Ягодки и черешки

Ох, само от заглавието огладнях!!! Обожавам и двата плода. Харесвам ги не само като вкус, но и на вид. Вманиачена съм по всичко, на което има ягодки или черешки. Дори наскоро, докато пазарувах дрешки за бебето, попаднах на едно момичешко боди с черешки и не можах да се сдържа и го купих. Естествено, няма да го ползваме, но поне ще си го гледам и ще му се радвам.

А по-порасналите от вас сигурно си спомнят за онова детско състезание, което даваха по телевизията преди години, между отбор Ягодка и отбор Черешка. Днешните ми торти също са разделени на два лагера. Отсега ви предупреждавам, че победител няма да излъчвам. И двете си ги обичам и харесвам много.

Започвам с отбор Ягодка. 

Това е поредната торта, която правих за рождения ден на една от любимите ми клиентки - Лора, дъщеричката на Милена Коцева (фотографката). За предишните й празници сътворих тортата с гъбката - къщичка и тортата с феите - сестрички.

За четвъртия рожден ден темата бе "ягоди", а цветовете - бяло, розово, зелено и червено. Както виждате, всичко предвещаваше да се получи една свежа, сладурска и момичешка торта. Нарисувах си няколко варианта за дизайн и в крайна сметка се спрях на два етажа с къща-ягодка отгоре. Че ягодите щяха да се основен акцент бе повече от ясно, но ми се искаше да вмъкна и точки (и по тях съм луда). За целта си направих конфети от захарно тесто. 

Страшен пипкаж е това, да знаете! Техниката на изработване е хипер елементарна, но отнема много време. Разточвам си на максимално тънко различни цветове фондан и с помощта на най-обикновена сламка за пиене изрязвам кръгчета. Проблемът е в това, че сламката не е с достатъчно остри ръбчета, което затруднява изрязването. Но още по-трудно е изваждането от нея на вече изрязаното кръгче. Та за да си направя прилично количество конфети ми трябваше повече от час. В крайна сметка се оказа, че съм се престарала с количеството и ми останаха повече от половината неизползвани.

За направата на къщичката-ягодка използвах бисквитено тесто (като за сладък салам). От него си оформих една прилично голяма ягода и я оставих за няколко часа в хладилника да стегне добре. След това облякох със фондан и се заех с детайлите. Измайсторих малко прозорче с капаци, а пред него поличка, върху която имаше сандъче, в което естествено растат ягоди. Мисля, че се получи кукленско и кокетно. В добавка към тортата прибавих и десет къпкейкчета, украсени тематично. Към проекта тайничко се включи и Валерия, която изработи тези сладурски курабийки като подарък за Лора. 

А сега е ред и на отбор Черешка. 

И тази торта я правих с много желание и любов, защото също е за една от любимките ми - Маноела от Пловдив. Запознавала съм ви с нея покрай тортата със зайчето, която й правих за първия рожден ден. Тогава дизайнът на тортата бе продиктуван от рокличката, с която щеше да бъде облечена. Сега тоалетът бе не по-малко красив - бяла ленена рокличка на червени точки и цветчета, но майка й Илияна искаше нещо по-цветно и весело. Първоначалната й идея бе за торта с изрисувани полски цветя по нея - макове, синчец, нарциси, глухарчета, теменужки, пеперудки. За модел ми изпрати снимка на една порцеланова чаша. Но аз вече си бях наумила нещо съвсем друго  и дори си бях изработила част от декорацията. Вдъхновение почерпих от една супер сладурска картонена стойка за кексчета, която Вал ми беше подарила преди време. Направо се влюбих в дизайна, в цветовете, в Емили Бътън и нейните малки приятелчета и нямах търпение да ги претворя в торта. Реших, че поводът е съвсем подходящ. Илияна ми се довери напълно и не ми оставаше нищо друго, освен да се развихря. За основа на тортата използвах същия десен от стойката - малки бели цветенца на син фон. Акцент в дизайна исках да ми бъдат котката и мишлето. Нарисувах си ги на кръгче от бял фондан. За оцветяването им използвах предимно дъстове - сухи боички на прах. Стана много готино и бях супер щастлива!!! Текстилните панделки в бяло и червено и цветята от захарно тесто с копченца вместо тичинки контрастираха страхотно на фона и придадоха още по-веселяшко настроение. Най-отгоре на тортата сложих и едно къпкейкче, изработено изцяло от фондан и декорирано с черешки. Отделно изпекох и няколко истински шоколадови кексчета, които също разкрасих с фонданени черешки. 

