Пеперуди и цвят фуксия

Тортата, която ще ви представя днес, правих едновременно с бяло-розовата от предишната публикация, а предния ден пък спретнах триетажната с пиленцата. Три триетажни торти едновременно!!! В хладилника нямаше нищо друго! Заприличах на цех. Но и трите, както знаете, са ми супер любими и съм много горда, че се справих на ниво. Съжалявам само, че нямам снимка и с трите едновременно. Щеше да е аналог на мен с момчетата, но в доста по-женствен вариант. 

Поводът за тази торта бе рожденият ден на Емма - дъщеричката на Стефи, която ми е поръчвала и друг път разни сладости. Дизайнът е в унисон с тоалета на рожденичката - красива рокличка в цвят фуксия с оранжево коланче. Интересното бе, че малко преди това си бях поръчала сладкарска боичка точно в този цвят. Признавам си, до момента идея си нямах какво представлява и че изобщо съществува подобен цвят. За жалост боичката ми беше доста по-различен нюанс от този на рокличката, затова се наложи да смесвам цветове, докато докарам нещо по-близко до желания цвят. Освен снимки на рокличката, Стефи ми прати и линк към сайта на Sedona Cake Couture, където си бе харесала дизайн на торта. Честно казано, освен основния цвят, май нямаше много общо между тортите в крайна сметка. Тази от модела бе декорирана с живи рози, но аз прецених, че ще е по-сигурно да ги направя от захарно тесто.  Първо, защото не знаех дали ще намеря подходящи като цвят и размер и второ, притеснявах се дали ще останат свежи до самия рожден ден. Пеперудите направих с новите ми формички, които Божана бе така добра да ми донесе от Щатите, заедно с още няколко сладкарски придобивки. Благодаря й от все сърце!!! Орнаментите в бяло на първия етаж изрисувах с роял айсинг, а дантелата и панделките са текстилни. Както виждате, отново нищо сложно, но мисля, че се получи стилна и ефектна торта. Всъщност това е единствената торта от близо 200, за която най-големият ми син каза, че му харесва. Това толкова ме изуми и зарадва! Най-после и той да се впечатли от нещо! Всъщност самата торта не била нищо особено, но цветовата комбинация била яка, а рисунката с бяло ми се била получила добре. Знам, че звучи доста постно и обрано, но за мен това е най-високата оценка, която някога съм получавала. Е как да не ми е сред любимите тази торта?!?!? 

Като стана въпрос за пеперуди, напоследък на вилата по цял ден търча из поляните да снимам тези красиви хвъркати насекоми. И за тая работа си трябват здрави нерви и огромно търпение. Естествено, най-красивите екземпляри все ми бягат и никога не мога да ги щракна. Но с по-семпличките и безстрашни индивиди направих цяла фотосесия. Докато дебна пеперудките, за да не умра от скука, съм снимала и някоя друга буболечка или цветенце . 

Торта в стил Shabby Chic

Сигурно си мислите "Тая Бубето вече съвсем изтрещя, горката! Преди време няква си торта в стил Vintage, сега Shabby chic!" За изтрещяването няма кво да си кривя душата - мисля, че всички, които имаме деца, сме си поне наполовина изперколясали. Тъй че хич не се засягам, нито отричам подобни класификации. А що се отнася до самия стил - обожавам го! Но честно да си призная и идея си нямах, че така се казва!!! Просвети ме Светлето Бонин, за което съм й много благодарна. 

обзавеждане в стил Shabby chic

Та ако и вие не сте наясно какво точно се крие под понятието Shabby chic, накратко ще се опитам да перефразирам. Това е стил, който се свързва предимно с интериорното обзавеждане. Мебелите изглеждат старинни, боядисани с няколко слоя боя, предимно в бяло или светли пастелни цветове, която задължително е протъркана на места, така че да се виждат отделните пластове и дори самото дърво. Текстилните елементи (пердета, дамаски, възглавници, завивки) са от естествени материи, предимно лен и памук, отново в бяло или светли пастелни цветове. Акцент са форалните мотиви, най-вече рози. Всъщност този стил е синоним на античност, женственост и шик. 

