вторник, 16 април 2013 г.

Пролет, пролет, пролет...

От няколко дни в главата ми непрекъснато звучи песента на Петя Буюклиева "Пролет". И макар навън да е облачно и дъждовно, вътре в мен е истинска пролет. Толкова ми е ведро и леко на душата, че дори забравям за десетината килограма в повече, които съм качила покрай бременността. Иска ми се и вас да заредя с такова пролетно настроение, затова ще ви представя една от най-любимите ми торти с такава тематика. Правих я миналата година точно по това време за рождения ден на съседката ми Ася, за която неведнъж съм ви разказвала. Исках да я изненадам с наистина нежна и красива торта, защото тя го заслужава. Бях сигурна, че ще е нещо пролетно и в съзнанието ми упорито се бе загнездила идеята за торта с пиленца и пера. Нали именно птичите песни съпровождат настъпването на този приказен сезон, поставящ сякаш началото на нов живот. Така започна голямото търсене на красиви птичи перца - тип перушина. Исках около долния етаж на тортата да изплета нещо като венец от сухи клонки и перца, който да символизира гнездо. Но никъде не успях да открия перушина в естествени цветове - само разни кичозни пера в електрикови цветове ми предлагаха навсякъде. Така идеята ми тотално пропадна. Излишно е да казвам колко разочарована бях. Пламен беше на крачка да отстреля някое и друго хвъркато и собственоръчно да ми го оскубе, но не е такъв човек, а и аз едва ли щях да му позволя подобна жестокост. Ясно бе, че трябва да променя концепцията и да прекроя дизайна. В мига, в който купих поздравителната картичка, вече знаех и как ще изглежда тортата. В същия ден открих и акцентиращия детайл - керамична птичка. Съвсем случайно попаднах и на прекрасна порцеланова стойка, която идеално се вписваше стилово. Първоначално подминах магазина, защото беше от типа "автентичен индийски и африкански кич", но после сякаш нещо ме накара да се върна и да вляза вътре. И какво да видя - в един кош с копринени шалове и покривчици се подаваше нещо порцеланово. Веднага го измъкнах и не можех да повярвам на очите си. Още повече се зарадвах като чух и цената - 10 лв. Бил последен и с намаление от 70-80%. Грабнах го като куцо пиле домат. Не се сдържах да задам и един изключително тъп въпрос от рода на "А нямате ли и други моделчета?" Продавачката, леко притеснена от неприкритата ми еуфоричност и глуповати питанки, недвусмислено ме отряза "Ама нали току що ви обясних, че е последният!" Опитах се да приема думите й за абсолютна истина, но явно не ми се получи, защото тя все пак се обади в склада и в другия им  магазин да провери дали пък случайно няма още някое подносче. Оказа се, че няма и не ми оставаше нищо друго, освен да напусна обекта. Бях толкова щастлива от напазаруваното, че нямах търпение да дойде време да реализирам запланувания проект. 
Пак покрай картичката ми хрумна и идеята да направя няколко кексчета в същия стил.
Но стига съм ви държала в напрежение. Ето какво се получи в крайна сметка. 


При тортата критичните моменти бях два - първо самата й форма и второ - изрисуването на клетката. Както вече съм ви споделяла, обожавам торти с издължени силуети и нестандартно съотношение във височината на отделните етажи.  В конкретния случай труден бе средният етаж, тъй като исках да е максимално висок, а в същото време и с малък диаметър. Изработването му трябваше да е перфектно - дори и най-малката неравност, наклон или какъвто и да било друг дефект във формата щяха да се набиват на очи. А когато всичко това се прави от крехки блатове и крем, нещата определено не са никак прости. Трудно се оказа и измазването с маслен крем - шпатулата ми бе твърде късичка. Но все пак се получи добре. След обличането на етажите със захарно тесто дойде ред и на клетката. Предварително си бях нарисувала модела на лист хартия - нещо като тренировка на сухо. Прерисуването й върху тортата доста ме притесняваше - винаги ми е било трудно да рисувам върху вертикална повърхност, защото няма къде да си подпре човек ръката. А тук предварително бях изрисувала цялата повърхност на средния етаж с малките цветчета и точици, както и цъфналото дръвче и вече бях доста изморена. Едно трепване и всичко отиваше по дяволите - нито можех да трия, нито да замаскирам. Като изключим леко накъдрените на места линии, мисля, че стана прилично. Е, малко на една страна ми е килната клетката, но това е защото вятърът я е подухнал. :)






