понеделник, 13 март 2017 г.

Вече на 42

Пораснах с още една година. Да съм си жива и здрава!!! И безумно щастлива!!!
Благодаря на абсолютно всички, които се сетиха за мен и направиха празника ми още по-вълнуващ и истински! Толкова страхотни пожелания получих, че бях на седмото небе от кеф. И подаръци имаше, и то какви, но за тях малко по-късно. Сега ще се опитам да я карам хронологично, че да не пропусна нещо. 
Тази година сатурновата дупка, която се отваря покрай рождените дни, не ме пропусна и яката ме засмука. Вкиснах се като..... а бе като нещо много вкиснато. Не знам какво точно. Толкова ми беше криво, че даже ревах. Но някак успях да се събера и да си възвърна доброто настроение. 
И първото, което изплува в съзнанието ми беше торта. И това, ако не е професионално изкривяване!!! Или по-скоро аматьорска психическа малформация, защото аз все пак не съм професионална тортоправячка, а самоука аматьорка. 
Идеята ми за конкретния дизайн на тортата бе продиктувана от една разкошна книга, която децата ми подариха за миналия ми рожден ден - The Wizard of Oz. Тук е мястото да направя едно признание и да се примоля за снизхождението ви. Книгата още не съм я прочела, но пък съм пленена от невероятните илюстрации на Manuela Adreani. Един вид, и аз като малките деца, просто прелиствам страниците и гледам картинките. 
А картинките, поне според мен, са наистина уникални. Още миналата зима, докато се шматкахме из един от моловете с Пламен, зърнах въпросната книга на витрината на книжарница и се залепих за стъклото като Гаврош. Любов от пръв поглед. В последствие, както вече стана ясно, получих книгата като подарък за ЧРД. Оказа се част от цяла поредица. Децата ми бяха взели и Снежанка. И тя е суперска, но аз си останах завинаги влюбена в Дороти. Зарекох се един ден да си направя торта, изцяло вдъхновена от тази книга.
И като казвам, че всичко това се разиграва около миналия ми рожден ден, да не мислите, че още от миналата година съм я почнала тортата. Нищо подобно. Нямаше да съм аз, ако си бях дала толкова време. Оставих всичко за последния момент. И по-конкретно - почнах я точно три дни преди рождения ми ден. 
Нямах никакво колебание относно вкуса, защото от самото начало си знаех, че не може да е друго освен стиропор. За целта си купих общо 7 дъмита от Хитрини. В представите ми 1 см явно е доста по-нищожен отколкото е реално, защото след като сглобих и седемте дъмита, тортата ми стана с размерите на Дамянчо. Пламен вика "Муцка, кво има да я декорираш тая торта? Направо влизай вътре или сядай отгоре и си готова!" Признавам си, и аз се постреснах от размерите. Най-вече защото не знаех дали ще се справя с обличането й със захарно тесто. Пламен пак не пропусна да ме избъзика "Ше точиш направо на земята. Иначе масата няма да ти стигне." Тя масата ми стигна, ама бая зор видях. Хич не ми се получи перфектно покриването, но реших, че така е още по-добре, защото дизайнът го позволяваше. (кво друго да реша, няма да се тръшкам за някви гънки и кръпки я). След като имах три етажа, покрити с фондан, всички притеснения изчезнаха и можех да се отдам на творчество. Идея си нямате с какъв ентусиазъм и удоволствие творих цели три дни. Единствено дъстването ми взе здравенцето. И трите ми етажа бяха чисто бели и трябваше да им придам цвят с помощта на прахови бои. Така си го бях наумила. Под "прахови бои" не разбирайте само дъстове, защото така се развихрих, че мацотих и с тебешири и със сенки за очи. Лошото е, че ги нанасях с малка четка за грим. С нищо друго не ми се получаваше както искам. А да "гримираш" цели три етажа е толкова пипкаво, че лудите могат да те хванат. Мен ме хванаха на няколко пъти, но за кратко. Като цяло декорирането на тортата ми подейства изключително ободряващо и ентусиазиращо. Бях супер доволна и щастлива. 
Докато не я завърших напълно и дойде ред на снимките. Как ли не пробвах да я снимам тая торта и нищо. Заради дъстовете не ми се получи нито един кадър като хората. Снимах на какви ли не фонове и режими и не. Добре, че е торта менте, та имах възможност да си щракам на воля. Яд ме е, че няма да мога да ви е покажа в пълния й блясък, но това е положението. Утешаващото е, че аз поне мога да й се радвам. Сложила съм си я в хола и всеки път като я погледна, ми става едно готино... 
Та ето я и нея!


