Ретро, класика и шик

Всички сладости, които ще ви представя днес, са с по-класическа и ретро визия, съчетана с барокови орнаменти, които придават по-голяма пищност, драматичност и тежест на дизайна. 

Първа от серията е тортата, която направих за 85-тата годишнина на една изключително симпатична дама - баба Божана, родена точно на Бъдни вечер. Поръчката дойде от нейната внучка, която също носи прекрасното българско име Божана. За нея съм ви споменавала неведнъж, тъй като честичко прибягва до моите услуги, когато има нужда от нещо сладко и красиво за семейните празници. За вкус на тортата тя избра "Рафаело", а за дизайна искаше нещо в кафяво, с рози и задължителното присъствие на цигулка, тъй като баба Божана е истинска и вярна почитателка на класическата музика. 

Следваща е тортата, която направих за 80-я юбилей на моята баба Магда, която пък празнува рожден ден на 14 феврурари - деня на влюбените. Някои от вас сигурно си спомнят, че още тогава ви споменах за празника в тази публикация и обещах да ви покажа тортата по-нататък. И ето, има-няма седем месеца по-късно, си спазвам обещанието. Тази торта, освен че е за кръгъл юбилей, е и 250-ната поред, която съм измайсторила. И както Божана е кръстена на своята баба, така и аз нося името на моята. Да, знам, че се казвам Люба, а тя - Магда и между тия две имена няма нищо общо, но нека набързо ви обесня каква е историята. Баба всъщност е Магда по паспорт и Люба в кръщелното свидетелство. Всичките й близки и роднини я наричат Люба, а приятелите и познатите - Магда. Така че наполовина сме си адашки и точка по въпроса. 

Розата в действителност беше цвят праскова, а не такъв ужасен оранж!

И третата торта е за юбилей - 60-я рожден ден на една много стилна, красива и интелигентна жена, майка на моята приятелка Марги. Рожденичката се казва Мария, но за мен е леля Мая. Тя сама си поръча тортата и искаше нещо в стил винтидж, в кафяво-бежовата гама и с рози. Добавих и малко старо злато за повече разкош и аристократичност. За мой късмет успях да намеря чашки за къпкейкчета и картичка в същите цветове и със същите барокови орнаменти, които идеално допълниха тортата. Много обичам, когато всичко е в унисон. Кексчетата не бяха за леля Мая. Реших да подаря по едно на двете й дъщери - Марги и Яна и на четирите й прекрасни внучки - Йоана, Божидара, Мария и Дарина. Идея си нямате колко са красиви всички! И това тяхното ако не е женско царство!!! 

А с тези курабии зарадвах една приятелка за рождения й ден. Тя се казва Ради и също е много запалена и веща в сладкарското изкуство. Тук можете да разгледате всички красоти, които е сътворила. Дизайнът на бисквитките е изцяло повлиян от прекрасната картичка, естествено дело на Дани от Пловдив. Част от розичките са изработени от най-малкия ми син Девин. Много се гордея с него! Вече знам кой ще ме наследи в занаята един ден. С времето Девин все повече проявява желание да ми помага и смея да твърдя, че се справя сравнително добре. Най-интересното е, че страшно си е повярвал и има такова самочуствие! В случая с розичките най-чистосърдечно ми заяви "Ха! Ми те моите сто пъти по-красиви от твоите се получават! Като пишеш после в блога, да кажеш, че аз съм ги правил, че иначе хората ще си кажат "А бе откога тая жена такива хубави рози прави?" Та така! Да не си помислите, че аз съм надобряла. Добре, че е детето, та най-после и аз да покажа нещо наистина красиво. :)

Торта в стил VINTAGE

Първо да поясня, че VINTAGE е термин от винарството. Вината с такъв етикет са произведени от специално селектирани сортове грозде от една и съща реколта и са с гарантирано високо качество. В модата и изкуството vintage стилът се асоциира с ретро шик, т.е. нещо съвременно, което наподобява античното. Същото е и при тортите (изображения за винтидж торти). 

Та моята винтидж торта я правих за рождения ден на съседката ми Ася. Тя е една прекрасна жена, за която съм ви споменавала и преди. Чувствам я много близка и мога да разговарям с нея за каквото и да било с часове. Много съм й благодарна, защото буквално ме зарива с купища дрехи за момчетата, омалели на нейния син Вики. Споделя ми и своя опит като майка на вече попораснало момче. Като човек е изключително добра и отзивчива и винаги готова да помогне с каквото може. Е как да не направиш торта за такъв разкошен човек!?!? 

За миналия й рожден ден тортата беше доста по-модернистична и в по-крещящи цветове, докато тази година реших да заложа на по-романтичен и аристократичен дизайн. Исках да е нещо наистина красиво и стилно, защото тя го заслужава. Ретро стилът ми се стори много подходящ и дизайнът моментално изплува в главата ми. Притеснявах се дали ще успея да изрисувам първия етаж с малки розички, но мисля, че се получи много добре. Исках цветовете да са пастелни, но в същото време да си контрастират, затова за основни подбрах екрю, маслено зелено и розово. Съжалявам, че нямам силиконова матрица за направата на дантела от захарно тесто, та се наложи да ползвам истинска такава, но без нея визията нямаше да е така ретро. Харесвам си и пискюлите (много са старовремски, нали?), както и малкия таен дневник, който явно не е много таен, след като съм успяла да го докопам и да напиша пожеланията си в него. :-)) Розите и сатенената панделка са доста изтъркан, но пък романтичен мотив, тъй че присъствието им е съвсем оправдано. А моята песен "Колко хубава беше тортата на живо , пък по снимките как не си личи!" вече съм ви я пяла многократно, тъй че няма защо пак да я тананикам. 