При кексчетата заложих на лесното и сигурното. От интернет си свалих няколко картинки на пилета и ги разпечатах на вафлена хартия. За кошнички използвах най-обикновени хартиени салфетки, от които изрязах дантеления борд и обвих около кексчетата. Малко цветчета и листенца и ето ти пролетни къпкейкчета за чудо и приказ. 





За финал и малко пролетни семейни снимки. Имаме си традиция всяка година, щом дърветата цъфнат, всички заедно да си навържем мартениците. Основите поставихме аз и Пламен още когато бяхме съвсем "пресни" гаджета. Имахме си едно любимо плодно дърво в Ботевград, на което след първата ни Баба Марта заедно, решихме да си вържем мартеничките, осукани една в друга. И оттогава всяка година правим така. 

Това е голямата мартеница, която си бяхме закачили на входната врата. Да не си помислите, че се кича с такива грамадански пискюли. :)

Докато аз старателно завързвам мартеницата, момчетата стръскват дървото, за да ги посипва с цвят. Страшна забава!!!

В чудене на кой клон точно да позиционирам пискюлите. Всичко трябва а е перфектно.

Най-после съм й намерила достойно място.

Щастливи, че най-после са се оттървали от купищата маретници по ръцете им. Имат нещо като съревнование кой ще получи повече мартеници в училище и детската. Като се приберат вкъщи на първи март и се почва едно броене...И още на следващата сутрин се почва и с мрънкането "Ох, кога ще ги махаме? Много ни пречат. "



Тази тематична мартеничка ми бе подарък от Вал - момичето с извънземните торти!


Обожавам ги когато са гушнати и нахилени

Мисията успешна! А след нея - заслужена почивка.
А това са снимките, които си щракнахме специално за участието ни в "Голямото семейство". Поканата да се включим в инициативата дойде от редактора на списание "Кенгуру" Весела Захариева, за което много й благодарим. Целта на кампанията е да се стимулира раждаемостта, за да не изчезнем като етнос и нация, а участниците са български семейства с три и повече деца. Каузата ни е да покажем на обществото, че няма нищо страшно или лошо в това, да създаваме, отглеждаме и възпитаваме повече достойни българчета. Защото колкото и изтъркано да звучи, децата са нашето богатство и нашето бъдеще. 
Тук можете да видите нашата номинация, както и на всички останали участници. А на страницата във ФБ можете да дадете своя глас за най-достойното според вас семейство, което заслужава титлата "Семейство на годината". По никакъв начин не ви агитирам да гласувате за нас. Напротив - изберете тези, които са ви най-симпатични! Важното е да подкрепите кампанията, ако имате желание и сте съпричастни с каузата!!!





29 коментара:

  1. Не Буболинка, а майстор художник!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хахахаха! Художник не съм. Макар да съм правила няколко неуспешни напъна в тая насока. В пети или шести клас нашите ме записаха в художествена школа в Куба. Ходех три пъти седмично по 4 часа на уроци. Беше много яко, но завърших годината с нещо като Добър 4 (76 точки от възможни 100). Реших, че не съм достатъчно добра да продължа и се отписах. След седми клас пък исках да кандидатствам в училището за приложни изкуства тук в София, но ме отрязаха още като си подавах документите. Човекът най-чистосърдечно ми обясни, че нямам никакви шансове, защото нито съм ходила на частни уроци при някой от преподавателите, нито родителите ми са хора на изкуството. Каза да си наблегна на английската гимназия и да не се занимавам с глупости. По онова време не можеше да се кандидатства навсякъде - избираш си две-три училища максимум, на които датите на изпитите да не съвпадат и това е. А сега кандидатстваш с едни изпити навсякъде.