Нарочно я пускам с максимално голям размер снимката, та да придобиете колкото се може по-реална представа за цялостната визия и детайлите. 
Като стана дума за детайли, ето ги и тях. Вляво ще слагам снимка на съответната илюстрация от книгата, а вдясно - моя "прочит". Всеки детайл символизира нещо и съм си го нарекла с конкретно пожелание към мен самата. Когато пратих снимка на тортата на сестра ми, тя възкликна "Тая торта е цялата символика!!! Иде ми да напиша есе по нея." Реакцията й изобщо не ме изненада, защото през цялото време, докато творях, и на мен ми идеше да напиша нещо в стил "преразказ по картинка". В пети-шести клас бях боже на тия писания!
В случая се задоволих само с труд и творчество, без писане. И вас няма да занимавам с литературни разбори. Само ще ви кажа кое какво символизира. А какво пожелание стои зад него ще запазя в тайна, защото е твърде лично и интимно. Пък и сигурна съм, сами ще се досетите. 
Всичко е рисувано, няма принторки. 

1. Пилета и цъфнало дърво - песен, волност, полет, пролет, красота, ново начало. Макар че тия пилета доста оклюмали изглеждат и приличат досущ на Девин и Дамян като им откажа нещо. Баш като пилетата и те отпускат раменца и на личицата им се изписват най-трагичните и нещастни физиономийки. Изплакват едно тъжно "Оооооооооооо!" и се изнасят с бавна стъпка към детската стая.


2. Балон - пътешествие, издигане нависоко, поглед отгоре над нещата. Балонът беше първото нещо, което измайсторих. Толкова бях ентусиазирана и нетърпелива, че го претупах на две на три, но въпреки това си го харесвам много. За основа използвах срязана на половина твърда картонена чашка за къпкейкчета, облечена с фондан. Балонът е 10 сантиметрова стиропорена топка, също покрита с фондан. Огънят гори в капачка от малко шишенце ментова есенция. "Много професионално, няма що!" - възмутиха се някои членове от семейството. Поддържащата конструкция е от цветарска тел. 


Коша на моя балон го напълних с рози - цвят, красота, свежест, романтика, ухание. Да не ви разправям колко време ги цъцках тия миниатюрни цвекленца. Пламен твърди, че му напомнят за кошницата с гюл, който си накърших нелегално от казанлъшките розови полета на празника на розата миналото лято. Сигурно още ми тежи тоя грях и искам да отлети надалеч с балона. 




3. Дороти, целуната от феичка - целувката на съдбата, закрила, орисия. Крилцата нарочно не ги нарисувах, а ги направих от вафлена хартия. Хем исках да изпъкнат и да има 3Д ефект, хем и те си имат своята символика. Винаги свързвам крилата със способност и възможност човек да полети, да постигне целите си, да бъде това, което иска, без никой и нищо да му пречи. 


4. Сърцето - обич, любов, живот, пулс, динамика, ритъм. Не знам дали забелязвате, но моето сърце има един малък дефект. Някое от децата го е бучнало лекинко, но никой не си призна и не пое вината. Аз и без друго постоянно им пиля, че като ми създават ядове, все едно ми нараняват сърцето и ей го е на - онагледили са го. А тия двете резки малко по-горе на самата торта, са си мое дело. Още докато покривах с фондан, без да искам го надрах с една от мартениците на ръката ми. Ма то само тоя дефект да беше, да си затвори човек очите, а то.... 


5. Кучето или както го нарича майка ми "палаша" (демек ловно куче) - вярност, приятелство, другар, преследване на цел.


6. Ботушите - тия на Дороти са вълшебни, та затова символизират вълшебството и сбъдването на всякакви желания като с магическа пръчка. Но и просто ботуши да символизираха, пак няма да откажа. :)


7. Изсъхналото дърво (на което са закачени ботушите) и малката издънка в основата му - надеждата умира последна. Понякога, дори всичко да изглежда загубено, нещата се оправят. Възраждане, съживяване. Дървото го правих изцяло от тел, увита в цветарско тиксо. 