Но ще се повторя по един друг въпрос - копирането и взаимстването на чужди дизайни. 

Поводът е един мой коментар от миналата седмица, благодарение на който ме охарактеризираха като "злобарка". Случката беше следната - във ФБ попаднах на албумче със снимки на торти, правени от едно момиче от Сливен. Видях, че има доста торти, копия на мои. Под една написах, че според мен е редно когато се копира 1:1 нечий дизайн, да се спомене кой е авторът на оригинала. Аз, поне, винаги го правя и считам, че така е редно. Не бих се чувствала конфортно да обирам лаврите за нещо, което не е моя заслуга. Иначе нямам нищо, ама нищо против който и да било да копира или взаимства идеи от мен. Това може само да ме радва и ласкае!!! Много момичета са ми писали с молба да им позволя да копират моя торта и на никого не съм отказвала. Всъщност изобщо не е нужно да ме питате за подобно нещо. Щом ви харесва - действайте! Аз също си имам една папка "любими", в която си запазвам всички торти, които са ми направили силно впечатление и честичко си ги разглеждам за вдъхновение. Сред най-любимите ми торти, които съм направила, има и такива, които са дословно копирани от чужди (като тази например). Но най-горда съм с дизайните, измислени и сътворени изцяло от мен. За мен най-важното е, че каквото и да правя, го правя с огромна любов, а злобата и завистта са чувства твърде непознати за сърцето и душата ми. 

Другото нещо, с което постоянно си навличам негативно отношение и дори омраза е, че съм крайно откровена в мнението си. Често се случва не само да хваля, но и да споделям какво не ми харесва. Вярвам, че градивната критика е много по-полезна и ценна от неискрените комплименти. Бих била признателна и благодарна на този, който ми покаже грешките и ме научи как да ги избягвам, за да стана по-добра, а не на онзи, който ме залива с лицемерни хвалебствия. Затова когато една торта не ми харесва, аз просто казвам "не ми харесва заради това, това и това..." Някои приемат критиката ми положително, за други моментално ставам високомерна гаднярка, която всячески се опитва да смаже самочувствието на другите. За успокоение на вторите ще кажа, че и към самата себе си съм изключително взискателна и критична. Самочувствието е хубаво нещо, но само когато е с покритие. Така възпитавам и децата си, за да не останат излъгани в собствените си възможности и разочаровани от постиженията си вбъдеще.

Семпли и стилни

Знаете колко харесвам семплите, изчистени и стилни торти. Наскоро имах щастието да спретна две такива. Коварното при този тип дизайн е, че всичко трябва да е съвършено - формата, цветовете, детайлите. При натруфенките торти множеството елементи и цветове отвличат вниманието и несъвършенствата могат лесно да бъдат замаскирани или да останат незабелязани. Но когато цялата декорация се състои в едно единствено цвете, например, място за издънки няма. Тогава и най-малкият дефект се набива на очи и съсипва всичко. Тъй че, простичките и елементарни на пръв поглед торти, далеч не са толкова лесни за изработване. За съжаление в България този стил не е сред популярните и харесваните. Тук на почит са пищните декорации, което е особено видно при сватбените торти. Ако няма водопад от минимум 100 рози и то яркочервени, непременно примесени със златничко, то хич не ми я хвалете!!! Затова съм безкрайно щастлива, когато ми се отдаде възможност да сътворя нещо по мой вкус.

Поръчката дойде от Стефи - красива българка, женена за холандец. Поводът да ме потърси бе рожденият ден на свекърва й Хенриета, която им идваше на гости. Стефи искаше да я изненада с "елегантна торта с изчистени форми", която да подобава на "дама с очарователен стил, по-скоро френски шик". За вдъхновение ми беше препоръчала да разгледам тортите на April Reed . Нямаше нужда да се ровя из нета, защото това е дизайнерката, на която най-много се възхищавам и в папката с "любими" имам куп снимки на нейни торти. Твърде далеч съм от съвършенството и фантазията, с които твори. Затова и не посмях да копирам някоя от тортите й. Първоначално избрах цветовете, защото Стефи искаше да знае в каква гама да подготви цялостната декорация за празника. Спрях се на розово и кафяво, обожавам тази комбинация. Останалото дойде някак от самосебе си. Крайният резултат определено ми допада. Още повече ми допадна коментарът на Стефи, когато видя тортата: "Ха, ами това е тя!!!" Имаше предвид, че тортата е досущ като свекървата, а за мен това беше повече от комплимент. 

А тази торта е много специална за мен, защото е първата, която правя за моята майка. Беше ми много криво, че съм правила торти за кого ли не, а за собствената ми майка - нищо! Но ето, че моментът да поправя тази черна несправедливост настъпи. Поводът - именият й ден. Казва се Николина. Майка е на две дъщери, баба на четирима внука, прекрасна съпруга и добър човек. С две думи - напълно си е заслужила тортата жената. Исках да е нещо нежно, стилно и красиво. И отново тръгнах от цветовете, а в последствие ми се избистри и дизайнът. Дантелата е истинска. Знам, че е супер непрофесионално да се използват неядливи материали, но нито имах време, нито пък необходимите умения да я изрисувам с роял айсинг. Розите, обаче, са от захарно тесто, та да не ме освиркате съвсем. Все пак и аз мога това-онова! Най-важното е, че успях да изненадам и зарадвам мама. Ма то след близо три години чакане как да не се изненада и зарадва!!!