      Изтриване
  2. Деяна Демирова16 април 2013 г., 14:22 ч.

    Не ви познавам лично,но толкова много чета вашите писания,толкова съм влюбена в произведенията ви ,че понякога първото което правя е да отворя блога и да поровя за нещо ново :)И днес попаднах на тази инициатива за подкрепа на многодетните семейства.Всички до един са достойни за подкрепа и уважение,но вас ви чувствам близки,Давам гласа си за вас и дори толкова далечна ваша почитателка изпращам на всички по една прегръдка и много целувки на бебока :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ви, Деяна! Аз също смятам, че да се гласува в този случай е безмислено, защото всяко семейство е еднакво достойно, а и всички вече са победители - имат най-ценното на този свят - деца!!!!!!! Важна е каузата на кампанията и искрено се надявам, че апокалиптичните прогнози за изчезване на нацията ни след няколко десетилетия ще се окажат неверни. Българското трябва да се съхрани, така както е било през вековете.
      Прегръдка и на вас, а бебчо непременно ще бъде целунат от ваше име от най-малкия му батко, който е като залепен за корема ми. Особено като излезем навън. Сякаш иска да каже на целия свят, че чакаме бебе и че ще става батко. Толкова е сладък!!!!!

      Изтриване
  3. ех, мн красива е тази торта. Пращам ви позитивна енергия. А мартеничката, която прилича на мъфин е страхотна

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси и за харесването, и за позитивната енергия!!! Мартеничката и аз много си я харесвах. Дори ми беше жал да се разделя с нея, но сега ще си я имам на снимка. :)

      Изтриване
  4. Бубе, все такова щастие да чувстваш в душата си. И тортата, и снимките, и погледът ти - всичко подсказва за това. Искрено ви се радвам и ви желая винаги най-доброто.
    Сърдечни поздрави и вълшебна пролет ти пожелавам!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много, много ти благодаря, Гери!!!! както се казва - от твоята уста в божиите уши! Вълшебна пролет и на теб! Целувки!

      Изтриване
  5. Искам да гласувам за вас, но не мога да ви намеря....

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Важното е, че ние сме се намерили!!! :))))

      Изтриване
  6. Емилия Стоева17 април 2013 г., 14:06 ч.

    Поздравявам те за всичко прекрасно, което си сътворила!
    Намерих те точно на втория рождения ден на малкото ми момче Сами, търсейки виртуална почерпка за мамите от отчетната тема! :) Попаднах на невероятната торта с маймунките за едното от близначетата/Сами и Боби/. Влюбих се в тази торта. От тогава съм прочела всичко за теб и семейството ти! Искрено ти се възхищавам, зареждаш ме с много положителна енергия и топлина!
    Бъдете здрави и все така щастливи!
    Много се радвам, че ще увеличите семейството си с още едно детенце! Няма по-голяма радост от децата!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти за споделеното, Еми! Радвам се, че си ми такъв фен. :))) да ти е жив и здрав малкият Сами и само хубави неща да ви се случват на цялото семейство!!!

      Изтриване
  7. Бубе,
    тортата е прелестна! Но още по-готиното е че ви виждам тук, на снимките :) Хубаво е когато пускаш семейни снимки, толкова са пораснали момчетата.
    Невероятни сте всички! Прегръщам ви.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че ти харесва, Дани! А за снимките - така е, като не се виждаме наживо, поне на картинка. :))) От децата Денис е пораднал най-много. За една година дръпна близо 30 см и изведнъж възмъжа. Вече си е типичен пубер и на моменти адски ми лази по нервите, ама ще трябва да го търпим. Наскоро една позната ме успокои, че след около четиир години щял да излезе от това състояние и да ни стане по-спокойно. Ама тя не знае, че точно след четири години, живот и здраве, Давид ще е на неговата възраст, а след още четири - и Девин. Аз ако цели 12 години трябва да живея с пубери, ами да взема отсега да се гръмна. Хихихихи! Ама да са ни живи и здрави!!!
      Целувки и прегръдки за теб!