8. Стълбата - изкачване, възход. А тази стълба от илюстрацията на Мануела Адреани е най-вълшебната и приказна стълба, която съм виждала. Правих я с такъв кеф! За жалост нямаше как да я направя толкова дълга, колкото в книгата, защото третият ми етаж беше само 17 см, но нищо. Пак си я харесвам. 


9. Пухчетата - ако се чудите какви са пък тия пухчета, веднага ще ви кажа. Това са белите петна по втория етаж. Девин дори "лекета" ги нарече, но както и да е. От дете, щом видя летящо във въздуха пухче, се опитвам да го хвана и да си пожелая нещо. Та и тези пухчета това символизират - сбъднати желания. Едва се удържах да не прекаля с бройката им, но рискувах да зацапат тотално Дороти. 



Преди да премина към другите детайли, ще ви покажа тортата и отзад. 


10. Къщата - дом, огнище, стряха, семейство, уют, топлина. Тази е малко тип колибка и грам не се препокрива с представите ми за перфектната къщичка, но нищо. 


11. Маковете - обожавам пламтящите макови поля, полюшващи се от порива на лекия летен ветрец.. За мен те са символ на нещо безкрайно. Поля, по които можеш да тичаш на воля до пълно изтощение и да се чувстваш див и щастлив, волен и неограничен. А самото цвете мак е най-деликатното и ранимо цвете - единственото, което умира в мига, в който го откъснеш. 


Ами с детайлите приключих. Още няколко снимки на тортата, че така и така съм ги отделила като що годе ставащи- да не остават зян. 






Ами толкоз с тортата. И понеже не ядем стиропор (все още), за почерпка направих няколко чийзкейка. 
Легнах си щастлива и доволна вечерта на 2 март с идеята да подремна малко, та да се събудя свежа и красива за рождения ми ден. Фактът, че одъртявам, не е причина и да погрознявам. И докато успея да заспя, то взе, че стана 3 март. Пламен веднага побърза да ме поздрави, че съм пораснала и евентуално помъдряла с още една година. После съм заспала. 
На сутринта се събудих рано, рано. Простата ме алармираше - не че имам такава (нали съм момиченце), но зверски ми се пишкаше. Ядосах се. Вместо да ме събудят Пламен и децата с песни и подаръци и да ме поръсят с вода, та голяма да порасна, аз ги изпреварих и пуснах водата в тоалетната. Върнах се обратно в спалнята. Шмугнах се деликатно между Пламен и Дамян. Пламчо, на възглавницата вдясно, отвори очи, колкото пак да ми напомни, че одъртявам. Ама да не съм се притеснявала, щото официално това щяло да стане чак в 23.30 (тогава съм родена). Голямо успокоение. Таман да се престоря на заспала, Дамянчо, на възглавницата вляво,  прирева "Айде четеш мене Мръзналото кралство!" Почнах да му чета и изведнъж момчетата нахлуха с "Честит рожден ден, мамо!" Ех, че хубаво!!! Даже и подарък ми подариха. Разтопих се от кеф. И с вода ме напръскаха, да не кажа "оляха". И се тръшнаха при мен на спалнята. А това пък колко го обичам!!!! Изпълвам се и с радост, и с щастие, и с умиление, и с гордост... 



Пламчо и той ме нападна с подарък. Връчи ми пощенски плик. Вътре картичка и два билета за концерта на EUROPE. Ега ти кефа!!! Малко по-късно му звънна телефонът и изчезна навън. След минута се върна с букет разкошни рози. 21. Тъкмо си се радвам на ум "Явно още ме мисли за 21-годишна" и той изломоти "По една за всеки две години от живота ти, миличко!" Ясно, няма грешка - знае много добре, че съм на 42. Но пък още ми вика "миличко". 
Нямам спомен закусвахме ли или не. Може би съм се измъкнала с "Ква закуска, бе??? Нали имам рожден ден!" И се почнаха едни обаждания, съобщения, цветя, подаръци. Получих толкова готини неща - билети за мюзикъл, козметика, бижута, шкафче за бижута, дрехи, вкусотии, аксесоари. Благодаря на всички от цялото си сърце за вниманието и прекрасните пожелания. Карате ме да се чувствам обичана и специална. 










