сряда, 4 юни 2014 г.

Една птичка пролет... прави

Причината да направя курабийките, които ще ви представя днес, бе ето тази голяма и красива кутия.


Какво имаше в нея ще ви разкрия малко по-късно.
А това спретнато гнезденце с цели седем яйчица в него пък бе вдъхновението ми.

А сега и цялата история малко по-подробно.
От повече от година, като се ровя из интернет пространството, постоянно попадам на разни ръчноизработени красоти, които все се оказват дело на една и съща авторка - Вили от Варна. Толкова пъти съм се възхищавала на невероятния й усет за стил, цветове, детайли и на също толкова невероятните й умения, с които изработва всичко. Но за мое огромно съжаление колкото и пъти да гостувах на блога й, все се сблъсквах със следното съобщение "Не приемам поръчки". Излишно е да казвам какво разочарование изпивах, но в същото време напълно уважавах и осъзнавах какво се крие зад тези думи - та нали самата аз съм оставила такова съобщение в моя блог.
И така, месеци наред само въздишах по красотите, сътворени от Вили, докато един ден, в края на март, не се престраших да я попитам дали случайно няма нещичко, вече направено, което бих могла да си купя. Толкова много исках да притежавам поне една картичка, дело на нейното въображение и златни ръце. Представа си нямате как се почувствах, когато Вили ми отвърна, че за мен би направила изключение и с удоволствие ще ми измайстори нещо специално. Хем бях безумно щастлива, хем се чувствах някак виновно, като досадна изнудвачка. На всичкото отгоре не можах да се задоволя само с една, а си поръчах цели три картички - по една за рождените дни на Девин и Дамян и една за мен. Очаквах, че Вили ще ми ги прати чак към средата на юни, но тя ме изненада доста по-рано - още в края на април. Писа ми, че е готова и ме предупреди като отида да си взема пратката от куриерската фирма, да имам предвид, че кутията е тежичка. Реших, че има предвид "обемна", защото колко да тежат три картички??? 
Отивам в Еконт и момчето ме пита "Какво чакате? Голям пакет ли е?" А аз "Ами, едва ли е голям. Три картички в кутия." Човекът рови, рови и накрая хвана един огромен пакет. Хили се и вика "А бе, бая картички трябва да са!" Гледам и не мога да повярвам. Още повече се ошашавих като взех пакета. Ми той верно тежък. Тая Вили явно не се е объркала. Даже помолих момчето да оставя пратката в офиса им и да си я взема по-късно, след като прибера Девин от детска, та да не я мъкна с мен назад -напред. А той пак се хили и вика "Става, ама ще Ви начислим такси "гардероб" и "свръхтегло"."
На бързи обороти взех разстоянието до градината и обратно. Такова любопитство ме тресеше, че ви е бедна фантазията. Като се прибрах, обаче, любопитството бе изместено от страх. Може би ме мислите за луда, но наистина ме обвзе страх. Вече предчувствах, че в пакета ме очаква нещо изключително специално и не смеех да го отворя от вълнение. Повече от час отлагах и накрая събрах смелост. Разкъсах найлоновия плик и вече държах красивата кутия в ръце. Открехнах капака и първото нещо, което видях, бе писмото, което Вили собственоръчно бе написала до мен. Изчетох го на един дъх и сълзите вече напираха в очите ми. Няма думи, с които мога да опиша онова, което почувствах, когато почнах да разгръщам цветните хартии, в които бяха опаковани всички невероятни неща, които Вили бе сътворила. Представете си, че стоите до мен и заедно ги вадим от кутията едно по едно.
Първото нещо бе сладурската картичката за Дамян, която му бях поръчала за първия рожден ден. След нея се докоснах до книгоразделителя за Девин. Вместо картичка, Вили преценила, че той ще е по-полезен на Девин - нали ще е ученик на есен, живот и здраве. И моята картичка беше претърпяла сериозна метаморфоза. :) Не картичка, а цял бележник в разкошни пастелни цветове, нежни дантели и деликатни цветя и перли получих като подарък от Вили. Подарък имаше и за Дамянчето - уникален албум за снимки на морска тематика. Толкова стилен и така изпипан до най-малкия детайл!!!Истинско бижу и съвършенство! И за да не се почувстват пренебрегнати и останалите членове на нашето семейство, Вили бе изпратила подарък и за тях - семейна "снимка". Хипер идейно и готино! Девин и Давид толкова се впечатлиха и така я харесаха. Повече от седмица Девин постоянно я взимаше, гледаше си я, галеше я. Сподели ми, че докато бил на детска, за да не му липсва, си я "въобразявал". 