Реализирах една отдавна запланувана идея и бях много щастлива. Невероятно е каква наслада и удовлетворение може да изпита човек само от изработването на една торта. Късметлийка съм, че имам този шанс. 

 

А ето какво получих в знак на благодарност от прекрасното семейство на тази разкошна малка красавица. 

Мисля е излишно да казвам колко много ме трогнаха и зарадваха. Благодаря им от все сърце!!!

Пролет, пролет, пролет...

От няколко дни в главата ми непрекъснато звучи песента на Петя Буюклиева "Пролет". И макар навън да е облачно и дъждовно, вътре в мен е истинска пролет. Толкова ми е ведро и леко на душата, че дори забравям за десетината килограма в повече, които съм качила покрай бременността. Иска ми се и вас да заредя с такова пролетно настроение, затова ще ви представя една от най-любимите ми торти с такава тематика. Правих я миналата година точно по това време за рождения ден на съседката ми Ася, за която неведнъж съм ви разказвала. Исках да я изненадам с наистина нежна и красива торта, защото тя го заслужава. Бях сигурна, че ще е нещо пролетно и в съзнанието ми упорито се бе загнездила идеята за торта с пиленца и пера. Нали именно птичите песни съпровождат настъпването на този приказен сезон, поставящ сякаш началото на нов живот. Така започна голямото търсене на красиви птичи перца - тип перушина. Исках около долния етаж на тортата да изплета нещо като венец от сухи клонки и перца, който да символизира гнездо. Но никъде не успях да открия перушина в естествени цветове - само разни кичозни пера в електрикови цветове ми предлагаха навсякъде. Така идеята ми тотално пропадна. Излишно е да казвам колко разочарована бях. Пламен беше на крачка да отстреля някое и друго хвъркато и собственоръчно да ми го оскубе, но не е такъв човек, а и аз едва ли щях да му позволя подобна жестокост. Ясно бе, че трябва да променя концепцията и да прекроя дизайна. В мига, в който купих поздравителната картичка, вече знаех и как ще изглежда тортата. В същия ден открих и акцентиращия детайл - керамична птичка. Съвсем случайно попаднах и на прекрасна порцеланова стойка, която идеално се вписваше стилово. Първоначално подминах магазина, защото беше от типа "автентичен индийски и африкански кич", но после сякаш нещо ме накара да се върна и да вляза вътре. И какво да видя - в един кош с копринени шалове и покривчици се подаваше нещо порцеланово. Веднага го измъкнах и не можех да повярвам на очите си. Още повече се зарадвах като чух и цената - 10 лв. Бил последен и с намаление от 70-80%. Грабнах го като куцо пиле домат. Не се сдържах да задам и един изключително тъп въпрос от рода на "А нямате ли и други моделчета?" Продавачката, леко притеснена от неприкритата ми еуфоричност и глуповати питанки, недвусмислено ме отряза "Ама нали току що ви обясних, че е последният!" Опитах се да приема думите й за абсолютна истина, но явно не ми се получи, защото тя все пак се обади в склада и в другия им  магазин да провери дали пък случайно няма още някое подносче. Оказа се, че няма и не ми оставаше нищо друго, освен да напусна обекта. Бях толкова щастлива от напазаруваното, че нямах търпение да дойде време да реализирам запланувания проект. 

Пак покрай картичката ми хрумна и идеята да направя няколко кексчета в същия стил.

Но стига съм ви държала в напрежение. Ето какво се получи в крайна сметка. 

