Една птичка пролет... прави

Причината да направя курабийките, които ще ви представя днес, бе ето тази голяма и красива кутия.

Какво имаше в нея ще ви разкрия малко по-късно.

А това спретнато гнезденце с цели седем яйчица в него пък бе вдъхновението ми.

А сега и цялата история малко по-подробно.

От повече от година, като се ровя из интернет пространството, постоянно попадам на разни ръчноизработени красоти, които все се оказват дело на една и съща авторка - Вили от Варна. Толкова пъти съм се възхищавала на невероятния й усет за стил, цветове, детайли и на също толкова невероятните й умения, с които изработва всичко. Но за мое огромно съжаление колкото и пъти да гостувах на блога й, все се сблъсквах със следното съобщение "Не приемам поръчки". Излишно е да казвам какво разочарование изпивах, но в същото време напълно уважавах и осъзнавах какво се крие зад тези думи - та нали самата аз съм оставила такова съобщение в моя блог.

И така, месеци наред само въздишах по красотите, сътворени от Вили, докато един ден, в края на март, не се престраших да я попитам дали случайно няма нещичко, вече направено, което бих могла да си купя. Толкова много исках да притежавам поне една картичка, дело на нейното въображение и златни ръце. Представа си нямате как се почувствах, когато Вили ми отвърна, че за мен би направила изключение и с удоволствие ще ми измайстори нещо специално. Хем бях безумно щастлива, хем се чувствах някак виновно, като досадна изнудвачка. На всичкото отгоре не можах да се задоволя само с една, а си поръчах цели три картички - по една за рождените дни на Девин и Дамян и една за мен. Очаквах, че Вили ще ми ги прати чак към средата на юни, но тя ме изненада доста по-рано - още в края на април. Писа ми, че е готова и ме предупреди като отида да си взема пратката от куриерската фирма, да имам предвид, че кутията е тежичка. Реших, че има предвид "обемна", защото колко да тежат три картички??? 
Отивам в Еконт и момчето ме пита "Какво чакате? Голям пакет ли е?" А аз "Ами, едва ли е голям. Три картички в кутия." Човекът рови, рови и накрая хвана един огромен пакет. Хили се и вика "А бе, бая картички трябва да са!" Гледам и не мога да повярвам. Още повече се ошашавих като взех пакета. Ми той верно тежък. Тая Вили явно не се е объркала. Даже помолих момчето да оставя пратката в офиса им и да си я взема по-късно, след като прибера Девин от детска, та да не я мъкна с мен назад -напред. А той пак се хили и вика "Става, ама ще Ви начислим такси "гардероб" и "свръхтегло"."

На бързи обороти взех разстоянието до градината и обратно. Такова любопитство ме тресеше, че ви е бедна фантазията. Като се прибрах, обаче, любопитството бе изместено от страх. Може би ме мислите за луда, но наистина ме обвзе страх. Вече предчувствах, че в пакета ме очаква нещо изключително специално и не смеех да го отворя от вълнение. Повече от час отлагах и накрая събрах смелост. Разкъсах найлоновия плик и вече държах красивата кутия в ръце. Открехнах капака и първото нещо, което видях, бе писмото, което Вили собственоръчно бе написала до мен. Изчетох го на един дъх и сълзите вече напираха в очите ми. Няма думи, с които мога да опиша онова, което почувствах, когато почнах да разгръщам цветните хартии, в които бяха опаковани всички невероятни неща, които Вили бе сътворила. Представете си, че стоите до мен и заедно ги вадим от кутията едно по едно.

Първото нещо бе сладурската картичката за Дамян, която му бях поръчала за първия рожден ден. След нея се докоснах до книгоразделителя за Девин. Вместо картичка, Вили преценила, че той ще е по-полезен на Девин - нали ще е ученик на есен, живот и здраве. И моята картичка беше претърпяла сериозна метаморфоза. :) Не картичка, а цял бележник в разкошни пастелни цветове, нежни дантели и деликатни цветя и перли получих като подарък от Вили. Подарък имаше и за Дамянчето - уникален албум за снимки на морска тематика. Толкова стилен и така изпипан до най-малкия детайл!!!Истинско бижу и съвършенство! И за да не се почувстват пренебрегнати и останалите членове на нашето семейство, Вили бе изпратила подарък и за тях - семейна "снимка". Хипер идейно и готино! Девин и Давид толкова се впечатлиха и така я харесаха. Повече от седмица Девин постоянно я взимаше, гледаше си я, галеше я. Сподели ми, че докато бил на детска, за да не му липсва, си я "въобразявал". 

Уникален подарък и невероятен жест! Не можете да отречете, нали?!? 

След неистовата радост и безмерното щастие, които преживях, започнах трескаво да мисля по какъв начин поне малко да се реванширам на Вили. Място не можех да си намеря. 

Реших да зарадвам нея и прекрасните й дъщери с бижута, но исках да им изпратя и нещо, сътворено лично от мен. Реших да декорирам курабийки. А идеята за дизайна ми хрумна благодарение на гнезденцето, което ви показах в началото на публикацията. 

