Две торти и една разходка до Метеора

Това е тортата за рождения ден на родителите ми. Да са ни живи и здрави и от щастие и късмет да не се оттърват! 

Както вече съм ви споделяла, мама и татко имат рожден ден на една и съща дата - 16 август, но с разлика от една година в полза на татко. Тази година той навърши 60. Каза, че не било юбилей. За юбилей зачитал когато чукнеш 50 и 100 години. Е, щом е така, от сърце му желая един ден и юбилей да му празнуваме. 

Както обикновено, дълго се чудих каква торта да им направя. Първата ми идея бе тортите да са две отделни. За майка си представях нещо стилно и романтично и по-конкретно - малка кокетна тортичка, поднесена в декоративен кафез за птици, а за татко - торта под формата на бутилка вино в дървено съндъче. Той е голям ценител и през годините бе натрупал солидна колекция от селектирани бели и червени вина. За жалост, при един от обирите на вилата ни, крадците му ги задигнаха. В последствие реших тортата да е една и да е нещо, което ще зарадва едновременно и двамата. А това "нещо" несъмнено е именно вилата ни в Трънския балкан и невероятно красивата и дива природа, която я заобикаля. Откакто родителите ми останаха без работа, предпочитат да прекарват колкото се може повече време там, да се любуват на тишината и спокойствието и да се наслаждават на пейзажа. Та ми се щеше да направя торта, която да им напомня именно за това райско място. Точно тогава в едно магазинче открих и тези сладурски таралежи. Моментално в главата ми изплува една реплика, която татко често отправя към майка, като знак на възхищение, уважение, та дори и страхопочитание "Ей, голяма работа си! С гол гъз, таралеж трепеш!" На мига осъзнах, че едва ли има по-подходящ дизайн за торта от този.

Искаше ми се всичко да изглежда хем реалистично, хем приказно - като картинка от книжка с детски приказки. Най-много се притеснявах как ще се справя с пънчето. Първо направих горната част (сърцевината на дънера така да се каже), а после и кората отстрани. Работих с бял фондан, който впоследствие оцветих с четка и бои. Надявах се, че боята ще изсъхне и няма да лъщи, но това не стана, затова най-отгоре нанесох лек слой какао на прах, което придаде по-реалистичен и матов вид на кората. За да стане по-цветно и весело добавих и всички малки детайли - жълъдчета, шишарки, диви ягодки, листа, пеперуди. Стана си доста горско, нали? А родителите ми страшно си харесаха тортата и на вид, и на вкус. Обичам ви, мамо и тате! 

И тази торта е за двама рожденици едновременно - родителите на приятелката ми Илияна. Техните рождени дни не са на една и съща дата, но са близки във времето и затова празнуваха заедно. Иля ме помоли да им направя торта във вид на кутии за подаръци - лилава за майка й Емилия и зелена за баща й Феодор. За разкош добавих и малко златно, две панделки и една роза. Мисля, че се получи една изчистена и стилна торта. И супер вкусна по мнение на присъствалите гости.  

Почерпих ви виртуално с тортичка, а сега ще ви заведа и на разходка до Метеора в Гърция. Мен ме заведе скъпият ми съпруг Пламен миналата седмица. Изобщо не го очаквах и бях супер изненадана, развълнувана и щастлива, когато ми съобщи, че заминаваме. Бабите и дядовците бяха така добри да поемат грижите над децата, а ние запрашихме към Гърция с мръсна газ и мръсна кола (още не сме си изчистили пясъка от морето по стелките и седалките). Тук е мястото да ви кажа, че и за морето имам много да разказвам, но може би в следващата публикация. 

А сега към Гърция в разказ и картинки. 

За Метеора

Това е названието на група скални образувания в централната част на Гърция, по чиито върхове по време на османското нашествие гръцките монаси построяват общо 24 манастира, от които днес са оцелели само 7. 

За скалите

Те са наистина уникални и спиращи дъха. На снимка не могат да се усетят нито величието им, нито вятърът, който брули върховете, нито светостта и духовността, с които са пропити. Когато стоиш в подножието им се усещаш малък и дори изпитваш страх, а когато ги възкачиш имаш чуството, че целият свят е в краката ти и си по-совободен от всякога. 

За произхода на тези причудливи скални образувания има доста теории, но най-популярната гласи, че са изваяни от водите на дълбоко и обширно езеро, което в следствие на катаклизъм се е оттекло в океана. Като ги гледах по-правдоподобно ми звучеше да са донесени от извънземни, но по-добре да се доверим на учените.