      Изтриване
  8. Тортата е повече от уникална !!! Влюбих се в нея :)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че ти харесва! Благодаря!

      Изтриване
  9. Бубе, торта е на любима моя тема - пролет и цъфнали дървета и това я прави много харесвана и от мен. В техническо отношение имам питане: как покри с фонданен "чаршаф" средния етаж? Като кръгла маса с покривка ли го покри или обви страните с широка лента фондан плюс капаче? Един единствен път покривах висока и тясна торта /едноетажна/ и не се получи нищо, от голамата височина /18 см./ и твърде малкия диаметър /13 см./, "покривката" се набръчка и стана на плохи. Чудех се ти как си го покрила. Мерси!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Оооооооооо, и за мен покриването на торти с такава форма е кошмарно. Затова предпочитам варианта с обвиване на лента и капаче отгоре. Тази също така я правих. На снимките "в гръб" се вижда. Но аз май не съм качила такива. Както и да е. Винаги съм се възхищавала и прекланяла пред момичетата, които успяват да покрият тесни и високи торти, както и тип топси търви. За мен това е висш пилотаж. Дано някой ден и аз да се науча, ама едва ли. Явно си има някаква тънкост, с която аз не съм наясно.

      Изтриване
  10. Бубе,много е нежна и ефирна тортичката,съвсем като цъфнало пролетно клонче. А семейството ви е прекрасно,както нееднократно съм споменавала, и момчетата страшно са порастнали....,и ти си порастнала :))...на корем :)
    Целувки,
    Хриси

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси, Хриси!
      Растеме си ние цялото семейство! :)))
      Целувки и за теб!

      Изтриване
  11. Здравей, Бубе!
    Пише ти една 19 годишна девойка, току що разгледала подробно целият ти профил и прочела всяка една статия в блога ти ... отне ми около 2 часа и половина и повярвай, бих го направила отново. Ти си един от онези хора, които влагат цялото си сърце и душа в работата си, и създаде в мен една огромна доза респект и почитания към теб. За пръв път торта успя да ме накара да се усмихна толкова широко. Ти превръщаш малките неща в нещо специално, в нещо удивително. Пренасяш хората от реалното в магическото и обратното само с помощта на изкуството и твоите две златни ръце.
    Възхищавам се на теб и на цялото ти семейство. Желая ви всичко най-добро, защото специалните хора, като теб го заслужават!
    Искам да направя една специална изненада за една моя много добра приятелка и настояща съквартирантка. Тя значи много за мен, обичам я страшно много и бих си дала живота за нея! Винаги е била до мен, подкрепяйки ме и помагайки ми с всичко. Ние с нея имаме една фикс идея, да си направим пътешествие до Париж и най-вече да видим Айфеловата кула на живо! На 11 май тя ще празнува своя 20-ти рожден ден и искам да я изненадам с торта във формата на Айфеловата кула. След запознаването ми с творчеството ти, съм убедена, че ти си единственият човек, който може да направи тази идея в една магия!
    С нетърпение очаквам отговора ти!
    С огромен респект и много целувки:
    Инна Георгиева!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Инна! От все сърце ти благодаря за написаното от теб. Толкова ме трогна и ме накара да се почуствам специална. Щастлива съм, че съм успяла да те усмихна и си се чуствала добре в моя тортен свят.
      За съжаление, обаче, ще трябва да те разочаровам, защото не мога да изпълня молбата ти. В момента не правя никакви торти заради бременността.
      Пожелавам на теб и на приятелката ти да сбъднете вашата мечта и да се върнете от Париж с най-прекрасни спомени!!! Желая ви всичко най-хубаво!!!

      Изтриване
    2. Насочи ме към някого във Варна :)

      Изтриване
    3. Най-добре е да се свържеш с Мина Бакалова (има регистрация във фейс бук с това име), а тя ще ти даде имената на всички момичета от Варна. Мина също е варненка и прави невероятни торти, но не приема поръчки. Стискам палци да успееш да реализираш заплануваната изненада.

