Идея си нямате колко съм щастлива, че най-после дойде и мина тоя Хелоуин! Питате "Защо?". Веднага ще ви кажа. Защото от миналия Девин не спираше да ме пита колко остава до следващия. Докато бях бременна поне ми разнообразяваше и с въпроси от типа на "Кога ще се роди бебето?", но след като то се роди остана само Хелоуин-а. През ден слушах "Още колко остава, мамо?" Страшна досада, повярвайте ми! А причината толкова да се вълнува бе, че тази година беше негов ред да си покани приятелчета за празника. Миналата година Давид празнува, по-миналата Дени кани гости. Представете си какво му е коствало на Девин цели две години да чака и него да го огрее!!!
Бях му обещала парти, тъй че трябваше да си удържа на думата. Съобразих се изцяло с желанията на Девин - той беше шефът! Каквото кажеше, това правех.
Първо се заех с поканите. Шефчето си хареса няколко картинки от нета, които аз претворих в покани. Нищо сложно, само дето времето ми беше крайно ограничено. В петък сутринта, преди да тръгне за детска, Девин ми даде следния инструктаж: "Значи, правиш поканите днес и на обяд идваш да ми ги донесеш в детската, за да ги раздам на децата. И понеже така и така ше си се разкарвала до там, най-добре и мен да си ме прибереш!" Е как пък не! Все пак, за да не му развалям хатъра, се юрнах да изпълня поръчката, макар и с няколко часа закъснение. Реших да използвам следобедния сън на Дамянчето и да действам. Но както се казва, направих си сметката без кръчмаря. Дамян така и не благоволи да заспи. Та се наложи да се разкъсвам между него и ножиците и лепилото.
Така или иначе успях и точно в 16.00 часа бях пред детската градина - съвсем навреме, преди родителите да са си взели децата, та да може Девин да им раздаде поканите. Обаче шефчето се появи в крайно кисело настроение. Очите му бяха пълни със сълзи и нареждаше хлипайки нещо от рода на "Искам да ме преместиш в друга детска!" Ужасно се притесних. Опитах се да разбера каква е драмата - неуспешно. Пробвах да му пробутам и поканите - отново ударих на камък. Сега не му било до тях. И на мен не ми беше до тях с ревящо бебе, ама ги направих, нали? Както и да е. Тръгнахме си от градината - аз със свито сърце, Девин ревящ, поканите нераздадени. Само Дамян си беше добре - спеше си в количката и хич не му пукаше. Баровец! По пътя към вкъщи Девин благоволи да ми разясни защо е така разсроен. Първо някво дете му нанесло "знаеш ли какъв як ъперкът"! Чак кръв му потекла от устата. Освен това всички му се подигравали, че е с пръстен, което значело, че е женен. Пък той пръстенът всъщност беше от "Властелинът на пръстените"- пристигна предишната вечер по пощата, поръчка от ebay. И за финал, госпожата им дала толкова много страници с домашно, че никога нямало да успее да си го напише. Съботата и неделята били за забавления, а сега всичко му се обърквало.
Понеделник - втори опит поканите да бъдат раздадени. Сутринта ги сложих в раничката на Девин и най-учтиво го помолих на всяка цена да ги даде на децата. Отивам следобеда да го взема и какво констатирам - само едно от децата си е получило поканата. Изумена питам Девин кво става, а той спокойно ми отвръща "Ми на другите не ми остана време да ги раздам." Не му останало време, моля ви се!!!
След поканите се заех и с почерпката. Шефчето поръча няколко тави с курабии и няколко с кексчета. За моя радост и той се включи в направата им. Било му приятно да се труди. Меси, точи, ряза, бърка с миксера. Много ми помогна, не мога да си кривя душата. Колко хора могат да се похвалят, че шефът им е свършил половината работа?!?
На нощната смяна приключих с печенето, а на дневната се отдадох на декорирането. Заложих на по-семпли дизайнчета, че не разполагах с много време, пък и бебе гледах междувременно. Добре, че Денис беше болен и си остана вкъщи, та да ми помага в критичните моменти. И Давид и Пламен се включиха в приготовленията и организацията на партито. Благодаря им на всички!!!
А самото парти мина като по учебник - костюми, маски, почерпка, игри. За съжаление, обаче, не всички деца успяха да дойдат, но и в умален състав беше весело. Само с обикалянето по домовете не им се получи на децата. Върнаха се с кошничка, пълна единствено с корнфлейки. Но пък с такъв кеф си ги изядоха!!!
А на мен ми беше такъв кеф, че успях да зарадвам Девин и да го направя щастлив. Късно вечерта, като си лягаше, ми каза: "Мамо, толкова хубаво беше, че сам си го разказвам отново! Благодаря ти!" Аз ти благодаря, Девинче, че те имам!
А сега е време да се отдам на заслужена почивка - няколко години надявам се, докато не порасне Дамян и не почне и той да мрънка, че иска парти за Хелоуин.
Празничната маса. Стайлингът изцяло е съгласуван с Девин!
И Дамянчето беше облечен подобаващо за празника, макар че беше повече сладък, отколкото страшен! Страшен е само размерът на бузите му!!! :)
