Весел Великден!

 Великден е един от най-любимите ми празници! Не съм фанатично набожна, но съм вярваща. Не постя, защото нямам достатъчно воля за това. За празника цялото семейство боядисваме заедно яйцата (за статистиката - тази година при варенето имахме само едно счупено яйце от общо 20, за разлика от миналата, когато от 30 останаха само три здрави). Принципно меся и козунаци, но този път не ми останаха време и сили. За сметка на това омесих, изпекох и декорирах около 140 курабийки. Макар и скромно, украсих къщата тематично и набързо спретнах една фотосесия. За целта помолих най-големият ми син Денис да набере малко жълтурчета от градинката пред блока и да ми откъсне няколко цъфнали и разлистени клончета. Като ми цъфна на вратата направо щях да припадна от смях! Беше ми накършил буквално 7 жълтурчета (2 от които крайно повяхнали), едно клонче със зелени листенца и едно 10 сантиметрово вече прецъфтяло. Оправданието - било фрашкано с пчели, които можело да го ожилят. За протокола - в радиус от 10 км не знам да има кошери, нито съм забелязала необичайно нашествие от разгневени пчелни рояци напоследък. В резултат снимките ми станаха доста постни и еднообразни, но колкото - толкова. За сметка на това, великденският ми албум от по-миналата година е избран за FEATURED и краси заглавната страница в WEBSHOTS. За мен това е изключително признание и съм много горда и щастлива.

Добавете надпис

Вчера пък решихме да разнообразим и за разкош напарвихме едно празнично посещение на зоологическата градина в пълен семеен състав. Тръгнахме с големи надежди и очаквания за една приятна разходка (разбирайте аз и мъжа ми, защото децата от самото начало не изглеждаха особено ентусиазирани). Положителната ни нагласа се подхранваше допълнително от фактори като страхотното слънчево време и само няколкото улици по маршрута, затворени поради ремонт. Извадихме и невероятен късмет - успяхме да паркираме отраз и то без да сме в нарушение. От всички предлагани изкушения се наложи да закупим само пуканки (на няколко пъти) и захарен памук. Сигурно вече усещате напрежението като във филм на ужасите и очаквате всеки миг да започне страшното. Е няма да ви изнервям повече. Присъствахме на 6 сцени с рев (без да броим изпълненията на чуждите деца!). Още по пътя Девин се присети, че не сме му купили никаква играчица на Бен 10 и му удари едно сърцераздирателно реване. След това рева, защото сме дали всички бисквити на мечката и за него не са останали. После рева, защото не искал да има змии в зоологическата, а брат му Денис подклаждаше огъня като непрекъснато говореше за тях. Изведнъж в реването се включи и Давид, който дочул, че нейде имало тарантули, пък той изпитва панически страх от паяци. Двайсетина минути почивка и рев заради разбити зъби - Девин се изправил рязко и целнал брат си с глава. Временно затишие, през което аз и Пламен успяваме да се поизнервим от безкрайното чакане на опашката за захарен памук, от факта, че Денис и с него успява да си лекьоса блузата и от гледката - Девин си обръща кофичката с пуканки на главата. Следва сцена, в която почти се стига до рев, но ни се разминава - Давид изпада в ужас, че няква хипер ценна част от играчката му липсва и след безумно търсене я открива в ... джоба на панталона си. Междувременно животните всячески се стараят да привлекат вниманието ни с какви ли не маймунджулъци - тигри реват, пеликани се гмуркат, пауни разперват опашки, лъвчета се боричкат с майка си, мечки се изправят на задни лапи, но уви - нищо не успява да впечатли нашите зверчета. Още малко рев за разкош - Девин си е прехапал устната и леко кърви. На финала и едно групово мрънкане на три гласа - децата научават жестоката истина, че ще трябва да се мъкнат с нас и в магазина, за да напазаруваме нещо за вечеря. Накрая за малко и аз да ревна като чух каква ни е сметката. И за финал, както става в готините трилъри, естествено, че краят ще е неочакван. Мислите си "Егати ужасния ден са имали тия!", но ще ви изненадам - прекарахме си супер и се прибрахме щастливи и доволни. Къде, къде по-драматични преживявания сме имали. 

А на вас пожелавам да преживеете един прекрасен Великден с любимите си хора, с много настроение и празничен дух. Нека светлината на празника озари душите и сърцата ни и станем по-добри!

Христос Воскресе!!!!