Рожден ден, рожден ден, но не забравихме и за националния празник. Още докато бяхме по пижами, закачихме знамето на прозореца. И заоглеждахме околните блокове за други знамена. Това ни е традиция на всеки национален празник - с децата се състезаваме кой ще открие най-много трибагреници. Тази година, за радост, имаше доста. Но може и мнооооооооого повече. Искам да сме като в Барселона - на всяка сграда да има поне по 5-6 знамена. 
Следобед на гости ми дойдоха и моите родители, а вечерта с децата отидохме на заведение да се почерпим за мое здраве и си прекарахме много готинко и приятно. После се прибрахме вкъщи. Не можахме да си купонясаме кой знае колко, защото Дамянчето беше прекалено превъзбуден и ревлив. Като за капак му разбих без да искам долната устничка. Денис ме беше вдигнал на ръце и точно като ме пускаше Дамян се засили към мен и се удари в коляното ми. 




Ами това е! Вече съм на 42.

петък, 10 февруари 2017 г.

За една любов

В месеца на любовта и виното ще ви разкажа за една любов, ама без вино. Но и без вино, тая любов е не по-малко страстна, сгряваща и опияняваща. Тая любов е една тинейджърска любов. И ми е много специална, защото е първата любов на първия ми син.
Откакто станах майка преди повече от 17 години, все си мислех как ли ще се чувствам някой ден, когато малкото ми момченце порасне и стане голямо момче и разбере, че обича не само мама, а и някое друго момиче. И дали изобщо ще обича мама, след като се появи Другото момиче. Ами аз дали ще го заобичам това Другото момиче? Ами то мене?
След появата на третия ни син вече бях официално титулувана като "мъжка майка". И колкото повече се опитвах да не мисля по гореспоменатите въпроси, толкова повече хората ми подмятаха "Ей, колко кандидат снахи ще ти дойдат до главата!" Пламен с цялата си загриженост ми заяви, че е крайно време да спра да бъда добра и отрано да почвам да тренирам за свекърва. Зла свекърва! Щото иначе щели да ми се качат на главата - явно като ти дойдат до главата, следващата стъпка е да ти се качат отгоре.
Реших, че няма кво толкова да се спичам, та чак и да тренирам. Просто щях да претърпя една семпла метаморфозка като му дойде времето - да стана от добра зла. Ми че това всяка средностатистическа жена го може! Що и на мен да не ми се получи? 
И зачаках. Да му дойде времето.
Междувременно преминах през куп ясленски, градински и училищни (начален курс) любовни трепети. Тия мойте синове големи любовчии се оказаха. И едни романтици. Така им се радвах! Но най ми беше хубаво, че ми споделяха, допитваха се до мен, търсеха съдействието ми за подаръци, цветя, изненади. И продължаваха да ми викат "мамо" и да ме целуват и прегръщат със същата любов. Реших, че няма нищо страшно в цялата тая история с кандидат снахите. Даже взех, че родих още едно момче. Та още повече кандидат снахи да има. Но също така бях наясно, ама съвсем наясно, че това са само детски и невинни любовни трепети. Ами като дойдеше оная голямата, истинската любов??? Дали пак щеше да ми е така хубавичко и спокойничко???
И ето, че един ден Тя дойде. Връхлетя бясно и изневиделица. И преди да ми дойде до главата и да ми се качи отгоре, завъртя главата на горкото ми момче. И даже май не просто я завъртя, ами направо я отскубна. Ни акъл му остана, ни сън го ловеше, ни време за ядене имаше. Пък време за клетата си майка - хептен никакво.
И почнаха хората (ония същите от по-горе) да ме питат как е, кво е, що е, как се чувствам. А де!? Та аз не знаех къде се намирам, хеле как се чувствам. Ама доколкото си спомням, първо ми беше любопитно. После ми беше странно. След това взех да се ядосвам. После да се притеснявам. След това да мрънкам. И да се цупя. Нещо хич не ми беше кеф да ме нЕма във цЕлата схема. И се появи една правопропорционална зависимост - колкото повече Денис забравяше, че има майка (и семейство), толкова повече аз му натяквах "ти майка нямаш ли?". Страшна досада и за двама ни. Появи се и оная гадна, неизбежна ревност. Как тъй ще обича толкова някаква малка фръцла, която познава от има няма два месеца, пък за мен, дето съм го гледала толкова години, търпяла съм му простотиите, не съм спала по цели нощи и т.н., и т.н. хич не му дреме?!
Мили майки, момчешки майки, и по-конкретно вие, които още не сте преживели този момент, запомнете! Това е моментът, в който за пръв и последен път майката е абсолютно убедена, че е най-добрата майка на света и че никоя друга жена не заслужава да бъде обичана толкова много от сина й колкото тя самата. 
И тъкмо да започне да се чувства тотално пренебрегната, ненужна и злощастна, майката осъзнава, че ако наистина е най-добрата майка, то изобщо не бива да се чувства така. Защото най-добрата майка трябва да се трансформира в най-щастливата майка, виждайки, че синът й е безумно щастлив. От добра в щастлива - една толкова семпла метаморфозка. И толкова красива!!! Като пеперуда. 
И да! Аз успях! Превърнах се в пеперуда! И ми стана едно леко, волно, щастливо. Вече гледах по съвсем различен начин на нещата. Видях и други пеперуди - тия, дето пърхаха в стомасите на моя син и на неговата приятелка. Видях любовта им - млада, луда, по детски наивна. Видях и още една любов - тази на сина ми към мен. Там си беше. Не беше изчезнала. Нито беше станала по-малка. Осъзнах, че както аз мога да обичам безумно няколко мъже едновременно (татко, Пламен и четирите ми сина), така и той може да обича две момичета накуп (мен и нея). И гадната ревност изчезна като с магическа пръчица. 
Осъзнах и още нещо - изключително ценно и важно. Осъзнах, че и аз мога да обичам Другото момиче. Че мога и за нея да бъда най-добрата майка. Че мога да си мечтая и тя да ме заобича. 
Боже, прекрасно нещо е любовта!!!!
Ами, хора, така се чувствам!!! Щастлива съм, че съм момчешка майка. Щастлива съм, че има Друго момиче. Щастлива съм, че синът ми обича не само мен. 
Затова и първата им годишнина я почувствах като личен празник. 
Денис и Габи се забиха (както те се изразяват) на връх Нова година миналата година. Бяха на купон и там се гаджосаха. 
Та на 31 декември 2016 щяха да празнуват първата си годишнина заедно. Още в началото на месеца Денис започна да ме подпитва дали ще му помогна да подготви нещо специално за Габи. Разбира се, че щях. Даже нямах търпение да ме подпита, та да се развихря.
След като си завърших коледните курабийки, които ви показах в Празнична отчетна, се захванах с подготовката на любовния празник. Идеята на Денис беше да организира изненада на Габи - на 31 декември по обед да я заведе в ателиенцето ни за романтичен обяд. И там да й подари всички неща, които бе наумил. 
Нещо първо - курабийки във формата на сърца. Кой да ги направи? Мама, естествено. Така бях набрала инерция от коледните количества, че новата партида я измайсторих за нула време. Толкова сърца съм правила през годините, че ме беше страх дали ще успея да измисля нещо ново и различно като дизайн. Използвах всичките си големини и разновидности сърца. Заложих на няколко основни цвята - бяло, кремаво, бледо и наситено розово. Исках да бъдат много нежни и сладурски. И ето какво се получи. Курабийките са само 44, но за сметка на това снимките са мноооооого. 
























