам броя на съучениците на Бойко, бях направила точно толкова звездички. А за звездичките от радост в очите на Бойко разбрах от майка му Галя. 

На финала и двете торти за третия рожден ден на близнаците Сами и Боби, който отпразнувахме миналата година в края на октомври. Както знаете, майка им Светлана е ненадмината в планирането и организирането на грандиозни и запомнящи се партита. Всичко е тематично и изпипано до най-малкия детайл. Лайфмотивът на миналогодишния купон бяха динозаврите. Моето участие в цялата схема, разбира се, бяха тортите. Светлето ми прати ето тази снимка, която да ми послужи като скица за дизайна. 

Допълнително ме улесни още повече, като ми даде и картонени шаблончета на четирите вида динозаври, старателно изрязани от Ицето (таткото на близнаците). 
Въпреки цялата помощ и съдействие, които ми оказаха семейство Бонин, направата на тортите ме затрудни много. И то не за друго, а защото вече бях бременна и ми беше кошмарно лошо. Но все пак се справих и бях безкрайно щастлива. Още по-щастлива бях, че имах възможността да присъствам на самия празник, който бе наистина впечатляващ. Но най-добре да ви разкажа за него със снимки, за да се потопите и вие в цялата атмосфера и да усетите настроението. 

Това е само малка част от вкусотийките, които присъстваха в празничното меню. Забелязвате ли колко тематично е всичко? Забелязвате ли с колко вкус и старание е приготвено? Забелязвате ли колко много труд и търпение са вложени? 

Тези гигантски яйца отново са изработени от Светлето по технологията папиемаше. А вътре има плюшен динозавър. Всяко от поканените на рождения ден дечица си тръгна с такова яйце и още куп подаръци. При семейство Бонин това е традиция. Уникални хора!!! Можете да си представите колко щастливи си тръгват децата от техния дом. 

А ето така започна и самата програма на празника - с филмче за динозаврите, което децата изгледаха с голям интерес. Бяха като част от научен екип, начело на който имаше "истински" изследовател, вманиачен по динозаврите. 

След научната беседа имаха и практика на открито. Нагледно видяха как изригва вулкан.

Експедицията продължи с разкопки в огромен пясъчник, в който с общите усилия на всички бяха открити останки от динозавър. Находката се оказа изключителна - младите учени успяха да сглобят цял динозавърски скелет!!! Бяха открити и множество яйца. Всеки счупи своето с помощта на този чук, а вътре намери малък динозавър. 

След грандиозния успех при разкопките беше ред на заслужен купон с много настроение, забавни игри и танци. А на финала дойде ред и на тортите, духането на свещичките, пожеланията. 

И най-хубавата част от живота на една торта - нейното разрязване, за да бъде изядена. Тези двете бяха различни като вкус. Едната бе Рафаело, а другата - тирамису. 

А тази снимка от рождения ден ми е много скъпа, защото е направена само минута, след като казах на Светлето и Миленка, че съм бременна. Те бяха първите хора, на които съобщих новината. А на тазгодишния рожден ден Дамянчето вече съвсем официално беше сред гостите. Празникът отново бе невероятен!!! Темата - цирк. И цирк наистина имаше. Детска трупа циркови артисти изнесе страхотно представление. Имаше акробатика, фокуси, жонглиране, еквилибристика, клоуни... Уникално е това семейство Бонин! Казвам го за пореден път и няма да се уморя да го повтарям! Сами и Боби са истински щастливци с такива родители!!! 

А тази разкошна балерина Bearington bear е моят подарък от семество Бонин в знак на благодарност за тортите. 
Тази година нямах възможност аз да ги направя и ми беше много мъчно, защото прекъснах една традиция. Досега все аз изработвах тортите за техните празници: жабоците-принцове за първия рожден ден, торти за прощъпулника им, маймунките за втория рожден ден, динозаврите за третия. Тази година честта се падна на Ани Савенко, която сътвори прекрасни торти на тема цирк.

Е, разходих ви бая назад във времето. Ако разходката и емоциите са ви поуморили, предлагам ви да хапнете нещичко за подсилване. Аз се двуумя между сандвич и пържолка. :)))

Честит 10-ти Рожден Ден, Дави!

Вчера, 7 феврурари, нашият втори син Давид отпразнува своя десети рожден ден! Да ни е жив и здрав и все така да ни радва и да се гордеем с него!!! 

За почерпка в училище Давид пожела да му направя  шоколадови кексчета. 

За момиченцата - с балеринки

За момчетата - на пиратска тематика. 

Разбира се, имаше специално кексче и за класната му - г-жа Борисова. 

За празника вкъщи си поръча торта. Искаше да е нещо свързано с филма "Хобит - неочаквано пътешествие". Преди време ходи да го гледа на кино и ужасно му хареса. Още като се прибра, ми заяви, че тортата му непременно трябва да е на тази тема. Първоначално мислех да му направя хобитската къщичка и пред нея да са фигурките на Билбо Бегинс и Ам - гъл. Но Давид, който изклюително много държи на детайлите и на достоверността на сюжета, каза, че това било абсурдно - двамата герои никога не се били виждали на това място. Идея №1 автоматически отпадна. Предложи ми, ако толкова много държа да пресъздам този кадър, то да го направя както си е във филма - двамата герои да са в пещера, през която минава река. Да бе, торта във формата на пещера - не е за мен това предизвикателство!!! Минахме на вариант три - да направя каквото реша, пък Давид обеща да е щастлив и доволен. 

Първото, което сътворих, бе тази стара книга с кожени корици. 

Вътре са сухи блатове, слепени с течен шоколад, а отвън - захарно тесто. Картинката е разпечатка на вафлена хартия. След като приключих с работата по нея, я оставих на масата в трапезарията и отидах да си върша нещо друго. Изведнъж чувам Пламен, Денис и Давид да крещят в едни глас "Нееееееееее!!!" Хуквам да видя какво става. Девин решил, че това е истинска книга и тръгнал да я разгръща. Поражения нямаше, а на мен ми стана толкова хубаво - щом съм заблудила детето, значи съм се справила добре. 

На следващия ден декорирах и самата торта. Оцветих основата в кремав цвят, изрисувах разни планинки като от стара карта и налепих портретите на главните герои.  Нямах търпение Давид да се върне от училище, за да видя реакцията му. Хареса я много и беше истински щастлив! 

Вечерта дойде ред и на духането на свещите. 

Давид всява доза драматизъм, чудейки се дали ще успее да духне всички свещички. Девин и той изпитва леко съмнение, а Денис, като вече минал по тоя път, му дава кураж "Аре бе, ше ги духнеш, естествено!"

Девин много настояваше да използваме и свещичките, които той избра за батко си. Затова се наложи да махнем другите и на тяхно място да набичим неговите. Няма да му разваляме хатъра, я?!?

И с тия свещи Давид се справи без проблем! Духна ги от раз! Все пак са само 10! Да не са 100! Но от сърце му пожелавам един ден и до сто да ги докара!!! Бъди щастлив, Дави! Обичаме те!!!