Ето и малко снимков материал от зоологическата.

Какво липсва на снимката? Естествено оградата. Грехота е тези три великолепни екземпляра да бъдат оставени да избягат.

Всички обожаваме захарен памук, но мразя последиците от него - момчетата успяват да си го полепят навсякъде.

Тук е виден изключителният интерес, който проявяват момчетата към животните в зоологическата.

Изтънченият му нос трудно понася животинската смрад.

И ловец съм, и рибар съм...

Всъщност заглавието е подвеждащо, тъй като и двете торти са само на ловна тематика (рибарската ми отпадна). Още в началото бързам да кажа, че изобщо не съм привърженичка на този вид спорт, хоби, удоволствие или каквото и да са ловът и риболовът. Да убия животно?!?!? Трудно ми е дори да си го представя. Спомням си веднъж, докато миех чинии, на стената се появиха три малки хлебарчици. Без дори да се замислям ги размазах с ръка. Тутакси отнейде дотърча една голяма хлебарка и взе да се щурка около тях. Сякаш нещо ме преряза. Представих си как това е майката и аз съм избила и трите й дечица както са си играйкали весело на "Ринги ринги рае". Само дето не се разревах (щеше да е от хормоните, защото тъкмо бях станала майка за трети път). Сега пък за по-гнусливите и хората от ХЕИ трябва да кажа, че вече отдавна нямаме хлебарки - едни терминатори с гащеризони и пръскачки ги избиха до крак. Аз, естествено, не съм присъствала на тази батална сцена. Давех мъката дистанционно с коктейлчета на едно олинклузивче в Турция. Що се отнася до риболова - като дете дважди съм участвала в такова мероприятие и то доброволно. Първия път ролята ми беше да търча по брега на една рекичка и щом татко хвърли сракмето да вадя рибата и да я слагам в една кофа. Само дето уловът се състоеше предимно от водни змии, а аз ненавиждам тез гадинки. Вторият ми и последен риболов беше на язовир. Пет часа кибичих отстрани, умрях от скука и жега докато накрая дядо успя да улови едно рибе. Обезумях от радост! Сложих го в торбата и хукнах към вкъщи да го занеса на баба. За зла участ торбата била скъсана и нейде по пътя съм загубила рибката безвъзвратно. А можеше да е била златна ...Разминах се с три желания и с прясно изпържена вечеря.

И при цялата ми тая любов към животните, трябва да направя още едно признание - по-любимо от свинската пържола нямам!!! Тъй че по никакъв начин не искам да съдя или упреквам любителите на лов и риболова. 

И двамата рожденици, чиито торти ще ви прадставя днес, са страстни ловджии.

  

Тази е за 40-тата годишнина на Иво. Поръча я съпругата му Венцислава. Ножът отгоре беше по нейна идея. За модел ми прати снимка. Малко ми беше притеснено дали ще успея да го барна като истински, но се получи сравнително добре. Яд ме е само, че нямам хубава сребърна боя и не можах да докарам металния ефект на острието. Черепчето не знам от какъв екземпляр е, но съдейки по рогата, жена му не е била от най-благочестивите и верни съпруги. Ма пак по-добре от глигана, дето жена му хем свиня, хем дива. Много съм доволна от камуфлажния десен на тортичката. С такъв кеф се вживявах като художник импресионист докато мацах с четката! Вътре тортата беше ред еленско, ред див заек. Шегувам се, естествено! Беше си най-обикновено рафаело. Между другото, това е един от най-поръчваните ми вкусове. Както казва една позната "Откакто ти пробвах Рафаелото, мисля да си празнувам няколко пъти годишно рождения ден." На мен лично ми идва малко сладко, но както и да е. Не знам дали Иво я е харесал на вкус, но от вида й определено се е зарадвал. 

 Тази пак беше за кръгла годишнина. Правих я за 60-я рожден ден на чичо Тони. Той е приятел на баща ми от много години - учили са заедно в търговската академия в Москва. Поръчката за тортата беше от голямата му дъщеря Ива. Вкусът - ягода с рикота, дизайнът - плод на моето въображение. Това отгоре (за по-незапознатите) са глиги - демек бивни на глиган. Очевидно, крайно време е тези животни да променят хигиенните си навици и да почнат да си мият зъбите. Държа да отбележа, че на живо тортата беше много по-готина. С тия снимки направо съм я съсипала. Важното е, че Ива е зарадвала баща си, а какво по-хубаво от щастлив рожденик!