Нещо второ - от тестото за курабийките реших да направя и няколко мини тортички. 


Нещо трето - докато обикалях по китайските магазини да търся перфектната кутия, в която да подредя курабийките, открих едни чашки със сърчица за печене на мъфини. Веднага ги грабнах - вписваха ми се идеално в цялостната концепция. Та спретнах и дузина мъфини. Декорирах ги с целувки - каква по-любовна декорация???


Нещо четвърто - торта. За къде без нея? Всъщност това беше нещото, на което Денис най-много държеше. И съответно имаше най-много изисквания. Първо за вкуса - задължително да е с малини, защото Габи ги обожава. ОК - шоколадови мадейра блатове, крем маскарпоне, квасена сметана, малини и парченца бисквитки Орео. Визията - колкото се може по-красива и свежа. Чудесно - семинейкед със свежи цветя. Година по-рано бях правила такава торта за една от майките в компанията ни. Получи ми се страхотна (поне аз много си я харесвам). Ето я







Денис одобри дизайна. Още повече, че имало френски макарони. Габи никога не била опитвала, а й било мечта. Аз тия сладки не мога да ги правя. Веднъж се пробвах и не ми се получиха както трябва. А момчетата вкъщи грам не ги харесаха и убиха целия ми ентусиазъм да повторя опита. Сега обаче нямах нито време за опити, нито право на такива. Заложих на сигурното - купени макарони. Отиваме с Пламен в 100 гр сладки в мола и за проклетия точно тоя ден свършили макароните. Само 6 бройки останали. Взех три от тях. Другите не ми вършеха работа цветово - все пак и визия гонех. Пътьом минахме и през цветарския за свежи цветя. Прибрахме се и се захванах с тортата. Получи ми се точно така, както си я представях. Егати кефа!






