Ягодки и черешки

Ох, само от заглавието огладнях!!! Обожавам и двата плода. Харесвам ги не само като вкус, но и на вид. Вманиачена съм по всичко, на което има ягодки или черешки. Дори наскоро, докато пазарувах дрешки за бебето, попаднах на едно момичешко боди с черешки и не можах да се сдържа и го купих. Естествено, няма да го ползваме, но поне ще си го гледам и ще му се радвам.

А по-порасналите от вас сигурно си спомнят за онова детско състезание, което даваха по телевизията преди години, между отбор Ягодка и отбор Черешка. Днешните ми торти също са разделени на два лагера. Отсега ви предупреждавам, че победител няма да излъчвам. И двете си ги обичам и харесвам много.

Започвам с отбор Ягодка. 

Това е поредната торта, която правих за рождения ден на една от любимите ми клиентки - Лора, дъщеричката на Милена Коцева (фотографката). За предишните й празници сътворих тортата с гъбката - къщичка и тортата с феите - сестрички.

За четвъртия рожден ден темата бе "ягоди", а цветовете - бяло, розово, зелено и червено. Както виждате, всичко предвещаваше да се получи една свежа, сладурска и момичешка торта. Нарисувах си няколко варианта за дизайн и в крайна сметка се спрях на два етажа с къща-ягодка отгоре. Че ягодите щяха да се основен акцент бе повече от ясно, но ми се искаше да вмъкна и точки (и по тях съм луда). За целта си направих конфети от захарно тесто. 

Страшен пипкаж е това, да знаете! Техниката на изработване е хипер елементарна, но отнема много време. Разточвам си на максимално тънко различни цветове фондан и с помощта на най-обикновена сламка за пиене изрязвам кръгчета. Проблемът е в това, че сламката не е с достатъчно остри ръбчета, което затруднява изрязването. Но още по-трудно е изваждането от нея на вече изрязаното кръгче. Та за да си направя прилично количество конфети ми трябваше повече от час. В крайна сметка се оказа, че съм се престарала с количеството и ми останаха повече от половината неизползвани.

За направата на къщичката-ягодка използвах бисквитено тесто (като за сладък салам). От него си оформих една прилично голяма ягода и я оставих за няколко часа в хладилника да стегне добре. След това облякох със фондан и се заех с детайлите. Измайсторих малко прозорче с капаци, а пред него поличка, върху която имаше сандъче, в което естествено растат ягоди. Мисля, че се получи кукленско и кокетно. В добавка към тортата прибавих и десет къпкейкчета, украсени тематично. Към проекта тайничко се включи и Валерия, която изработи тези сладурски курабийки като подарък за Лора. 

А сега е ред и на отбор Черешка. 

И тази торта я правих с много желание и любов, защото също е за една от любимките ми - Маноела от Пловдив. Запознавала съм ви с нея покрай тортата със зайчето, която й правих за първия рожден ден. Тогава дизайнът на тортата бе продиктуван от рокличката, с която щеше да бъде облечена. Сега тоалетът бе не по-малко красив - бяла ленена рокличка на червени точки и цветчета, но майка й Илияна искаше нещо по-цветно и весело. Първоначалната й идея бе за торта с изрисувани полски цветя по нея - макове, синчец, нарциси, глухарчета, теменужки, пеперудки. За модел ми изпрати снимка на една порцеланова чаша. Но аз вече си бях наумила нещо съвсем друго  и дори си бях изработила част от декорацията. Вдъхновение почерпих от една супер сладурска картонена стойка за кексчета, която Вал ми беше подарила преди време. Направо се влюбих в дизайна, в цветовете, в Емили Бътън и нейните малки приятелчета и нямах търпение да ги претворя в торта. Реших, че поводът е съвсем подходящ. Илияна ми се довери напълно и не ми оставаше нищо друго, освен да се развихря. За основа на тортата използвах същия десен от стойката - малки бели цветенца на син фон. Акцент в дизайна исках да ми бъдат котката и мишлето. Нарисувах си ги на кръгче от бял фондан. За оцветяването им използвах предимно дъстове - сухи боички на прах. Стана много готино и бях супер щастлива!!! Текстилните панделки в бяло и червено и цветята от захарно тесто с копченца вместо тичинки контрастираха страхотно на фона и придадоха още по-веселяшко настроение. Най-отгоре на тортата сложих и едно къпкейкче, изработено изцяло от фондан и декорирано с черешки. Отделно изпекох и няколко истински шоколадови кексчета, които също разкрасих с фонданени черешки. 