За финал естествено ще кажа НАСЛУКА!!!!

Торта Матрьошка

Преди да ви представя тортата, ми се ще да ви разкажа малко повече за матрьошките, известни още и като бабушки, защото смятам, че ще ви е интересно и любопитно.

първото семейство матрьошки

Естествено, че всички свързваме матрьошките с Русия, но всъщност те са взаимствани от традиционната японска кукла Фукурума (едно от седемте божества на късмета), която се изработвала от дърво и имала огромно чело и от яйцата фаберже, които се правели с различна големина и се поставяли едно в друго. В края на 19 век руският художник Сергей Малютин ги обединява в едно - рисува модел на познатата ни днес матрьошка и дава скиците на дърворезбаря Василий Звьоздачкин, който изработва първото "семейство". Най-голямата матрьошка е с традиционна руска носия и забрадка на главата, а в ръцете си държи черен петел. Вътре в нея има още седем по-малки матрьошки. Кръщават я галено Матрьошка на популярното за онова време женско име Матрьона. Първоначалното им предназначене е било да служат като образователна играчка, символизираща плодовитостта, семейството и родословието. След Световното изложение в Париж през 1900 г стават известни в цял свят и започват да се произвеждат масово. За направата им се използват липа или бреза. Изработват се и се рисуват предимно ръчно. Започва се винаги от издялкването на най-малката матрьошка, която може да бъде съвсем миниатюрна (по-малка от сантиметър), а първа се изрисува най-голямата. Традиционно един комплект се състои от 5 куклички. Най-голямото "семейство" наброява 72 матрьошки. През последните години освен типичният облик на руска усмихната девойка в носия, матрьошките приемат и облика на световноизвестни политици, музиканти, актьори, герои от филми, комикси и електронни игри. Много популярни са и матрьошките младоженци, които се изработват с лика на истинските булка и младоженец. През 2001 г в Москва е открит и Музей на матрьошките с близо 14 000 експоната. 

възглавничката модел

тортата матрьошка

 А ето я и моята матрьошка. Естествено не дървена, а във вид на торта. Направих я за петия рожден ден на Стели - едно прекрасно момиченце от Дупница. Познавам я още от миналата година, защото и тогава тортата й беше мое дело. Запознахме се с майка й Роси във FLICKR, където и двете публикуваме снимки. Темата на миналогодишното парти бе балетна и тортата съответно бе изцяло подчинена на това изкуство. Тази година Роси реши да изненада Стели с торта матрьошка като любимата й плюшена възглавничка. Прати ми снимка и моменталически се влюбих в идеята. Нямах търпение да я направя. За моя радост успях да се доближа максимално до оригиналната визия - и като форма, и като цветове и като дизайн. Когато Роси дойде да я вземе, възкликна "Ами че тя е същата!!!". Лошото е, че в последствие на Стели й е било мъчно да разрежат тортата, но пък си е заслужавало, защото на всички страшно им е харесала на вкус. Беше ягодова!!!

Вижте колко прекрасна е самата рожденичка!!! Толкова красиво, изразително и очарователно дете!!! Обожавам я!Снимчицата е дело на майка й, за което много й благодаря.

Това пък е балетаната торта от миналата година. Много се гордея с тутуто отстрани (за неосведомените ще кажа, че така се вика на поличките от много воалчета тюл). И аз научих таязи дума покрай тортата, ама ми е простено с тия три момчета и ни едно девойче. Та освен торта ми се наложи да правя и туту. Голяма драма ми беше, защото с иглата и конеца съм на Вие. Един чорап не мога да закърпя, камо ли нещо по-сложно. Преди години се ентусиазирах да си ушия рокля по кройка от списание. Дължината уж трябваше да е до коляното, а на мен едва ми покриваше дупето. Както и да е. Балетните пантофки ми станаха доста сполучливи. Тортата като цяло предизвика голям фурор в американския тортен форум и бях много щастлива. Най-доволна бях, че и Стели си я хареса. 

Вижте ми роклята, вижте ми тортата!

Представям ви торти, правени по модел на тоалета на рожденичките. Това определено може да ми стане нещо като запазена марка. 

