С дъх на лято и цветя

И докато лятото все още не си е тръгнало, побутнато грубо от есента, представям на вниманието ви няколко торти, окичени с цветя и лятно настроение. 

Тази я правих за имения ден на малката Ния и майка й Ралица (запознавала съм ви с тях покрай бялата торта с червените обувчици за прощъпулника на Ния, тортата за първия й рожден ден и кръщенето, тортата със самолетчето за татко й Тео). Ако се чудите защо тези две имена празнуват имен ден заедно и кога, отговорът е на Цветница, защото Ралица е име на цвете, познато и като делфинариум, а на гръцки Ния означава "венец". Единственото желанието на Рали бе основният цвят на тортата да е жълт. Беше ми пратила снимка на една торта изцяло в жълто и бяло, придружена с обяснението "ако някога си поръчвам торта за мен, то тя ще бъде такава". Тъй като в случая тортата нямаше да е само за нея, реших да запазя цветовата комбинация, но изцяло да променя дизайна. Веднага се спрях на варианта венец от маргаритки - хем венец (Ния), хем в бяло. Мисля, че се получи много нежна и деликатна торта. Дано ви харесва! 

Тази ми я поръча Зори за рождения ден на кумата й. Това всъщност  е третата поред торта, която правя за това семейство и то все по молба на Зорница. Първата бе с овчицата и обувчиците за прощъпулника на  малкия Тони, а втората - двуетажната с джунглата за 9-я рожден ден на кака му Вяра. Ето, че дойде ред и на майка им.  Идеята беше за нещо много пъстро и свежо. Зори ми прати снимки на няколко цветни аранжировки и аз се спрях на тази. Десенът на кошницата страшно ме впечатли и веднага си го представих като основа на тортата. Букетчето отгоре направих доста шарено, за да вмъкна всички любими цветове на рожденичката и най-вече оранжевото. Изработването на цялата торта ми достави невероятно удоволствие и съм много доволна от крайния резултат. 

Тази е двуетажно повторение на синята ми торта с венец от полски цветя, която правих за рождения ден на майката на Ина (една от съфорумките ми в тортената тема към бг мама). Тази торта се превърна в любима за страшно много хора, сред които и Миленка - момичето, което ни направи страхотната фотосесия с децата. Нямаше как да откажа на молбата й да направя такава и за братовчедка й. За да не е съвсем същата, реших да я направя на два етажа, но доста по-мъничка от стандартната големина. Стана много сладурска. Аз принципно си падам по по-миниатюрните неща, стоят ми някак по-нежно и елегантно. Тази торта декорирах късно вечерта до към 3 часа посред нощ, след като се прибрахме от Пловдив. Беше почивен ден и с  Пламен решихме да се натоварим на колата и да разходим децата из Стария град и центъра и си прекарахме страхотно!!! Обожавам Пловдив! През цялото време докато се размотавахме из улиците се оглеждах да видя някой познат клиент, но не видях никого. Правила съм доста торти за Пловдив, част от които още не съм ви показала, но и това ще стане. Но да се върнем на днешната торта. За феновете на статистиката - за декорирането й използвах 196 цветчета и 50 листенца. Това отнема доста време, но за щастие и мъжът ми се включи в творческия процес и много ми помогна. Изрязваше ми цветенцата с формичките, а и ми правеше компания. Обикновено, когато работя по нощите, само телевизорът ми е другарче. Денем пък винаги слушам радио (колкото по- хард и рок, толкова по-добре). До такава степен съм свикнала да работя на музика, че наскоро започнах да правя една торта и усещам, че нещо ми липсва. Прегледах пет пъти абсолютно всичко - блатове, кремове, сиропи, пособия. Уж всичко изрядно, а нещо не ми е като хората! Добре, че беше Давид да ме открехне "Ми не си си пуснала музика, бе мамо!" Цъкна копчето детето и аз се развихрих.

За разнообразие и едно кексче. Поръча ми го Поли като изненада за 18-я рожден ден на приятелката й. 







А за финал и някои от любимите ми снимки на цветя, които съм правила през годините. Обожавам цвятата във всичките им разновидности и винаги се дивя на тяхната изтънчена красота, нежност и деликатност. 

 

 

Сватбата на Силвия и Васил

Дойде ред да ви запозная и с последните ми младоженци (засега) - Силвето и Васко! 

И по традиция - тяхната любима обща песен. 

И при тези две влюбени гълъбчета подготовката за съдбовния ден бе започнала с месеци по-рано и аз бях въвлечена с пълна сила в трепетното вълнение и емоции посредством възложената ми задача да сътворя мечтаната сватбена торта. Относно дизайна и двамата бяха категорични в избора си - знаеха точно какво искат до най-малкия детайл. Но що се отнася до вкуса на тортата - тук постигането на консенсус се оказа доста по-сложна задача. Вкусовите им предпочитания доста се разминаваха. Все пак успяхме да стесним избора до три варианта, които имаха възможността да опитат при следващата ни среща за дегустация. И двамата без колебание се спряха на един и същи вкус - лека, свежа и ненатрапчива комбинация от какаови и ванилови платки, напоени с компот от вишни и малини и крем йогурт. Бях толкова щастлива, че успях да намеря вкус, който да се хареса (и то много) и на двамата без да се налага да правят компромиси един спрямо друг. 