Уникален подарък и невероятен жест! Не можете да отречете, нали?!? 
След неистовата радост и безмерното щастие, които преживях, започнах трескаво да мисля по какъв начин поне малко да се реванширам на Вили. Място не можех да си намеря. 
Реших да зарадвам нея и прекрасните й дъщери с бижута, но исках да им изпратя и нещо, сътворено лично от мен. Реших да декорирам курабийки. А идеята за дизайна ми хрумна благодарение на гнезденцето, което ви показах в началото на публикацията. 
Това гнезденце открих съвсем случайно между гредите на кошарата на вилата ни. Стана ми толкова мило и хубаво! Първоначално без да искам изплаших майката и тя изхвърча, но после се върна и се сприателихме - не се страхуваше от мен и си мътеше спокойно яйчицата. 
Към гнездото, яйчицата и птичето прибавих и малко цъфнали пролетни дръвчета, волни пеперуди, полски цветя и вдъхновението в мен вече напираше с поривите на силния планински вятър. Нямах търпение да се прибера в София и да се заловя за работа. И ето какво се получи. 



















През цялото време, докато снимах курабийките, Девин ме караше да му измислям задачи по математика, които да решава и така да се подготвя за изпита за прием в първи клас. Та от толкова много математика ми хрумна да спретна и ето този кадър. 


Условието на задачата е следното: Дадена е медена курабийка във формата на сърце. Какво получаваме, ако към нея добавим куп инструменти, бои, дъстове, малко захарно тесто, много любов, търпение и вдъхновение? 
Отговор: 


Освен по математика, Девин държеше да е добре подготвен и по български език. За целта му съставях изречения, а той трябваше да каже какви са - съобщителни, въпросителни, подбудителни и т.н. На примера "Оправи си стаята!" Девин бе категоричен "Наказателно!" Реших да го пробвам и с нещо по-трудно - да открива кой извършва действието в дадено изречение. Справяше се перфектно, докато на изречението "Времето е слънчево и топло." не получих отговор "Слънцето. " Викам му "Е как слънцето? Я пак помисли!" А той "Ти помисли! Ако нямаше слънце, нито щеше да е слънчево, нито топло." 
И въпреки солидната подготовка в деня на интервюто Девин беше бая изплашен. Влизаме в класната стая и госпожата му вика "Притеснен ли си?", а той "Ми да, нали съм на изпит!" Тя го успокоява "Няма нищо страшно. Или може би аз ти се виждам страшна?" Девин, безкрайно откровен "Да." Другите учителки от комисията се развеселиха: "Ама малко страшна, средно страшна или много страшна е госпожата?" Девин отвръща "Малко страшна." Излизаме после навън и аз му викам "Как можа да кажеш, че госпожата е малко страшна?" А той: "Ами от трите възможни отговора - малко, средно и много страшна, тоя не беше ли най-правилният?"Голям купон е с тия деца!!! 

Но да се върна на подаръка за Вили. Ето го и него в окончателния му вид. 


Дано съм успяла да я зарадвам поне малко. Още веднъж ти благодаря от все сърце и душа за страхотната изненада и уникалния жест, скъпа Вили!!! Ти си не само невероятно талантлив творец, но и прекрасен човек. 

