Всички сладости, които ще ви представя днес, са с по-класическа и ретро визия, съчетана с барокови орнаменти, които придават по-голяма пищност, драматичност и тежест на дизайна.
Първа от серията е тортата, която направих за 85-тата годишнина на една изключително симпатична дама - баба Божана, родена точно на Бъдни вечер. Поръчката дойде от нейната внучка, която също носи прекрасното българско име Божана. За нея съм ви споменавала неведнъж, тъй като честичко прибягва до моите услуги, когато има нужда от нещо сладко и красиво за семейните празници. За вкус на тортата тя избра "Рафаело", а за дизайна искаше нещо в кафяво, с рози и задължителното присъствие на цигулка, тъй като баба Божана е истинска и вярна почитателка на класическата музика.
Следваща е тортата, която направих за 80-я юбилей на моята баба Магда, която пък празнува рожден ден на 14 феврурари - деня на влюбените. Някои от вас сигурно си спомнят, че още тогава ви споменах за празника в тази публикация и обещах да ви покажа тортата по-нататък. И ето, има-няма седем месеца по-късно, си спазвам обещанието. Тази торта, освен че е за кръгъл юбилей, е и 250-ната поред, която съм измайсторила. И както Божана е кръстена на своята баба, така и аз нося името на моята. Да, знам, че се казвам Люба, а тя - Магда и между тия две имена няма нищо общо, но нека набързо ви обесня каква е историята. Баба всъщност е Магда по паспорт и Люба в кръщелното свидетелство. Всичките й близки и роднини я наричат Люба, а приятелите и познатите - Магда. Така че наполовина сме си адашки и точка по въпроса.
 |
| Розата в действителност беше цвят праскова, а не такъв ужасен оранж! |
И третата торта е за юбилей - 60-я рожден ден на една много стилна, красива и интелигентна жена, майка на моята приятелка Марги. Рожденичката се казва Мария, но за мен е леля Мая. Тя сама си поръча тортата и искаше нещо в стил винтидж, в кафяво-бежовата гама и с рози. Добавих и малко старо злато за повече разкош и аристократичност. За мой късмет успях да намеря чашки за къпкейкчета и картичка в същите цветове и със същите барокови орнаменти, които идеално допълниха тортата. Много обичам, когато всичко е в унисон. Кексчетата не бяха за леля Мая. Реших да подаря по едно на двете й дъщери - Марги и Яна и на четирите й прекрасни внучки - Йоана, Божидара, Мария и Дарина. Идея си нямате колко са красиви всички! И това тяхното ако не е женско царство!!!
А с тези курабии зарадвах една приятелка за рождения й ден. Тя се казва Ради и също е много запалена и веща в сладкарското изкуство. Тук можете да разгледате всички красоти, които е сътворила. Дизайнът на бисквитките е изцяло повлиян от прекрасната картичка, естествено дело на Дани от Пловдив. Част от розичките са изработени от най-малкия ми син Девин. Много се гордея с него! Вече знам кой ще ме наследи в занаята един ден. С времето Девин все повече проявява желание да ми помага и смея да твърдя, че се справя сравнително добре. Най-интересното е, че страшно си е повярвал и има такова самочуствие! В случая с розичките най-чистосърдечно ми заяви "Ха! Ми те моите сто пъти по-красиви от твоите се получават! Като пишеш после в блога, да кажеш, че аз съм ги правил, че иначе хората ще си кажат "А бе откога тая жена такива хубави рози прави?" Та така! Да не си помислите, че аз съм надобряла. Добре, че е детето, та най-после и аз да покажа нещо наистина красиво. :)