След като всички подробности бяха уточнени, не ми оставаше нищо друго освен да чакам заветната дата. Процедурата вече ви е позната - пълна мобилизация, съсредоточеност, старание и най-хубавото - огромното удоволствие да твориш с желание и любов и със съзнанието, че трябва да се спарвиш перфектно, за да сбъднеш една мечта. За щастие драми покрай изработването на тортите нямах, макар напрежението да бе огромно, тъй като имах и други поръчки. За мое облекчение и радост успях да се справя с всичко и бях истински горда и щастлива. В уречения ден със съпруга ми отидохме да доставим тортите в ресторанта, където щеше да е сватбеното тържество. Посрещнаха ни така, сякаш за първи път чуваха, че след няколко часа ще има сватба при тях. Накараха ни да оставим кутиите с тортите една над друга върху някакви щайги на земята. Казах им  категорично, че това е абсурд. Позволиха ни да ги наредим върху кантара (от тези огромните за големи товари). Попитах защо не ги приберем директно в хладилниците, а те ми отговориха, че в тях нямало място. Направо се изприщих от ужас! Действието се разиграваше към 16.00 часа следобяд,  тортите щяха да се сервират най-рано към 22.00 часа вечерта, навън температурата бе 30 градуса, а въпросният кантар бе на самия вход на склада, в непосредствена близост до прашната улица. За да ме поуспокои и най-вече за да ме разкара, управителят тържествено обеща при първа възможност тортите да бъдат прибрани. Нямах избор, освен да се направя, че му вярвам и да си обера крушите тоз час. Пратих един смс на Силвето, с който в телеграфичен стил я информирах за ситуацията и със свито сърце се прибрах вкъщи. За мой късмет (и най-вече за късмет на множеството гости, яли от тортите), разстройващи последици нямаше. Всички бяха останали очаровани! Дори взискателната иначе тъща ми бе дала висока оценка и си бе поискала допълнително тортичка. А младоженците? Те така разпалено и въодушевено разказваха и за тортата, и за цялото събитие, че нямаше как да не настръхна от вълнение. Пожелавам им да бъдат все така темпераментни, емоционални, вдъхновени, щастливи и влюбени! Силве, Васко - обичайте се безкрайно и винаги бъдете един до друг! Горчиво!

Сватбените фотографии са дело на Влади Балевски и Иво Орешков.

ЧРД, мамо и тате!

Тази торта ми е особено скъпа и специална!!!! Първо, защото е за моите родители и второ, защото е торта № 200!

Вчера, 16 август, бе рожденият ден на мама и татко. Да са ни живи и здрави и истински щастливи!!!! Да, да! Правилно сте разбрали - и двамата са родени на 16.08, но с година разлика в полза на татко. Именно съвпадението в рождените дати е било повод да се запознаят, а малко след това и да се оженят. На една екскурзия, организирана от университета, където и двамата са следвали, татко, в ролята си на комсомолски секретар събрал паспортите на всички при регистрацията в хижата. Тъй като вече бил набелязал майка ми (доста апетитно девойче по онова време), решил тайничко да хвърли едно око на данните в паспорта й. С изненада открил странното съвпадение, което му се сторило чудесен повод да я заговори, а в последствие и омае безвъзвратно. И тъй, само след няколко месеца се бракували, а след още няколко месеца съм се пръкнала и аз - сладко, пухкаво бебче, с внушително тегло от 4 500 гр. Но не за моя рожден ден иде реч, а за този на родителите ми. Обичам ги безкрайно, не само защото са ми дали живот и приказно детство, но и защото са ми истински приятели. Те са невероятно добри и готини хора, които винаги са ме подкрепяли, насърчавали и окуражавали. Радват се и се гордеят с всеки мой успех и знам, че за всичко мога да разчитам на тях. Дължа им страшно много и съм им изключително благодарна и признателна. Мога да им се сърдя единствено, че от двете им иначе прекрасни дъщери, аз съм по-грозноватичката, но като за първо дете е нормално - с второто родителите вече имат опит и нещата се получават по-добре. 

Тази година най-накрая доживях да им направя торта за рождения ден!!! Обикновено по това време винаги са някъде извън София (на екскурзия или на море) и не се събираме за празника, но ето че това лято ми се отвори парашутът. Толкова много рожденици съм радвала с мои торти, а за собствените си родители - нищо! Ужасно се вълнувах и притеснявах за тази торта. Искаше ми се да е перфектна във всяко отношение. Цял ден няма да ми стигне да изредя всички идеи за дизайн, които минаха през ума ми. Накрая се спрях на класическата комбинация бяло, черно, червено, защото тя е любима и на майка ми, и на баща ми.  Исках всичко да е максимално изчистено и стилизирано, затова и рисунките на маковете са по-авангардни. Мисля, че се получи стилна и симпатична тортичка, а че мама и татко бяха щастливи - в това няма съмнение!!!!

Забележете как само зетьовете гледат в обектива на фотоапарата! Това е така първо, защото са много добри и изпълнителни момчета - каза ли са им "Погледнете за снимка!" и те гледат. А втората причина е, че снима не кой да е, а сестра ми (по-хубавичката сестра, както вече имах възможността да спомена с леко свито сърчице).