И за да ви заредя с още повече пролетно настроение, ето и още малко снимки от вилата ни - едно наистина вълшебно място. 










А на финала и един специален подарък - каня ви на полянката пред вилата, за да се насладите максимално на спокойствието и красотата, да усетите полъха на вятъра, да чуете песента на щурците (фийчъринг детските гласчета на моите щурчета), да вдишате от свежия планински въдух и от аромата на полските цветя. Нека ви е пролетно и красиво! Заповядайте!














28 коментара:

  1. Леле, Бубе направо останах без дъх, без очи и само с едно сърце изпълнено с вълнение и наслада!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много мило, благодаря ти! Радвам се, че стигнала до сърцето ти.

      Изтриване
  2. Просто сте уникални и двете! В този блог гостувам честичко, докато в блога на Вили сега надникнах. Буболинка, много ти се възхищавам, на първо място определено си майка героиня, колкото и остаряло да звучи, не намирам по-добър термин. Прекрасно семейство - да сте живи и здрави всички. И такъв талант в творенето на красоти...Да ти споделя, че преди няколко месеца те видях на спирка "Вардар" на метрото и извиках "А, Буболинката!" Бях с колежка и тя се учуди коя е тази Буболинка, та и обяснявах и после и пращах линк - веднага ти стана и тя фенка:) Без да съм те виждала на живо и да се познаваме - веднага те познах, пък и беше с големия си син, така че грешка няма! Много хубав ден и не само, ти желая и ще бъда чест гост тук!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря, Веси, за прекрасните думи и за пожеланията! А относно "срещата" ни наживо се сетих как веднъж пак пътувах с Денис (най-големия ми син) в метрото и той точно ме питаше дали често непознати хора ме разпознават. Казах му, че нямам представа, защото много рядко ми се обаждат. И точно слизаме и на спирката една жена сбута мъжа си и вика "Виж! Буболинката." :)
      Желая и на теб всичко най-прекрасно и се радвам, че чрез мен си се докоснала до творенията на Вили.

      Изтриване
    2. Леле :)))) започнах да се замислям, дали не съм била с мъжа ми, а не с колежката, ама чак пък така да съм реагирала, че и ти да разбереш...срам...а иначе, че те показвах в блога на колежката, показвах те - с онази лилавата тема и торта си спомням. Старост нерадост...ама съм само на 46 пък...ха-ха.
      При всички случаи си разпознаваема!

      Изтриване
    3. Е че какво срамно има пък ти?!? А за старост нерадост - хихихихи! Всички натам отиваме.
      Като каза "разпознаваема" се сетих за една забавна случка отпреди две-три години. Бях ходила при мойта козметичка и тя ми обесняваше колко популярна съм била и как всички в квартала ме познавали. Точно десет минути по-късно ми звъни Пламен по мобилния и ми обеснява как са в кварталния супермаркет с Девин и той пълзял и се търкалял по земята между щандовете. Викам му "Бързо да го вдигаш, че целият квартал ме знае! Да не ме излага!" :) :) :)

      Изтриване
    4. А, то само квартала да беше...:)))

      Изтриване
    5. Сещам се за още една история. Една от вторите ми братовчедки, която от години живее в Англия и не сме се виждали от деца, от години ми следяла блога без да знае, че това съм аз, нейната братовчедка. Едва миналата есен, покрай погребението на баба ми, разбрала, че това съм аз.