Докато аз правех тортата, Пламен четеше на Дамян една книжка, която приятелката ми Дани му беше подарила същия ден - "Палачинковата торта за рождения ден на Финдъс" от поредицата за Петсън и Финдъс. Дамян така се прехласна по нея, че пожела и той да си направи палачинкова торта. Нямах избор. Нали и за него трябва да съм най-добрата майка. В 23.00 часа, след като приключих с тортата за Габи, се хванах да правя и палачинки. Готовите палачинки дадох на Дамян и Девин, които сам сами си направиха палачинкова торта, та дори си я бяха декорирали. Да не говорим, че я бяха и поизяли докато се натуткам да я снимам. Но важното е, че посред нощ си имахме и палачинкова торта, и щастливи деца, и щастлива майка. 


Нещо пето - основният подарък, който Денис беше замислил, бе албумче със снимки - на него и Габи. Купил албумче, ама много постно му се видяло. Връчи ми го и вика "Моля те да го поразкрасиш малко. Ти ги умееш тия работи." Ама разбира се. Аз всеки ден албумчета разкрасявам. Ами сега??? Веднага се сетих за разкошните дневници и албуми на любимата ми Вили Митковска от Варна. Влязох в блога й и започнах да гледам за идеи. Ясно е, че съм на светлинни години от нейното майсторство, но все пак успях да стъкмя нещичко. Навързах малко панделки, дантелка, едно ключе за разкош. На "прозорчето" сложих парченце плат и ето ти го разкрасеното албумче. 


Със снимките, обаче, голяма драма. Денис занесъл една флашка във фотото да му извадят 100 снимки. На другия ден минавам оттам да му ги взема и жената кърши пръсти притеснена "Ужас, ужас, съсипахме изненадата на момчето!" Оказало се, че файловете са толкова малки, че копирната машина изобщо не искала да ги отвори. Жената ми вика "Елате, елате да видите!" "Искам ли да ги виждам?" притеснено питам аз. А тя "Ама моля ви! Толкова са хубави децата!" Решихме да разпечатаме на обикновен цветен принтер трите най-качествени снимки, та да не е съвсем празно албумчето. 

Нещо шесто - картичка. Денис искаше да поръчам специална картичка за Габи, която да е в тон с дизайна на тортата. Попитах Вили Митковска дали би я изработила, но тя нямаше възможност и затова прибегнахме до вариант готова картичка от Pink Shop. 



Нещо седмо - букет цветя. Поръчахме го в същия магазин, от който купихме цветята за тортата. Та да са си в тон. 


Нещо осмо - докато търсех кутия за курабиите, защото в китайските магазини не открих перфектната, попаднах на нещо изключително сладурско. Бяхме в Кауфланд и изведнъж нещо сякаш ме задърпа към щанда с книгите, който принципно подминавам като малка гара. Отивам и какво да видя - най-долу една разкошна книжка със заглавие "Защо обичам най-много теб". Сърцето ми щеше да изхвръкне от вълнение. Веднага я взех, разлистих я и се влюбих в нея. Тя бе моят специален подарък за Дени и Габи. 





От цветарския магазин в Кауфланд купих и опаковъчна хартия. Реших сама да си направя кутия за бисквитките. Взех единствената розова, която имаха и едва вкъщи, като развих ролката, установих, че това е перфектната хартия за моята перфектна кутия. Цялата беше изписана с любовни послания и историйки. Сякаш всичко работеше в моя полза. 

Така подаръците бяха готови. 


 На 31 декември, точно по обяд, с Пламен занесохме всичко в ателиенцето. Подредих нещата на масичката, колкото да ги щракна, а след това изпокрихме всичко, както се бяхме разбрали с Денис и напуснахме обекта. 




Как е минал празникът и какво се е случило ще оставя на вашето въображение!!! 

Обичайте се!!! Прекрасно е!!!