За манастирите

В момента функционират седем манастира, от които шест са отворени за посетители. До всеки един от тях се стига по перфектно поддържан път с обособени паркинги. След като слезеш от колата или автобуса, те очаква и доста катерене пеша, което си е уморително в жегата, но пък си заслужава. Входът навсякъде е 2 евро на човек. Потокът от туристи и впечатляващ. Най-многобройни са руските групи, следвани от италианци, испанци и французи. За щастие ние се движехме индивидуално, а не в група. Ненавиждам организираните посещения на подобен род забележителности. Мястото се посещава и от много гърци, а на един от манастирите се засякохме и с българска група (преди да ги засечем си мислехме, че италианците са много шумни, но ние, българите, определено бием всички). 

Манастир Свети Николай Анапавсас. Изкачването до манастирите навремето е ставало по дървени спускащи се стълби или чрез въжена мрежа, но днес те са заменени с асансьори (на снимката вдясно се вижда вертикален асансьор)

Варлаамската света обител

Русанския манастир - функционира като женски метох

Градината на женския метох, която по странно стечение на обстоятелствата се поддържа от мъж - градинар

Изглед от терасата на метоха - гледката е невероятна!

И пак метоха, но сниман от отсрещна скала

Преображенския манастир - така нареченият Голям Метеор

До Големия Метеор се стига по тази тясна, стръмна и криволичеща стълба

От терасата на Големия Метеор

И пак оттам

Чешмата във вътрешния двор на Преображенския манастир

Пламен рискува живота си, за да откъсне смокиня за любимата си

Русанския манастир

Църквата на Варлаамския манастир

Във всеки манастир се развяват знамето на Гърция и флагът на Света гора

Аз на фона на четири манастира - от ляво на дясно: Русанския, Свети Николай, Преображенския и Варлаамския

Манастира Света Троица. Монасите се придвижват с хоризонтален асансьор, а туристите - пеша по стълбите

 

Манастира Свети Стефан - единственият, който не супяхме да посетим, тъй като беше затворен

За облеклото

Влизане в манастирите се допуска само с подходящо облекло - дълги поли и покрити рамене за жените и дълги панталони и покрити рамене за мъжете. Тъй като повечето туристи са облечени неподходящо (съжалявам, че не снимах най-вече представителките на нежния пол, тръгнали с обувки на по 10 см токчета и тоалети като за вечерен клуб), на всеки вход раздават поли, панталони и шалове, с които да се приведеш в приличен вид. Комбинацията поличка с гуменетки далеч не е част от висшата мода, но щом така е богу угодно...

За страха от високо

Принципно никога досега не съм изпитвала подобен страх, но за всяко нещо си има първи път. Докато Пламен се доближаваше до ръба на една скала, за да погледне надолу и да го снимам, изпитах панически страх, че ще падне. Изведнъж ми стана толкова лошо, че нямах сили да стоя на краката си. Дори не успях да натисна копчето на фотоапарата. След като се посъвзех, самата аз отидох до ръба и изобщо не ме беше страх от зейналата пропаст. На следващия ден, обаче, когато седнах на каменния парапет на стълбите, водещи към манастира Света Троица и хогледнах в бездната надолу, паниката отново ме обвзе.  Не знам дали тези от вас, които не са ходили на Метеора, ще придобият реална представа от снимките за височината, но наистина си е страшничко. През цялото време се благодарях, че и децата не са с нас. Представям си какъв ужас щеше да ме тресе някой да не падне.

За населените места край Метеора

В подножието на скалите се гушат Калабака и Кастраки.

Калабака е древен град, възникнал още преди новата ера. Днес населението му наброява около 32  000 жители. Уличките му са малки, но много оживени. Пълно е с магазинчета и заведения. Хората живеят в къщи или малки блокчета в типичен средиземноморски стил. Дворчетата и балконите са отрупани с цветя. Всичко е толкова чисто, спретнато и подредено. Сякаш се съревновават чий дом ще изглежда по-красив и приветлив. Местните са изключително любезни и отзивчиви. Да се разхождаш из това градче е истинско удоволствие. 

От другата страна на Метеора се кипри малкото селце Кастраки. И тук всичко е красиво и подредено. Има повече пространство и зеленина между къщите и е доста по-спокойно и тихо. Пълно е с малки хотелчета и гостоприемни таверни. 

За къщите

Влюбих се в архитектурата на тези места. С радост бих живяла на подобно място. Сградите и къщите са боядисани в бяло или светли пастелни цветове. Имат много прозорци, балкони, веранди. Оградите и парапетите са от ковано желязо и са отрупани със зеленина и цветя. Пълно е с кокетни фенерчета, стилни кашпи и саксии, декоративни статуи. Почти до всяка външна врата виси красив венец, а в дворчетата и на балконите има масички със столчета, където хората вечерят или просто си седят и почиват. Всичко е толкова идилично, романтично и красиво. 

