Започвам с едно много важно уточнение - красивото и вълнуващо събитие, за което ще ви разкажа днес, е със стара дата. Ще ви върна назад във времето до 8 септември 2012 година. И ако ме питате защо чак сега ви представям младоженците, то отговорът е - нямам никаква идея! Но по-добре късно, отколкото никога.
И така, ето ги и тях - Евгения и Божидар! Две влюбени сърца, решили да се слеят в едно, продължавайки своя общ път напред като съпруг и съпруга.
Моето участие в сватбената приказка естествено беше под формата на торта. Всичко започна съвсем традиционно - със запитване по мейла от страна на булката, последва среща с младоженците и уточняване на всички подробности относно вкуса и дизайна на тортата.
За визията водещи бяха няколко неща: стилът - винтидж; цветовете - слонова кост и бледо лилаво; детайлите - рози, пеперуди, дантела, точици; акцентът - фигурка от захарно тесто на булка и младоженец. За пълнеж на тортата Жени и Божо си избраха един от най-харесваните ми вкусове - провансалска торта. При нея се редуват два вида блат - ванилов и какаов, напоени с домашноприготвен компот от вишни, деликатно овкусен с ром. Кремовете също са два - орехова паста с извара и квасена сметана и маскарпоне със сушени сини сливи.
Относно дизайна на тортата притесненията ми бяха основно две - големината (трябваше да е на четири етажа) и фигурката на младоженците. Моделирането на хора хич не ми е сила и всеки път, когато трябва да изработвам такива, много ме е страх. В случая реших да заложа на малко по-стилизирани булка и младоженец. В интернет попаднах на ето тази статуетка и буквално се влюбих в нея.
Опитах се да сътворя нещо подобно от фондан и ми се получи сравнително добре. Поуспокоих се и оттам насетне нещата потръгнаха безпроблемно. За мен беше истинско удоволствие да създам тази сватбена торта. Мисля, че стана нежна, стилна и красива. Но оставям на вас да прецените дали съм права.
Освен голямата торта, направих и една допълнителна едноетажна, за да съм сигурна, че ще има достатъчно за всички гости.
И дойде най-трудната част - транспортирането на тортата до хотел Вега, където щеше да бъде сватбеното тържество. Само който е пренасял четириетажна торта на стойка знае за какво приключение и изпитание иде реч. Всяка неравност по пътя, всеки завой, всяко спиране и тръгване са истински кошмар!!! За мое огромно щастие и облекчение успяхме да доставим тортата абсолютно невредима. А още по-щастлива и доволна останах когато разбрах, че Жени и Божо са си я харесали.
Ето и част от сватбените им снимки, за да се потопите и вие във вълшебството на този ден.
Приказката на тези двама влюбени продължава! Към днешна дата те се радват на най-голямото щастие - своя малък син! Обичайте се и се радвайте един на друг, прекрасно семейство!!! Бъдете щастливи и благословени!