Именно тези три елемента се опитах да въплатя и в моята торта. Правих я за имения ден на Калина - познавате я твърде добре, защото за нея съм направила не една и две торти. Майка й Ели този път реши да ми даде само няколко ориентира относно това какво иска и да ме остави аз да я изненадам с крайния резултат. Като насока ми прати снимки на една много нежна жилетчица с бродерии на Калина, няколко торти от папката й с любими и снимка на подаръчни кутии, точно в стил Shabby chic. Естествено, най-много се впечатлих от кутиите, а жилетчицата ме разчувства с бебешкото си розово и малките избродирани розички (споделяла съм ви как ми действат момичешките дрешки, тъй че да не навлизам в подробности). При кутиите акцент бе една тънка панделка на бели и червени квадратчета, каквато аз, естествено, не можах да намеря никъде по кинкалериите. Затова реших да я заместя с малко дантела и сатенени ленти в различни нюанси на розовото. Средният етаж имитира точно мебел във въпросния  стил. Ефектът на наслоена и изтъркана боя постигнах като оцветих захарното тесто в цвят слонова кост, а отгоре минах с по-гъста бяла боя с помощта на твърда плоска четка. Получи се наистина ефектно и бях супер доволна от резултата. Дребосъчестите розички имитират избродираните на жилетчицата и придават задължителната женствена нотка. И ето ти торта Shabby chic!!!

А ето ви и поредното доказателство за телепатична връзка между мен и Ели. Преди да дойде да вземе тортата, минала да си купи една масичка в стил.......? Естествено - Shabby chic!!! После с тортата, масичката и Калина - право в новото й фотографско студио. Резултатът - серия прелестни снимки, на които всички момчешки майки вярвам ще се просълзят от умиление.

Можете да се полюбувате на фотографиите на Ели тук и тук.

Честит Рожден Ден, Девин!

Ето че и най-малкото ни момче порасна с още една година! На 9 юли стана на четири!!! Както самият той казва "Вече не съм бебе, а момче!" Но за мен той все още си е една малка гушлива душичка. На неговата възраст братята му вече бяха батковци, а той нали е последен и си нямаме бебе, с което да го сравнявам, ми се струва един мъничък и сладичък. Пък и той така умело се прави на още по-сладък и чаровен, че напарво ми иде да го схрускам като бонбонче.

Като трето дете много от близките и познатите ни смятаха, че е грешка (колко ужасяващо звучи) или че е станал случайно. Но истината е, че Девин е едно много желано бебе. Истина е и, че повече го желаехме като момиченце, но това е друг въпрос. :)))) Не знам защо, но си бях наумила, че третото ни дете ще е девойка и до четвъртия месец на бременността бях твърдо убедена, че е така. Никога няма да забравя разочарованието, което изпитах, когато разбрах, че всъщност съм в голяма заблуда. Бях бременна в 17-та седмица и след поредното лежане в болницата, преди да ме изпишат, докторът реши да ме погледне на четириизмерния ехограф и без грам съмнение отсече "момче". Едва удържах сълзите си! Изобщо не исках да повярвам, че е възможно. Прибрах се вкъщи толкова нещастна. На следващата сутрин, още със ставането, прокървих отново. Дори не мога да ви опиша страха, който изпитах. За щастие се оказа, че с бебето всичко е наред, но аз не можех да си простя как изобщо бях допуснала да ми е криво, че детето ми е такова, а не онакова. Вместо да благодаря на Бог, че изобщо имам щастието и благословията да нося живот в себе си, аз проявявах някакви си капризи и претенции. От този миг насетне обичах моето момченце така, както само една истинска майка може да обича - силно и безрезервно. Всеки ден от бременността ми беше борба - заспивах и се събуждах с молитва да успея да износя това бебе. Какво преживях само аз си знам. Тази беше най-кошмарната от трите ми бременности. Имаше период, в който пиех по 36 хапчета на денонощие и почти не ставах от леглото. Безкрайно съм благодарна на съпруга ми, който пое почти изцяло грижата за децата и къщата и на д-р Людмила Калева, която ме следеше, успокояваше и окуражаваше. Момчетата също много се грижеха за мен и чакаха с нетърпение появата на малкото им братче. Давид, незнайно защо, още от самото начало беше решил, че бебенцето живее в корема ми в кофичка от кисело мляко и все ме караше да глътна и една малка "гузглавничка" (възглавничка) и одеалце, та да си спинкало сладко и да не му било студено. Никога няма да забравя как всеки път като лежах в болницата казваше "Не позволявай на докторите да вземат бебенцето, мамо! То си е за нас!" 