      Изтриване
  3. Гледай да дойдем всички...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не знам каква бройка точно е това "всички", ама то балкан голям. Все се надявам, че ще ни побере. :)

      Изтриване
  4. Благодаря, че ни сподели това толкова лично преживяване! Много големи красоти си получила в пакета : )) хиихихи А твоооооооите сладки изкушения.... не знам с колко пресвито сърце би човек хапнал от тях. Личи си, че си била истински вдъхновена и заредена!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Наистина големи красоти! Още си ги държа в кутията (с изключение на семейната снимка - тя ми краси хола) и от време на време си ги вадя и разглеждам. Така отново и отново преживявам онова вълшебно чувство на радост, възторг, наслада, възхищение, умиление... Наистина е уникално! Не знам с какво съм заслужила подобно нещо, но щом ми се случва, значи има с какво. :)
      А относно вдъхновението и заряда , с които творя - мисля, че именно фактът, че винаги творя за конкретен човек прави нещата ми по-специални. Така влагам не само умения, но и отношение. За всичк

      Изтриване
    2. Дамян ми натиска клавиатурата и мишката и не ме оставя да си напиша каквото искам. :)
      Та да си довърша мисълта. За всичките тия години, в които създавам сладки красотички, рядко ми се е случвало да работя с не до там добра нагласа. В смисъл, че или отношението на поръчителя, или темата не са ми били много приятни. Но дори и тогава съм влагала цялото си старание и любов и нещата пак са се получавали. За мен целият този процес е много емоционален. Мисля, че това е осезаемо и за страничните хора и точно това прави моите торти и курабийки харесвани. От тези, които ги ценят и харесват, разбира се. Защото има и много хора, които са на противното мнение. Но това е съвсем нормално.

      Изтриване
  5. Бубе, така искрено ти се радвам, възхищавам и ти желая само най-доброто, нека са ти здрави всички любими хора, нека си здравичка и ти. :) Голямо Слънце си, да знаеш! :)
    Чесити подаръци, със сгируност е било голямо вълнение. Но съм сигурна, че и ти си зарадвала много Вили, златни ръце имаш. Само едно ме натъжи...
    Аз ти бях споделила преди, че заради теб си струва да се оженим с любимия, а ти вече не приемаш поръчки за торти... Дано докато се наканим, да решиш да ни подариш тази твоя магия. :)
    Желая ти прекрасна вечер, запази се винаги такава! :)

    П.П. В духа на vesela - с една колежка си ни честа тема за рзговор. Не питай как въздишаме... Че даже и в куросова работа съм те споменала. ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Гери, винаги намираш думи, с които да стоплиш сърцето ми. Благодаря ти!
      А ти недей да тъжеш! Живот и здраве, ако имам дори и най-малка възможност, с радост ще сътворя вашата сватбена торта някой ден.
      Това с курсовата работа много ме заинтиргува. Сподели каква беше темата, та и мен ме вмъкна в нея! :) А иначе много съм радостна и щастлива, че давам на хората тема за приятни разговори и положителни емоции. Какво по-хубаво от това?!?
      Прегръдки и прекрасен ден от мен!

      Изтриване
    2. Аз ти благодаря, че си ни такова вдъхновение. :)
      А как те вмъкнах ли... Имам предмет в университета, който е свързан с изкуството и представянето му в медиите. Та аз си избрах да говоря за един човечец, който прави красоти с храна, може да погледнеш даже - Карл Уорнър се казва. И покрай темата за изкуството с храна и самата храна като изкуство, ти ми беше също пример. ;) Сложих тортата ти със супата. То която и да бях избрала, все щеше да е изкуство... Златни ръце имаш! Да си здрава, Бубе, и цялото ти семейство! :)
      Прегръдки и от мен, всичко най-добро!

