Показват се публикациите с етикет Мечо Пух. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Мечо Пух. Показване на всички публикации

петък, 11 януари 2013 г.

Мечо Пух

Много се чудих с какво да започна Новата година и накрая се спрях на нещо супер любимо и познато - Мечо Пух и компания! Това бяха първите фигурки от пластелин, които направих в началото на моята "кариера" като тортоправячка. Запознатите от вас знаят, че преди да се докосна за първи път до захарното тесто, експериментирах скулпторските си умения с пластелин. Бях си накупила огромни количества и всеки ден въртолех разни нещица. За жалост не мога да открия снимките от онзи период, за да ви ги покажа. Едва след като прецених, че съм достатъчно добра, си замесих и първата доза захарно тесто. Оказа се, че между него и пластелина има доста голяма разлика, но все пак тренировките не бяха излишни. 
По онова време Мечо Пух беше любимият герой на средния ми син Давид, а в последствие се оказа, че е предпочитана тема и при детските торти, особено при тези за най-малките. Така е и до ден днешен, а сега ще ви представя и последното ми творение по темата. 

Това е тортата, която правих за рождения ден на малката и прекрасна Мия. Преди това бях правила торта и за нейната майка - Бистра. Този път като вкус те се спряха на Рафаело, а дизайнът бе, както вече стана ясно, Мечо Пух и приятели. Исках да направя нещо наистина сладурско и в същото време купонджийско, а цветовете да са по-пастелни, като за момиченце. Хрумна ми идеята да пресъздам сценка като от истински рожден ден - Йори в ролята на рожденик, а останалите герои - в ролята на гости. И за да е още по-разчупено като сюжет, реших да ги подредя, сякаш позират за снимка. Сигурно не ги чувате, но всички силно викат "зелееееееее!" Само Йори го дава по-обрано - нали такава си му е физиономийката -- на вечно нещастен. Макар че, ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че и по неговата муцунка се прокрадва едва забележима усмивчица. И как няма да е усмихнат, при положение, че съм му направила такава хубава триетажна торта! :))) Тигър, разбира се, не пропусна да му направи "ушички", но така е още по-чаровен и се надявам да не се нацупи като види снимките. Само слончето за малко да не се хване в кадър. Нали му натежава дупето на горкото, та едва успя да се покатери отстрани на тортата в последния момент. Добре, че не беше много височка. По размер пчеличките ми са малко тип "чернобилки", но иначе са много миролюбиви и до края на партито ужилени нямаше. Размина се дори на Пух, който не спря да се тъпче с медец. 







Ами така започвам Новата година - весело, цветно и по детски! Дано и така да ми върви занапред!
Няма как за финал да не ви покажа и другите ми торти с Мечо Пух. Така ще можете да проследите и напредъка ми в моделирането. Не че е голям, но все пак се старая да ставам по-добра и дано това да си личи. 
И една напомнянка - ако още не сте гласували за Класация 2012, а имате желанието да се включите, можете да го направите до края на този месец. 



















четвъртък, 30 декември 2010 г.

Зимна интерпретация на тема Мечо Пух

Поръчка: Двуетажна торта с Мечо Пух на зимна тематика

Вкус: Бял еклер
Поръчител: Мария Илиева (момичето, в чийто блог гостувах преди време)
Повод: Вторият рожден ден на дъщеричката й Мартина
Изпълнител: моя милост


Подробностите:
Мария се беше подсигурила със седмици напред. Даде ми поръчката два месеца предварително, за да е сигурна, че аз ще направя тортата. Изискванията й бяха задължително да присъства Прасчо, защото е любимият герой на Мартина, основният цвят да е червен и сюжетът да е коледен. Не мога да не призная, че първоначално бях в шок как хем да направя тортата червена, хем да пресъздам зимен пейзаж. Зажалвах се на моя скъп съпруг, че съм в творчески запек (извинявам се за думата, но най-точно определя състоянието, в което бях изпаднала), а той с присъщото му спокойствие отсече "Е к'во толкова го мислиш, бе Муцка? Ми то елементарно - прасе, Коледа, червено... Не се ли сещаш?" За миг си представих баталната сцена и тръпки ме побиха. Последваха реплики от рода на "Ти нормален ли си?", а той рече "Нямаш нюх ти за оригиналното!" и се фръцна. Вече бях не само в шок и със запек (припомням - творчески!), но и в съзнанието ми постоянно изскачаше кървавата картина. Да бяхме в Щатите, да прибегна до услугите на семейния психотерапевт, ама в случая нямах друг вариант, освен да се взема в ръце и сама да преборя уплахито (обожавам тая дума) и творческия застой. Както виждате, тортата взе, че се получи - и червенко има, и Прасчо цял целеничък, и сняг на парцали, и коледни мотиви... Много съм доволна от фигурките и особено от Мечо и Прасчо. Все по-добра ставам и все по-нескромна!:)))))








Тъй като рожденият ден се падаше в началото на седмицата, а партито и тортата бяха планирани за уикенда, Мария ме помоли за самата дата да направя едно кексче, естествено, отново с Пачо (така му вика  Марти). Ето го и него.
За ЧРД на Мартина имаше и още една торта, но от картон, която Мария й беше направила. Може да я видите тук. И за мен имаше парченце от нея (това с копченцето и раираната в бяло и червено панделка), в което се криеха любимите ми бонбонки Рафаело. Мария беше изпратила и подаръци за момчетата. Тук е моментът да благодаря на всички ви за прекрасните подаръци, които постоянно ни правите, за безбройните писма, с които ме радвате и трогвате до сълзи, за коледните картички и пожелания, за SMS-те и обажданията послучай празниците. 

Прегръщам ви силно и от сърце ви пожелавам весело посрещане на Новата година и дано тя ни донесе много здраве, радост и късмет! Дано сбъдне най-съкровените ни мечти! Дано сме щастливи, добри, щедри и обичащи!!!!