Реализирах една отдавна запланувана идея и бях много щастлива. Невероятно е каква наслада и удовлетворение може да изпита човек само от изработването на една торта. Късметлийка съм, че имам този шанс. 

 

А ето какво получих в знак на благодарност от прекрасното семейство на тази разкошна малка красавица. 

Мисля е излишно да казвам колко много ме трогнаха и зарадваха. Благодаря им от все сърце!!!

За ягоди

Днешната ми публикация е меко казано out of season, но какво да правя като имам толкова много торти да ви показвам, а толкова малко време да седна да напиша по няколко думи за всяка, да подбера и кача снимки. При мен времето е вечно дефицит. Свършва ми по-бързо и от захарното тесто, и от какаото, и от пудрата захар. На оня чичко от рекламата, дето прехвърля пясък, 5000 минути може и да му се виждат много, но за мен са си едно нищо. Често ме питат "Защо не работиш и през деня, та да не ти се налага да стоиш до 2-3 през нощта?" Ама как да не работя денем???? Та аз още от сутринта се почвам и понякога не намирам дори пет минути да подвия крак и да си почина. Разбирам, че за повечето хора направата на една торта изглежда нещо съвсем просто и лесно, но всъщност не е така. В началото си мислех, че проблемът е в самата мен и все се надявах с практиката да се усъвършенствам и да стана супер бърза. Но вече знам, че за да сътвориш една красива торта се искат много спокойствие, търпение и вдъхновение. Разбрах, че претупването на нещата не е за мен и отдавна свикнах с мисълта, че ако искам да съм доволна от крайния резултат, трябва да се раздам на 100%. 

Но стига съм философствала, че пак времето ще отлети и аз нищо няма да съм свършила. 

Тортата, която ви представям днес, всъщност правих още в началото на юни. Това беше една от няколкото извънредни поръчки, които приех през лятото. Но нямаше как да откажа, тъй като бе за първия рожден ден на малката Габи от Пловдив, а знаете, че за мен този празник е много скъп. С майка й Цвети се познавах по-отрано, тъй като дойде вкъщи заедно с Гена да вземат тортата на Неда. За нея можете да прочетете тук. Като ориентир какво харесва и иска, Цвети се спря на тортата ми с ягодките. Идеята й беше тортата да е на два етажа в наситен зелен цвят и с много цветя, а отгоре да има момиченце, което сладко си похапва ягодки, малинки, капинки. Дълго време се чудих какво точно да напарвя и най-накрая реших да се спра на по-ретро визия. При мисълта за горски плодове веднага си представих бурканче домашно сладко, покрито с карирана кърпичка и оставено на поличката на малко дървено прозорче с плетени бели перденца. Представих си и уютната кухничка, ухаеща на конфитюр и току що изпечени курабийки, поличките по стените, отрупани с всевъзможни кутии, чашки и чинийки, покривчицата на масата и всичко беше изрисувано с ягодки. Реших, че и моята торта ще е декорирана с такива мотиви, а акцентът ще бъде едно малко сладко момиченце, облечено в ретро рокличка с избродирани розички и дантелена престилчица, което бере сочни ягоди и пълни своята плетена кошничка.  После майка му, разбира се, ще свари от тях вкусно ароматно сладко и ще го остави на прозореца да изстива. 

Е, ако вече ви се хапва нещо сладичко, оставям ви да изтичате до хладилника или най-близкото магазинче. А за тези от вас, които са на диета, предлагам още снимки на тортата. Толкова си го обичам това момиченце!