Това гнезденце открих съвсем случайно между гредите на кошарата на вилата ни. Стана ми толкова мило и хубаво! Първоначално без да искам изплаших майката и тя изхвърча, но после се върна и се сприателихме - не се страхуваше от мен и си мътеше спокойно яйчицата. 

Към гнездото, яйчицата и птичето прибавих и малко цъфнали пролетни дръвчета, волни пеперуди, полски цветя и вдъхновението в мен вече напираше с поривите на силния планински вятър. Нямах търпение да се прибера в София и да се заловя за работа. И ето какво се получи. 

 

През цялото време, докато снимах курабийките, Девин ме караше да му измислям задачи по математика, които да решава и така да се подготвя за изпита за прием в първи клас. Та от толкова много математика ми хрумна да спретна и ето този кадър. 

Условието на задачата е следното: Дадена е медена курабийка във формата на сърце. Какво получаваме, ако към нея добавим куп инструменти, бои, дъстове, малко захарно тесто, много любов, търпение и вдъхновение? 

Отговор: 

Освен по математика, Девин държеше да е добре подготвен и по български език. За целта му съставях изречения, а той трябваше да каже какви са - съобщителни, въпросителни, подбудителни и т.н. На примера "Оправи си стаята!" Девин бе категоричен "Наказателно!" Реших да го пробвам и с нещо по-трудно - да открива кой извършва действието в дадено изречение. Справяше се перфектно, докато на изречението "Времето е слънчево и топло." не получих отговор "Слънцето. " Викам му "Е как слънцето? Я пак помисли!" А той "Ти помисли! Ако нямаше слънце, нито щеше да е слънчево, нито топло." 

И въпреки солидната подготовка в деня на интервюто Девин беше бая изплашен. Влизаме в класната стая и госпожата му вика "Притеснен ли си?", а той "Ми да, нали съм на изпит!" Тя го успокоява "Няма нищо страшно. Или може би аз ти се виждам страшна?" Девин, безкрайно откровен "Да." Другите учителки от комисията се развеселиха: "Ама малко страшна, средно страшна или много страшна е госпожата?" Девин отвръща "Малко страшна." Излизаме после навън и аз му викам "Как можа да кажеш, че госпожата е малко страшна?" А той: "Ами от трите възможни отговора - малко, средно и много страшна, тоя не беше ли най-правилният?"Голям купон е с тия деца!!! 

Но да се върна на подаръка за Вили. Ето го и него в окончателния му вид. 

Дано съм успяла да я зарадвам поне малко. Още веднъж ти благодаря от все сърце и душа за страхотната изненада и уникалния жест, скъпа Вили!!! Ти си не само невероятно талантлив творец, но и прекрасен човек. 

И за да ви заредя с още повече пролетно настроение, ето и още малко снимки от вилата ни - едно наистина вълшебно място. 

А на финала и един специален подарък - каня ви на полянката пред вилата, за да се насладите максимално на спокойствието и красотата, да усетите полъха на вятъра, да чуете песента на щурците (фийчъринг детските гласчета на моите щурчета), да вдишате от свежия планински въдух и от аромата на полските цветя. Нека ви е пролетно и красиво! Заповядайте!

Пролет, пролет, пролет...

От няколко дни в главата ми непрекъснато звучи песента на Петя Буюклиева "Пролет". И макар навън да е облачно и дъждовно, вътре в мен е истинска пролет. Толкова ми е ведро и леко на душата, че дори забравям за десетината килограма в повече, които съм качила покрай бременността. Иска ми се и вас да заредя с такова пролетно настроение, затова ще ви представя една от най-любимите ми торти с такава тематика. Правих я миналата година точно по това време за рождения ден на съседката ми Ася, за която неведнъж съм ви разказвала. Исках да я изненадам с наистина нежна и красива торта, защото тя го заслужава. Бях сигурна, че ще е нещо пролетно и в съзнанието ми упорито се бе загнездила идеята за торта с пиленца и пера. Нали именно птичите песни съпровождат настъпването на този приказен сезон, поставящ сякаш началото на нов живот. Така започна голямото търсене на красиви птичи перца - тип перушина. Исках около долния етаж на тортата да изплета нещо като венец от сухи клонки и перца, който да символизира гнездо. Но никъде не успях да открия перушина в естествени цветове - само разни кичозни пера в електрикови цветове ми предлагаха навсякъде. Така идеята ми тотално пропадна. Излишно е да казвам колко разочарована бях. Пламен беше на крачка да отстреля някое и друго хвъркато и собственоръчно да ми го оскубе, но не е такъв човек, а и аз едва ли щях да му позволя подобна жестокост. Ясно бе, че трябва да променя концепцията и да прекроя дизайна. В мига, в който купих поздравителната картичка, вече знаех и как ще изглежда тортата. В същия ден открих и акцентиращия детайл - керамична птичка. Съвсем случайно попаднах и на прекрасна порцеланова стойка, която идеално се вписваше стилово. Първоначално подминах магазина, защото беше от типа "автентичен индийски и африкански кич", но после сякаш нещо ме накара да се върна и да вляза вътре. И какво да видя - в един кош с копринени шалове и покривчици се подаваше нещо порцеланово. Веднага го измъкнах и не можех да повярвам на очите си. Още повече се зарадвах като чух и цената - 10 лв. Бил последен и с намаление от 70-80%. Грабнах го като куцо пиле домат. Не се сдържах да задам и един изключително тъп въпрос от рода на "А нямате ли и други моделчета?" Продавачката, леко притеснена от неприкритата ми еуфоричност и глуповати питанки, недвусмислено ме отряза "Ама нали току що ви обясних, че е последният!" Опитах се да приема думите й за абсолютна истина, но явно не ми се получи, защото тя все пак се обади в склада и в другия им  магазин да провери дали пък случайно няма още някое подносче. Оказа се, че няма и не ми оставаше нищо друго, освен да напусна обекта. Бях толкова щастлива от напазаруваното, че нямах търпение да дойде време да реализирам запланувания проект. 