Последният месец от бременността ми беше прекрасен! Вече не се притеснявах за нищо. Наслаждавах се на всеки миг и чаках с нетърпение появата на малкото човече. Сигурно няма да ми повярвате, но още преди да се роди, аз знаех как ще изглежда. Дори супер странната прическа, с която се  появи на бял свят, вече я бях виждала в представите си. 

Терминът ми беше на 8 юли, в неделя, но Девин избра да се роди на 9. Към обяд имах час за преглед при д-р Калева, а след това започнаха и контракциите. Към 5 следобед вече бяха доста начесто и реших, че е крайно време да се обадя на съпруга ми. В отговор получих най-типичната и неадекватна мъжка реакция "Ми аз още съм на работа, бе коте! Как да си тръгна?" Явно се очакваше аз да се съобразя с работното му време и да устискам положението още малко. Докато го чаках, се отдадох на лакомия и суета. В хладилника имаше две големи кутии, пълни с малини, които родителите ми бяха донесли от вилата предната вечер. Знаех, че докато се върна от родилния дом, от тях няма да има и помен, затова реших да се натъпча с колкото се може повече. На бременните подобни прояви са простени, тъй че не ме съдете строго! Освен натъпкана с малини, реших че трябва да отида да раждам и красивичка. Затова си лакирах ноктите на ръцете (можеше и на краката да успея, ако бях тренирала йога, но не ми се получи). И така, лакирана и с глава, завряна в хладилника, зачаках работливия ми мъж да благоволи да си дойде. Щом се прибра, натоварихме децата и себе си в колата и се отправихме към втора градска. Последваха стандартните процедури по приемане и подготовка за раждане. Съвсем скоро дойде и моята докторка и вече бях напълно спокойна. През цялото време всички от персонала бяха плътно до мен и се чувствах като принцеса. В 20.30 часа на бял свят се появи Девин. Беше с осукана около вратлето пъпна връв. В първите няколко минути не можеше да диша и доста изплаши всички. Това бяха най-дългите и мъчителни минути в моя живот. Седях и го гледах напълно безжизнен, а акушерките и неонатоложката се суетяха около него. Накрая изплака и настана всеобща радост и оживление. Едва тогава забелязах оная странна прическа и знаех, че това е то - моето бебе! Мечтаното, очакваното, желаното, обичаното!!! Роди се толкова красиво и перфектно. Тежеше цели 4 кг, а аз се чувствах така, сякаш изобщо не бях раждала. Д-р Калева веднага ми позволи да се обадя на Пламен, за да дойдат с децата да видят бебето. Отново хипер неадекватна реакция "Ма ти вече роди ли?!?!? Че ние с момчетата тъкмо се прибрахме на хладничко, а сега пак трябва да излизаме!" Сигурно вече си мислите, че имам най-големия идиот за съпруг. Грешите! Имам най-прекрасния, всеотдаен и любящ мъж. Проблемът е, че е много емоционален и в напрегнати моменти не реагира трезво. Но ако го бяхте видяли с каква радост и любов гледаше малкия си син, когато докторката му го донесе! Сякаш цялата обич на тоя свят грееше в очите му. Децата също бяха толкова развълнувани. Денис не спираше да ме целува, а Давид стоеше и непрекъснато се щипкаше по бузките. Притесняваше се, че като се роди, бебето ще има по-меки бузки от неговите, а аз му бях обещала, че за мен той винаги ще си остане най-сладкият бузанчо. Явно искаше да ми припомни какво сме се разбрали. И до ден днешен си спазвам обещанието, така че той е щастлив и спокоен. 