За хората

Може и да са в криза гърците, но изглеждат толкова спокойни, усмихнати и щастливи, че на човек му е трудно да им повярва, че имат проблеми. Жените, разбира се, далеч не са така красиви като българките, но се стараят да се обличат и да изглеждат добре. По-възрастните жени са облечени изцяло в черно. Мъжете им са доста суетни и с високо самочуствие, но пък са и изключително грижовни бащи. Видях страшно много татковци сами да извеждат децата си на разходка. Когато пък цялото семейство е навън, майките седят и си говорят, а татковците тичат след децата и се грижат за тях. Другото, което силно ме впечатли е, че в повечето заведения тип бар клиентите са само мъже. Седят, пият, говорят си, зяпат телевизия или минувачите по улиците. Така беше и в Истанбул, с тази разлика, че там не пиеха, а играеха на карти, шах, табла, домино. Много исках да ги снимам, но всеки път те така ме зяпваха, че ме хващаше срам и се отказвах. Само тази папарашка снимчица успях да щракна, но качеството и е ужасно, за което моля да ме извините. 

За животните 

Ужасно ме беше страх да няма змии, но слава богу не видях нито една. За сметка на това се оказа пълно с костенурки и котки. Бяха навсякъде! Видях и пеперуда от любимия ми вид.

За растителността

Обожавам да посещавам места с различна от нашата растителност. Толкова е екзотично! В Гърция ме впечатлиха най-вече плодовите дръвчета и цветята. А смокините навсякъде ухаеха така приятно и ме връщаха назад в детството, в двора на старата ни къща в Стара Загора, където имхаме смокиново дърво и всяко лято с нетърпение очаквах смокините да узреят. 

Райска ябълка

За сладкарниците

От чисто професионално любопитство нямаше как да не посетя всички сладкарници и пекарни в Калабака. Впечатлих се от разнообразието, но не и от вкуса. По отношение на декорираните торти гърците са малко по-напред от нас в дизайна и много по-напред в цените. 

За бензиностанциите

Признавам си, това бе едно от нещата, които ме впечатлиха най-много. Не знам дали сте наясно колко много са изискванията у нас за една бензиностанция, но поне сте обърнали внимание, че те не са част от жилищните сгради. В Гърция, обаче, не е така. В Калабака и Кастраки хората, стига да имат желание, си бичват две колонки пред къщата, отделят едно местенце за касов апарат в хола и вече са в бизнеса с горива. 

За таверните и храната

Едно от любимите ми неща е да ходя по кръчми и да опитвам нови ястия, типични за дадения регион. За гръцката кухня, признавам си, нямах грам идея какво представлява. Затова с Пламен се понапънахме и опитахме колкото се може повече традиционни манджички и специалитети. Всичко беше супер вкусно! Само от гиросите не бях особено впечатлена. Дюнерите на Попа ми харесват в пъти повече. Цените по заведенията са като в България, но в евро. Обслужването е чудесно, атмосферата - приятна. За жалост апетитът ми се оказа по-голям от желанието да снимам и успях да щракна само тези две снимки. 

Така наречената гръцка салата - цена 7 евро.

Порция гювеч - цена 9 евро.

За нашия хотел

Пламен беше резервирал стая в хотел Метеора в покрайнините на Кастраки. Наоколо беше толкова тихо, спокойно и красиво. Чуваха се само птички и от време на време кукуригането на някой петел от селото. Още на рецепцията ни зарадваха приятно. Бяхме си платили по-евтина стая с гледка към градината, но тъй като имали свободни с изглед към Метеора, настаниха ни в такава без да доплащаме. Няма как да не му стане приятно на човек от подобно отношение. Всички от персонала бяха много любезни и мили. Обстановката беше приятна. Всеки ден ни сменяха чаршафите и кърпите. А гледката от балкона беше наистина невероятна! Имаше и басейн, където отмаряхме след дългите разходки из манастирите. С една дума - разкош! 

Все така да ме изненадваш приятно, Пламчо!

Басейнът се виждаше от балкона ни

Ей на това му викам аз релакс.

 

Гледката от стаята ни на залез слънце

Обожавах да си седя на бакончето и да се любувам на пейзажа и спокойствието

Хотелът погледнат откъм басейна

Входната страна на хотела

На балкончето

На закуска в хотела