Пак покрай картичката ми хрумна и идеята да направя няколко кексчета в същия стил.

Но стига съм ви държала в напрежение. Ето какво се получи в крайна сметка. 

При тортата критичните моменти бях два - първо самата й форма и второ - изрисуването на клетката. Както вече съм ви споделяла, обожавам торти с издължени силуети и нестандартно съотношение във височината на отделните етажи.  В конкретния случай труден бе средният етаж, тъй като исках да е максимално висок, а в същото време и с малък диаметър. Изработването му трябваше да е перфектно - дори и най-малката неравност, наклон или какъвто и да било друг дефект във формата щяха да се набиват на очи. А когато всичко това се прави от крехки блатове и крем, нещата определено не са никак прости. Трудно се оказа и измазването с маслен крем - шпатулата ми бе твърде късичка. Но все пак се получи добре. След обличането на етажите със захарно тесто дойде ред и на клетката. Предварително си бях нарисувала модела на лист хартия - нещо като тренировка на сухо. Прерисуването й върху тортата доста ме притесняваше - винаги ми е било трудно да рисувам върху вертикална повърхност, защото няма къде да си подпре човек ръката. А тук предварително бях изрисувала цялата повърхност на средния етаж с малките цветчета и точици, както и цъфналото дръвче и вече бях доста изморена. Едно трепване и всичко отиваше по дяволите - нито можех да трия, нито да замаскирам. Като изключим леко накъдрените на места линии, мисля, че стана прилично. Е, малко на една страна ми е килната клетката, но това е защото вятърът я е подухнал. :)

При кексчетата заложих на лесното и сигурното. От интернет си свалих няколко картинки на пилета и ги разпечатах на вафлена хартия. За кошнички използвах най-обикновени хартиени салфетки, от които изрязах дантеления борд и обвих около кексчетата. Малко цветчета и листенца и ето ти пролетни къпкейкчета за чудо и приказ. 

За финал и малко пролетни семейни снимки. Имаме си традиция всяка година, щом дърветата цъфнат, всички заедно да си навържем мартениците. Основите поставихме аз и Пламен още когато бяхме съвсем "пресни" гаджета. Имахме си едно любимо плодно дърво в Ботевград, на което след първата ни Баба Марта заедно, решихме да си вържем мартеничките, осукани една в друга. И оттогава всяка година правим така. 

Това е голямата мартеница, която си бяхме закачили на входната врата. Да не си помислите, че се кича с такива грамадански пискюли. :)

Докато аз старателно завързвам мартеницата, момчетата стръскват дървото, за да ги посипва с цвят. Страшна забава!!!

В чудене на кой клон точно да позиционирам пискюлите. Всичко трябва а е перфектно.

Най-после съм й намерила достойно място.

Щастливи, че най-после са се оттървали от купищата маретници по ръцете им. Имат нещо като съревнование кой ще получи повече мартеници в училище и детската. Като се приберат вкъщи на първи март и се почва едно броене...И още на следващата сутрин се почва и с мрънкането "Ох, кога ще ги махаме? Много ни пречат. "

Тази тематична мартеничка ми бе подарък от Вал - момичето с извънземните торти!

Обожавам ги когато са гушнати и нахилени

Мисията успешна! А след нея - заслужена почивка.

А това са снимките, които си щракнахме специално за участието ни в "Голямото семейство". Поканата да се включим в инициативата дойде от редактора на списание "Кенгуру" Весела Захариева, за което много й благодарим. Целта на кампанията е да се стимулира раждаемостта, за да не изчезнем като етнос и нация, а участниците са български семейства с три и повече деца. Каузата ни е да покажем на обществото, че няма нищо страшно или лошо в това, да създаваме, отглеждаме и възпитаваме повече достойни българчета. Защото колкото и изтъркано да звучи, децата са нашето богатство и нашето бъдеще. 

Тук можете да видите нашата номинация, както и на всички останали участници. А на страницата във ФБ можете да дадете своя глас за най-достойното според вас семейство, което заслужава титлата "Семейство на годината". По никакъв начин не ви агитирам да гласувате за нас. Напротив - изберете тези, които са ви най-симпатични! Важното е да подкрепите кампанията, ако имате желание и сте съпричастни с каузата!!!