Денят на изписването беше толкова вълнуващ и прекрасен! Бях най-гордата и щастлива майка! Момчетата с такова нетърпение чакаха да им дам бебето, за да го погушкат. И двамата протягаха ръчички и всеки викаше "Нека аз първо, мамо!" Преди да си тръгнем от болницата, цялото семейство отидохме до отделението по патологична бременност. Исках да благодарим на персонала там, защото без техните грижи Девин едва ли щеше да го има. След като им оставихме кутиите с бонбони, дадох на Давид празните торбички да ги изхвърли в кофата. Вместо това той седна на една пейка и започна старателно да ги сгъва. "Ще ги запазя за следващото бебе като родиш , мамо, пак да донесем бонбонки на лекарите."

Като се прибрахме, вкъщи всичко беше украсено с балони. Събрахме се с бабите и дядовците, черпихме се, снимахме се и изведнъж Денис ревна с пълно гърло и избяга в спалнята. Всички решиха, че ревнува заради бебето, но аз бях убедена, че това е абсурдно. Отидох при него и го попитах какво става. Той ме гушна и каза "Плача, защото най-накрая ми олекна! Имаме си бебе и всичко е наред!" И аз се разплаках. Нима има нещо по-истинско и прекрасно от сълзите на щастие!!! 

Благодаря ви, ако сте изчели цялата тая емоционална тирада. Нямаше как да не споделя с вас всички тези емоции. За да не разводнявам още повече публикацията, на страничката "Искрено и лично" ще публикувам най-любимите ми снимки от този период. 

А сега да се върнем към тазгодишния рожден ден. Естествено, най-обсъжданото нещо беше тортата. Първоначалната ми идея бе да направя торта на тема Медената питка. Напоследък това е любимата книжка на Девин. Той уж беше навит, но в един момент дойде и ми каза "Виж к'во, мамо! Аз и други рождени дни ще имам и по-добре тогава да ми направиш Медената питка, пък сега я една торта на Бен 10 ми направи!" Нима можех да откажа?!? Реших да мина по най-тънката лайсна - да врътна една тортичка, да я налепя с картинки на вафлена хартия и готово. Не можете да си представите колко разочарован и нат'варен беше Девин като прозря пъкления ми план. Толкова категорично ми заяви "Ти май не си разбрала, че трябва да имам най-яката торта! По-готина от на Денис и на Криси!" (Криси е детето на сестра ми, което имаше ЧРД на 6 юли). Айде минахме на вариант "Б" - грандиозна 3-етажна торта, нацвъкана не с картинки, а с фигурки от захарно тесто. Предоставиха ми се играчките, от които трябваше да гледам + n на брой списания Бен 10, та да няма никакви импровизации от моя страна. Запретнах ръкави и измайсторих "най-яката и готска торта". Доволно дете, щастливи родители, възхитени гости - 3 в 1, (не)очаквано добра комбинация!!!