      Изтриване
  12. Влюбена съм в тази торта !Направо не мога да го опиша. Ако беше за мен тази торта нямаше да дам на никой да я вкуси, щях да си стоя цял ден и да си я съзерцавам ! :)

    ОтговорИзтриване
  13. Ооооо колко нежна и Божественярска торта- много ми харесва!

    Много си сладка Бубе, с това коремче :)
    Аз следя инициативата и ще ви подкрепя със сигурност, защото вие найстина сте семейство за пример :)

    ОтговорИзтриване
  14. Здравей казвам се Стойка и съм твоя голяма почитателка от доста време макар и мълчаливо досега :)Нямам думи да изразя възхищението си от всичко което си правила досега... такова усърдие талант и внимание към детайлите. Аз също се опитвм да правя някакви торти и кексчета ,задомашна употреба или за да изненадам близки приятели. Но немога да се меря с теб колкото и да опитвам и да взаймствам някои от твоите идеи. Опитвали сме и рецептите които си публикувала.Коледните сладки но без глазурата(на никой вкъщи не му харесва явно) са постоянен хит. правя всяка седмица от тях.А наскоро имах възможност да пробвам и шоколадовия крем....Божествен.Със сигурност ще гоправя много пъти. А шоколадовата торта с маскарпоне.....още като си помисля ипак ми идва да стана да започна даяправя .
    Всяка твоя торта е поредното произведение на изкуството.Не знам как им дава сърце на хората да ги ядат.След два месеца сина ми ще става на една годинка и щях да съм ужасно щастлива да направиш торта за бебе Бо, но като видях това прекрасно коремче предположих че няма да имаш възможност да твориш - знам че е тежко в последните месеци а и вероятно имаш поръчки до последно. А може и най -малкия Д.... да се е появил на бял свят. Желая ти леко раждане и едно здраво прекрасно послушно бебенце.
    ЧЕстно да ти кажа нямам представа как се справяш с три деца и съпруг ида успяваш и време за торти да отделяш. възхищавам ти се и за това. Аз едва правя декорации за 20 кексчета и то при положение че имам само дете (макар и то да не е от лесните и спящи бебета) .
    Няма да мога и с часове да пиша да ти опиша всичко което съм си мислила докато съм се любувала на тортите ти , но дано се престрашавам по-често да се включвам в разговора :)
    Желая всичкчо най-хубаво на теб и прекрасното ти семейство .И ако случайно се окаже че към 30 юли ти се прави една торта с единичка да знаеш, че сме насреща.
    Целувки от нас:мама Стойка и бебе Божидар

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много се радвам, че си се "престрашила" да ми пишеш. Както виждаш, няма нищо страшно! :))) Щастлива съм, че нещата, които правя , ти харесват и те вдъхновяват. Благодаря ти за хубавите думи и за споделеното!
      Торта за Божидар няма да мога да направя, но му пожелавам от все сърце да расте здраво и щастливо момченце! Нека празникът ви бъде прекрасен!!!
      На теб пожелавам все така да изпитваш удоволствие от правенето на сладки и красиви неща! Всичко най-хубаво! И да знаеш, че си винаги добре дошла тук, на гости в блога.

      Изтриване
  15. Много ми харесва блога ви. Наистина е толкова пролетен, че чакам с нетърпение да дойде този сезон когато всички дървета ще започнат да стават зелени и да цъфтят в различни цветове.Тогава сякаш живота става по весел и красив и нашето настроение се променя.Имате красиво семейство дано да сте живи и здрави всички и да продължавате да ни изненадвате.Всяка една следваща торта става все по голямо кулинарно прозведение.Тук си направила страхотно дърво,което е истински символ за пролетта, идва ми да си резна парче и да я опитам,спокойно бих си поръчала една такава за важен повод дори и за сватба.

    ОтговорИзтриване