      Изтриване
  6. Толкова красота..., толкова вълшебство... Прелиствам, разглеждам, препрочитам и се възхищавам на всичко това... и не мога да намеря думи, с които да мога да изкажа възхищението си.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Йоана! Понякога липсата на думи всъщност казва много повече от многото думи. :)

      Изтриване
  7. Бубе, Бубе, отново стопли сърцето ми... Благодаря ти, че си толкова мила, благодаря ти, че си толкова талантлива, щастлива съм, че (макар и все още само виртуално) те познавам. Бисквитките бяха наистина вълшебни, прегръщам те мноооого силно <3 <3 <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Същото казвам и аз на теб, Вили и също те прегръщам много силно! <3 <3 <3

      Изтриване
  8. Бубе,фантастични са!!!! Видно, не си загубила тренинг ;) И сладките са супер готини, и декорацията, и снимките-поздравления! Много,много нежни и пролетни!
    Много целувки, Хриси

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси, Хриси! Явно тренингът в тия неща е като карането на колело - не се забравя! Хихихих! Много се радвам, че и самата декорация и снимките ти харесват. Не знам дали съм споделяла, но снимането на курабии изисква не по-малко въображение и вдъхновение от самото им правене. Понякога даже снимането ми е много по-трудно от правенето. Торти, например, се снимат къде, къде по-лесно. Просто плясваш тортата на някакъв подходящ фон и щракаш. Най-много да я завъртиш или да снимаш под различен ъгъл. Докато с курабиите е голяма разправия. Хем са много, хем различни, хем плоски, хем дребосъчести... Пък фонове търси, аксесоари, посуда, начин на подреждане, комбиниране и т.н. И всичко трябва да е добре премерено, за да изпъкват основно курабиите, а не останалото. Често една партида курабии я снимам по два-три дни. Какво вадене на инвентар за снимките пада да не ти разправям. И самите курабии са специфичен обект за снимане.Трябва да се пазят много, защото са чупливи. Всичко трябва да е перфектно чисто, защото все пак това е храна. От долната страна са мазни и съсипват хартиите, върху които ги подреждам, за да снимам. Малки са и като снимам отблизо и най-малките дефекти си личат, а детайлите изглеждат някак груби - не са нежни и деликатни както в действителност. А бе с една дума - не си е работа!!! :)

      Изтриване
    2. Оооо,няма спор за снимките! Признала съм го,че човек с подобно хоби ,задължително трябва да е добър и във фотографията :). След като се опитах да си снимам коледните курабии-ей така,само за спомен,да ми остане някаква следа от тях и висях едва ли не от тавана над масата, загубих повече време,отколкото ми отиде декорирането, а те изглеждаха безобразно на екран,реших,че следващия път,като ме обземе подобно желание,ще е по-разумно да врътна още една доза сладки,които ще се изядат с кеф,отколкото да откарам половин ден,обикаляйки страните на масата,търсейки слънцето или сянката. Затова и разглеждането на снимките ти ми доставя също толкова голямо удоволствие,както и консумацията на обектите :)
      Хриси

      Изтриване
  9. Стана ми едно хубаво от твоя разказ, че има добри хора, които могат да те изненадат така приятно, да се насладя и на виртуозните изпълнения и на Вили и твоите.... и хубавата емоция и вълнение, които си предала в публикацията си.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нели, да ти призная честно, именно хора като Вили ме карат да вярвам и да продължавам напред дори когато ми е най-трудно, тежко и обезверено.

      Изтриване
  10. Имах чувството,че съм попаднала в някаква приказка....Всичко крещи от талант и вкус!
    Поздравления!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много, много благодаря - и от мое име, и от името на Вили!

      Изтриване
  11. Докато четях отново ме разнежи спомена за моята реакция на твоята кутия...;)Ще ти споделя нещо.В живота винаги се редуват хубаво и не толкова хубаво.И е нормално така да е.Така израстваме.След невероятно щастливия миг,който изживях получавайки неочаквания за мен подарък от теб , имаше няколко доста трудни момента в живота ми.Обикновено аз съм окуражаващата страна...но всеки път когато ги погледна курабийките ти правят това за мен.Със своята непринуденост,нежност и с това,че все още са там.Че ги има.И че ми се случиха.Без да преувеличавам това е един от най-милите моменти в живота ми.Радвам се за теб-за Вили и за вилата и за щурчетата ти:))С много,много обич-Румяна.

    ОтговорИзтриване