Естиствено и голяма част от подаръците бяха на тема Бен 10

личи си,че съм си свършила добре работата

няма търпение да си хапне от тортата

Както вече споменах, на 6 юли пък празнувахме рождения ден на племеника ми. Стана на 6 години! Да ни е жив и здрав! Още преди месец ми се обади по телефона да се разберем за тортата. Пожела да му направя Краля от "Колите". Насъбрах нужния снимков материал и се постарах да докарам максимална прилика, но май не ми се получи много добре. Издъних се най-вече във формата - трябваше да е по-дълга и със доста по-заострена муцуна. Но най-голямата драма бе спойлерът. Така и не измислих начин да го закрепя елегантно към багажника , та се наложи тази грозна спойка от захарно тесто. В последствие при пренасянето от жегата в колата се размекна и падна. За финал вратата на асансьора (тип плъзгаща се) се затвори точно като влизах и премаза ръцете ми, а тортата се завъртя вертикално. Как не я изпуснах не знам, но опищях входа. За щастие поражения нямаше и Криси беше щастлив и доволен. Едва ли може да се каже същото и за Краля, който беше тотално обезкостен от десетки малки пръстчета и за секунди заприлича на автомобил, претърпял тежко ПТП. 

Нека обезкостяването започне сега!!!!

Честит Рожден Ден , Денис!

4 юли - рождената дата на нашето най-голямо момче! Първородният - както той сам обича да се нарича. Наскоро най-гордо заяви на братята си, че по право нему се полагал престолът. Какъв ти престол? У нас имаме само 5 стола, 2 от които - счупени, нищо че са купени само преди месец! Ама ония дребните, разбрали - неразбрали за какво иде реч, веднага ревнаха с пълно гърло. Как така само на батко им ще се полага нещо? Нали вкъщи важи правилото всичко е на всички. Да вземем за пример дори рождения ден - може да е на Денис, но го празнуваме всички!!! Защото сме семейство и защото много го обичаме!!!

За мен тази дата е много специална, защото сбъдна най-голямата ми мечта - да стана майка!!! Едва ли има жена, която да не помни цял живот деня, в който е родила своето първо дете. Сякаш беше вчера, а са минали цели 12 години!!! Денят бе неделя и според нечии предсказания бе обявен за края на света. Напук Денис реши да се появи точно тогава. Контракциите ми започнаха още в първите минути на 4 юли, но родих точно в 5 без 5 следобед. Една от акушерките ми каза, че в неделя следобед се раждали най-щастливите хора, които без много усилия постигали и получавали всичко, което пожелаят. Като прибавим и фактът, че навън валеше като из ведро, дано цял живот му върви по вода!!! 

С Денис всичко е трудно. Трудно забременях, трудно го износих и родих. Беше трудно за гледане бебе. Трудно споделя и показва чувства. А сега тепърва ни предстои и най-трудният период - пубертетът. Но не ми е никак трудно да го обичам!!!! И винаги ще е така! И той го знае! 

Още като беше съвсем мъничък все му повтарях "Обичам те с цялото си сърце!" Малко преди да се роди брат му Давид, той ми каза "Сега ще ме обичаш по-малко, с половината си сърце, защото ще трябва да обичаш и бебето, нали? Отвърнах му, че пак ще го обичам толкова, защото сърцето ми просто ще стане двойно по-голямо.

Е, с годините сърцето ми наистина става все по-голямо, и по-голямо...

Но стига сантименталности. Сигурно вече се питате "Торта има ли?" Има, разбира се. За пореден път Денис не искаше декорирана торта, а най-обикновено тирамису в тавичка, но аз не можах да се сдържа да не му напарвя и двете. Едно от последните влечения на Дени е скейтбордът и спретнах нещо семпло по темата. Отстрани тортата е изрисувана с нещо като графити и разни измишлотини, които прерисувах от една негова фланелка. Момченцето със скейта не е мое дело, а на един уникално талантлив младеж от Южна Африка - Warren Louw. Писах му във ФБ с молба да ми позволи да използвам рисунката му за тортата, но той така и не ми отговори. Дано все пак да няма нищо против. Ами това е! Не ми остава нищо друго, освен да ви почерпя виртуално с по едно парче тирамису (от това в тавичката, че било по-вкусно).

от ляво на дясно: Лазар, Девин, Денис, Марто и Давид