При тортата критичните моменти бях два - първо самата й форма и второ - изрисуването на клетката. Както вече съм ви споделяла, обожавам торти с издължени силуети и нестандартно съотношение във височината на отделните етажи.  В конкретния случай труден бе средният етаж, тъй като исках да е максимално висок, а в същото време и с малък диаметър. Изработването му трябваше да е перфектно - дори и най-малката неравност, наклон или какъвто и да било друг дефект във формата щяха да се набиват на очи. А когато всичко това се прави от крехки блатове и крем, нещата определено не са никак прости. Трудно се оказа и измазването с маслен крем - шпатулата ми бе твърде късичка. Но все пак се получи добре. След обличането на етажите със захарно тесто дойде ред и на клетката. Предварително си бях нарисувала модела на лист хартия - нещо като тренировка на сухо. Прерисуването й върху тортата доста ме притесняваше - винаги ми е било трудно да рисувам върху вертикална повърхност, защото няма къде да си подпре човек ръката. А тук предварително бях изрисувала цялата повърхност на средния етаж с малките цветчета и точици, както и цъфналото дръвче и вече бях доста изморена. Едно трепване и всичко отиваше по дяволите - нито можех да трия, нито да замаскирам. Като изключим леко накъдрените на места линии, мисля, че стана прилично. Е, малко на една страна ми е килната клетката, но това е защото вятърът я е подухнал. :)

При кексчетата заложих на лесното и сигурното. От интернет си свалих няколко картинки на пилета и ги разпечатах на вафлена хартия. За кошнички използвах най-обикновени хартиени салфетки, от които изрязах дантеления борд и обвих около кексчетата. Малко цветчета и листенца и ето ти пролетни къпкейкчета за чудо и приказ. 

За финал и малко пролетни семейни снимки. Имаме си традиция всяка година, щом дърветата цъфнат, всички заедно да си навържем мартениците. Основите поставихме аз и Пламен още когато бяхме съвсем "пресни" гаджета. Имахме си едно любимо плодно дърво в Ботевград, на което след първата ни Баба Марта заедно, решихме да си вържем мартеничките, осукани една в друга. И оттогава всяка година правим така. 

Това е голямата мартеница, която си бяхме закачили на входната врата. Да не си помислите, че се кича с такива грамадански пискюли. :)

Докато аз старателно завързвам мартеницата, момчетата стръскват дървото, за да ги посипва с цвят. Страшна забава!!!

В чудене на кой клон точно да позиционирам пискюлите. Всичко трябва а е перфектно.

Най-после съм й намерила достойно място.

Щастливи, че най-после са се оттървали от купищата маретници по ръцете им. Имат нещо като съревнование кой ще получи повече мартеници в училище и детската. Като се приберат вкъщи на първи март и се почва едно броене...И още на следващата сутрин се почва и с мрънкането "Ох, кога ще ги махаме? Много ни пречат. "

Тази тематична мартеничка ми бе подарък от Вал - момичето с извънземните торти!

Обожавам ги когато са гушнати и нахилени

Мисията успешна! А след нея - заслужена почивка.

А това са снимките, които си щракнахме специално за участието ни в "Голямото семейство". Поканата да се включим в инициативата дойде от редактора на списание "Кенгуру" Весела Захариева, за което много й благодарим. Целта на кампанията е да се стимулира раждаемостта, за да не изчезнем като етнос и нация, а участниците са български семейства с три и повече деца. Каузата ни е да покажем на обществото, че няма нищо страшно или лошо в това, да създаваме, отглеждаме и възпитаваме повече достойни българчета. Защото колкото и изтъркано да звучи, децата са нашето богатство и нашето бъдеще. 

Тук можете да видите нашата номинация, както и на всички останали участници. А на страницата във ФБ можете да дадете своя глас за най-достойното според вас семейство, което заслужава титлата "Семейство на годината". По никакъв начин не ви агитирам да гласувате за нас. Напротив - изберете тези, които са ви най-симпатични! Важното е да подкрепите кампанията, ако имате желание и сте съпричастни с каузата!!!