Първата такава торта, която направих, беше за първата годинка на бебе Калина. Виждали сте я, но няма как да не я спомена - все пак от нея тръгна всичко. Получи се страхотна и е една от най-харесваните ми и безспорно най-оригинални торти. Идеята беше на Ели, майката на Калина, за което съм й много благодарна. Основното при този тип дизайн е да се постигнат същите цветове или поне максимално близки до оригинала и да се пресъздаде десена като цяло. Много е забавно и приятно!!! 

Новите торти, които ще ви представя днес, ги правих в рамките на една и съща седмица. Интересното и странното е, че доста често ми се случва да работя тематично, т.е. да правя една след друга торти на една тематика, за идентични събития или пък за определен тип хора. Харесвам си страшно и трите торти, които са почти толкова хубави колкото и самите рожденички. 

Това е тортата на Мелис за нейния пети рожден ден. Ако трябва да съм честна, това е третият и окончателен вариант, тъй като преди него имаше още два тоалета, по които трябваше да сътворя и тортата. И те бяха не по-малко красиви, но в крайна сметка Филиз (майката на Мелис) се спря на този, като най-пролетен и цветен. Акцент, разбира се, е малката кукличка, която вървеше като аксесоар към тоалета и съответно нямаше как да не заема и централно място върху тортата. До последно се чудих дали да бъде седнала или права и все още не мога да преценя кой е по-добрият вариант. Кексчетата реших да не повтарят десена на роклята, защото щяха да се слеят прекалено с тортата. Драмата покрай тази поръчка дойде от разстоянието, което трябваше да пропътува - София - Русе. Куриерските фирми не се наемат да доставят подобен вид товар, затова се наложи да я опаковам в един голям кашон и да я кача на автобуса. Попаднах на много свестен шофьор, който се съгласи да я превози, а Филиз си я взе от автогарата в Русе. За всеобща радост беше пристигнала невредима.

рокличката, от която гледах

тортата, която направих

Тази я правих за първия рожден ден на една прелестна принцеса с прекрасното име Неда. Освен прекрасно име, тя има и прекрасни родители - Гена и Атанас Ташкови. Държа да ги спомена, защото това са едни много симпатични и хубави хора и правят страхотно вино. Ташков & Ко е тяхна запазена марка. Запознахме се лично точно на Игнажден - те бяха първите хора, прекрачили прага на дома ни и то за да ни донесат като подарък за предстоящите празници два кашона черевно вино. Жестът им ме трогна и зарадва много! Нямах търпение месеците да се изтърколят и да дойде рожденият ден на Неда, та да им се реванширам подобаващо. Гена реши тортата да е като рокличката, отгоре да има голяма, а отстрани - по-малки коронки (нали е за принцеса). За коронките искам да изкажа огромна благодарност на Валерия (моята приятелка, която също прави торти). Тя има специална машина, която изрязва най-различни формички от захарно тесто и с нея направихме малките коронки, а за голямата ми услужи с нйния кътер. Много се гордея с гениалната ми хрумка да използвам кокосови стърготини за вътрешността на цветята - с тях приличаха досущ на тези от роклята. Каква беше изненадата ми когато на следващия ден Гена дойде да си вземе тортата и каза, че всъщност Неда няма да е с тази рокличка (така и не я поръчала), а с туника, която е в същите цветове, но с различен десен. Тази торта също замина извън пределите на София, но този път за Пловдив. Същата седмица освен за Руси и Пловдив, имах една торта и за Габрово, но нея ще ви представя в някоя от следващите публикации. 

тоалетът

тортата

 Тази също беше за първи рожден ден и то пак на принцеса - принцеса Леа. Тя е третото момичнце в семейството - има си две каки близначки. Майка й Бранимира ми изпрати снимка на празничния тоалет и признавам си, доста се притесних, защото ми се стори труден за претворяване в торта. В действителност ме затрудни само цветът - така и не успях да го докарам същия. Постарах се да пресъздам всеки един детайл - плетените на една кука цветя, сатенените панделки, малките копченца, шева, бродерията. Бях толкова доволна от крайния резултат, че си представих как пъхваме Леа в центъра на тортатата и ето я готова с поличка. За да присъства и десенът на бодито, направих кръгчето върху тортата в същите цветове. Така и захарната принцеска се открояваше повече. 

Кексчетата Бранимира поръча като подарък за семействата, уважили празника им. Исках да ги опаковам със същия цвят панделка като тази от поличката и да пришия на всяка по няколко копченца, но не намерих нито панделка, нито копченца, които поне малко да наподобяват оригиналните и идеята ми пропадна.